 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.22, бр.4, година XI, 2004г. |
|
|
СЪВРЕМЕННА ФИНЛАНДСКА АРХИТЕКТУРА |
|
|
|
ПРИРОДА И ТРАДИЦИЯ
Под финландска архитектура се има предвид, почти без изключение, съвременна архитектура, или поне архитектурната среда, такава каквато е изградена през последните сто години. Едва ли би могло да бъде другояче, тъй като сградният фонд е общо взето нов; по-малко от 13 % от него датира отпреди 1920 г. Почти не могат да бъдат намерени архитектурни чертежи от по-ранен период, а много малко от тях са направени дори и в началото на XIX в. Следователно не би могло да се говори за наличието на истинска академична традиция, поне не до такава степен, както при държавите, намиращи се по-близо до Централна Европа.
В отсъствието на една силна академична традиция обаче не съществува и бремето є, което да ограничава усвояването на новите тенденции. От един много ранен етап насам е налице разкрепостено отношение към правенето на архитектура; налага се идеалът на една съвременна, динамична нация да бъде изразен чрез формалния език на новите обществени сгради. Още когато в края на XIX в. започва обучението по архитектура, в него имат право да се включват и жени. И наистина, финландката Сигне Хорнборг е измежду първите обучени жени архитектки в света, а Виви Льон е от най-значителните представителки на творците архитекти на Финландия от началото на XX в.
Финландия е все още изключително рядко населена; на един квадратен километър живеят по-малко от 17 души. В пейзажа доминира природата; 70 % от земята в страната е покрита с девствени гори, а 10 % с вода. Даже в сърцето на столицата делът на зелените площи е значителен - нещо, което произтича от планировката на града, умело изработена в началото на XIX в. В резултат става възможно да се строи сравнително свободно, често сред природата: като се отчитат структурирането и мащабите на природните дадености.
На север най-важният от всички природни ресурси е светлината. През зимата светлината е оскъдна, а през лятото - особено изобилна, но дори тогава тя е по-различна от светлината на юга, която пада под един по-остър ъгъл и определя сградите и техните детайли чрез къси, отчетливи сенки. На север сенките са дълги, а светлината е по-деликатна, по-фосфоресцираща и приглушена. Светлината има фундаментален ефект при оформяне на пространствата, текстурата на фасадните повърхности, интерпретацията на цвета и атмосферата на интериорите. По тази причина взаимодействието между светлина и пространство е основен елемент на архитектурата.
Финландия е и една от географски най-отдалечените страни на Европа - на границата между източните и западните култури. С изключение на структурното нововъведение, основано на местните умения в корабостроенето, които майстори строители от народа адаптират за строежа на дървените църкви в крайбрежните селища по Ботненския залив - по-специално през XVII в., новите стилистични движения и нововъведения са родени другаде, от по-централно разположени култури. Те достигат до Финландия със закъснение, понякога по обиколен маршрут през Швеция, която в много случаи играе ролята на посредник. В края на века списание “Студио” става важен източник на информация, а в последващите десетилетия, освен публикациите на архитектурни теми, пътуванията на архитекти до различни райони на Европа водят до непосредствени практически резултати в строителството.
Във финландската архитектура съществува традиция за международен обмен на влияния. Германският архитект Карл Лудвиг Енгел, който се мести в Хелзинки от Санкт Петербург през 1816 г., конструира всички монументални сгради в центъра на новата финландска столица и сам проектира един цял град. Този обмен продължава и в наши дни, и в двете посоки. Например през 1922 г. Елиел Сааринен печели втора награда в конкурса на “Чикаго трибюн”, а следващата година той и семейството му се местят да живеят постоянно в Съединените щати.
МЕСТНИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ
Новите явления обаче никога не се възприемат такива, каквито са, а биват адаптирани към природните условия, климата, околната среда и наличните ресурси. Така получените местни вариации често съществено се различават от първоначалната тема. Алвар Аалто обичал да удивлява чуждестранните си колеги, казвайки им, че във Финландия има над 70 готически катедрали. Той имал предвид строгите църкви от сив камък, които, заради тежкия и трудно обработваем материал, от който са направени - гранит, били значително по-прости от техните централноевропейски първообрази.
