архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
СВЯТ стр.34, бр.5, година X, 2003г.
КРИТ- ОСТРОВЪТ НА МИНОС И ДЕДАЛ
Проф. Иван Маразов
Дворецът в Кносос
   През последните години с моите студенти от департамента “История на културата” към Нов Български Университет осъществихме ред учебни екскурзии в Турция, Северна Гърция, Виена, Италия, Македония. Преди месец се върнахме от чудесно пътешествие до Крит - родината на една велика цивилизация. Посетихме дворците в Кнос, Фест, Малия, Агия Триада, града Гурния, музеите в Ираклио, Ретимно, Хания, Агиос Ниоклаос, атинските колекции на Бенаки и на Кикладската култура, качихме се на Акропола... “По стъпките на Тезей” се превърна от екскурзия в посвещение. Както атинския герой, ние се връщаме посветени в много тайни на острова на Минос и Дедал, на Европа и Минотавъра, на цветущата природа, но и на овладяната от изкуството виталност. Влизането в лабиринтите на Кнос и Фест, Малия и Агия Триада е допир до митичното минало под лъчите на днешното слънце.
   Първата европейска цивилизация се заражда на остров Крит в края на третото хилядолетие пр. Хр. Някак неочаквано тук възникват градове и разкошни дворци, които между 2000 и 1100 г. пр. Хр. преживяват няколко периода на развитие. Те бяха разкрити от разкопките на Артър Еванс към края на XIX в. и оттогава представляват интерес за археолози, изкуствоведи, лингвисти, историци. Макар и да е сред най-изучените култури на древния свят, минойската цивилизация все още пази много тайни и загадки.
   Всъщност преди археолозите за ролята на Крит в древността се знаеше единствено от многобройни гръцки митове. На този остров Зевс довел открадната от него финикийска принцеса Европа, която дала и името на континента. Тук тя заченала трима велики сина: Минос, Радамант и Сарпедон. Минос получил царската власт над Крит, а братята му по-късно станали справедливи съдии в подземното царство. В борбата си за трона Минос потърсил помощта на Посейдон. Морският бог пратил в стадата му един чудно красив бял бик като знак за богоизбраност. Но Минос не изпълнил обещанието си да принесе животното в жертва на Посейдон и богът жестоко му отмъстил. По негова молба Афродита вселила в сърцето на Пасифая, жената на Минос, страст към бика. Този неестествен брак се осъществил благодарение на помощта на Дедал - митичния родоначалник на занаятчийското изкуство. Той построил от дъски статуя на крава, облякъл я в кожи, поставил я на колела, Пасифая влязла в нея и съблазнила бика. Така бил заченат Минотавър - човек с глава и опашка на бик. Минос не можел да търпи срама от чудовищния син. Дали не се досещал, че той може и да е израз на бичата генетика в неговия род - нали майка му Европа била съблазнена от Зевс, приел също облика на това животно? В архаичните култури хибридните, недиференцираните като вид същества били смятани за изчадия, за въплъщения на хаоса, поради което те носели опасност за обществото. Минос постъпил правилно, като решил да скрие човекобика далеч от хората - той поръчал на Дедал да построи подземно жилище, в което може да се влиза, но е невъзможно да се намери изходът. Майсторът изградил първия лабиринт. Това е една универсална емблема на входа към отвъдното, откъдето излизане няма.
