архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.5, бр.6, година XVII, 2010г.
Н. Пр. Виктор Калник, посланик на Украйна в Република България

Няма препятствия за активното контактуване между нашите народи
Виктор Калник е роден на 21.05.1949 г. в с. Антоновичи, Овруцки район, Житомирска област.
През 1971 г. завършва Киевския институт за народно стопанство, специалност "Икономика", а през 1999 г. - Украинската Академия за държавно управление при Президента на Украйна.
Трудовата си кариера започва като електромонтьор в Овруцката РЕЦ, Житомирска област.
След като се дипломира, е икономист в Мукачивския винен завод, Закарпатска област, после е на служба в армията. В периода 11. 1972 г. - 04. 1992 г. последователно работи в Киев като икономист, заместник-началник на отдел, началник на Държавната инспекция по цените, началник на Главното управление за контрол на цените на Държавната инспекция на Украйна по контрол върху цените и началник на икономическия отдел, заместник-началник на Държавната инспекция на Украйна по контрол върху цените.
От 05.1992 г. до 04. 2001 г. е първи заместник-министър на икономиката на Украйна.
През 1994 - 1998 г. е депутат във Върховната Рада на Украйна от тринадесетото свикване.
От 04. 2001 г. до 08. 2005 г. е извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Гърция, а
от 01. 2002 г. до 08. 2005 г. е по съвместителство и извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Албания.
През 12. 2005 г. - 09. 2006 г. е първи заместник-министър на финансите на Украйна.
От април 2007 г. е извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България.
Женен е, има две дъщери.




   Ваше Превъзходителство, как се развиват отношенията между нашите две страни през последните 20 години, откакто Украйна е независима държава?

   - Наистина догодина нашите страни ще отбележат 20-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения. България е една от първите държави, откликнала на възобновяването на независимостта на Украйна и още на 5 декември 1991 г. признава Украйна за самостоятелна държава. На 5 октомври 1992 г. се подписва Договорът за дружба и сътрудничество между Украйна и Република България. А на 18 май 1993 г. посланикът на Украйна О. Воробьов връчва уверителни грамоти на българския президент Ж. Желев. Работим над разработването на редица тържествени събития, посветени на отбелязването на 20-та годишнина от новите украино-български отношения.

   За Украйна България е не само важен политически партньор в региона на Черно море и Югоизточна Европа. Това е държава, отношенията с която се развиват в духа на традиционната дружба, взаиморазбирателството и подкрепата.

   Смятам, че за този период от време успяхме да направим много. Украино-българският политически диалог се развива на всички равнища. Свидетелство за това е и официалната визита на председателя на българското Народно събрание госпожа Ц. Цачева на 13-14 септември 2010 г. в Украйна и работната визита на заместник-председателя на Върховната Рада на Украйна М. Томенко от 30 септември до 2 октомври 2010 г. в България. Същевременно съм убеден, че двустранните отношения между Украйна и България имат голям потенциал за развитие и трябва да съсредоточим усилията си върху тяхното интензифициране. В тази връзка за 2011 г. сме планирали министърът на външните работи на Украйна К. И. Гришченко и украинският президент В. Ф. Янукович да посетят България.

   Благодарни сме на България за нейната конструктивна и последователна подкрепа за евроинтеграционния курс на Украйна и за сътрудничеството на нашата държава с НАТО. Двете страни демонстрират високо ниво на взаимна подкрепа и в рамките на международните и регионални организации, в частност в ООН, ОБСЕ, СЕ, ПАСЕ, ЦЕИ, ОВЕС.

   Между външнополитическите ни ведомства съществува ефективен механизъм за провеждане на консултации, които се реализират на редовен принцип, с разнообразен спектър от въпроси. Така тази година се състояха политически консултации на ниво заместник-министри на външните работи по актуални въпроси от двустранното сътрудничество и международните проблеми, които представляват взаимен интерес, консултации по договорно-правна проблематика и по консулско-правни въпроси.

   Постоянното активизиране се характеризира с междурегионално взаимодействие. Повече от тридесет области и градове в Украйна и България са подписали споразумения за сътрудничество и установяване на побратимени отношения, което съдейства за установяването на преки контакти, за интензифицирането на търговско-икономическото взаимодействие, за активизирането на контактите между хората, развитието на отношенията в областта на образованието, науката, културата, туризма и в сферата на местното самоуправление.

   Не може да не се отбележат положителните резултати от работата на Почетното консулство на Украйна в Русе, начело с Почетния консул Пламен Бобоков. Благодарение на неговата активна позиция ние проведохме редица културни и информационни мероприятия. Отчитайки резултатите от работата на споменатото Почетно консулство, в момента приключва работата по откриването на второ Почетно консулство на Украйна в Пловдив, начело с инженер Димитър Георгиев, който също в последно време активно работи за формирането на положителен имидж на Украйна в Република България.

