архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ГРАДОВЕ стр.30, бр.6, година XI, 2004г.
ПОРТО СЕВЕРНАТА СТОЛИЦА
Вера Киркова
Натоварено с бурета барко-рабело
   B страна, където всяко кътче е наситено с история и представлява културно богатство, е много трудно да се ограничим да говорим само за един град, за да добием представа за нейния облик. Обикновено запознаването започва със столицата, което естествено я прави най-популярна за света. Така се случи и с Португалия. Градът, за който най-много сме чели и чували в България, е Лисабон. Лисабон с тесните улички, Лисабон с уютните мънички кафенета и кръчми, Лисабон с големите булеварди, с дворците и площадите, с крепостта “Сао Жорж”, с манастира “Жеронимош”, с кулата в Белейн на река Тежо, откъдето мореплавателите са тръгвали да “откриват нови светове за света”, с плочки азулежо по фасадите на сградите, с големите шествия в чест на Санто Антонио - закрилник на града, с градинките и парковете, с аромата на печени кестени през есента и така нататък, и така нататък. Но столицата далеч не изчерпва всичко, което би могло да привлече нашето внимание и любопитство в Португалия. Други забележителни места също заслужават да разпрострат славата си в България. Нека започнем разширяването на нашите знания за “страната на великите мореплаватели” с обиколка на град Порто - северната столица на страната, както го наричат - един от най-старите градове в Португалия и вторият по големина след Лисабон.
   Порто. Порто не би трябвало да ни звучи непознато. Футболните запалянковци го знаят като португалски отбор. Отбор от град Порто. Порто. За ценителите на виното също не звучи чуждо. Vinho do Porto или “въню ду Пурту”, както се произнася на португалски (в превод вино от Порто), е световноизвестният десертен портвайн - така любим на англичаните. И тъкмо това, че те са едни от най-големите му консуматори, става причина да намери популярност английското наименование. Всъщност, думата porto означава пристанище. Поради географското си разположение - на устието на река Доуро - градът съвсем закономерно се сдобива с това име и обуславя историческата си функция. Естественият речен пристан в близост до Атлантическия океан е бил привлекателен още преди романизацията да наложи своя отпечатък в този район. Върху десния бряг на река Доуро възниква градът Портукале (от Portus и Cale), който определя името и на цялата страна. Епископия по времето на вестготите и център на територия, чието население е било пръснато в околността през IХ и Х в. Градският живот се възражда през ХII в., а в периода ХVI-ХVIII в. търпи изключителен подем благодарение на златото и диамантите, които пристигат от Бразилия, както и на търговията с вино. Големите манастири, църкви и дворци са свидетелство за просперитета и за изискания вкус на благородници, духовенство и търговци в района. През 1809 г. градът става жертва на френска инвазия. Когато идва краят на Наполеоновите войни, постепенно настъпва обрат в търговията, в която първостепенната роля дотогава се е падала на виното. Увеличава се износът на занятчийски изделия от лен и ковано желязо към Бразилия.
   В началото на ХХ в., с изграждането на морското пристанище в Лейшойш се определя съдбата на речното - след дългогодишни проучвания и ремонтни дейности проектът за неговото разширяване и преустрояване за големи плавателни съдове бива временно изоставен и потокът е пренасочен. Обновяването на центъра започва с Републиката (1910). От този момент нататък непрестанно се изработват планове и проекти за подобряване на състоянието на града, изграждането на инфраструктури и закрила на историческия център, който представлява културна ценност в световен мащаб. През 2001 г. Порто, заедно с Ротердам, става културна столица на Европа.
   Днес градът е важно средище с около 330 000 души население (в самия град, в метрополията - около 1 млн., а в областта с това име - 1,5 млн.). Ежегодно е посещаван от голям брой туристи от цял свят. Разглеждането на Порто започва от историческия център - средновековен, със старата катедрала от ХII в., която заради претърпените през вековете трансформации представлява невероятна стилова смесица. Задължителна спирка в този център е и готическата църква “Сао Франсишко”. Минава се към неокласическия Порто, където се намират болницата “Санто Антонио” (построена между 1770 и 1825 г.) и църквата “Лапа”, както и множество облицовани с азулежо постройки. Други забележителности в Порто са Домът на инфанта, Факултетът по архитектура, укреплението “Сао Жоао Батища”, множеството църкви (на кармелитите - в бароков стил, “Санта Клара” - стил мануелино, “Сао Бенто да Витория” - неокласицизъм...), синагогата, Кристалният дворец, зад който се намира уникалният по своя характер Романтичен музей, целящ да пресъздаде дом на заможно семейство от Порто през ХIХ в., мостовете, театърът, градините, общината, библиотеката...

