архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ТРАДИЦИИ стр.49, бр.6, година XII, 2005г.
ТРАДИЦИОННО АНГОЛСKО ИЗKУСТВО: маски
д-р Ракел Сентманат
   Структурата и географското разположение на Ангола играят изключително важна роля в културното и артистичното многообразие на страната, най-вече с въздействието си върху различните видове изкуства, материали, техники и модели. Ако четирите географски посоки на Ангола се съпоставят с четирите посоки на нейното традиционно изкуство, то Северът ще е характерен с една човекоподбна скулптура, Югът - с изделия с изображения на бик, Изтокът - с керамично гърне, и Западът - със скулптура на антилопа. Това показва връзката на артистично-културното разнообразие, създавано от местните майстори в Ангола, съответстващо на географските и битовите характеристики по региони и етноси.
   До неотдавна в колониалното минало някои културолози, водени от евроцентристките си схващания, отричаха всякаква естетическа стойност на анголските традиционни произведения, считаха ги за груби, варварски и страшни, свързани с обреди и поверия.
   Днес изкуствоведите не само признават, но и оценяват високо естетическата стойност на традиционното изкуство от маски, статуетки и други обредни предмети, считайки ги за функционални елементи, “въодушевени живи сили”, свързани с някои аспекти на религиозно-магическите церемонии, които материализират митове, символи и легенди от древната култура, съответстващи на сцени от всекидневието, моделирани при определени стилистични правила, предавани от генерация на генерация.
   В общи линии традиционното анголско изкуство въпреки специфичните му особенности се подчинява на естетичните и философските концепции на голямата културна африканска група банту, към която Ангола приднадлежи и която има като всички други културни групи свой норми на поведение.
   Въпреки че в Ангола се срещат повече произведения на изкуство, моделирани от дърво, има и такива, изработени от други материали, като се започне от керамиката, текстила, кованото желязо, скалите, на които е правена живопис, и се стигне до слоновата кост, обработена и необработена кожа и други.
   Особено внимание заслужава най-практикуваното традиционно изкуство, което е съхранено през целия петвековен период на колониално робство, особено в селските райони на Ангола, в резултат на силната съпротива на местното население, останало извън каноните на португалското културно влияние и асимилация. Това се отнася преди всичко за маските, с изключителната си естетическа и наследствена стойност. По принцип в голяма част от анголските зони на маските това изкуство датира от палеоматриархалния период. Важно е да се отбележи също, че Ангола заема югозападната част на района на африканските маски, което определя тяхната специфичност и характеристики.
   Големите региони на анголската маска отговарят на етноезичните райони, където традициите са от древни времена и се предават от генерации на генерации и където и днес се практикуват ритуали, в които маската и маскираният са най-важният елемент. Същевременно анголските маски са в неотменна връзка с музиката, танца и с церемониите, свързани с тайните общества. Различните форми на тяхната украса рефлектират върху културното всекидневие на общността, към която принадлежат. Някои от тях представляват човекоподобни (антропоморфи) фигури, други - животински (зооморфи), а трети - просто геометрични. Играят основна роля в различните церемонии и ритуали както при мъжкото, така и при женското посвещаване, при погребенията, актовете за възхвала, сключването на брак. В Ангола също употребата на маските съвпада със районите, където още се практикува ритуалът обрязване. Тайната на маската се разкрива само при извършване на обрязване, тъй като никой от присъстващите няма право да я разгласява на друго място.
   Всяка церемония или ритуал са свързани с една маска, считана за покровителка, и от нея се обуславя характерът на полицентричните движения на танцуващия. По-голямата част от етническите групи в Ангола считат, че маските имат свръхестествено могъщество и служат като посредник между вселената на живите и духовете на предците.