   Както виждате, сътрудничеството между Украйна и България не е абстрактно нещо, то е изпълнено с конкретно съдържание, ние работим за неговата реализация ежедневно и по всички направления.

   Ние сме създали такава договорно-правна база на украино-българските отношения, която обхваща и регулира почти всички аспекти и насоки от двустранното взаимодействие. Убеден съм, че благодарение на тази база към днешна дата няма никакви препятствия за активното контактуване между нашите народи. И аз като посланик, и нашето Посолство е готово да оказва всякакво съдействие по време на тези контакти.

   Като цяло трябва да осъзнаем, че украино-българското партньорство може да обогати не само нашите две държави, но и да се разглежда като достояние на целия регион на Черно море и Югоизточна Европа. И от нас самите зависи доколко ще се възползваме от тези благоприятни предпоставки.

   - Очевидно стокообменът между нашите страни не съответства на възможностите. Какво Вие бихте препоръчали за активизиране на бизнес отношенията?

   - Искам да отбележа, че през предкризисната 2008 г. Украйна и България имаха най-добрите показатели по стокообмен. Той възлизаше към 1 млрд. и 500 млн.щ.д. Но това са цифрите според украинската статистика. Според сметките на българската статистика, която има друга методологична база, общият стокообмен между двете страни е бил почти 4 млрд.щ.д. Това е най-големият стокообменен показател на Украйна както сред балканските страни, така и сред редица страни от ЕС. Но във връзка със свeтовната икономическа криза обемът на нашия стокообмен намаля чувствително. Сега се забелязва постепенното му покачване. Искам също така да отбележа, че макар към днешна дата украинският износ за България да надвишава значително българския износ за Украйна, може да се констатира, че темповете на нарастване на българския износ са по-високи от украинския. Може да се прогнозира, че през 2010 г. стокообменът ще бъде в рамките на традиционните показатели за украино-българската търговия и негативната тенденция през първите 4 месеца от 2010 г. при износните показатели, които бяха по-ниски от миналогодишните, ще бъде преодоляна.

   Основните стокови групи на украинския износ за РБ са черни метали и изделията от тях, енергийни материали, преди всичко въглища и кокс, механическо оборудване - машини и механизми. По-голямата част от българския износ за Украйна се състои от продукция от фармацевтичната промишленост, козметични стоки и т. н.

   За да се преодолее дисбалансът и за да се увеличи българският износ, българските бизнесмени трябва да стъпят по-активно на украинския пазар, да рекламират своята продукция и стоки, да провеждат агресивна маркетингова политика. Още от съветско време украинците помнят българските парфюми, козметика, текстил, вино, консервирани плодове и зеленчуци. Както свидетелства опитът на пловдивската компания "Роза Импекс", подобаващото качество на тези стоки и съответната реклама е гаранция за висока конкурентоспособност на все по-взискателния украински пазар.

   Към днешна дата нашите страни се подготвят активно за провеждането на Украино-българската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, която съм убеден, че ще даде нов импулс за активизирането на търговско-икономическите ни отношения. Също така водим активни преговори с ЕС за създаването на зона за свободна търговия, която трябва да бъде без каквито и да било ограничения и да се базира на взаимно изгодни основи. Създаването на зона за свободна търговия между Украйна и ЕС безпрекословно ще бъде положителен сигнал за задълбочаване на взаимоотношенията между българските и украинските бизнесмени.

   - Какви примери бихте могли да приведете за влагане на големи инвестиции от двете страни?

   - РБ е инвестирала в украинската икономика 20,4 млн.щ.д. (към 1 януари 2010 г.). Същевременно данните на официалната статистика не отразяват реалното положение на инвестиционното сътрудничество, тъй като често дефакто инвестициите се извършват от български или украински фирми, но деюре - от компании, регистрирани в офшорни зони.

   Според данните на Българската народна банка общата сума на украинските инвестиции в българската икономика към днешния ден е едва 13,9 млн. евро (начисляват се от 1996 г.).

   Към днешния ден в Украйна работят 200 предприятия с участието на български капитал и 67 представителства на български компании. В РБ са регистрирани около 60 представителства на украински предприятия, фирми и компании, в частност "Аеросвит", "Украинското дунавско параходство" и т.н. Също така работят 274 общи предприятия с участието на украински капитал.