   В атинската идеология от VI в. пр. Хр. нататък Минос се превърнал в удобен класификатор за фигурата на жестокия тиран. Според местната легенда той заставил атиняните да плащат кръвен данък за убийството на друг негов син - всяка година те трябвало да пращат на Крит седем девойки и седем юноши за храна на Минотавъра. Дошъл ред и на Тезей - синът на цар Егей. Качил се той на кораба и обещал на баща си, ако сполучи да се завърне жив, да смени черните платна с бели. На острова в атинския принц се влюбила дъщерята на Минос - Ариадна. Както винаги в мита, дъщерите предават бащите си заради любовта си към пришелеца (така постъпила Медея, впрочем братовчедка на Пасифая). Като посветена в царската тайна, критската принцеса знаела решението на загадката на лабиринта. Тя дала на Тезей кълбо, чийто край той завързал за входа и след това размотавал по пътя си (в един от музеите на острова видяхме много глинени модели на кълбета). В подземното обиталище той убил чудовищния бикочовек и след това по нишката намерил пътя към светлината. Сякаш като Мойрите Ариадна изпрела неговата съдба. Тезей пръв поел обратния път от острова към Атина. Той качил на кораба и влюбената в него Ариадна, но на Наксос я изоставил, спяща по заповед на Дионис, който обикнал девойката и я превърнал в своя жена. Радостен от победата си, Тезей забравил да смени платната и чакащият Егей от мъка се хвърлил в морето, което оттогава носи неговото име. По този начин обаче той освободил трона за сина си. Атиняните, които отхвърлили тиранията на Пизистратидите, както победили във война и персийските монарси, били много горди с мита за Тезей. Борбата на този герой с критския бик е представена и в един от ритоните на Панагюрското съкровище. И траките видяли в тази сцена подвига на някой от своите герои.
   Критската митология (поне както е запазена от гърците) не познава много военни герои, но е немислима без фигурата на Дедал. Митичният занаятчия създава чрез изкуствените си творения нов свят на вещите, паралелен на природния. Да си спомним, че статуята на кравата, която той направил за Пасифая, била на колела, точно както изработените от Хефест триножници, редицата модели на бикове или колесници или бронзовите “масички за сервиране”, характерни за края на бронзовата епоха. Този паралелизъм е загатнат и в образа на бронзовия гигант Талос, който непрекъснато обикалял Крит, за да го опази от нашествие. Сякаш това е митологично обяснение на една съществена черта на минойската урбанистика - пълното отсъствие на крепостни стени. След като сам построил лабиринта, Дедал естествено знаел и изхода от него. Вероятно той посъветвал Ариадна как да помогне на Тезей да излезе от сложната плетеница на подземните коридори. А след това самият той, затворен в лабиринта, измайсторил за себе си и за сина си Икар крила, с които напуснал острова.
   Идеята за лабиринта като усложнен път е свързана с инициацията, посвещението на юношите и девойките, което много често се извършва под наставничеството на ковача - нали той познава пътя, по който може да се влезе в отвъдното, но и да се излезе оттам (да си спомним Тезей и неговите млади спътници). Енигматичната пространствена структура се кодира на Крит и в геометричната фигура на спиралата, един от най-разпространените символи в минойското изкуство. Дори знаците на линеарно писмо А в “диска от Фест” са разположени спираловидно и сякаш за да потвърдят загадката на лабиринта, те не са разчетени и до днес. Другият образ на лабиринта е раковината, която се появява в семантичната програма на рисуваната украса на много вази, а често се пресъздава и от камък. Това ни напомня друг мит, отново свързан с Дедал. След като избягал от острова, художникът дълго се крил при дворовете на различни царе (това е начин за кодиране на съдбата на древния занаятчия, който е пътуващ и работи за различни владетели). Минос го търсил из целия древен свят, тъй като бил умен съветник и ковял знаците на неговата легитимност. При всяко свое гостуване той поставял на местния цар една и съща загадка - да прекара през раковина конец, защото знаел, че единствено Дедал е в състояние да я разреши. И наистина веднъж той получил раковина с конец, прекаран през двата й края. Дедал хитроумно вързал конеца за крака на бълха и я пуснал в раковината, а тя намерила пътя в другия край. Така майсторът бил разкрит и отново върнат на Крит.
