архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЛИЧНОСТИ стр.52, бр.5, година XV, 2008г.
Ирландски Учени
"По-добре да направиш ограда на върха на скалата, отколкото да паркираш линейка в подножието й." Денис Бъркит "Когато си изправен лице в лице с някоя трудност, значи ти предстои откритие." Уилям Томсън "Човечеството не може да се задоволи да фабрикува живота, то ще иска и да го усъвършенства."

Джей Ди Бернал




   Франсис Бофорт (1774-1857)

   Бофорт е роден в Наван, Ирландия, и става главен картограф и хидрограф на британската флота. През 1806 г. той изобретява Бофортовата скала, с помощта на която се измерват скоростта и силата на морските ветрове. Тя категоризира движението на въздушните маси в 13 степени (0 - безветрие, 13 - буря), като по този начин се определя каква трябва да бъде големината на платната на напълно натоварен кораб спрямо силата на вятъра. След като навлиза парата, скалата се преработва за определяне на състоянието на морската повърхност, а в днешно време служи като международна скала за скоростта на вятъра. През 1831 г. Бофорт подготвя за пътуване кораба "Бийгъл", с който Чарлз Дарвин се отправя на пътешествие да събира информация, на базата на която по-късно създава Теорията на еволюцията.

   

   Джон Бел (1928-1990)

   Бел е роден в Белфаст и е един от най-изтъкнатите теоретици физици. Над трийсет години работи в Европейската организация за ядрени изследвания. Той въвежда група уравнения, наречени Неравенствата на Бел и изнамира тест, който доказва как след като се свържат две частици, те остават взаимно свързани, дори и когато са разделени на голямо разстояние. В началото на 80-те години френски учени подлагат неравенствата на експериментална проверка и откриват връзка между силно раздалечени частици.

   

   Джон Дезмънд Бернал (1901-1971)

   Джон Дезмънд Бернал е роден в Нена, графство Типерери. Той е преподавател по физика в Лондонския университет. Развива техниката на съвременната рентгенова кристалография и оглавява екип от учени, които с нейна помощ разработват триизмерната структура на протеините, ядрените киселини и вирусите. Някои от членовете на екипа по-късно стават Нобелови лауреати. Той подпомага Министерството на отбраната на Обединеното кралство по време на Втората световна война. Занимава се и с дотогава неизследваната връзка между науката и обществото и пише книги като "Социалната функция на науката" и "Науката в историята". Заради легендарната му осведоменост по различни теми го наричат Мъдреца. Бернал е бил запален марксист и се е възхищавал от Съветския съюз.

   

   Робърт Бойл (1627-1691)

   Роден в Лисмор, графство Уатерфорд, Бойл е наречен "бащата на химията". Той е първият учен, който провежда контролирани опити и публикува в детайли резултатите от тях. Разработва подобрена вакуумна помпа, която използва, за да покаже например, че въздухът е необходим, за да предава звука, или че перото пада по-бързо във вакуум, отколкото във въздух. Изучава поведението на газовете. Законът на Бойл установява връзката между обема на газа и налягането. Бойл започва процеса на отделяне на химията от алхимията. Неговата най-известна книга "Скептичният химик" излиза през 1661 г. Основател е на Лондонското кралско дружество.

   

   Денис Парсънс Бъркит (1911-1993)

   Бъркит, един от световноизвестните изследователи в областта на обществената медицина, е роден в Енискилън и завършва физика в колежа "Тринити" в Дъблин. В продължение на много години работи в сферата на общественото здравеопазване в Уганда. Той за първи път описва един рядък тумор, наречен лимфом на Бъркит, който се свързва с наличието на вирус в хора, чиято имунна система е отслабена в резултат на хронична малария. Бъркит също забелязва, че в местните болници в Уганда пациентите рядко страдат от рак на дебелото черво или заболявания на сърцето, което обяснява с богатата на хранителни влакна храна, която се консумира в Африка. През 1966 г. се връща в Лондон и започва кампания в подкрепа на използването на храни с високо съдържание на целулоза.