   И след влизането на РБ в ЕС от българска страна се запазва интересът към сътрудничеството с Украйна като традиционен партньор за развиване на търговско-икономически контакти и държава, в която живее най-голямата по брой в света българска общност.

   Украинските компании НВО "Фрунзе" и "МОТОР-СИЧ" вече са започнали да доставят своята продукция за модернизирането на газокомпресорните станции "Кардам" и "Лозенец" в РБ. Кировоградското предприятие "Радий" успешно приключи основния етап от модернизирането на системите за сигурност на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй", като използва украинско оборудване. Това свидетелства за реалната възможност износът на високотехнологична продукция в РБ да се увеличи.

   На територията на РБ е перспективно да се създават предприятия (СП) за производство на украинска продукция и суровини, тъй като пред стоките, произведени в РБ, се открива пазарът на другите страни от ЕС и Балканския регион, което може да се превърне в перспективен аспект за украинските производители и донякъде трамплин за по-нататъшното прокарване на украинските икономически интереси в региона. Подобна дейност вече се провежда в РБ, където успешно работи крупният металургичен комбинат "ПРОМЕТ-СТИЛ" с участието на компанията с украински капитал "МЕТИНВЕСТ", която използва в производството си украинска суровина.

   Българските бизнесмени също имат голям интерес да инвестират в Украйна и да осъществяват общи проекти в областта на туризма, строителството и промишлеността. Така компания "Приста Ойл" (Русе) реализира инвестиционния проект "Претоварващ комплекс за индустриални масла" на територията на Одеското морско търговско пристанище. Към днешния ден комплексът работи активно, а общата сума на инвестициите от българска страна се оценява на 6 млн.щ.д. Наскоро компания "Приста Ойл" (Русе) изрази намерение да реализира и втория си инвестиционен проект в Украйна.

   През 2007 г. българската компания "КАОЛИН" АД (Русе) стартира крупен инвестиционен проект в Украйна, предвиждащ изграждането на завод за добив и обогатяване на кварцов пясък, който се прилага като суровина за производство на стъкло и строителни материали. Общата стойност на инвестициите на българската фирма е 15 млн.щ.д.

   На свой ред в последно време украинските бизнесмени проявяват голям интерес към инвестирането в такива отрасли от българската икономика като туризъм, съвременни технологии, игрален бизнес и недвижимост.

   Искам да подчертая, че още не сме изчерпали всички възможности за икономическо сътрудничество. Смятам, че в момента българските бизнесмени не притежават пълна и достоверна информация за инвестиционния климат в Украйна. Във връзка с това планираме да открием информационни центрове в сградите на двете ни почетни консулства в Русе и Пловдив, където всички желаещи ще могат да получат цялата им необходима информация за правилата за правене на бизнес в Украйна. За да помогнем на българските и украинските бизнесмени да установят бизнес контакти, ние сме готови дори да инициираме внасянето на съответни промени в действащите двустранни споразумения, за да се усъвършенстват те и да се премахнат бюрократичните спънки, което на свой ред може да облекчи двустранното икономическо сътрудничество. Инициативата по този въпрос зависи от българските и украинските бизнесмени.

   Широки възможности за инвестиране в различните отрасли от икономиката на нашата страна открива и подготовката на Украйна за провеждането на финалната част на футболния шампионат "Евро - 2012".

   - Най-голямата постоянно живееща българска диаспора в чужбина е в Украйна. Страната ви е пример по отношение на зачитането на правата на малцинства и това се цени високо в България. Бихте ли ни информирали за състоянието на нашата диаспора в Украйна?

   - Според данните от преброяването на населението от 2001 г. по брой българите заемат шесто място сред националните малцинства в Украйна (204 хил. души или 0,4% от населението на страната). При това българското малцинство в Украйна е най-голямото сред българските малцинства в света.

   По-голямата част от лицата с българска националност живеят в Одеска, Запорожка, Донецка, Миколаевска и Кировоградска област.

   В Украйна към днешния ден работят официално 14 национално-културни български организации.

   В мрежата на общообразователните заведения, в които се изучава български език, влизат: Болградската гимназия "Г. С. Раковски" и 44 училища в 8 района на Одеска област, Приморският регионален украино-български лицей за ученици от южните региони и 22 училища в 4 района на Запорожка област, средното училище № 16 в г. Миколаев и общообразователното Вилшанско училище в Кировоградска област.

   Също така български език се преподава и в Киевския национален университет "Тарас Шевченко", Славянския университет (Киев), Лвовския национален университет "Иван Франко" и Одеския национален университет.

   За да бъдат задоволени културните потребности на българското малцинство, за да се развият неговите национални традиции и обичаи, през 1998 г. в гр. Болград, Одеска област, със съдействието на органите на местната държавна власт беше открит първият в Украйна Областен научно-методичен център за българска култура.

