архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.18, бр.5, година XIII, 2006г.
Католическата църква в България
отец Кшищоф Кужок,
енорийски свещеник на
катедралата "Свети Йосиф" в София
Малцина знаят, че Чипровското въстание срещу турците било инициирано от католическата общност в България. Съвсем наскоро, на 21 май 2006 г., в центъра на София, след около 60-годишно очакване, софийските католици отново възстановиха своя катедрален храм, посветен на Св. Йосиф, съпругът на Дева Мария. Храмът бе издигнат на същото място, където бомби на американско-английски самолети унищожиха на 30 март 1944 г. първия храм, манастира и католическите колежи. Това събитие отпреди три месеца придава на нашата столица название „Малък Йерусалим”, защото точно тук на малки разстояния един от друг се намират храмовете на най-големите вероизповедания в света: на православни, католици, евреи и мюсюлмани.

   Когато на 23 май 2002 г. на софийското летище кацна самолетът с Негово Светейшество папа Йоан Павел II на борда, за първи път от много години отново се чу, че в България, традиционно православна страна, живее от векове малка общност на Католическата църква. Казвам малка, защото броят на католиците е не по-голям от 1 % от населението.

   Откъде идва в православната държава тази католическа общност?

   Kатолическото присъствие в България има своето начало още през средновековието, когато братя францисканци от Босния, духовни последователи на Свети Франциск от Асизи, са тръгнали за Светата земя, минавайки през България. Тук в района на Чипровци, Никопол, Белене и Пловдив намират общности на павликени и богомили, които след години мисионерска работа на францисканските мисионери образуват зародиша на Римокатолическа църква в България. Най-големите католически общности са се намирали в така наречен Банат, триъгълник, разположен днес в Сърбия, България и Румъния. В Румъния на северозапад в посока Арад те съществуват и до ден-днешен, запазвайки своя български език и стари български обичаи.

   Днес най-много католици живеят в Северна България, в района на Белене, Русе, Ореш, а в Южна България - Пловдив, гр. Раковски, София. Интересно е, че най-старите католически енории се намират във Варна и Бургас. По време на турското робство, както и православието, така и Католическата църква преживяват трудни моменти на изпитание на вярата.

   Най-голямото развитие на Kатолическата църква в България е през ХIХ и ХХ в. Стара планина, разделяща България по природен начин на две части: северна и южна, определя също така и границите на структурата на Католическата църква в България, която е разделена на две епархии с римски обред: на север - Русенска, и на юг Софийско-пловдивска. Освен тези две епархии съществува и трета Католическа екзархия, която персонално обхваща всички български католици от източнославянски обред на територията на Република България.

   В северната част - Русенската епархия, се обслужва от отците пасионисти, предимно от Холандия. Те започват своята мисионерска и апостолска дейност, допринасяйки за интелектуалното и духовното развитие на хората в поверените им местности. В някои села като Бардарски Геран, Трънчовица и Белене католиците са били толкова много, че е било необходимо да се построят по два храма. Точно по това време се ражда и по-късно се насочва по пътя Христов последовател - Евгений Босилков - епископ на Никополската епархия (днес Русенска), който през 1952 г. е убит от комунистическата власт като предател на народа. Заедно с него загиват стотици вярващи българи - католици, православни, протестанти, които са посмели да дадат предимство на Бога, а не на комунистическия режим. На 15 март 1998 г. папа Йоан Павел II канонизира епископ Евгений за мъченик на вярата и го постави в списъка на мъчениците на Католическата църква, провъзгласявайки го за Блажен (равностойно на светец).

   Интересно е това, че първият мъченик на вярата от комунистическо време не произхожда от католическа Полша или Хърватска, или страдаща Унгария, а от малка балканска държава - България.

   Софийско-пловдивската епархия, на която епископското седалище се намира в двата най-големи български града - София и Пловдив, има малко по-различна история. Тук до 1841 г. нещата вървят по съвсем различен начин. Католиците, живеещи в Пловдив, Калояново, гр. Раковски, са част от най-бедното население в този район на България. През 1841 г. в Пловдив пристигат отново духовни синове на Св. Франциск от Асизи, отци капуцини, които сериозно се захващат с мисионерска дейност в католическата общност. Доста бързо възстановяват разрушените след земетресение храмове, обучават хората как да се занимават със земеделие, а през 1878 г. един от пловдивските капуцини отец Матей от Биела пристига в София, за да се погрижи за работниците строители на железопътната линия София - Истанбул. И така още през 1880 г. между улиците “Лавеле” и “Kняз Борис I”, е построена първата католическа катедрала в София. Днес на същото място се издигна новата катедрала “Св. Йосиф”, която придава блясък не само на католиците в София, но и на всички софиянци, живеещи в “Малкия Йерусалим”.

   В София живеят около 5000 католици с римски обред, останалите 30 000 - в района на Пловдив и Хисар. След комунистическото преследване католиците в България са останали почти без духовни пастири. Всички свещеници чужденци са били изгонени още през 1944 г., а тези, които са останали, са били измъчвани, преследвани и хвърляни в затворите, предимно на остров Белене. Повечето от тях са умрели, а тези, които са оживели, са вече на преклонна възраст (наближават 90 години). Затова Католическата църква изпраща в помощ свещеници от Италия, Полша, Франция и Хърватска, подпомагайки възстановяването на същата в България. За изминалите 15 години католиците в България имат вече 10 свои млади свещеници, а още 10 се подготвят, следвайки висше образование в известни богословски университети в Италия, Полша и Франция.

   България през 2007 г. трябва да стане член на Европейския съюз. Мнозина се питат - какво можем да внесем в европейската общност. Едно от тези неща е вековната толерантност и братско съжителство на споменатите вече четири най-големи вероизповедания: католици, православни, мюсюлмани и евреи, които през дългите години са живели заедно в мир, разбирателство и взаимна помощ.
www.catholic-bg.org
горе