архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ стр.9, бр.5, година XII, 2005г.
Испания и България: добро разбирателство и привилегировани отношения
АЛФРЕДО
МАРТИНЕС
   “А, шпаньолците ли... остави ги, те не ни влизат в работа...”, казва бай Марко на сина си Васил в безсмъртния роман “Под игото”, написан през 1889 г. от патриарха на българската литература Иван Вазов. Процесът на изграждане на съвременна Европа доведе до сближаването на два народа, имащи всички предпоставки да установят добро разбирателство и да поддържат привилегировани отношения.
   Географското разположение на Испания и България, заемащи двата противоположни края в южната част на континента, без съмнение не е фактор за установяването на близки връзки между тях. Може би точно заради това историческата им съдба следва различен, понякога противоположен път. И наистина след като и двата народа са били под влиянието на Гърция и Рим (създало обща културна основа), в края на VII и началото на VIII в. единната държава на вестготите изчезва. Следва арабското нашествие в Испания, а в България се създава и придобива мощ Първото българско царство, чийто апогей два века по-късно довежда до небивало разпространение на културата му в цяла Европа. Докато в Испания се полагат основите на бляскавия халифат в Кордоба, в България Светите братя Кирил и Методий създават кирилицата, Борис I и народът му приемат християнството, а български монаси пътуват по далечни места, за да разпространят евангелското учение и култура сред всички славянски народи по източните земи на Европа. Утвърждаването на християнските кралства Кастиля и Арагон се случва във времето, когато българската държава отстъпва пред силата на Византийската империя. Двете явления са само прелюдия към окончателното разделение на двата народа, поели по различен път през Средновековието. Ако през XIV и XV в. на Иберийския полуостров християнските кралства успешно завършват процеса на отвоюване на земите си и се обединяват в една държава, която днес съставлява съвременна Испания, в средата на XIV в. България изчезва от политическата карта и в продължение на пет века е част от Отоманската империя.
   В резултат на тези почти едновременно случили се превратни исторически събития контактите между двете страни продължават да липсват, историята ги разполага в различни и противоположни културни зони. Но зародишът на сближението се появява благодарение на сефарадските евреи, установили се в България през ХVI век. Тези сърцати хора донасят собствените си традиции, фолклор, език и литература и ги съхраняват и до днес в общностите, които наричат “малките Испании”. В края на XIX в. България възвръща независимостта си и започва процес на политическо и културно развитие и утвърждаване. Страната преживява разрушенията на Балканските войни и криволичещите превратности на ХХ век и след дълъг тоталитарен режим през 90-те години на миналия век отново поема по пътя на възхода.
   Но историята сякаш отново е решила да постави преграда пред двете страни. Възраждането на българската държава в края на XIX в. съвпада с последната криза на Испанската империя и на монархията на Реставрацията. В този контекст на преоткрита еволюция, на 8 май 1910 г. България и Испания за пръв път установяват дипломатически отношения, съществували едва тридесет и пет години. През 1945 г. различните политически режими, зародили се вследствие на Гражданската война (в случая с Испания) и на Втората световна война (както е за България), отново създават предпоставки за още по-продължителен период на взаимно игнориране, белязан, макар и само на официално ниво, от враждебността, наложена от геополитическите условности на студената война.
   Днес перспективите и взаимоотношенията между Испания и България се основават на принципи, твърде различни от случайностите на миналото и досегашната историческа традиция. Любен Каравелов казва, че побратимяването на народите е смърт за тираните. Имал е право, тъй като с изчезването на диктатурата в Испания и България започва истинското побратимяване между двете страни, водени от еднаквите, европейски по дух, стремеж и призвание, на които се дължат най-светлите и забележителни моменти в тяхната история.
