 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.10, бр.5, година XII, 2005г. |
|
|
Европа и Испания. Интеграция и конституция |
|
|
| МАНУЕЛ АЛОНСО САНЧЕС |
|
Роден в Мадрид през 1969 г.
Завършва специалност “Право” в университета “Комплутенсе” в Мадрид.
Адвокат. Член на Адвокатската колегия на Мадрид.
Постъпва в испанската администрация през 1995 г.
Заема различни длъжности в Мадрид, в Посолството на Испания в Букурещ.
В момента заема длъжността съветник по политическите въпроси в Посолството на Испания в София.
През май 1945 г. Европа, опустошена от Втората световна война, смаяно гледа как грешките и ужасите на онази, наречена “Голямата война”, не само се повтарят, но и умножават. Даже нещо повече: наскоро установилият се мир вече е под заплахата на съветския тоталитаризъм, който идва да замести нацисткото варварство в голям брой страни.
Но промяна има: след наивните лозунги, с които завършва Първата световна война, се затвърждава всеобщото схващане, че мирът и свободата може да бъдат установени само въз основа на принципа на европейското единство, основано на правото и на някои солидни икономически принципи, даващи възможност на отделния гражданин да се развива и постига материално благополучие. Знае се, че процесът ще бъде продължителен и сложен.
Заради това не предизвиква учудване фактът, че първата стъпка към европейското единство е подписването на договора за създаване на организация, наречена малко високопарно Европейска общност за въглища и стомана. Но независимо от скромния си характер договорът има много по-голямо значение от това, което предполага названието му: той предоставя възможност на онези европейски страни, които желаят това, да премахнат най-сериозните прегради помежду си - икономическите. Свободната търговия между различни нации - един от опорните стълбове на модерното икономическо развитие, си проправя път. Не след дълго Европейската общност за въглища и стомана се заема с изпълнението на по-амбициозна цел: установяването на солидните основи на Общия пазар.
Но този Общ пазар, колкото и да е важен, не застива на това ниво и не отклонява вниманието си от редица политически, присъщи на Европа, принципи: защита правата на гражданите (свобода на вероизповедание, слово, събрания и др.), разделение на властите и като следствие - демократични правителства. Само европейските нации, които изпълняват тези принципи, може да влязат в новата структура, но възможността е открита за всички.
Испания - една от тези нации и една от най-древните на Европейския континент, не желае да остане извън този процес. Още по време на диктатурата на Франко тя подава молба за членство, която е отхвърлена поради отсъствието на демокрация в страната. Но икономическите реформи продължават и скоро Европейската икономическа общност се превръща в най-сериозния търговски партньор и основен външен пазар за Испания.
Европейската икономическа общност се превръща в пример за следване от социална гледна точка не само поради икономическите инициативи, но и защото перспективата за влизане се превръща и в символ на желаната и съществуваща демокрация. Вярно е, че Европа означава материален прогрес, но преди всичко е начин за преоткриване на либералните и демократичните корени на нацията и повторна среща с идеята за европейското единство, формулирана в Испания още по времето на крал Карлос I.
Поради това логичен е фактът, че през 1978 г., когато е приета Испанската демократична конституция, в уводната й част не само се заявява, че Испания ще поддържа приятелски връзки и сътрудничество с всички народи на планетата, но конституционният текст предвижда и влизане в Европейската икономическа общност и евентуалното изработване на нормативни уредби, които ще наложат промени и във вътрешната испанска правна система.
През 1986 г. след влизането на Испания (и Португалия) в Европейската икономическа общност, тя се превръща в Общ пазар, обхващащ по-голямата част от страните в Западна Европа. Става международна икономическа сила и организация, съставила собствено право и собствени институции в две направления: като отговор на необходимостта от нормативно уреждане на самия пазар и за да развие институции, които придават съответната форма на европейското политическо единство. В този смисъл най-значимият юридически документ е Единният европейски акт (в който за пръв път се предвижда възможността някои решения, колкото и малко и не особено важни да са те, да не бъдат вземани с единодушие; това е началото на задълбочен дебат, който протича и днес за това по какъв начин да се вземат решенията в рамките на Европейския съвет и какво да бъде съотношението на силите между държавите; от друга страна, макар и само в отделни случаи, Европейският парламент започва да участва във вземането на решенията в рамките на Съвета). Освен това държавите-членки започват процеса на създаване на Икономически и валутен съюз.
Шест години по-късно, през 1992 г. Единният европейски акт ще бъде заменен от Договора от Маастрихт, белязал повратна точка в процеса на европейското изграждане. Организацията вече не се нарича Европейска икономическа общност, а Европейски съюз. Наименованието е амбициозно и ясно показва какви цели са поставени още при създаването на Европейската общност за въглища и стомана и че те надхвърлят чисто Икономическия съюз. По този начин договорът от Маастрихт (който в действителност се нарича Договор за Европейски съюз) консолидира и подсилва съдържанието на политическите и икономическите реформи, предвидени в Единния акт, и отразява съществуването на трите стълба в Съюза: този на Общността, този на общата външна политика и сигурност и този на правосъдието и вътрешните работи. Свободното движение е валидно не само за стоките, но и за капиталите и най-вече за хората. Всеки гражданин на страна-членка може да работи и да се установи във всяка друга страна на ЕС, а те от 1994 г. са петнадесет.