   В районите с компактно българско население в музеите работят отделни зали, в които са разгърнати комплексни експозиции, представящи историята, бита, културата и духовното наследство на българите.

   Към днешна дата на български език излизат вестниците "Роден край" (приложение към вестника на Върховната Рада на Украйна "Гласът на Украйна"), "Родолюбие" и "Българско обозрение". 2 вестника и 2 списания се отпечатват на български и украински или руски език. Издават се 3 дублажни вестника и списания. В местата с компактно българско население в ефир излизат предавания на български език.

   Тъй като правим всичко възможно за пълноценното развитие на българското малцинство в Украйна, разчитаме на адекватно отношение към нашето малцинство в България, на съдействие за задоволяването на културните му потребности и развиване на националните му традиции и обичаи.

   - Заради общата европейска политика България изисква визи за украински граждани. Как се приема това от Ваша страна?

   - Преди да дам отговор на този въпрос, искам да подчертая, че Украйна е европейска страна и разглежда себе си като неразделна част от европейското пространство. Във връзка с това за нас днес основният приоритет във външната политика е още в най-близко бъдеще подготовянето и подписването на Споразумение за асоцииране с Европейския съюз, в което ясно ще бъде указана европейската перспектива на Украйна.

   Както е известно, от 1 януари 2008 г. гражданите на Република България, наравно с гражданите от другите държави - членки на Европейския съюз, получиха възможността да пътуват в Украйна без визи за краткосрочни посещения, което е предвидено от Спогодбата между Украйна и ЕС за улесняване на издаване на визи, която бе подписана през юни 2007 г. в Люксембург. Това означава, че между Украйна и България действа т. нар. асиметричен режим за пътуване на гражданите, според който украинските граждани, за разлика от българските, все пак трябва да си вадят визи за "добре дошли" в България.

   Украйна въведе "асиметричен" режим с ясното съзнание, че това е път към задълбочаване на нейния евроинтеграционен процес, в това число и към миграционно-визовата политика. Целта е в близко бъдеще да се въведе безвизов режим за украински граждани, което отговаря на основните принципи на човешките права за свобода на придвижването.

   През октомври 2008 г. в Брюксел бе официално стартиран безвизовия диалог между Украйна и Европейския Съюз, в резултат на който на 22 ноември 2010 г. на срещата Украйна-ЕС в Брюксел страната ни получи Плана за действие за въвеждане на безвизов режим за краткосрочни посещения на украински граждани в страните от ЕС (документът е аналогичен на "пътните карти", които ЕС даде на групата от балканските страни).

   Бих искал да благодаря на българската страна, че разбра изцяло стремежа на Украйна да премахне визовите прегради за украински граждани, понеже самата България навремето е претърпяла аналогични изисквания от страна на ЕС, и че подкрепи представянето на Украйна по отношение на споменатия План за действие.

   Не мога да не направя акцент и на това, че отмяната на визите за украински граждани несъмнено ще повлияе значително върху увеличаването на броя на украинските туристи в България. А благодарение на непосредствените контакти между нашите народи положително ще се развиват и двустранното икономическо сътрудничество, и контактите между хората.

   - Вече от доста време сте в нашата страна и я познавате добре. Какво Ви носи най-голяма радост в престоя Ви тук?

   - В България работя от три години и половина. Тук живеят чудесни и приветливи хора. Имам изключително много познати българи, които са ми приятели. Това е най-голямото ми постижение, предмет на гордост и удовлетворение, наследство и актив за цял живот. Радвам се, че с влизането си в ЕС и НАТО България получи положителен импулс както за бизнеса си, така и за обикновените хора, условията им на живот се подобриха, а също и перспективите за бъдещото човешко развитие и процъфтяване.

   Голямо удоволствие получавам и от чудесната българска природа, която вашият народ е съумял да съхрани и, надявам се, ще съхрани и занапред. Много обичам туризма и често пътувам. Също така съм привърженик на зимните видове спорт и особено на скиорския. Редовно посещавам ски-курортите ви Банско и Боровец. Обичам футбола и живописта.

   Не мога да не спомена и чудесното българско вино и храната. За съжаление в Украйна българските вина все още са рядко явление, затова и тук има широко поле за изява за бизнесмените от двете страни.

   Украйна и България винаги са били тясно свързани исторически, духовно и културно и съм убеден, че в бъдеще тази връзка ще се задълбочава. Призванието на дипломатите е да бъдат свързващо звено при установяването на тесни връзки в целия спектър на взаимоотношенията на нашите страни.
Интервю на Валентин Костов
горе