   Маскираните не танцуват без музика, а музика няма без съответните инструменти. В повечето случай ритуалите са под ударите на тъпани и звуците на ксилофони. Маскираните (действащи лица) могат да вдъхват страх, да изглеждат жестоки, смешни, духовити. Други са странни, могат да извършват и кражби. Трети само дават съвети. От друга страна, има много обичаи, разкриващи поведението на присъстващите спрямо маскираните, на преклонение и страх от магии, както по отношение на самата маска, така и на маскирания. Например танцьорите с женски маски са практикували и още практикуват мистично сватосване с тяхната маска, свързано с морални задължения. При ритуали като погребване на стара маска, защото маската, когато е остаряла и износена, се погребва като хората, трябва да й се говори с погребално хвалебствие, да се избягва злоба, обида и недоверие, защото впоследствие танцьорът може да бъде преследван от духа на самата маска, по-точно от един мучике. Мучике може да е дух, болест, култово оръдие, може да е дявол, призрак, мъртвец, или танцуващ дух. Мучике е също, име на маска за голяма част от населението на Ангола и също име на фетиш (идол) за населението от северната част на страната, конклава Кабинда.
   Наличието на духовна сила в маските, “вярването, че са управлявани от духове” е първично. Така в поверието, че когато майсторът изработва една женска маска от дърво, избрано лично от него, дори стърготините от дървото не може да бъдат използвани даже и докосвани от други лица, особено жени, поради риска да бъдат обсебени от духа на маската. Същевременно майсторът по време на изработването трябва да се въздържа от контакти с противоположния му пол, включително със съпругата си, защото мирисът на жена привлича духа на маската, която се изработва към тялото на майстора, жертвайки го.
   Четири са регионите на ритуалните маски в Ангола:
   Източният регион обхваща провинците Лунда Норте и Лунда Сул, с влияние и върху някои южни провинции като Бие, Мочико и Куандо Кубанго. В източната част на Ангола на жените и на необрязаните мъже им е забранено да знаят тайната на маската. Една маска може да има женско лице, но маскираният винаги е мъж. Този регион е познат с името Лунда-Чокуе (Cо^kwe) и в него са най-големите майстори на маски. Тази етническа група спазва определени ритуали при смяната на една стара маска, която се смята, че вече е повредена, с нова. Маскираният, който е танцувал с нея, подготвя гроб, за да погребе своята маска, с една гривна в знак на връщане “цената на годеницата”. В този акт, танцуващият говори на маската: “Танцувах с тебе, печелих живота си с теб, обаче ти остаря и умря... Тук имаш гривната... Да не ме следиш и да не ми пожелаеш болест...”
   В този регион най-важните маски са: cikunza (сикунза), mwana pwo (муана пуо), cikungu (сикунгу), cihongo (сихонго), katoyo (катойо) и kalelwa (калелуа).
   Във втория регион Център-Юг: използваният термин, за да се назове маската, е оcinganji (отчинганжи). Голямата част от населението на централната част е оvimbundo (овимбундо), чийто важни ритуали са свързани с мъжкото обрязване, наричано еvamba (евамба) на техния местен език. Не се разрешава разкриването тайната на маските на жени и на необрязвани мъже, както посочихме по-горе, нито дори да се приближават до събраните, защото могат да познаят гласа на маскирания и по този начин да се издаде тайната. Маските от този регион са: кalelwa (калелуа), кavole (каволе), оngulo (онгуло), оlongombe (олонгомбе).
   Третият, Югоизточен регион, зает от племенното население нгангела (ngangela), е характерен с красивите маски за церемониите, за мъжкото обрязване - ливамба или мукамда (livamba ou mukamda). И тук без маски няма церемония. Най-важните маски от Югоизточния район са: mwana pwo (муана пуо), което означава девойче. Тази маска се използва също на изток от групата чокуе (со^kwe). Но най-представителната маска, с най-голямо влияние при обрязванията е маската mpumbu (мпумбу), представляваща символа на предполагаемия първи мъж mwene nyumbu (муене ниумбу), който се е обрязал сам, последвайки традицията ngangela (нгангела).
