архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕТНОКУЛТУРА стр.57, бр.5, година XI, 2004г.
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ СВЕТОСТТА ИДВА ЧРЕЗ МОЛИТВИТЕ
РУМЕН СТОИЧКОВ, БНР
   Светостта идва чрез молитвите. Всички сме грешни, но Бог въздава според нашите молитви. И е хубаво, ако може всеки българин ежедневно да си казва поне едно “Господи помилуй”...
   Тези думи чух преди време от един отец в двора на позабравен български манастир. Освен него за тази монашеска обител, етрополския “Св.Троица”, се грижеха само съпругата му, както и някакъв човечец. Трима души ... в служба и подкрепа на Бога. Там, в тишината, в покоя, в мястото за уединение, за размисъл, за християнски подвиг, за книжовност и за нявгашен културен напредък. Всъщност думата “монах” е гръцка и означава “сам, самотен”. Манастирите ни пък естествено са се градили от IX в. насам. По обяснима причина точно тогава християнството е наложено като официална религия в България. Знаем от историята ни, че това е времето на княз Борис, приел монашеството под името Борис-Михаил. И допринесъл за строителството на първите манастири - около двете български столици Плиска и Велики Преслав... Днес там се е настанила тишината на руините. Около по-голямата част на по-късно създадените пък витаят предания и легенди, мистика, история...
   Някога, през 1230 г., през земите ни преминал киевският княз Георги Глож. Участвал в победна битка на страната на българите над византийците при с. Клокотница. И получил като награда разрешението на цар Иван Асен II да се засели с отряда си от 6000 души по българските земи. Тръгнал той по поречието на Вит и стигнал до място, което харесал. Решил да строи там крепост, храм, манастир. От победената си от татарите държава Киевска Рус носил със себе си чудотворна икона на Св. Георги Победоносец. Наредил да я поставят за храмова икона в храма “Преображение” ... долу, в низината. Не щеш ли, тя мистериозно изчезнала. След дълго дирене монасите я намерили, подпряна на дряново дърво, при едни непристъпни скали. Зарадвани, я прибрали и я поставили на мястото є. На следващия ден тя отново изчезнала. Всичко се повторило и пак била открита там, в подножието на връх Камен Лисец... Тогава Георги Глож решил, че това е Божий промисъл и че манастирът трябва да бъде изграден не според първоначалните му намерения в местността Градището, а горе, в непристъпното. Така и станало. Оттогава над днешното село Гложене, в Тетевенския Балкан, се издига Гложенският манастир “Св. Великомъченик Георги Победоносец”. Наред с религиозните имал е и функции на отбранително съоръжение. С изградена кула, с подземен тунел, с уникален входен тунел... държан от два огромни камъка, правещи при срутването на единия влизането невъзможно... Възможна ми изглежда реставрацията му, зависеща от Министерството на културата. Разглеждам в присъствието на отец Георги течове, пукнатини, влага, красотата... А той ми казва: “Господ да ви пази и да бъде с вас във всичките ви начинания. Да обърнете повече душата си към духовното. Материалното също има своя смисъл, но духовното остава во веки веков!”
   Друг, неизвестен монах, пренасял по римския път Виа Траяна в края на XV в. друга чудотворна икона ... “Св. Богородица Троеручица”. Пътят му ... дълъг и труден, от Света гора за Влашко, преминавал на 10 км югоизточно от Троян. Спрял той на това място да си почине. И когато на следващия ден тръгнал отново, конят, на който била натоварена иконата, счупил крака си. Ден по-късно, при повторното потегляне, се случило същото, макар конят да не бил същият... Какво друго му оставало на монаха, освен да осъзнае, че това е знак от Господ, че тази икона трябва да остане там. Тя краси до ден-днешен построения (ок. 1600 г.) от игумен Калист манастир, известен като Троянски, трети по големина в България. И всяка година, на храмовия празник “Успение Богородично” шествие я съпровожда и носи до мястото, където се предполага, че конят знаменателно е счупил крака си. Троянският манастир е обявен за ставропигиален (подчинен пряко на Цариградския патриарх и освободен от данъци).
   Литийно шествие носи и “Чудотворната икона на Св. Богородица” в Бачковския манастир (1083 г.). Той носи същото име є - “Успение Богородично”, а преданието гласи, че е основан от двама братя грузинци Апасий и Григорий Бакуриани. Чудотворната икона пък е подарена на манастира от други двама грузинци - пътешествениците Окрамир и Атанасий. Те сторили това според написаното на гърба є през 1311 г. Два пъти в годината миряните имат възможност да усетят целебната сила на иконата ... на храмовия празник през август и на втория ден на Великден. На един такъв ден през 1604 г. две овчарчета съзрели в местността Клувията странна светлина. При това... по обeд!
   Изкатерили се те на една скала и що да видят - в каменна ниша скрит ликът на Богородица! Тогава момчетата не знаели, че това е бил единственият начин, по който монасите можели да опазят светинята от шесткратното опожаряване на манастира. Взели те иконата, понесли я към светата обител. И тогава камбаните є, без някой да ги докосва, зазвънели. Сякаш за да възвестят на всички за идващата чудодейност...