   Защото в крайна сметка Европа, тази Европа, за чието изграждане работят Испания и България - страни с многовековна история, намиращи се в двата противоположни края на континента, е мястото за среща на два народа, свързани с много общи черти. България и Испания са Европа и Европа не може да бъде възприета без тези две страни - граници, но и страни-мостове, допринесли за оформянето на облика на Европа в зората на ХХI век. Южняшкият характер и средиземноморската култура на двата народа и общото ни, толкова дълго неосъществено свободолюбие и призванието ни да играем активна роля в Европа ще бъдат приносът ни към идеите на хуманизма и ценностите на демокрацията и зачитането на човешките права. Както казва Васил Левски - Апостолът на българската свобода, “Времето е в нас и ние сме във времето”, времената се менят, променяме се и ние. Нашето време, това на испанците и българите, в началото на този XXI век най-накрая заличи отдалечеността на Испания и България и двата народа изграждат една желана и споделена действителност.
   През април 2004 г. България бе приета за член на НАТО и този факт не може да бъде пренебрегнат, когато се касае за страна, считана само допреди няколко години за най-верния и послушен съюзник на бившия Съветски съюз. От друга страна, събитията сочат, че на 1 януари 2007 г. България ще се превърне в пълноправен член на Европейския съюз. Постигането на тази цел е изисквало и продължава да изисква огромни усилия и жертви. След първите години на демократичен преход, белязани от объркването и превратностите, през 1997 г. страната окончателно и категорично се заема с изпълнението на стратегическата си цел - присъединяване към евроатлантическите структури и окончателно влизане в Европа на демокрацията и на Европейския съюз. Понастоящем в качеството си на новоприет член на НАТО България трябва успешно да приключи преговорите за присъединяване към Европейския съюз в обстановка на вътрешна политическа стабилност, демокрация и пазарна икономика в пълен възход. Правилно проведената и стабилна бюджетна политика и намаляването на държавния дълг; контролираната инфлация под 5 %; непрекъснатият годишен растеж около 5 %; националната валута с постоянни стойности, свързана с еврото чрез механизма на валутния борд; практически приключилият приватизационен процес; явното снижаване на ръста на безработицата (от 19 % до 12,5 % за три години) и нарастването на вътрешните инвестиции са някои от основните елементи, свидетелстващи за стабилността на страната и решимостта й да не пропусне срещата с Европа.
   Още в самото начало на прехода през 90-те години Испания заяви, че ясно подкрепя европейското бъдеще на България, върви редом с нея и помага на усилията й за модернизация и развитие. Само за десет години (през 1993 г. и 2003 г.) Техни Величества кралят и кралицата осъществиха две държавни посещения в България. Договорът за приятелство и сътрудничество, подписан през 1993 г., и съвместната Декларация, която министър-председателите на двете страни подписаха през 2000 г., създадоха благоприятен климат за привилегировано сътрудничество във всички области. Независимо че икономическият и търговският стокообмен все още не използват пълния си потенциал, интересът на испанските предприемачи към българската икономика непрекъснато нараства. Доказва го големият брой търговски посещения и прояви, между които трябва да се посочи българо-испанският икономически форум, съпътствал последната визита на испанския държавен глава в България. Правителството и цялата държавна администрация на Испания подкрепят неотклонно процеса на реформи. Испания участва в изпълнението на 15 проекта по линия на ФАР и на Европейската комисия, т. е. тя е втората страна от ЕС след Германия по брой на туининг-проектите, проведени в България. Към това се добавят и програмите за двустранно сътрудничество, някои от които с огромно значение и отражение върху бъдещето, като например Програмата за заздравяване и модернизиране на съдебната власт в България, осъществявана от Генералния съвет на съдебната власт и финансирана от Испанската агенция за международно сътрудничество (АЕСI).
   Испания и България - страни, разположени в крайните южни точки на Европа и външни граници на Европейския съюз, са призвани да развиват тясно сътрудничество във всички области. Доказват го действията на правителствата, оглавявали двете страни през последното десетилетие. Последователната подкрепа и съвместната работа са извънредно ценният и важен принос към разширения Европейски съюз, в който България и Румъния ще влязат в близко бъдеще, за да изчезнат окончателно преградите, които са ни разделяли в продължение на толкова години.
горе