Отношението на финландската архитектура към класическата традиция е от същия тип. Възприети са изразните средства, обемите и декоративните мотиви на класическата архитектура - от малобройните богати имения до къщите на дребните фермери земевладелци, където адаптирането им е съобразено със скромните възможности на собственика. Функционалната архитектура на тези сгради, по-голямата част от оцелелите образци на които са от XIX в., следва класическата традиция по един свой собствен опростен начин. Северният класицизъм от 20-те години на XX в. получава импулси от пътуванията на архитекти до Италия, и по-специално както от всекидневните сгради, architettura minore, така и от уютните фермерски домове. Така, класицизмът от 20-те, понякога описван просто като “сянка на сянката” - отражение на ренесансовата интерпретация на класицизма - е от голямо значение не само като независим архитектурен период, но и като начин да се предаде традицията. Принципите на класическата архитектура са ясно откроени в проектите на Алвар Аалто - от ранните му по-традиционни сгради до последните му осъществени проекти, в които основните теми на класицизма са съчетани със съвременна архитектурна изразност.
Основното качество на финландската архитектура е всъщност отвореността є към външни влияния, съчетана със силен усет за контекста и възползване от местните условия и ресурси. Добър пример за това ни предоставя националният романтизъм от края на XIX в., който независимо от името си е адаптация на европейския стил Art Nouveau. Той включва мотиви от различни части на Северна Америка и други страни и комбинира чуждестранни влияния с пропорциите и материалите на финландските каменни църкви и замъци и на местните дървени сгради. Резултатът е архитектура, плод на оригинален и национален подход, която процъфтява за един сравнително кратък период от време. Елиел Сааринен, архитектът на железопътната гара в Хелзинки, обаче развива архитектурата си в посока рационализъм и функционализъм.
Строителството от 50-те години на XX в., от друга страна, е синтез от рационални и органични подходи. То води началото си от международния модернизъм, който във Финландия възприема по-пластични, осезаеми и естествени тонове още преди Втората световна война, особено в работите на Алвар Аалто и Ерик Брюгман.
Въпреки че структурирането и мащабите на природата са отправната точка за архитектурата, сградите не се сливат с околната среда, а определят едно пространство, което съвременният архитект Йуха Леивиска описва като “защитен кръг от домове”. Вътрешните дворове на традиционните селски къщи са спонтанно построени на основата на същия принцип.
От всички финландски архитекти може би само Реима Пиетила опитва да придаде на сградите си натурални форми. Моделите за неговите проекти включват каменни блокове, клонки листа в различни нюанси на цвета, очертанията на риба или на котка, спяща на чертожна дъска.
ПЪТУВАНЕ В ГОРАТА
Дървото е възобновяем материал, който финландската земя произвежда в изобилие. Той е по-лесен за употреба от камъка и е първият материал, използван в строителството; смята се, че най-старият тип финландско строителство е бил кръгъл заслон, построен от тънки дървесни стволове. Лесно за обработване и добър топлоизолатор, дървото дава на въображението място за експериментиране. Фактът, че за поколенията са останали само добре конструирани постройки, определено е допринесъл за позитивното ни отношение спрямо традиционните финландски умения в строителството от дърво; сред тях се открояват дървените църкви, строени от местни майстори строители през XVII и XVIII в. Историята на строене на дървените църкви покрива различни етапи и разнообразни строителни типове, всеки от които е свидетелство за изобретателността и строителните умения на техните строители. Една от най-любопитните от тях е църквата в Керимаки - най-голямата дървена църква в света. В началото на XIX век обаче формите стават по-меки, под влиянието на класическия стил и на централизирания контрол над строителството.
Градовете също били почти изцяло построени от дърво. Тъй като били непрестанно унищожавани от пожари, бил разработен градски план, основан на просторни квартали от дървени къщи с равномерно повтарящи се улици. За съжаление, дървените къщи се оказват и лесни за разрушаване, когато икономическият просперитет от 1960 г. дава възможност за едно по-ефикасно презастрояване на градските центрове. Във Финландия са оцелели само няколко образци на тези типични за архитектурата на Севера градове.