   Впрочем самото действие “връзване/развързване” е присъщо за ковача (нали и Хефест връзва Хера, а също и Арес и Афродита). Сплитането на възли е код за неговата хитроумност (срв. с “плетене на козни”). В обреда това действие има голямо значение: в сватбата и при раждане жените трябва да бъдат “развързани”, докато момите са “завързани” (препасани). Тъкмо на Крит се локализира и митът за Бритомартис - девойката, която, преследвана от Минос, предпочела да се хвърли в морето, отколкото да остъпи пред любовните домогвания на царя. Тя обаче попаднала в рибарски мрежи (т. е. останала “вързана”, запазила девичеството си), поради което започнали да я наричат Диктина (“тази от мрежите”). В някои фрески виждаме как в прическите на критянките е вплетен огромен възел, вероятно знак на техния възрастовосоциален статус. Пак на Крит е известна и богинята Илития, покровителстваща щастливото “развързване” на родилките. Всичко това обяснява защо в минойската иконография образът на възела има особена значимост.
   Царската идеология, въплътена във фигурата на Минос, намира израз и в отношенията между владетеля и неговия “придворен художник” (митологията на Близкия изток и Омировият епос описват подробно връзките им). Всеки митичен или епичен занаятчия познава тайните на сакралното знание, а това го прави необходим за владетеля. В митологията на острова Дедал играе значителна роля. Самото име “Дедал” е персонификация на “красиво изработени от умелите ръце на майстора” произведения на изкуството - daidala. Обикновено това са луксозни и екзотични вещи с подчертано сложна технология: инкрустация, съчетаване на различни материали, богата украса. В гръцкия епос те идват отвън, от богатия левантински свят, т. е. те са въплъщения на “другия”. Поради това често именно подобни вещи служат като подаръци. В архаичната култура обменът на дарове служи за обозначаване на отношенията между “свой” и “чужд” - сякаш донорът и реципиентът обменят не вещи, а личностни качества, за да се приобщят един към друг. Циркулацията на даровете между различни социални групи е маркиране на обществени връзки. Но дарът трябва да е задължително реципрочен, иначе създава опасност за онзи, който не е отговорил с ответен подарък.
   Като дедала са описани и larnaka - сандъците, в които са били поставяни съгрешилата майка и незаконното дете, за да бъдат пуснати в морето като знак на тяхното изгонване от социума. От една страна, те свързват майката и детето, от друга, те са точно като минойските саркофази, в които се поставя мъртвецът, за да замине за другия свят. Може би поради осмислянето на пътя към отвъдното като дълго пътуване през море ларнака често се украсяват с “морски сюжети”.
   Като говорим за вълшебните дедала, свързани със смъртта, бих искал да спомена и надписите върху три разкошни сребърни съда от Башова могила: DADALEME. Възможно е наистина това да е родителен падеж (за притежание) от тракийското име Дадалемос. То обаче изглежда близко до името на Дедал и до названието на скъпоценните вещи не само фонетично, но и етимологично. Още повече че вазите са били положени в погребение, а позлатената фиала с изображение на препускащи колесници е била предназначена да съхранява праха на владетеля, т. е. служила е като ларнакс.
   Поради качествата си като измамен блясък, пъстрота/двойственост, чуждост/екзотичност, скрита опасност, дедалонът (както понятието, така и вещта) става синоним на измама. Когато “куцият бог” по поръка на Зевс извайва от глина образа на първата жена Пандора, богините й подаряват накити, които Хезиод определя като дедала. Тя е блестяща и привлекателна, но това е измамна красота, както са коварни мислите и речите, които Хермес й вдъхва. Затова древният поет я нарича kalos kakon, “хубавото лошо”. Тя наистина донася много злини на хората (т. е. на мъжете) - поради любопитството си повдига капака на питоса и оттам излитат всички хубави неща, като остават само болести, смърт, труд. За патриархалното гръцко общество е естествено коварството да се представя като “женски” недостатък. Затова и самите продукти на “женските” дейности са дедалеос, което значи че са и опасни. Нишката на Ариадна е колкото позитивна (за “чуждия”), толкова и негативна (за “своя”). Обилната текстилна продукция на Клитемнестра е измамно прикритие за нейната изневяра и в края на краищата ще донесе смърт на съпруга й Агамемнон, убит в банята си, когато жена му го обвива в новите дрехи като с мрежи. Стойността на дедалона като средство за измама проличава и в мита за брака на Зевс с Дедала. За да се пошегува с ревността на Хера, царят на Олимп обявява, че ще се жени за едноименната девойка. На брачната кола е качена дъска, облечена и накичена като невеста. Хера в гняв дотичва до процесията и смъква булото на мнимата булка. Като вижда измамата (нали “девойката” носи името Дедала) тя се разсмива и се сдобрява със Зевс.
