архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.21, бр.5, година XII, 2005г.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА КУЛТУРИТЕ В ИСПАНСКОТО ОБЩЕСТВО
Франсиско
Ода Анхел
   През последните 15 години Испания и по-конкретно Гибралтарският пролив, летище “Барахас” в Мадрид и планинските проходи в Западните Пиренеи бяха основните места за проникване на емигранти от Африка, но и сцена на злощастни събития и човешки трагедии. Налагането на визов режим за мароканските граждани през май 1991 г. доведе до главоломно нарастване броя на нелегално влезлите по море. От две години се прилага Единната система за наблюдение на външните граници (SIVE) и трафикантите на хора се принудиха да акостират на по-отдалечени от протока места - Kадис, Гранада, Алмерия и най-вече на Kанарските острови, а нелегалното плаване се превърна в още по-рисковано начинание. На 1 ноември 1998 г. на плажа Лос Лансес, на брега на Тарифа се случи корабокрушение, което насочи вниманието на средствата за масово осведомяване към нелегалната емиграция и доведе до поврат в отношението към нея. 18 мароканци загубват живота си, след като корабчето, с което пътуват, потъва на сто метра от брега. Случват се и много други корабокрушения, най-трагичното от които на 27 ноември 2003 г. до бреговете на Рота. Морето изхвърля 36 тела и това е най-голямата трагедия в историята на емиграцията през Гибралтарския пролив.
   През последните години много деца, младежи и бременни жени рискуват живота си, за да се доберат до испанските брегове. На 6 август 2005 г. в пристанището Алхесирас, близо до Kадис, е задържан риболовният кораб “Менаваал”, идващ от Мавритания със 135 емигранти на борда. 13 от тях признават, че са от Бангладеш, а останалите от Индия, капитанът на кораба е сенегалец, а осемте моряци от екипажа са от Сиера Леоне и от Мавритания. Това е най-тъжното лице на явлението нелегална емиграция.
   Има и друг вид емиграция, която е планирана, осъществява се в рамките на закона и която за кратко време превърна Испания в страна с 43 970 000 жители, от които 3 690 000, т. е. 8,4 % от вписаните в регистрите по местоживеене, са граждани на други държави. Съгласно данните, подадени на 1 януари 2005 г., автономните области с най-голям брой новорегистрирани чужденци са Kаталония (170 000 души), Андалусия (142 000 души), Валенсианска област (129 000 души) и Мадрид (116 000 души). В относителни стойности 15 % от населението на Балеарските острови са постоянно живеещи там чужденци. Следват Мадрид, Мурсия и Валенсианската област, където техният брой е 12 %; Kаталония, Kанарските острови и Ла Риоха с малко над 11 %. Kато общности най-многобройна е тази на мароканците (над 500 000 души), след тях се нареждат еквадорци (492 000), румънци (300 000), колумбийци (260 000), британци (220 000), германци (130 000) и аржентинци (150 000). Значително по-малък е броят на българите (70 000) и китайците (63 000). Само през 2004 календарна година в страната са влезли над 20 000 български и китайски граждани.
   Описаната по-горе действителност променя профила на испанското общество, където множество различни култури съжителстват в едно и също пространство. Поради това истинско предизвикателство пред всеки един от нас е културите в Испания да се опознаят и да си взаимодействат, а моделът на общество със съжителстващи култури да се превърне в реалност. Съседните нам страни с голям опит в приемането на емигранти прилагат различни модели за управление на явлението емиграция, но резултатите невинаги са задоволителни. В този смисъл Испания се намира в благоприятна позиция да приложи този модел, но да не допусне грешките на съседите си. Достоен за проучване е опитът на Обединеното Kралство, Германия и Франция, който довежда до изграждането на твърде различаващи се общества. Британският модел зачита правата на малцинствата, но им определя точно и постоянно място. При този мултикултурен модел различни културни групи съществуват под преобладаващото влияние на англосаксонското коренно население, но между едните и другите няма обмен и те не се познават. В Германия е немски гражданин детето на родители немци и принадлежността към националната общност се придобива по родствена линия. Сегрегацията в някои случаи е следствие от културното разнообразие в Германия, което е белязано от постоянния конфликт на основа на религиозните различия. Турците, които в Германия са обособена религиозна група, понякога са обект на ксенофобски и расистки действия от страна на миноритарни, екстремистки групи в немското общество. Френският модел съчетава допускането на организиран миграционен поток и последващото му асимилиране. Kасае се за два обособени етапа, при първия от които френското правителство подписва договори със съответната страна и приема регулиран брой работници. По-късно се заражда понятието асимилиране на вече установените във Франция емигранти, които напускат специфичните си културни групи, за да се влеят с гордост във френската общност. Този модел се основава на индивидуалистичния подход - всеки емигрант има право да съхрани културната си идентичност в личен и частен план, но принадлежейки към дадена общност, трябва да допринася и да защитава френската култура и идеали, основани на заличаването на културните и социалните разлики като начин за постигане на равенството.
   В Испания все още имаме възможност да насърчим модела на съжителство и взаимодействие на културите и по този начин да отбележим крачка напред спрямо мултикултурния модел. Моделът на съжителстващи си култури съхранява културната идентичност на групата. Тя поддържа връзки и обмен с приелото я общество, а то от своя страна също се променя и приспособява към една плурална действителност. Целта е взаимното опознаване да се извърши още в училище чрез средствата за масово осведомяване, на работното място и чрез преките действия на централната и местната администрация. В резултат на това стереотипите и предразсъдъците отпадат, а всяка културна група е опознала културните особености на другите. Обществото целенасочено възпитава социални и емоционални поведения и умения, изгражда съзнанието, че съжителството е обогатяващ опит и че усилието се полага и от приемащото общество, и от емигранта, който трябва да бъде отворен за взаимодействие със страната, оказала му прием. В това се състои предизвикателството на културите, пред което е изправено испанското общество сега и в близко бъдеще.
горе