архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.11, бр.6, година XVII, 2010г.
История на Украйна
ИСТОРИЯТА НА УКРАЙНА Е ИСТОРИЯ КАКТО НА УКРАИНЦИТЕ, ТАКА И НА МНОГО НАРОДИ, ПРЕБИВАВАЛИ ПО НЕЙНИТЕ ТЕРИТОРИИ В РАЗЛИЧНИТЕ ВРЕМЕНА.



   ДРЕВНИТЕ ВРЕМЕНА

   Днес учени от много страни изследват паметниците, оставени от загадъчната триполска култура. Това е една от първите земеделски цивилизаци, съществувала още през IV хилядолетие пр. Хр. Тя е наречена "триполска" в чест на градчето Трипол, което се намира близо до Киев.

   Спомен за себе си по територията на Украйна са оставили и номадските племена на скитите. Артефактите на този древен народ и до днес се вадят от курганите от VI-IV в. пр. Хр. Най-известната находка е златната скитска пекторала с тежест над един килограм.

   СЛАВЯНИТЕ

   Някога на територията на съвременна Украйна се е развивала цивилизацията на източните славяни.

   През първото хилядолетие пр. Хр. славяните са играели водеща роля в развитието на цивилизацията на предците на съвременните украинци. Някои други етнически групи също имали значително влияние върху етногенезиса на украинците, като например, скити, балти и германските племена. В началото на новата ера територията, върху която живеели славяните, се разширила значително. В хрониките от онова време те се споменават като анти и склави.

   През VII и VIII в., с развитието на източнославянското общество, се забелязва интензивно разпадане на патриархалните традиции и формирането на социалната йерархия. Тези процеси особено се активизирали по територията на Среден Днепър и околните земи. Не след дълго били създадени политически и икономически центрове на славянските племена, такива като Киев. През VI-IX в. сл. Хр. на територията на Украйна имало около 14 съюза на източнославянските племена. По-късно те станали основа за създаването на Рус. В края на IX в. на територията, където живеели славянските племена, се сключили договори за формирането на ранни феодални държави. Съвременните Киев, Чернигов и Переяслав били центрове на тази територия.

   КИЕВСКА РУС

   Както разказват древните хроники, през 882 г., след убийството на князете Асколд и Дир, Олег, княз на Новгород, заел киевския трон. Той станал управник на Киевска Рус, първата държава на древните славяни, която не след дълго се превърнала в една от водещите страни в Средновековна Европа и започнала да играе важна роля в политическия живот на континента. Тя също така се явявала своеобразна защитна бариера между европейската цивилизация и номадските племена от Изток. Столица на държавата станал Киев.

   В края на X в. под доминацията на Киевска Рус се намирали всички източнославянски и значителен брой неславянски народи от Черно до Бяло море, от Карпатските планини до река Волга. Огромният размер на територията обусловил наличието (в определени рамки) на различни езици и култури, което в перспектива щяло да доведе до развитието на тенденцията към децентрализация.

   През IX-X в. киевските князе се безпокоели най-вече за увеличаването на икономическата и политическата мощ на държавата. По време на управлението на княгиня Олга (около 946 г.) бил направен първият опит да се премахне езичеството и да се въведе християнството. Oфициално християнството в Рус било въведено като държавна религия едва през 988 г. от княз Владимир Святославович. Дипломатическите отношения на древноруската държава със съседните страни, в частност с Византия и Германската империя, закрепнали през X в., след падането на Xазарското царство.

   Създаването на древноруската национална държава протекло при царуването на сина на княз Святослав, Владимир (978-1015). По негово време нараснали икономическата и политическата мощ на държавата, авторитетът на княза и организирането на законодателството. Успешните военни походи на княза също разширили границите на руската територия.

   Процесът на формиране на древноруската държава приключил в началото на XI в. при управлението на Ярослав Мъдри. Това били времената на най-голям възход на Киевска Рус. Тогава е разработен първият древноруски кодекс - сборникът със закони "Руска правда". За съжаление наследниците на княза водили междуособни войни, които в крайна сметка не можели да не нарушат единството на руската държава.

   От 1130 г. процесът на дезинтеграция на староруската държава придобил необратим характер. Територията на тази нова могъща страна била разпределена между няколко независими княжества, управниците на които се намирали в състояние на въоръжено противостоене до средата на XIII в. Вместо персоналната власт на киевския княз дошла властта на правителството на "колективния сюзеренитет" на най-влиятелните и могъщи князе. Единната централизирана монархия била заменена от федерална.

   Периодът на феодална раздробеност на древна Рус не само се отразил върху нейното политическо, социално-икономическо и културно развитие, но също така повлиял на определени изменения в географското дефиниране на страната. В частност, в Киевските хроники от 1187 г. за пръв път бил употребен терминът "Украйна" за обозначаване на южните региони на руските земи (Киевска, Переяславска и Черниговска област). Малко по-късно това название също започнало да се използва по отношение на Галичина (Галиция, бел. на ред.), Волин и Подолието. Въпреки няколкото опита, направени през XII и XIII в., да се обединят разделените граници на княжеството, до 1237 г. Киевска Рус отслабнала значително в икономически и политически аспект и страдала от постоянните нападения на татаро-монголските орди на Батий хан. Управлението на Ордата над украинските земи продължило над два века.

