 |
|
| ДОСИЕ |
стр.12, бр.6, година XVIII, 2011г. |
|
|
Историята на Молдова от древни времена до наши дни |
|
|
| |
|
Историята е единственият безпристрастен съдия, който жестоко наказва за уроците, които не сме научили. Сега, както и през 1852 г., остава актуално твърдението на М. Когелничану: "Ако някога изучаването на историята е било необходимо, то в тези времена на хаос, когато публичните и обикновените хора, стари и млади, видяха своята индивидуалност стъпкана, а най-скъпите си илюзии - изтрити, в такива времена идващото спасение - олтар на опората - за нас се явява изучаването на историята - единствения оракул, който още може да ни покаже нашето бъдеще".
Изучаването на историята на собствената страна и усвояването на нейните уроци е било и остава условие за възпитанието на подрастващото поколение, развитието и приемствеността в държавата. Разбира се, проблемите на настоящето трябва да бъдат решени в настоящето. Но те не се появяват от нищото. Много от тях изникват заради незнанието на историята, на езиковите и културните източници, заради неразбирането на символите ни, забравянето на собствените герои и прославянето на чуждите.
Историята на Молдова е описана много добре и подробно в трудовете на изтъкнатите молдовски летописци и историци от XV до XVIII в., както и в летописите на съседните народи. През 1857 г. в два тома излиза петстотингодишната "История на Молдова" на Манолаки Дрегича. Оттогава и до днес историята на Молдова пишат победители (на запад и на изток), изразявайки своята гледна точка. Дошло е време молдовците, отново по примера на своите предци, да пристъпят към изложение на многочислените факти на богатата си история. За 150 години се е натрупало огромно количество от исторически, археологически, лингвистични и други данни, с които не са могли да разполагат нашите велики летописци и историци от XV до XIX век. Тези данни ясно показват приемствеността на народа, живеещ на територията на съвременната и историческата Молдова, неговото културно богатство и автентична самобитност. Представите за миналите събития се намират в установените вече реалии, записвани в продължение на много хилядолетия в документи и текстове на антични и средновековни автори на молдовската историография. Намират се в първите документи на господстващите монарси на карпато-днестровската територия и в техните канцеларии. Стремим се да представяме само това, което "се е случило в действителност", т.е. както е отразено в съхранените документи. Етническата, географската, социалната и етнополитическата терминология е в сила само в този вид, в който е фиксирана в документите на епохата, и е приета от по-голямата част от учените: гето-даки, сармати, свободни даки, влахи, валахи, волохи, молдовани, Цара Молдовей, Terra Moldaviae, Земя Молдовска (понякога Молдовлахия в трудовете на Александър Добрия и Петър Куция), Молдова (от Щефан Велики). Няма да се употребяват термини и понятия, създадени през XIX в. за обозначаване на етническата и географската действителност на XIII в. и последващите шест века. Необходимо е да се представи историята на Молдова такава, каквато е била и каквато е.
СИМВОЛИТЕ НА МОЛДОВА
Богатата историография на Молдова е съхранила съществена информация за отличителните знаци на управлението и за националните символи на държавата. От славяно-молдовските летописи на първо място "Анонимната летопис на Молдовската земя" (1359-1507) на Бистрицкой научаваме, че: "През 1457 г. 12-ти на месец април, в боевете в местността Хряска в Должещ Щефан воевода побеждава Арон воевода с божията милост и със скиптъра на Молдова". Първите молдовски историци считат завземането на скиптъра - символ и отличителен знак на висшата държавна власт, за толкова значителен и важен момент, че нееднократно го споменават в своите летописи за това събитие. Царската корона на молдовските монарси, като например тази на Щефан III Велики на миниатюрата в Евангелието от Хумора, има пет зъбци. Трябвало е короната да демонстрира факта, че нейният притежател се явява монарх на европейско ниво. Еволюцията на държавните символи - знамето, герба, печата - позволява да се проследи историческият път на развитието на молдовското царство и да се утвърди в международен контекст. Както е известно, Молдова се е отличавала със своето собствено знаме. Формата, цветът и хералдическите знаци е трябвало да подчертават властта на монарха и авторитета на страната. Информация за знамето на Молдова се намира в летописите на Георге Уреке. Допълнителни ценни данни за този символ се съдържат и в чуждестранни летописи. Най-известни и обсъждани са молдовските знамена, предадени от Щефан III Велики в манастира Зограф в Света гора в Атон. Основнте елементи, които отличават молдовските знамена, са червеният цвят и образът на Св. Георги Победоносец, който погазва и пронизва дракона. Другият задължителен елемент, който се вижда на знамето в старинните хроники, е гербът на Молдова с глава на бик. Господарският жезъл с обкована със сребро и украсена с полускъпоценни камъни дръжка също е бил един от символите на властта на господаря. Жезълът можел да служи и за оръжие. Мечът на владетеля се явява отличителен знак на царуване, на бойно оръжие и в същото време елемент на придворния церемониал. Гербът на Молдова, често описван в среднoвековните молдовски летописи, възпят в поетическите произведения на Митрополит Дософтей, е основен елемент на молдовския държавен печат. Червеният цвят на молдовския флаг и изображението на главата на бика на герба на Молдова се явяват отличителни знаци на молдовското царство отпреди повече от 650 години.
|
|
| Посолство на Република Молдова |
|
| горе |
|
|
|
|