   В четвъртия регион - Север, маските са специални. Такъв е случаят на indungas (индунгас) или bakamas (бакамас), направени от клонове на палми или клонове от друго дърво, символизиращи субективния свят на общностите kikongo (киконго), cabinda (кабинда-оyo, ойо), vile (виле), yombe (йомбе), принадлежащи на групата киконго. До маските бакамас е маската ndemba (ндемба), считана в традициите като посредник между света на живите и света на мъртвите. Една от основните характеристики на тази маска е нейната полихромия.
   По материалите, от които се изработват маските, те се делят на три основни вида: от дърво, от лико и дървена смола и от опънати влакна. Най-известни естествено са дървените маски. Дървената смола се използва при моделиране на лицевата страна. Маските от опънати влакна не са твърди, характерни са с големите и кръгли очи. В централните райони дървените маски са рисувани, с живи цветове, разпределени като геометрични схеми, горе-долу адаптирани към тохографията на лицето. Най-използвани цветове са син, червен, бял и земен. Имат очертани големи, изпъкнали очи, с набъбнали бузи и носове. Прическите на женските маски от региона Чокуе възпроизвеждат с голяма точност тези на жените, а маскираните използват платове, кърпи, колани от мъниста и украшения, подобаващи на женския пол. Острите върхове на кратуните, покрити с плетени мрежи, имитират гърдите, но не гърди с форма на чаша по артистичната гръко-романска концепция, а гърди с островърхи сводове, които за местното население са идеалната форма на естетичен вид, към които се придържат по отношение на женската пластика.
   Дървените маски са най-ценните, голям брой от тях са шедьоври на анголското изкуство. При тях изпъква могъществото на стилизация на формите, заедно с енергията на излъчване.
   Социалната функция на маските е комплексна и многообхватна. Като се започне от един прост развлеклателен фолклорен спектакъл и се стигне до едно мистично действие на секта, на магия, на свръхестествено въздействие, дори на смърт, предизвикана от маскирания. Маските съответстват и представляват социалната организация на етноса. Има маски от матриархата и от патриархата. Те са също компонент в комплекса от специфични правила, чрез които се осъществяват властта и общественият или племенен ред.
   Най-известни в страната и чужбина и с най-висока естетическа стойност сред анголските маски са:
   1. Bakama (бакама), zindunga (синдунга I) - направена от дърво, представляваща фигура на човек, чието лице е боядисано в няколко цвята. Известна е и с името matandu (Матанду).
   Произход : ba woyo (Ба уойо) подгрупа конго - провинция Кабинда.
   Дейност: покровител на имуществото на общността.
   2. Bakama (бакама), zindunga (синдунга II) - известна е като nganga balonga (Нганга Балонга). Направена от дърво, полихроматизирана. Произход: ba woyo (Ба уойо) подгрупа конго - кабинда.
   Дейност: символ на защитник на племето при трудности.
   3. Mwana pwo (муана пуо).
   Етиологията на двете думи в езика на Източния район на Ангола означава рожба - син или дъщеря, и жена съответно. Следователно муана пуо е девойка. Направена е от дърво и от растителни влакна, украсена на лицето с татуировки. Муана Пуо е с женски образ, макар винаги да е използвана от мъж, който имитира женски глас, женски талант. В никакъв случай маскираният не може да бъде жена, тъй като тайната на маската е една, според клетвата на мъжете, да не се предава тайната нито на жените, нито на необрязани мъже (yilima). Излъчва красотата и очарованието на жената чокуе (со^kwe) в едно типично матрилинеално общество, когато жената не ръководи, но всичко минава по майчина линия.
   Поради естетическата си стойност и изисканост муана пуо е без съмнение една от най-известните и красиви маски в Ангола и в други страни.
   4. Mukixi wa kalelwa - маска калелуа. Направена e от дървени пръчки, дървено лико и дървена смола.
   Използва се при церемонии за инвестидура на традиционните вождове.
   Принадлежи на културна група чокуе (со^kwe).