Обезопасяването срещу пожари е причина за факта през последните няколко десетилетия изцяло от дърво да бъдат строени само относително малки сгради - отделни къщи, летни вили, сауни. Условията са продиктували постепенното налагане на други материали и по-специално на бетона в последните десетилетия. Но използването на дървото наред с други материали все още продължава дори при най-големите сгради - в строителните компоненти, които са най-близо до хората. Още на времето си Алвар Аалто реализира потенциала на дървото при правенето на мебели. Използването на дърво решително се налага през последните няколко години, а резултатите включват построената от дърво зала “Сибелиус” в Лахти (на Киммо Линтула и Ханну Тикка).
Въпреки това много други материали също имат дълги традиции в строителството във Финландия, по-специално автентични материали като тухлите, използвани от средните векове насам за строителството на църкви и замъци, и камъка. В Хелзинки червените тухли придават цвят на почти целия район Ету-Тооло, а 50-те години на XX в. са период за строителство с тухли в работата на Алвар Аалто. Бетонът започва да се използва отпреди около 100 години и оттогава резултатите варират от едната крайност до другата. Бетонът е важен структурен материал, но и притежава голяма изразна сила от архитектурна гледна точка. Днес стъклото и стоманата са типични фасадни материали, особено при сгради, представящи новите технологии.
ФУНКЦИОНАЛНОСТ И ТЕХНОЛОГИИ
Главната цел на следвоенното възстановяване е да бъдат създадени достатъчни по брой функционални жилища на разумни цени. Това е придружено с голяма доза експериментален хъс: проучват се обеми, гъвкави подови планове и стандартизация. Създаването на една благоприятна, функционална и здравословна жилищна среда е издигнато в основна цел.
Алвар Аалто търси решения, които биха могли да бъдат адаптирани за широкомащабно производство на жилища. Той цели “еластична стандартизация”, по модела на природата. Аулис Блумстед изучава музикалните хармонии и съответстващи системи от обеми и пропорции. В първоначалния си вид (преди построяването на последните офис сгради) Тапиола представлява градският начин на живот, максимално доближен до природата - град в гората. Финландските жилищни комплекси се строят така в продължение на следващите двадесетина години, с различен резултат. Жилищният въпрос е едно непрекъснато предизвикателство за дизайнерите в стремежа им да създадат не просто домове на умерени цени, но и нови видове жилищно пространство и форми на жилищата.
Друга основна задача на строителството е материалната база, необходима за целите на образованието и културата. Особено през 80-те години в различни части на Финландия се строят центрове на изкуствата, които приютяват под един покрив както драматични и визуални изкуства, така и библиотечни услуги. Училищата често биват проектирани за многофункционална употреба - като центрове в услуга на цялата общност, улесняващи комуникацията.
Актуални теми в строителството са преустройството, насочено към създаването на един все по-съвременен сграден фонд, и мисълта за екологията и за етапите в живота на човека. Висококачествената архитектура е сама по себе си екологична, защото издържа изпитанието на времето и запазва стойността си.
Във Финландия правенето на архитектура винаги е било практична задача; проектите се правят, за да бъдат изпълнени, а не като теоретични концептуални упражнения. По тази причина архитектурата и технологиите открай време се развиват ръка за ръка (с изключение на строежа на жилищните комплекси през 70-те). Архитектурният проект се основава на съществуващата технология, която от своя страна трябва да бъде по-гъвкава, така че да не ограничава пространствените вариации и функциите.
Кенет Фрамптън определя общия фон за развитието на съвременната финландска архитектура като неопластицизъм - конструктивен принцип на организиране на архитектурните елементи, който води началото си от ранните холандски модернисти, и е характерен и за някои от работите на Миес Ван дер Рохе и Франк Лойд Райт. Развивайки оригиналните идеи на неопластицизма, е постигнат един начин на свободно структуриране, който може да бъде адаптиран към най-разнообразни строителни проекти. Неопластицизмът открива и възможности за много различни подходи. Архитектурата може да израства директно от средата си и от функционалните си отправни точки, без да е натоварена с формални стилистични изисквания.
|
|
По материали от
финландския печат
Превод: Ивелина Чолакова |
|
| горе |
|
|
|
|
