архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.21, бр.6, година XVII, 2010г.
Михайло Драгоманов и България
МИХАЙЛО ПЕТРОВИЧ ДРАГОМАНОВ (1841-1895) Е ПРЕДСТАВИТЕЛ НА УКРАИНСКИТЕ ЛИБЕРАЛНИ И ДЕМОКРАТИЧНИ СРЕДИ В КУЛТУРАТА, НАУКАТА И ОБЩЕСТВЕНАТА МИСЪЛ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIX В. ИЗВЕСТЕН Е КАТО ИСТОРИК, ФИЛОСОФ, ЕЗИКОВЕД, СЛАВЯНСКИ ФОЛКЛОРИСТ, ПУБЛИЦИСТ И ОБЩЕСТВEНИК. В БЪЛГАРИЯ КАТО ПРОФЕСОР В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" Е ОСНОВОПОЛОЖНИК И РЪКОВОДИТЕЛ НА КАТЕДРА ПО ОБЩА ИСТОРИЯ В ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ.



   Той свързва съдбата си с България от самото основаване на висшето училище и след това до последния си ден всеотдайно работи в българската образователна и научна сфера, както и в културния живот в страната. Мислители от такъв мащаб принадлежат на общославянското образователно и духовно изграждане. Неслучайно неговото име е водещо в списъка на известните учени, които са спомогнали СУ "Св. Климент Охридски" да се формира и да израсне като един европейски университет.

   Родът Драгоманови е от интелектуално-политическия елит на Украйна и е известен като генератор на нови обществени, научни и творчески идеи. Михайло Драгоманов е роден на 19 септември 1841 г. в гр. Гадяч, Полтавска губерния. Отначало учи в родния си град, после в Полтавската гимназия. Висше образование получава в Киевския университет, където през 1864 г. е приет да преподава всеобща история. Владее френски и немски език. През 1867 г. издава сборници с украинско народно словесно творчество. През 1873 г. проблеми, свързани с руските власти, го карат да напусне завинаги Русия и да се установи в Женева, Швейцария, където живее и работи 16 години.

   През 1889 г. приема поканата на българското правителство да преподава в новооткрития Софийски университет. От този момент бележитият украински учен е тясно свързан с българската наука и образование. Шест години помага в организиране на учебния процес. Съветва какви книги и програми трябва да се вземат от западноевропейските университети. Впоследствие се създава една прекрасна университетска библиотека. Драгоманов взема активно участие в разработване на идейния проект на сградата на бъдещия университет. Ползвал се е с изключително висок авторитет, любов и уважение сред академичната младеж.

   Твърде плодотворни се оказват последните години от живота му, когато живее и работи в България и е в разцвета на силите си. За съжаление, умира преждевременно на 54-годишна възраст на 8 юни 1895 г. Българската интелигенция го изпраща с многолюдно погребение и студентската младеж загубва своя любим професор.

   Културно-просветната дейност на проф. Михайло Драгоманов е голяма по обем и творчеството му е разнообразно по тематика и съдържание и е разпръснато в няколко страни. В България са написани най-значителните трудове, свързани със славянския фолклор. Те са публикувани в първото българско научно-филологическо списание "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издаванo от 1889 до 1895 г. Той и Иван Шишманов са основатели на списанието. На първо място това са студиите "Славянски сказания за рождението на Константин Велики", "Славянски религиозни и етнически легенди", "Славянски преправки в Едиповата история", "Славянски преправки на една евангелска легенда", "Славянски сказания за пожертване на собственото дете" и други. Политическите си възгледи обобщава в студията "Старите харти на свободата".

   Тези научни трудове са написани и публикувани в България и представляват ценна школа за обучение на младите фолклористи от края на XIX в. Списанието играе голяма роля за развитието на българската филологическа наука и литература.

   Едни от най-големите изследователи на българския фолклор като проф. Иван Шишманов и акад. Михаил Арнаудов с гордост подчертават, че са били студенти на проф. Драгоманов и категорично изтъкват значимостта на неговото дело. Българската фолклористика печели много, както и българските преподаватели и студенти. Неговите трудове вдъхновяват няколко поколения български писатели и запознават учените от други страни с народно-поетичните традиции на българите.

   Личната му библиотека е много ценна и сега е притежание на СУ, където се ползва от студенти и преподаватели. Съхранени са едни от най-редките издания, особено по фолклора.

   Колегата му, бесарабският българин професор от СУ "Св. Климент Охридски" Димитър Агура в надгробното слово, което произнася при кончината му, казва: "Проф. Михайло Драгоманов принадлежи по своята дейност не само на Украйна, а на цял свят и България е честита, че след като се ползва за своята младеж в течение на шест години с неговите знания, може да прегърне в недрата си останките, скъпите останки на този велик труженик на науката. Той е заслужил стократно правото на гражданство в нашата земя."

   На 30 октомври 1932 г. признателна България издигна на бележития син на украинския народ и пръв професор в най-стария и престижен университет СУ "Св. Климент Охридски" проф. Михайло Драгоманов бюст-паметник. При откриването прочувствено слово произнася неговият ученик акад. Михаил Арнаудов.

   Делото на проф. Драгоманов значително допринася за развитието на украинско-българските фолклорни, литературни и културни връзки и като цяло за опознаване на двата народа и техния принос в световната цивилизация.

   През 2011 г. ще бъдат отбелязани 170 години от рождението на Михайло Драгоманов. В началото на октомври 2010 г. на работна визита в София пристигна заместник-председателят на Върховната Рада на Украйна Микола Томенко, който взе участие в петата Международна научна конференция "Драгомановски студии", която всяка година организират от Украинското неделно училище в София, Посолството на Украйна в България и диаспорната организация "Мати-Украйна". По време на конференцията беше представена неговата книга "Михайло Драгоманов: Автожитиепис". Също така бяха проведени срещи със заместник-председателя на Народното събрание на България, по време на които беше обсъден въпросът за съвместното отбелязване през следващата година на 170-та годишнина от рождението на Драгоманов.
Списание "Европа 2001"
горе