архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ТРАДИЦИИ стр.43, бр.5, година X, 2003г.
KРАЛСКО МЪЛЧАНИЕ
Превод:
Галя Б. Чолакова
Знаменосецът от “Ездата
на кралете” във Вълчнов
   От XVI век насам седмицата, започваща с Петдесетница*се отбелязва в цяла Европа с фестивали, церемонии и процесии.
   Това време бележи началото на “завръщането” на слънцето към Екватора (21 юни), а Християнският календар отбелязва слизането на Светия дух. Това е краят на периода на Възкресение Христово, който продължава 50 дни.
   През първата половина на XIX в. селяните в Бохемия продължават да наблюдават “кралската игра”, в която участва един “зелен крал”, облечен в кора на дърво и с корона от брезова кора на главата. В едната си ръка държи скиптър, направен от тънко обелено стебло на малка ела, а в другата ­ жезъл с прикрепена към него малка жива жаба. Придружава го кралицата, която носи в ръка зелена клонка и три рози. Тук е и ‘tlampac ­ церемониалмайсторът, с шапка от кора на дърво с дълги наушници, който отговаря за произнасянето на речите. Процесията включва двама васали, църковен настоятел, действащ като съдия, с тривърха шапка на главата, един писар, един палач със сабя и жива жаба върху прясноотрязан клон. Шествието на костюмираните фигури в “кралската игра” завърша с пазача на езерото, който носи лопата и торба. Начело на процесията върви знаменосец: цветя красят шапката и дрехите му, а той самият държи малко зелено майско дърво (majka), обкичено със знаменца и панделки. Следват го музикантите. Всички обикалят селото и когато стигнат до селската морава, започват официално да съдят краля, изправен под високо майско дърво. Той е “обезглавен” чрез сваляне на короната му, след което изважда изпод кралската си мантия бял гълъб и го пуска към небето. Жабата също е обезглавена и се избира нов крал.
   В Южна Моравия “ездата на кралете” представлява отколешна традиция, спазвана почти без прекъсване. Тази церемония не е просто вид уличен театър, както е в Бохемия, а е истински голям фестивал. Процесиите, съставени от 20 до 30 ездачи, се организират в градове като Хлук (близо до Ухерске Храдище), Скоронице (близо до Кийов), и Вълчнов (близо до Ухерски Брод). В Централна Моравия, в района Хана “ездата на кралете” отново е възстановена.
   Хората от селото обличат народните си носии, духова музика свири пред къщите, а в градините и дворовете конете са оседлани и украсени с шалчета и хартиени рози за младежите, които ще ги яздят по време на шествието. То минава през цялото село, стига до селската морава и накрая спира на широка поляна, където се организира фантастичен парад.
   По всичко личи, че “ездата на кралете” води началото си от една церемония, по време на която около селските ниви били очертавани кръгове, с цел да се потвърди валидността на техните граници и синори. “Кралският закон” бил заповедта на деня. Участниците в процесията имали право да си поискат подаръци. В по-ранни времена кралят бил представян от 14-15-годишно момче, избрано от група млади мъже и селските съветници и одобрено от църковния настоятел със съгласието на неговото семейство. Разходите по получаване на конете, украсите и веселбата се поемали от краля и по тази причина той бил избиран измежду заможните семейства. Във Вълчнов според традицията трябвало да бъде избрано невинно момче, не по-голямо от 10-11 години. Процесията била съставена от “новобранци”, млади мъже, на които предстояло да влязат в казармата. Конят на краля трябвало да бъде бял. Във Вълчнов, Хлук, Скоронице и Долоплази в района Хана се съблюдават традиционните декорации, така че украсата по гърдите на конете, начинът, по който са драпирани шалчетата около седлата, различните пискюлчета, ленти, гирлянди, венци, сърца и видове носии да подсказват от коя област или село идва процесията. В миналото селата в Южна Моравия са имали по 120 коня. Днес те са принудени да ги вземат назаем от съседни или по-далечни села.
   Сред важните елементи на церемонията са: кралят и неговите “адютанти” се обличат с женски носии, кралят държи една роза между зъбите си, на васалите се предлага угощение в дома на краля, обществеността иска разрешение за правото да организира ездата. Факлите и портите на къщите са украсени със зелени клонки, които изпълняват защитна функция. Днес церемонията се е превърнала във фестивал и първоначалната игра със своите остроумни забележки прилича на спектакъл със схематични куплети и подходящи подмятания пред всяка къща. Някои аспекти на първоначалната християнска церемония са се запазили: така например във Вълчнов цялата група васали се придвижва във внушителен ред заедно с краля през селото, за да присъства на голяма литургия в местната църква и да се изповяда.
   Всички “езди на кралете” в Южна Моравия си приличат по някои общи черти, особено по използването на женски дрехи и скриването на лицето зад много панделки, които се спускат от венеца, поставен на главата. Самият венец е признак на чистота (девственост или невинност), женските одежди са вид маскиране, което донякъде прилича на дрехите, носени от една булка. Розата, стискана между зъбите, пречи на краля да говори. Според обясненията това се отнася до времето, когато унгарският крал Матиаш побягнал, след като бил разгромен от Иржи от Подебради през 1469 г., и се укрил за кратко в Ухерски Брод, преди да продължи към Унгария. Розата между зъбите трябвало да попречи на краля да се издаде, ако проговори на унгарски. Младостта на краля се обяснява по различен начин. Твърди се, че това напомня за завръщането в родината на Вацлав - 12-годишния наследник на трона, от пленничество в ръцете на Ото Бранденбургски. Но ако този обичай на празненствата през седмицата след Петдесетница не е възникнал от церемониите, отбелязващи Петдесетница, то той не би могъл да се появи и от спомените за исторически събития. Неговите корени водят далеч назад във времето. Може би това е било вид метафора за “възкресението” ­ завръщането на слънцето, зареждането и обновлението на природните сили, олицетворени в древната басня за краля на горите край езерото Неми, който с извадена сабя пази едно дърво (кралица Диана в друго изображение) и води битка на живот и смърт с новия претендент за трона. Чешката церемония на Петдесетница с обезглавяването на стария крал и избирането на нов крал на трона е била изпълнявана стотици години на открито по селата.
   Досега загадката с женските дрехи и мистерията с мълчанието на краля не са получили задоволително обяснение. По време на церемонии и магически ритуали мълчанието е било условие за победа над силата на магията и защита срещу демоните. Мълчанието е типичен елемент в приготовленията за посвещението ­ а именно ритуалаът, при който допускат подрастващите в компанията на възрастните. Мълчанието е било условие и за откриване на съкровища, а в народните приказки е предпазна мярка, която гарантира успех. Твърди се, че мълчанието е също така гаранция, че съкровеното желание, което човек си пожелава, когато види падаща звезда, ще се сбъдне. По време на карнавалните процесии в Бохемско-Моравските възвишения младите мъже, които носят червена ябълка на чиния с мирта, също пазят мълчание, сякаш се подчиняват на някаква заповед свише, макар че другите фигури в процесията говорят, свирят и викат.
   

По материали от
чуждия печат

горе