   Библиотеката се помещава в манастира “Санто Антонио”. Строежът е започнал през 1783 г. На приземния етаж се намира основаното през 1836 г. училище по изящни изкуства. Като библиотека функционира от 1842 г. В атриума и по стените са съхранени пана от азулежо от ХV и ХVIII в. Такива пана има и върху параклиса “Алмаш”, където са изобразени сцени от живота на Свети Франциск от Асизи. Азулежо с форми и размери, отличаващи се от обичайните, може да се види по стените на мавърския дом - с геометрични форми в тъмно- и светлокафяво, в неоарабски стил.
   В Порто се намира и един от най-известните проекти на Назони - 75-метровата кула леригош, която се извисява над града като негов символ и откъдето се открива невероятна панорама. Съставя едно цяло с едноименната църква в стил барок и рококо. Макар и да не е известно точно къде, се знае, че Назони е погребан на това място.
   За да отдъхне и да се освежи човек по време на обиколката, би могъл да избере някое от безбройните кафенета, пръснати из целия град. Ако пък е в района на кафене “Мажестик”, препоръчително е да се отбие там. Тъкмо ще може да разгледа после и най-характерния за града пазар - Боляо. По отношение на храната казват, че “Порто знае как да се храни и обилно задоволява това си познание.” Поради огромното разнообразие на ястия, приготвени от карантия, наричат жителите на Порто трипейрош (от tripa - черво, вътрешности) или хора, които се препитават със субпродукти. Но никак не е задължително да се яде точно това - заведенията в града разполагат с изобилие от рибни ястия и морски деликатеси, както и с всякакви месни блюда. За препоръчване е обаче да се опита от характерния за района калдо верде (caldo verde). Представлява чорба от зеле и картофи, със зехтин и кръгче колбас. Наздраве!
   Впрочем никоя разходка няма да е пълна, ако не отскочим и до другия бряг на Доуро, за да се вмъкнем в поне една от многото изби на Вила Нова де Гая, където се прави и отлежава славното вино “Порто”. Повечето от тези изби носят английски имена. Вътре в дълги тъмни тунели са наредени прашните бутилки. В почти всички изби може да се закупи от виното, а в някои сервират отлична храна, с изкусителни десерти, задължително придружени от “Порто”. Съветът към клиента е да се научи да разпознава едно висококачествено истинско вино от долнопробни имитации, които ползват наименованието. Казват, че консумирането на това вино е не по-малко изкуство от неговото производство - според случая се пие бяло или червено, младо или отлежало. Има огромна разлика дали е отлежавало в бъчва, или в стъклена бутилка. В зависимост от това колко старо е виното има колебания в цвета му. Твърди се, че такова, каквото го познаваме днес, не е на повече от 185 години. Но въпреки относителната си младост е едно от най-известните и търсени вина - ароматно, с високо съдържание на захар и с висок алкохолен градус. Напълно е задоволявало вкусовете в английските салони. Историята на виното разказва, че възникването му е плод на случайността - еноложка грешка през 1820 г., довела до значителни промени в процеса на производство на вината от региона на Доуро, и се родил първообразът на днешното “Порто”. Но същевременно е вярно и това, че стремежът да се задоволи вкусът на консуматора-британец и необходимостта да се отговори на изискванията на пазара са били решаващи за търсенето на нововъведения. За проявяващите интерес туристи като атракция се предлага и разходка с лодка по реката по пътя, който изминават натоварените в барко рабело (barco rabelo - характерна за Доуро лодка) бурета с вино.
Изглед към река Доуро и лозята

   След вечеря за любителите на нощния живот Порто също има какво да предложи. Барове, клубове с отлична музика за всеки вкус, включително и бразилска и африканска, а за изпълнените с носталгия по отминали времена - ретромузика от седемдесетте или осемдесетте години.
   Хубаво би било да попаднем в Порто през юни, когато е патронният празник на града. 24 юни - денят на Сао Жоао. Или по-скоро, нощта на Сао Жоао, тъй като именно през нощта достигат кулминацията си цялата трескавост и празнична еуфория с големите шествия по улиците, с традиционните стръкове праз-лук и гумени пищящи чукчета, с които хората се удрят един друг по главите. Десетки квартални тържества с музика и танци на открито, гирлянди от разноцветни лампички и ухание на печена на жар сардина изпълват града. Хиляди развеселени хора излизат по улиците, оживление и врява кипи навсякъде. Тържествата прерастват в процесии, начело на които се носи фигурата на светеца върху специално изработен за случая стъпаловиден постамент, сред ангелчета и пищна украса или върху носилка с балдахин, изобразяващ небосвода. В предната част на процесията са и църковните знамена, и запалените факли. Слиза се към историческия център на града и към реката, където има продължителни фойерверки и всеобщи забавления, към които жителите на Порто, а и португалците като цяло са силно пристрастени, независимо от славата си на меланхоличен народ.
   И ако след всичко разказано тук, вече сте изкушени да изберете Порто за своя дестинация в Португалия, то никак не се колебайте. Градът има летище и хотели от всякакъв вид и ранг - от международните вериги, познати по цял свят, до такива, които са успели да съхранят уникалните черти на своята идентичност, разполагащи с пълната гама от удобства за своите гости.
горе