   

   Уилям Парсънс (1800-1867) и Чарлз Парсънс (1854-1931)

   Уилям - третият граф Рос, е живял в Бър, област Офали. През 1845 г.Уилям Парсънс построява най-големия за времето си телескоп в Бър Касъл. Наблюденията с телескопа показват първите ясни изображения на галактиките и установяват, че много от тях имат спирална структура. В продължение на 75 години телескопът е най-големият в света, а разделителната му способност е ненадмината в период от 100 години. Синът на Уилям - Чарлз Парсънс -изобретява парната турбина, която за първи път осигурява евтино и достъпно електричество. Създаването на парната турбина води до истинска революция в морския транспорт и военните действия по море и позволява използването на огромни презокеански кораби като "Луизитания" (който е потопен през 1915 г.), "Мавритания" (награждаван със "Синята лента на Атлантика" през 1907-1929 г.) и злополучния "Титаник". Много е вероятно спираловидната галактика в картината на Ван Гог "Звездна нощ" да е вдъхновена от чертеж на галактиката М51, направен от Уилям Парсънс, след като я наблюдавал с телескопа си. Чертежът бил разпространен широко по онова време и е почти сигурно, че Ван Гог го е виждал.

   

   Джордж Габриел Стоукс (1819-1903)

   Роден в Скрийн, област Слайго, Стоукс изучава математика в университета в Кеймбридж, където през 1849 г. е избран за Лукасов професор по математика (длъжност, някога заемана от Исак Нютон). Стоукс има важни постижения в няколко области, най-важните от които са хидродинамиката и оптиката. Той поддържал концепцията за етера и усилията му поставят началото на геодезията, науката за земята и нейните гравитационни полета. Стоукс създава науката хидродинамика чрез закона за вискозитета (1851 г.). Базирайки се на изчисленията си и работата на други учени, обяснява образуването на облаци в атмосферата. През 1852 г. описва феномена "флуоресцентност". През 1855 г. е избран за президент на Кралското дружество и кралица Виктория му връчва титлата баронет през 1889 г.

   

   Уилям Томсън (1824-1907)

   Роден в Белфаст, Томсън е преподавател по естествена философия (физика) в университета в Глазгоу и световноизвестен учен. Той въвежда понятието абсолютна температурна скала или Келвинова скала. Работата му в областта на преобразуването на енергията води до формулирането на Втория закон на термодинамиката. Томсън има голям принос за развитието на динамичната теория на топлината, математическия анализ на електричеството и магнетизма и геофизическите методи за определяне възрастта на Земята. През 1866 г.участва активно в първото успешно полагане на презокеански телеграфен кабел между Ирландия и Нюфаундленд, за което става барон на Ларгс. Една от известните му сентенции е "Когато можеш да измериш това, за което говориш, и да го изразиш в цифри, вече може да се каже, че знаеш нещо за него".

   

   Джон Тиндал (1820-1893)

   Роден в област Карлоу, Тиндал става известен като един от най-знаменитите учени на XIX в. Преподавател по естествена философия (физика) в Кралския институт, той е един от първите учени, които работят в областта на лъчистата топлина. Тиндал поставя основите на теориите за вирусите, движението на ледниците и разсейването на светлината в атмосферата. Той за първи път обяснява как разсейването на светлината в атмосферата води до синия цвят на небето и обяснява явлението, при което газовете в атмосферата улавят топлина и поддържат топлина около Земята - парниковия ефект. Тиндал изобретява светлинната тръба, като спомага за развитието на влакнестата оптика, която по-късно води до революционни промени в телекомуникациите. Често е посещавал Алпите и няколко пъти е изкачвал Монблан.

