архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.15, бр.5, година XIII, 2006г.
Най-големият оркестър на света
Мира Суховиейко
“Каква е разликата между свободата и волята? Волята това е “прави каквото искаш”. А свободата това е “прави каквото искаш, но така, че да не пречиш на другите...”

Булат Окуджава


Големият оркестър на празничната помощ

   Първата неделя в годината е специален ден в Полша. Тогава се събира и свири Големият оркестър на празничната помощ. Изпълнява необикновена музика, хората на този ден са по-смирени, по-сдържани, по-добри.

   Зима е, а в тази част на света зимата никога не е капризна. Просто винаги е невероятно студено. На всеки градски площад от сутринта се строят сцени. Събират се хора. По улиците, магазините, болниците, автобусите кръжат доброволци от фондация “Големият оркестър на празничната помощ”. Обикновено това са ученици, скаути, студенти, около 120 хиляди в цялата страна. Събират пари в картонени касички. Срещу всяко едно дарение получаваш от тях малка червена лепенка във формата на сърце с името на фондацията, изписано с бели букви. Такава лепенка можеш да видиш във всеки един полски дом, на шкафа, на хладилника, на тетрадката, на уредбата, на вратата на детската стая. На този ден такава лепенка ще видиш на шушляковото яке на петгодишно дете, на кожената куртка на контрольора в автобуса, на дамското палто на жената, чакаща на спирката. Следобед на построените вече сцени започват концерти. Свирят големи полски звезди и малки местни групи, аматьори и професионалисти. Свирят рок, пънк, етно, електронна музика, съвсем непознати парчета и стари шлагери. Всички свирят благотворително, на открито, въпреки студа.

Благотворителност на живо

   По втора програма на полската телевизия от сутринта можеш да следиш събитието. Виждаш идеално организираните звена на фондацията във всеки един полски град. Правят се интернет търгове, разпродажби. Целта е винаги една, точно определена. Тази година парите от XIV финал (така се нарича денят, в който Орекстърът провежда своята акция) са предназначени за спасяването на живота на деца, пострадали при катастрофи, а по-точно за обурудването на травматологиите в Полша. Друг тазгодишен проект предвижда в период от 2 години обучението на 800 хиляди деца от I до III клас, как да оказват първа помощ. Събраната сума е 9 660 691,00 долара. От година на година сумите растат. Събитието, колкото и необикновено, вече е традиция.

Диригентът

   Създател, ръководител и основен двигател на организацията е Юрек Овшяк. Завършил е икономическата гимназия във Варшава, витражист, телевизионен продуцент, журналист, психотерапевт, енергичен, заекващ. Невероятен човек! Освен с благотворителност фондацията се занимава и с музика. Всяка една благотворителна организация има право да използва 10 % от средствата, които събира, за собствени нужди. Оркестърът по идея на Овшяк, за част от тези пари организира всяка година през август 3-дневен безплатен рок фестивал “Спирка Woodstock”, на който се събират около 350-400 хиляди души. Това е наградата за доброволците, които са в основата на фондацията.

Защо това не се случва в България

   В началото на 90-те Булат Окуджава бе казал: “В поляците ми харесва дълбокото чувство на лично достойнство. Рядко качество и затова ценно. И за разлика от руснаците, притежават съзнанието за лична свобода. Познават свободата от близо. А ние не знаем що е то свобода. Ние знаем що е то воля... Каква е разликата между свободата и волята? Волята това е “прави каквото искаш”. А свободата това е “прави каквото искаш, но така, че да не пречиш на другите”... Уважение към закона... Уважение към другия, това ние никога не сме го имали.” Според мен подобна е и разликата между българите и поляците. Те са свободни и спокойно вярват, че тяхната помощ е реална. Българите са поробени от своята донякъде безобидна параноя. Ако е власт, тя е корумпирана, ако е непознат молещ за пари, той иска да те обере. Липсва доверието, съзнанието, че човекът отсреща може да бъде безрезервно добър. Като че ли в България никой не би се доверил на заекващия витражист Овшяк. Жалко. Вярвам, че това ще се промени, че някога ще имам желание да се върна в България.
горе