   ГАЛИЦКО-ВОЛИНСКО КНЯЖЕСТВО

   След разпадането на староруската държава през XII в. на отделни регионални формации Галицко-Волинското княжество иззело върху себе си държавните традиции на Рус. В галицките и волинските земи се забелязвало увеличение на населението и икономическия потенциал, а също така се формирало регулирането на икономическите отношения. През 1199 г. княжествата с аналогични икономически и културни условия, политически и икономически отношения се обединили в Галицко-Волинска държава под ръководството на галицкия княз Романа наследник на Владимир Мономах. Княз Роман пръв в историята на древноруската държава въвел такива обръщения към владетеля, като "Велик княз" и "Владетел всея Руси".

   Укрепването на властта на галицко-волинския княз станало благодарение на постоянната опозиция от страна на боярите, които били поддържани от външни покровители: унгарци и поляци. След смъртта на Роман Мстиславич на боярите им се удало да отлъчат синовете му Данило и Василко от властта. През 1214 г. за крал на Галицко-Волинското княжество бил провъзгласен Калман, млад унгарски княз, женен за полска принцеса. От този момент започнала продължителна война под предводителството на Данило Галицки и неговия брат Василко, за възвръщане на бащиния трон. Тази война влязла в историята като освободителна война за възраждане на независимостта и териториалното единство на Галицко-Волинското княжество.

   Вътрешната и външната политика на Данило Галицки оказала положително влияние за увеличаване на неговата популярност в очите на световната общност. Придворните на европейските короновани особи смятали за чест да имат връзки с галицко-волинския княз. През 1253 г. папа Инокентий ІХ короновал Данило в град Дрогобич, в Подляшието. С този акт Галицко-Волинското княжество било признато като субект на международното право. Територията на княжеството нараснала значително през XIII в., по времето на наследниците на Данило Романович. В частност, към княжеството били присъединени Люблянските и Транскарпатските земи. Известно време галицко-волинският княз управлявал и земите на Литва. Въпреки частичната икономическа и политическа зависимост от Златната Орда, княжеството успяло да запази собствена външна политика, но в края на XIV в. земите на княжеството били поделени между Полша, Литва, Унгария и Молдова.

   КАЗАЧЕСТВОТО

   Ярка страница от историята на Украйна е казачеството, което започва да се формира през XV в. Въпреки че територията на Украйна тогава се намира в състава на други държави, там се заражда уникалната държавна формация - Казашкото Хетманство.

   Казаците се споменават за пръв път в писмените източници от края на XV в. Появата им изиграла определяща роля в историческата съдба на Украйна. Казаците били представители на социалната класа на свободните хора, които пазели своята земя и защитавали нейните граници от турско-татарската агресия.

   В средата на XVI в. казаците създали своя военно-политическа организация, Запорожката Сеч. Тя имала собствена военно-административна система, основана на принципите на казашката демокрация. Казаците сформирали специфични политически институции, такива като военните съвети, Военния Лагер (Киш) на Запорожката армия и висшите изпълнително-законодателни органи по съответните юридически процедури.

   Казаците създали доста многочислена организация. К. Косински и С. Наливайко предвождали казашките войски по време на първите големи въстания. Те превземали крепости, освобождавали градове и села и установили свое управление в Киевска, Волинска и Брацлавска област. Сред другите видни казашки лидери били Тарас Федорович, Павло Бут, Якив Острянин, Дмитро Гуня.

   През 1633 г. полското правителство под влияние на въстанията признало юридически съществуването на православната църква (митрополит бил Петро Могила), но през 1638 г. варшавският съд отменил предишните извоювани от казаците привилегии, в това число и собственото законодателство, изборното назначаване на командващи и ограничаването на регистъра.

   Пораженията на казашките въстания от края на XVI - началото на XVII в. влошили и без това нерадостното състояние на украинците. Казашките лидери, а също и хиляди бунтуващи се казаци и селяни били унищожени, а техните земи - разпределени. "Златното равновесие" , което се запазило в началото на XVII в., било равновесие само за полските магнати и земевладелци, които не си извадили поука от събитията през XVI-XVII в. В украинското общество ставало постепенно нарастване на силите пред решителния конфликт с могъщата държавна машина на Жеч Посполита.

   ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА ОТ СРЕДАТА НА XVII В.

   Освободителната война от средата на XVII в. е събитие от огромно значение, което коренно изменило по-нататъшния ход на украинската история. Най-важният резултат бил формирането на независима украинска държава.

   Войната започнала през февруари 1648 г. с превзeмането на Сеч от въстаниците и провъзгласяването на стотника от Чигирин Богдан Хмелницки (1595-1657) за хетман на Запорожката армия.