Испания провежда тежки преговори за влизането си и извършва болезнени икономически реформи (те включват затварянето на предприятия предимно от тежката индустрия и промяна на структурата на селскостопанското производство, реформи на различни сектори - като се започне от банките и се стигне до риболова), но винаги е страна, силно съпричастна към политическото изграждане, и активно участва в него. Подписва Шенгенската спогодба и тази за Еврокорпуса. Подкрепя категорично сътрудничеството в областта на вътрешните работи, чиято цел е границите в ЕС да отпаднат, и за правосъдието и да се провежда ефективно полицейско сътрудничество. Също така си поставя за цел да бъде сред първата група страни, които да възприемат еврото като национална валута, и извършва съответните промени в макроикономическите си параметри.
Испания отбелязва сериозен икономически растеж, който се засилва особено след влизането в ЕС и получаването на структурни фондове. Испанската икономика се приспособява към европейските критерии, а получените фондове спомагат за изграждането на широка инфраструктурна мрежа. Подобреният жизнен стандарт и усещането на гражданите, че живеят в страна със свобода в рамките на един от най-демократичните политически проекти в света, води до високо ниво на одобрение на ЕС от страна на гражданите и полемиката около одобряването на Договора от Маастрихт, която се разрази в други страни, в нашата бе съвсем ограничена.
ЕС се превръща в стабилна юридическа и политическа структура, с общ пазар с правила, валидни за всички членове, които обхващат от общата митническа политика до еднаквите изисквания за производството на играчки. Комисията следи за изпълнението на правилата и не допуска държавите-членки да нарушават принципа на свободната конкуренция. В политическо отношение Европейският парламент, пряко избран от гражданите, участва все по-осезателно във функционирането на ЕС. Основните човешки права се защитават в най-висшата и една от най-значимите инстанции на ЕС - Европейският съд за правата на човека, чийто решения имат задължителен характер на страните-членки. Европейските граждани имат възможност да защитят напълно правата си, за което допринася и приемането на Хартата за основните човешки права от декември 2000 г.
Освен този законов акт с голямо влияние върху всекидневието на европейските граждани важна роля изиграват още два ключови фактора: през 2002 г. дванадесет страни-членки, между които и Испания, въвеждат еврото като единна валута и в ЕС влизат още десет нови страни, по-голямата част от които доскоро са били под тоталитарното господство на бившия Съветски съюз. И в двата случая Испания е главното действащо лице и инициатор, който безрезервно подкрепя ЕС като начин за разширяване пространството на свободи и благоденствие, което трябва да достигне цяла Европа. Страната ни подкрепя безусловно и България, и Румъния, без които процесът няма да бъде завършен.
Възниква и необходимостта от създаването на единна юридическа норма, която да отрази съдържанието на всички приети до момента договори и ценности на ЕС, съществуващи в различни регулационни документи. Този нов Договор, поставил си твърде амбициозни цели, се отличава съществено от предшестващите го (и в действителност предполага и по-малко промени в Съюза, отколкото въведените в Маастрихт). Пълното му заглавие е Договор, чрез който се установява Конституция за Европа, подписан през октомври 2004 г., и предстои одобряването му от парламентите и гражданите на съответните страни.
Още в самото начало становището на Испания бе, че този Договор представлява нова крачка напред в политическото изграждане на една Европа, която вече има значителни постижения. Правителството и основната партия от опозицията, както и по-голямата част от политическите групи подкрепят текста и той е одобрен чрез референдум. Испания става първата страна, която ратифицира конституционния текст чрез вота на 76,7 % от гласувалите, които за съжаление съставляват само 42,3 % от електората.
Както стана известно, текстът бе отхвърлен от Франция и Холандия и за момента процесът на влизането му в действие е в застой.
Все пак важно е да се знае, че отрицателният вот на гражданите от тези страни (и въобще противопоставянето на Конституционния договор) не означава абсолютно отхвърляне на идеята за Европа, а само на определени аспекти от документа, или отрицателно отношение към други фактори, които нямат нищо общо с него. От друга страна, отношението към Договора е твърде разнородно и мненията на политическите формации стигат даже до безалтернативно отхвърляне на цялата система. Нека не убягва от вниманието ни фактът, че се касае за сложен и труден за прочит документ, което предизвиква известно объркване и голям брой въздържали се от гласуване граждани, поне както сочи примерът на Испания.
Но ЕС в никакъв случай не е застрашен от нормативен вакуум. Структурата на Съюза не е под угроза в резултат на отрицателните настроения, Договорът от Ница е в действие. Той предоставя система за вземане на решения, която, отбелязваме с любопитство, облагодетелства много повече страни, като Полша и Испания, дали одобрението си на Конституционния договор.
От 9 май 1950 г. Европа е в процес на постоянно изграждане. Тя преминава през кризи, по време на които е обсъдена същината на този процес, влиянието на различните страни върху него и докъде трябва да се разпростре сътрудничеството. Днес Европейският съюз е по-заздравен от всякога и е едно от най-проспериращите пространства на свобода и благоденствие на планетата. Може би защото винаги в центъра на вниманието му е стояла целта, отразена в Испанската конституция от 1812 г.: “Задачата на правителството е добруването на нацията, тъй както задачата на всяко политическо общество е благоденствието на хората, които го съставят.” |
|
| |
|
| горе |
|
|
|
|
