архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОКАРТОТЕКА стр.11, бр.5, година XIII, 2006г.
Присъединяването предизвика положителни промени в полската икономика
Пьотр Гжегож Вожняк, министър на икономиката на Полша

“Полша стана един от най-големите бенефициенти на помощните програми на ЕС”.


Роден във Варшава през 1956 г.
През 1980 г. завършва геология във Варшавския университет.
През 80-те години е научен сътрудник в Държавния институт по геология. През 1985 г. работи във фирма, извършваща геологически работи в Либия.
От 1989 г. е свързан с правителствената администрация. През 1989-1991 г. е съветник на министрите на промишлеността и на селското стопанство. Представлява Полша в програма на ЮНИДО “Инкубатори на бизнеса”, отговаря за процеса на създаването на Агенция за селскостопански пазар.
През 1992-1996 г. е търговски съветник в Посолството на Република Полша в Отава. Участва в преговори по финансови въпроси и сътрудничество между предприемачите.
През 1998-2000 г. е съветник на министър-председателя по въпросите на инфраструктурата.
През 2000-2002 г. е заместник-председател на управителния съвет по търговия и преструктуриране на полското нефтодобивно дело и “Газова промишленост” АД, където отговаря за провеждане на преговори и сключване на дългосрочни договори за внос на природен газ с Дания и Норвегия.
През 2002-2005 г. се занимава със собствена стопанска дейност. Консултант е в областта на оборота на газовите горива, внедряване на енергетични проекти и внедряване на технологии за опазване на природната среда.
От 2002 г. е съветник в столичния град Варшава, изпълнява функцията на заместник-председател на Комисията по икономическо развитие и инфраструктура.
От октомври 2005 г. е министър на икономиката.
Женен, с пет деца.


   - Kак оценявате актуалната икономическа ситуация в Полша?

   - Полската икономика се развива с много бързи темпове. През първото тримесечие на тази година отбелязахме над 5 % ръст на БВП. Наблюдаваме и много добри резултати във външната търговия. Ръстът на експорта след първите четири месеца на тази година е над 23 % - за нашите условия това е абсолютен рекорд и свидетелства за истински бум в износа.

   В същия период бележи ръст с повече от 12 % и промишленото производство, както и строителството - с 8 %. Добри резултати имат и търговските субекти, които отбелязват ръст на продажбите на дребно с 11 %.

   Ситуацията на пазара на труда продължава да се подобрява. В края на май равнището на безработицата спадна до 16 %. Това може би не е резултат, с който да се гордеем, но безспорно сочи една ясно изразена положителна тенденция. Ние възнамеряваме да поддържаме висок ръст на БВП на ниво 5 %. Това е възможно, защото в момента конюнктурата е добра.

   - Kаква е икономическата равносметка от двегодишното членство на Полша в Европейския съюз?

   - Първите две години след присъединяването ни са достатъчни да се преценят някои ефекти от интеграцията, но недостатъчни за констатиране на структурното приспособяване на полската икономика с тази на ЕС.

   От предварителната оценка на въздействието обаче е ясно, че присъединяването предизвика положителни промени в полската икономика.

   През 2004 г. отбелязахме ускорен икономически растеж. Постигайки над 5 % ръст на БВП се развивахме два пъти по-бързо в сравнение с другите страни-членки.

   Особено бързо се развиваха фирмите от преработвателния сектор и търговията на дребно. Най-впечатляващи резултати постигнахме във външнотърговския обмен. Опасенията от отварянето за по-голяма конкуренция и от заливането на нашия пазар със стоки от ЕС не се оправдаха. Стана точно обратното, отварянето и окончателното премахване на митническите бариери помогна на нашите производители да намерят по-лесен достъп до пазарите на страните-членки, а също така е намалило търговските и транспортни разходи.

   Експортът (в евро) през 2004 г. нарасна с над 25 %, а импортът с повече от 18 % и беше рекорден в сравнение с останалите страни от ЕС. Наистина тази експанзия на нашия износ след влизането в ЕС потвърди добрата подготовка на нашите фирми за интеграцията и конкурентоспособността им на пазарите на страните-членки.

   Нарасналото търсене от страна на родните и чуждите потребители повлия за оживлението на дейността на фирмите. Техният финансов резултат бруто в сравнение с 2003 г. се увеличи с почти 115 %. Много добра кондиция на фирмите се е проявявала и в ръста на инвестициите. Ще подчертая, че вътрешните инвестиции бяха подкрепени и осъществени благодарение на привлечени парични средства под формата на преки инвестиции, особено в сектора на малките и средните предприятия.

   Присъединяването към ЕС донесе и определени финансови ползи. Полша стана един от най-големите бенефициенти на помощните програми на ЕС. Полските земеделци бяха обхванати от системата за преки доплащания и доплащания за подпомагане на земеделски дейности в райони с неблагоприятни природни условия.

   Ще припомня, че средното доплащане за 1 хектар земя през 2004 г. достигна 503 злоти, т. е. около 130 евро.