   В началото на Освободителната война се кристализирали два процеса: формирането на държава и пълната промяна на принципния модел на социално-икономическите отношения. Триумфалната атака на казашката армия през пролетта и лятото на 1648 г., а също и освобождаването от страна на полските земевладелци на големи украински територии (битките при Корсун и Жовти Води), поражението на поляците под Пилявци и походът на казаците към околностите на Лвов и Замостието определили основните промени в политическите планове на хетмана.

   През юни - ноември 1648 г. процесът на формиране на националните държавни институции като цяло бил приключил в централните, южните и източните региони, докато в западните територии той се намирал в активна фаза: старото административно разделение било заменено с ново - на стотниците; било въведено казашко съдоустройство и юридически процедури, била сформирана национална армия. Забелязвали се сериозни изменения в социалната структура на населението. Казаците играели водеща роля в отхвърлянето на властта на полската държава и формирането на украинските държавни институции.

   Социалната борба довела до селската война, която за пръв път в историята на Украйна обхванала по-голямата част от нейната територия и се оказала особено важен фактор за развитието на националната революция.

   Уроците от войната позволили на Богдан Хмелницки в началото на 1649 г. да внесе определени поправки към политическа си програма. От онзи момент като първа задача било обединението на всички етнически украински земи в национална държава. Новата програма също предвиждала и признаване на социалните придобивки на народните маси и консолидацията на властта на хетмана.

   Периодът от 1649 до 1652 г. се характеризирал с активните усилия на младата държава да утвърди собствената си позиция на международната арена. Правителството на хетмана сключило военно-политически съюз с Кримското ханство, водило активни преговори с Москва и Варшава и установило дипломатически отношения с Портата, Молдова и Трансилвания.

   Управляващите кръгове в Жеч Посполита клонели към решаване на украинския проблем със силови средства. През февруари 1651 г. полската армия преминала в настъпление. Била започната нова военна кампания, която едва не завършила с катастрофа под Берестечок заради непредвидимите действия на кримския хан. През септември 1651 г. в Бяла църква било подписано ново споразумение, условията на което значително ограничили автономията, което извикало недоволството на украинския народ. Украйна била обхваната от вълна на патриотичен протест. На 23 май 1652 г. Б. Хмелницки мобилизирал армията и в битка с полската армия удържал забележителна победа близо до селището Батиг. Почти цялата украинска територия била освободена от полско владичество.

   През 1653 г. била създадена антиукраинска коалиция между Жеч Посполита, Молдова, Влахия и Трансилвания. Усложнили се отношенията с Крим. При тези условия отношенията с Русия придобили специфичен характер в политическите планове на хетмана. От гледна точка на украинския лидер, ориентацията към Москва можела да повлияе за поддържането на промените, които протичали по онова време в Украйна: освобождаването от полската власт, дейността на Украйна като независима държава и бъдещото обединение на всички украински земи под предводителството на хетмана. След дълги преговори Украйна се съгласила да бъде под протектората на Москва. На 1 октомври 1653 г. било прието съответно решение в Земската Рада, най-висшия представителен орган в Московската държава. На 8 януари 1654 г. участниците в Переяславския съвет дали съгласието си за подчинение на Запорожката армия на московския цар.

   Това споразумение запазило съществуващата в Украйна политическа система, модела на социално-икономически отношения, правото на водене на независима вътрешна политика. Частичен контрол бил установен само над външнополитическата дейност и данъчната политика. Споразумението от 1654 година ратифицирало създаването на конфедерация - военен съюз. Обаче Украйна като част от московската монархическа държава била лишена от перспективи за собствено развитие.

   След 1654 г. започнал нов етап от Освободителната война. Целта на украинската държава останала непроменена: прекратяване на господството на Жеч Посполита и обединение на украинските етнически земи в казашка държава. Хетман Богдан Хмелницки умира на 27 юли 1657 година. След смъртта му пламнала борба между някои хетмани и претенденти за хетманство. За много години напред страната се оказала във водовъртежа на гражданската война, политическата криза и икономическия упадък.

   УКРАИНСКАТА НАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ

   Друг забележителен опит за извоюване на независимост на Украйна е ознаменуван от бурното начало на ХХ в. На 12 януари 1918 г. Централната Рада - първият украински парламент, начело с Михайло Грушевски, обявява независимостта на Украинската народна република (УНР). Но Украйна не успява да запази независимостта си и попада под властта на болшевиките, а след време влиза в състава на СССР като Украинска съветска социалистическа република. Страшна страница в съветската история на Украйна става изкуственият глад през 1932-1933 г., когато в година на добра реколта от глад загива всеки четвърти селянин. Втората световна война кипи на територията на Украйна 40 месеца, всеки пети жител на републиката загива.

   Въпреки историческите перипетии украинците запазват стремежа си да създадат собствена държава, който се реализира през 1991 г. Така Украйна посрещна края на XX в. като независима държава.
Посолство на Украйна в София
горе