   Освен визуалните си качества, дедала притежават и култов смисъл - това са вещи, свързани с ритуала, с почитането на боговете, с оракула, това са самите статуи, ксоана, на богините). Критският мит твърди, че Дедал построил не само лабиринта, но и “танцовата площадка” за Ариадна - да води хороводите си. Всички дворци на острова съдържат в плана си подобно съоръжение - постлана с плочи “сцена”, върху която, както предполагат изследователите, се разигравали обредни церемонии. Тя е фланкирана с амфитеатрални редове каменни стъпала, върху които седяли зрителите (изображение на подобни тържества виждаме в минойски фрески). През това обособено място обикновено минават и пътища за религиозни процесии. Както видяхме, митичните занаятчии изработват и предметните знаци на инициацията: възлите за жените и кинжалите за мъжете. По този начин се отбелязва отново критичният момент в “пътя” на архаичния човек - неговият преход от един статус в друг.
   Древните елини вярвали, че тайните на мистериите били донесени в Гърция от Крит. Може би поради ролята на митичния ковач, който по принцип е наставник във всяка инициация, тъй като владее сакралното знание. Нали и на Самотраки и Лемнос били почитани мистериалните божества Кабири (един от тях е самият Хефест), неразривно свързани с митологията на металургията. А именно Крит е сцената на раждането на Зевс. Както знаем, неговият баща Кронос поглъщал всичките си деца от страх някой от тях да не постъпи с него така, както той отстранил баща си Уран от трона. Майката Рея обаче излъгала Кронос, като му дала вместо новороденото повит камък. Малкият Зевс бил скрит в пещера на планината Ида (тя от минойско време е била светилище и разкопките разкриха много вотивни дарове). Спътниците на “майката Рея”, куретите (“младите момчета”) кръжали във вихрен танц около младенеца, като удряли с мечове щитовете си, за да заглушат плача на божественото дете. Миторитуалната роля на щита като предметен знак на закрила е подчертана и в иконографията на минойското изкуство. В живописта, в редица геми и пръстени, в произведения от кост също виждаме знаменитите минойски щитове във формата на осмица. Не само Зевс обаче има нужда от защита. Неговият малък син Дионис е подложен на същото изпитание - той бил разкъсан от титаните. Това е един орфически мит, чиято родина отново е Крит. И може би ролята на младия бог е подчертана в многобройните фигури на деца и юноши, които срещаме в дребната пластика и пръстените на острова.
   Славата на Крит като мистериален център привлича изтъкнати древни философи/шамани като Питагор, който прекарал девет години (дни) в пещерата Ида, за да получи посвещение в сакралните неща. Той сякаш повторил традицията на Минос, който всеки девет години се изкачвал на върха на същата планина, за да търси съветите на божествения си баща Зевс.
   Интересно е, че древните автори дават като алтернативни учители на гърците в мистериалното знание траките. И тук, както в иконографията на минойското изкуство, се срещаме с фигурата на поета/певец и музикант като въплъщение на функцията на религиозния наставник (Орфей, Музей, Тамирис, Линос, Евмолп са представени в гръцкия мит като траки). И тук, както на Крит, ковачът (който е изофункционален на певеца) е особено важен образ. Затова тракийското племе синтии, при които паднал Хефест, захвърлен от Олимп, започнали първи да го почитат като бог, а и по-късно, в мистериите на Кабирите, митологията на металурга има важно значение. Дори митичната топография на Крит намира паралел в топонимиката на Западното крайбрежие на Мала Азия (например планините Ида или Лобрине), което свидетелства за общи религиозни представи.
горе