   5. Cikunzo (чикунзо), дървена маска от Чокуе.
   Произход: Чокуе. Направена от дърво, многоцветна, с антропоморфни и зооморфни характеристики. Има дълга коса с един голям рог от антилопа, животно, символизиращо сила и мъжественост.
   Дейност: свързана изключително с освещаването на традиционната образователна школа муканда. Тя е най-важната и е покровителка на етногрупата чокуе. Според традициите тя има магични сили, поради което някои ловци връзват на жертвите си ленти от тази маска като амулет. Жените слагат в дрехите си също плодородни амулети, направени с нейния образ. Жени и необрязвани не могат да се приближават до маската чикунзо, поради риска от възможността да ги нарани без съжаление. В сферата на маските чикунзо е най-страшната и най-респектиращата за културата и обществото чокуе.
   Традиционните маски влият и върху другите изяви на анголското изкуство като скулптура, живопис, приложни изкуства. Те са мотив за силното влияние в естетиката на декоративните приложни изкуства.
   В скулптурата можем да наблюдаваме важния елемент “главата” на фигурите, основа, която е мотивирана от очевидното чувство за оценяване на маските. Интересно е да се отбележи, че формата на очите на фигурите е същата, използвана при маските. Полузатворените очи на маските като принцип на маскирания ритуал се наблюдават действително във всички скулптури от центъра до изтока на Ангола, което ни кара да мислим, че скулптурата тук е близка до самата маска. Тази черта на ритуална хипноза може да се обясни като някаква летаргия, която, излизайки от очите, обхваща линиите на телата на фигурите. Още един детайл, ушите на фигурите, са общо взето малки, като при маските. Може да се наблюдава обобщаващо един основен припцип на фронталност, който характеризира маската и се появява при скулптурата в пълна форма.
   Сред най-известните анголски фигури има една, която изпъква от културна, естетическа и дори финансова гледна точка, наричана “Мислителя” (pensador - kuku kalamba), куку каламба. Статуетка антропоморфна, от дърво, представляваща един възрастен човек, свит, подпрян на коленете си, замислен. Служи за култов предмет. Приднадлежи на културната група чокуе (со^kwe). Използва се сред населението тучокуе (thuсо^kwe), от източната част на Ангола, която е зоната й на произход. Свързана е с молитвите на thati (тати) или гадателя. Тя е един от амулетите, които винаги се намират в кошниците на магъосниците или нгомбо (ngombo), служеща за извикване на духовете на предците, които според традицията дават отговорите на гадателите.
   Определението “Мислителя”, което, преведено на езика чокуе, значи samanyonga (саманйонга), не отговаря всъщност на идеологическото възпроизвеждане на нейния създател. Кuku (куку) е лице, което характеризира една стара жена, седнала с лактите си върху колената и поставила ръцете си върху главата. Полът на лицето, очевидно женски, е израз на майчината връзка или на матрилинеалния режим на thuсо^kwe (тучокуе). Затова куку изразява връзката между света на живите и неживите, онези които проявяват загриженост към хората, през деня и нощта (духовете на предците).
   Поради нейната красота, изисканост, равновесие на формите и динамична сила, тя се налага като културна ценност (най-известна фигура) и като “финансова” ценност (елемент в банкнотите на анголската куанза).
   Специалната й функция е да осъществява връзката между невидимия цвят на Малембас или на предците и видимия на живите, този, последният, винаги подчинен на първия. Представлява една задължителна референция в символите на идентичност на Ангола.
   Втората по значимост фигура е nkis-konde (нкис-конде), която представлява дървена фигура на човек, накована с пирони и остриета от метал, с които действа в далечината на противниците. В корема има една кухина с огледало, която се използва за откриване на причинителите на злото (магьосниците) и за очистване на невинността от престъпление. Счита се за върховен пазител на общността, който е способен да оказва закрила на населението ден и нощ и също така да открива всички причинители на нещастие. Представлява елемент на културна изява и на древните традиции на Баконгос.
горе