   

   Джоселин Бел Бърнел (1943)

   Сюзан Джоселин Бел е родена в Белфаст. Взима фамилията Бърнел от съпруга си. Преподава физика в Отворения университет в Ирландия. Докато работи над доктората си в университета в Кеймбридж през 1960 г., открива пулсарите - бързо въртящи се неутронни звезди. Първоначално се смятало, че сигналът идва от разузнавателни източници на извънземните и бил наречен LGM (Little Green Men или Малки зелени човечета!) През 1974 г. научният й ръководител Антъни Хюиш в екип с Мартин Райл получава Нобелова награда за физика за принос в откриването на пулсарите. Според мнозина Джоселин Бел също е трябвало да бъде отличена за откритието си. Тя продължава да изследва различни аспекти на пулсарите и е водещ учен в една област, доминирана от представители на мъжкия пол.

   

   Николас Калан (1799-1864)

   Роден в Ардий, област Лаут, Николас Калан е преподавател по природна философия (физика) в колежа "Мейнут" (понастоящем Национален университет на Ирландия в Мейнут). Калан е един от пионерите в областта на електричеството. Изобретява индукционната бобина, предшественик на съвременния трансформатор -важно устройство за осигуряване на неограничени количества енергия в съвременния свят. Калан създава най-мощните батерии и електромагнити на своето време и патентова метод за защита на желязото от ръжда. Тества индукционните си бобини и различното напрежение, което произвеждат, върху "доброволци", участващи в неговите семинари. По този начин веднъж изпраща в безсъзнание един от бъдещите архиепископи на Дъблин. Калан бил известен и със съревнованията, които организирал между мощните електромагнити и студентите си.

   

   Джордж Франсис Фицджералд (1851-1901)

   Фицджералд е роден в Дъблин. Преподавател е по природна и експериментална философия (физика) в колежа "Тринити" в Дъблин. Той е първият физик, който предлага използването на устройство, излъчващо радиовълни, което днес широко се използва в радиото, телевизията, мобилните телефони и др. Става известен с предположението, което прави през 1892 г., че движещите се тела се свиват в посоката на тяхното движение, но това движение не може да се измери, тъй като движещите се измервателни линии се свиват в същата пропорция. То обяснява неуспешния експеримент на Майкелсон-Морли през 1881 г. за откриване на етера и има огромен принос към специалната теория на Айнщайн за относителността. Фицджералд става известен в колежа "Тринити" в Дъблин с опитите си да полети с безмоторен самолет в Колидж Парк, един от първите подобни опити на острова.

   

   Уилям Роуън Хамилтон (1805-1865)

   Световноизвестният откривател в областта на математиката и вероятно най-великият ирландски учен е роден в Дъблин. Става преподавател по астрономия в колежа "Тринити" в Дъблин и кралски астроном на Ирландия. Въвежда понятията вектор и скалар в алгебрата и изобретява метода на кватернионите. На 16 октомври 1843 г., докато се разхожда по кралския канал, внезапно му хрумва идеята за кватернионите. Във въодушевлението си издълбава формулата в камъка на моста Брауъм. Той преработва законите на Нютон (Хамилтонова механика), които по-късно дават математическата основа на новата квантова физика. Хамилтон пише поезия и е приятел на Уилям Уърдсуърт, който не бил особено впечатлен от опитите му в тази област! Днес математиката на Хамилтон се използва почти навсякъде, като например в създаването на компютърни игри и симулации на полети.

   

   Катлийн Лонсдейл (1903-1971)

   Родена в Нюбридж, област Килдаре, Лонсдейл е преподавателка по химия в Юнивърсити Колидж, Лондон. Използвайки рентгенова кристалография, тя доказва, че молекулата на бензина е плоска, и провежда важни изследвания върху естествените и синтетичните диаманти. Тя е първата жена, избрана за член на Кралското дружество през 1945 г. Лонсдейл отказва да участва във Втората световна война и да се включи в гражданската отбрана, поради което е изпратена за един месец в затвора. По-късно има огромен принос към реформирането на затворите и неуморно провежда кампании в името на мира по целия свят.
Mатериалът е превод на плакат, подлистник на ирландски вестник от 2008 г.
горе