   Заради чудодейност в днешно време се стичат хиляди хора и на едно друго място. Наричат го Кръстова гора. И тук има икона ... “Желязната”, върху която, ако сложиш дреха, предмет някакъв, и го оставиш да постои, той непременно ще добие целебна сила. На Кръстова гора, в Родопите, в близост до гр. Лъки, има две църкви и 12 параклиса ... наречени на имената на апостолите. Според поверията на българина, ако преспиш там в петък срещу събота, то непременно ще се изцериш. Защото мястото е свещено. Говори се, че тук някъде, в тази гора, е скрита част от Kръста Господен. Една негова трета. Турски потери са били пратени след монасите, които са го пренасяли. Но не са успели да изтръгнат от тях признание. Скрит е, а мястото е своеобразен Български Йерусалим. В който всеки ден идват много хора - не само на празника на 14-и септември, когато православието празнува Въздвижение на честния Кръст Господен. Вреклите се на Бога спазват т. нар. строг пост...
   В строг пост е живял Иван Рилски - най-великият български светец. Народната памет е съхранила за него скъп спомен - отказа му да се срещне с цар Петър, носещ му злато и дарове. Но по-важното е, че е послужил като пример за отшелнически живот, отдаден в името на Бога. Роденият около 876 г. чудотворец остава в църковната ни история като основател на Рилския манастир и първи негов игумен. Живял е най-напред в пещера, смятана за първоначален храм на бъдещия най-голям в България манастир. Той носи днес името “Успение на Пресвета Богородица”. След създаването му през X в., (разбира се, не в този великолепен съвременен вид) постепенно се превръща в най-големия книжовен и културен център през Възраждането ни. През 1983 г. манастирът е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура. Но друг един документ, съхраняван в музея, носи датата 1378 г.! С него - златна грамота (хрисовул), цар Иван Шишман дава на светата обител изключителни права на собственик върху големи територии из Рила планина.
   Пак по това време, и пак там, в края на XIV в., в гънките на Рила, един малък български град е бил заплашен от погрома на турския нашественик. Прииждали те отвсякъде. Но изведнъж над селището се спуснала гъста мъгла. Приличала досущ на плащ, приличала на Покрова на Пресветата Дева. Оттогава тя е смятана за закрилница и покровителка на Самоков. А легендата разказва, че години по-късно, през 1772 г., баба Фота в знак на несекваща благодарност основава девическия манастир “Покров Пресвятия Богородици”, става първата му игуменка, като дарява на храма и икони, които тя донася със себе си след учението си в Киев.
   Също девически е бил и манастирът “Св. Троица” (1830 г.), построен в китното балканско Ново село. Днес то е квартал на гр. Априлци. Но в славните дни на Априлското въстание (1876) манастирът се превръща в място, където монахините са месили хляб за въстаниците, шиели са дрехи, помагали са с каквото могат. Преди превземането на селото, обявило за 10 дни Независима Новоселска република, турският башибозук обстрелва манастира, опожарява го, избива намиращите се там 16 монахини... 16 смели жени, дали живота си за свободата на България. Останките им са положени в костницата-параклис, оцеляла по чудо, по чиято външна дървения още личат следите от свистелите тук куршуми...
   И ако Новоселският манастир “Св. Троица” се намира около р. Видима, то друг един - Черепишкият “Св. Успение Богородично”, е разположен на брега на Искър, във Врачанския Балкан. Съборната
   черква заедно с целия манастир е национален паметник на културата. На това място е съществувало старо селище, наричано Коритен град, местността пък е известна като Ритлите. Последният български цар Иван Шишман е водил в близост последната си битка, преди падането на държавата ни под турска власт. Легендата твърди, че някъде наоколо той е скрил царските си корона, жезъла и съкровище. Оттогава до днес обаче никой не е успял да ги открие. Намерени са само белеещите се наоколо черепи и кости на загиналите български воини. Поради което една от версиите е, че оттук идва името Черепиш... В църковната ни история се знае, че дълги години тук се помещава Духовната семинария. А в литературната ни хроника пък е известно, че това свято място при завоя на Искър, където е скътан манастирът, е блестящо вплетено в разказа на Иван Вазов “Една българка”...
   Езическо светилище, превърнато в малък храм, се е оказало недостатъчно за черкуване. Необходимо било да се построят още и още. Станали седем параклиса в местността Калето, където през IX в. са се заселили в Средна Стара планина седмина боляри. Два века по-късно друг висш велможа, боляринът Петър Делян, вдигнал въстание срещу окупатора Византия. И станал владетел в освободените български земи. Неговите братя Георги и Дамян решили на мястото, където били седемте параклиса, да издигнат манастир. Сторили го, построили и уникална черква, а пръв игумен на светата обител станал Георги. Това е преданието за създаването на манастира “Седемте престола”. Около уникалната му черква, позната днес като “Рождество Богородично”, последен подслон са намерили тримата знаменити братя... цар и духовници. Манастирът, както и повечето от близо 135-те оцелели, е опожаряван, опустошаван, разрушаван... по заповед на турския нашественик. Но и с огромна любов - възстановяван. И тук, както и в Гложенския, в Троянския и в кой ли още не, са отсядали наши революционери, между които блести името на Левски - Апостолът на свободата.
   Същото важи и за Роженския манастир, възвисяващ се гордо над Пирин. В по-ново време, преди около век, друг наш революционер - Яне Сандански, загива в близост до него. На гроба му там е написана негова мисъл: “Човек се ражда, за да се бори. Робът - за свобода. Свободният - за съвършенство!”
   Тази мисъл нямаше да я има, ако я нямаше и традицията, вплела в едно религия и история, езичество и християнство, предания и легенди, строителни умения и воля за свобода. Немислима щеше да е, без това изключително духовно, книжовно, съзидателно богатство - българските манастири.
горе