   За съжаление нашето членство в ЕС не доведе до съществен прелом в полския пазар на труда, все пак благодарение на по-добри финансови резултати фирмите започнаха да осигуряват повече работни места. Струва си да се отбележат и положителните промени след премахването на ограниченията в свободното движение на хора в рамките на ЕС. След нашето влизане в ЕС напълно либерализираха пазарите си на труда Ирландия, Швеция и Великобритания. Това позволи на поляците да работят легално в чужбина. Положителните ефекти от присъединяването бяха резултат от последователното осъществяване от началото на 90-те години на редица реформи, налагащи модела на пазарно стопанство. Така бяхме подготвени да излезем на общия европейски пазар и да се конкурираме. От своя страна конкуренцията на европейския пазар стана импулс за развойни действия в много сектори на икономиката и за въвеждане на модерни технологии.

   - Kак оценявате сътрудничеството между Полша и България?

   - Най-напред бих искал да честитя на България приключването на преговорите за присъединяване към ЕС. През цялото това време подкрепяхме стремежа на България да стане член на ЕС и ще продължим да го правим.

   Бих искал да подчертая, че България е наш близък славянски приятел, а прекрасната традиция на нашите топли отношения датира отпреди неколкостотин години и не се ограничава само с падналия в битката край Варна полски крал Владислав Варненчик. Вие бяхте и ще останете важен икономически партньор на Полша на Балканите. От влизането на Полша в ЕС сътрудничеството ни се осъществява на базата на споразумение за асоцииране на България с ЕС. Продължават да важат и двустранните договори между Полша и България, сред които например е договорът за взаимната подкрепа и защита на инвестициите, договорът за избягване на двойното данъчно облагане и сътрудничеството в областта на туризма.

   От няколко години в полско-българската търговия се наблюдава тенденция на нарастване. Това свидетелства преди всичко за интереса както на полските, така и на българските фирми към взаимни контакти. Не можем обаче да се задоволим с актуалното състояние на нещата и винаги трябва да се стремим към още по-интензивен обмен. Нали апетитът идва с яденето - както твърди и вашата, и нашата поговорка. Струва си тук да отбележим и че полското членство в ЕС и подобряването на условията за търговия укрепиха тези позитивни тенденции.

   През 2005 г. стойността на търговския оборот между Полша и България беше 423,6 млн. щатски долара, което е ръст с 36,2 % спрямо 2004 г. Износът от Полша беше 256 млн. щ. д. и беше по-висок с 43,2 %, а вносът достигна ниво от 167,6 млн. щ. д., което означава ръст с 26,8 %. Салдото на взаимния оборот беше положително за Полша - 88,4 млн. щ. д., за сравнение - 46,6 млн. щ. д. през 2004 г.

   Подобна тенденция на нарастване на стокооборота се наблюдава и през тази година. За 5 месеца от началото й оборотът нарасна с 33 % спрямо същия период на миналата година.

   Ако говорим за главните стоки в експорта, доминират артикули като кабели, електропроводи, жици, бяла и електронна техника, мебели, хартия и произведения на хартиената промишленост, месо, пластмаси, хранителни стоки и фармацевтика. От България внасяме вино, лагери, електрокари, препарати за храна на животни, тютюн и фотографски материали.

   - Отрази ли се влизането в ЕС на полските инвестиции в България и на българските в Полша?

   - За това, че България става все по-атрактивна за полските инвеститори свидетелстват новите инвестиции - например на полската фирма MASPEX, която купи третия по големина производител на сокове Queen’s - фирма LITEX, и действията на фирма TERMOART за производство на стиропор. Бих искал да отбележа, че в България има регистрирани 420 фирми с участието на полски капитал, от тях 187 със 100 % полски капитал. На българския пазар навлизат също така чрез своите полски филиали все повече фирми с централи в страните на Западна Европа. Все повече полски фирми се решават да предприемат търговска дейност чрез български представители или търговски фирми. Добри примери тук са KROSNO - производител на домакинско и декоративно стъкло, ELEKTRA - фирма, която произвежда компоненти за подово отопление, козметичните фирми MIRACULUM, EVELINE, ZIAJA и CARBOTECH - фирма за строителство на пречиствателни инсталации за отпадни води.

   Наблюдаваме и повишен интерес у полските икономически субекти към участие в търговете за доставка на машини и съоръжения.

   - Kакво бихте казали за перспективите на нашето сътрудничество?

   - Ръстът на оборота през последните години потвърждава възможностите за по-нататъшно развитие на търговския обмен. Мисля, че перспективите за развитие на икономическите отношения между нашите страни следва да се търсят най-вече в участието на полски фирми с инвестиции в България.

   Смятам, че развитието на икономическото сътрудничество и на търговския обмен би могло да бъде насочено към области, в които вече сме имали сътрудничество. Имам предвид реконструкция и модернизация на обекти - електроцентрали, захарни заводи, инфраструктура за защита на околната среда, както и доставки на резервни части, строителство на автомагистрали, газопроводи и жп линии.

   Важна област е туризмът. Той има дълга и пребогата традиция в нашите отношения, макар че днес е необходима по-голяма активност от страна на полските и българските фирми и организации. Този сектор има значителен развоен потенциал. От своя страна мога да ви уверя, че Полша е изцяло отворена за предложения относно развитието на сътрудничеството в тази област.
горе