архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.24, бр.4, година XIX, 2012г.
Сватба и бой с петли по индонезийски
Александър Митев
Близо два месеца, прекарани на о. Бали, Индонезия, преди точно десет години - това бе едно незабравимо изживяване. В рамките на няколко дни посетихме балийска сватба и бой с петли, които са се запечатали много силно в съзнанието ми...



   Обикновено хубавите неща се случват, без човек да ги планира или очаква. С моя колега Юлиян Ангелов пътувахме с автобус от Джакарта на о. Ява до о. Бали. Пътуването е малко повече от денонощие (около 1000 км) и ни даде възможност да разгледаме "отвътре" о. Ява. В автобуса се запознахме с човека на съседната седалка - Кадек, по професия логопед, който пътуваше за сватба на роднини в малко селце в планините на Бали. От неудобство ли, или съвсем искрено, Кадек покани и нас. Може би не е предполагал, че ще изоставим плажовете или нощния бурен живот на Кута, за да се забием в село в планината. Разбира се, за нас това беше шанс да се потопим в атмосферата, която се надявахме да усетим и да документираме като фотографи и журналисти. А и тайничко се надявахме да ни приютят, но не за да спестим няколкото долара за легло в хостела, а за да почувстваме ритъма на един далечен за нас свят.

   От Денпасар (адм. център на Бали) хванахме bama (бусче) до Амлапура, район Карангасем, намиращ се на около 40 км. Мястото беше съвсем наблизо, както и очаквахме. Но ето ти "директно" пътуване. Пътувахме час-два и аха да стигнем, гледам табела "Амлапура-40км". А нашият шофьор си пътува по най-обиколния път, та да събере повечко пътници. Помотахме се из околността и пропътувахме около 120 км. Заболяха ни задните части от друсане, но за едни 10 000 рупии (около 2 лв.) ни направиха една запомняща се разходка сред гълчавата и хаоса на качващи се и слизащи пътници, заети в ежедневието си, сред кошници с плодове и клетки с птици. Случайно или не, но ни спряха точно пред къщата на нашия човек Кадек. Естествено не ни очакваха и в началото бе леко конфузно. Но поканата си важеше и ние, смутени или не, сме на линия. След изтощителното, горещо и раздрусващо пътуване ни се стори истински благодат почерпката с леден кокосов орех със сламка и странен на вид плод колкото едра смокиня с кожа като на змия. Затова и се нарича snake fruit. На вкус е нещо средно между ананас и ябълка. Индонезийскто му име е Salak pondoh.

   Поседяхме малко и с тяхното бусче ни "метнаха" горе в планината право към сватбата. "Горе в планината" е малко силно казано, тъй като най-високият връх (около 3031м) е изстиналият вулкан Gunung Agung. Селцето беше разположено доста по-ниско, но в онази жега свежият и донякъде хладен планински въздух ни подейства доста ободряващо. Махалата се казва Tumpek, което в превод означава точно махала.

   Още със слизането ни грабва странна гледка. Кипи трескава дейност. Едно огромно прасе, нанизано на бамбуков шиш, се върти над тлеещи черупки от кокосови орехи. В другия край на двора седят младежи и в шеги и закачки приготвят типичните балийски шишчета. Те се приготвят от стрити на прах лимонени листа, смесени с подправки и люто. Печеното прасенце и шишчетата са едни от типичните местни деликатеси. Привечер ни поканиха на вечеря. Вдигнатата на 60-70 см над земята нещо като беседка с покрив (bale), направена от бамбук, е мястото, където се хранят, спят следобеден сън, хортуват си и играят карти. Седнахме около огромна близо метър тава с ориз, по средата ситно нарязани мръвки с подправки и дребни шишчета. Яде се по стар обичай с ръце направо от тавата. Прави се малка купчинка от месо и ориз и се изяжда. Малко ни беше "терсене" в началото, но смело натопихме пръсти, да не ги обидим. Оказа се доста вкусно, макар и малко странно. Освен това ни предложиха някакво нискоалкохолно вино - аrak- бяло, мътно и леко вкиснато.

   Вечерта направих няколко нощни кадъра на селото с голямоформатната камера. Из цялата махала светеха само няколко мъждукащи лампи и работих почти на тъмно. С Polaroid-ната технология е възможно веднага след експониране на филма той да се прояви без тъмна стаичка. Единствено се нуждаех от съд с чиста вода. Разходих се до кухнята и намерих пипнешком някаква тенджерка. Напълних я с вода от бидона и започнах процеса на проявяване. Без да забележа в тъмното, съдът се оказа недобре измит. За огромно мое съжаление пред очите ми емулсията бавно и неумолимо започна да се свлича. Кадрите, които няма как да се повторят, се превърнаха в някаква артистична цапаница в стил "познай какво има на снимката". Освен това изхвърлих 40-50 скъпи плаки, които след разпечатване на вакуумирана кутия от горещината и влагата просто се слепват невъзвратимо.

   Голямоформатната камера "Linhoff Technika IV’ 4x5in е модел от началото на XX в., а конкретно моята е произведена преди около 60 години. Някои от обективите са от средата на 40-те. Всичко това инспирира друго усещане към фотографията като изкуство и средство за "застопоряване" на даден отрязък от време. Исках да избягам от безконечната щраканица, която е типична за съвременната дигитална технология и да правя автентични портрети на обикновени хора - рибари, селяни, духовни лица, артистични натури, просто на хора от улицата и полето, без грим и пудра. А магията на момента чрез Polaroid те кара да се чувстваш като фотографите отпреди 100 години - с тежка 15-килограмова раница, с триногата и черния плат, когато фокусираш на матовото стъкло с обърнато изображение. Мирисът на химия и усещането за истински неща те карат да се чувстваш жив.

   Пренощувахме криво-ляво на стотина метра надолу в една къща. Така и не разбрах чия беше тя. Отделиха ни една чиста стаичка само с матрак и гардероб. На следващия ден цъфнахме по изгрев слънце. Церемонията беше рано сутринта в 7 ч. Младоженците - Кетут Пандреади и Ньоман Соджани, бяха облечени в най-хубавите си празнични сватбени дрехи - целите от коприна, обшити със сребърни ширити. Кетут беше с истински къс меч, затъкнат в ножница на гърба, а бъдещата му съпруга Ньоман като кралица с нещо като корона на главата. Величествени и красиви, но гледащи леко уплашено, подобно на всички младоженци навсякъде по света. Цялата церемония бе около два-три часа. По традиция индонезийците кадят с ухаещи пръчици и гонят злите духове. В началото на церемонията местният хиндуистки духовник се моли в продължение на час. Няма и да се опитвам да разказвам цялата церемония. Истинско изживяване си беше тази сватба. Колкото и да е странно, прилича малко на християнската. Разбира се, по хиндуистки с вричане и обещание към Вишну. Според скромното ми мнение общочовешките ценности са валидни за всички хора и раси, без разлика в религията.

   Няколко дни по-късно се оказахме на борба с петли. Квадратен "манеж" от отъпкана пръст, заобиколен от стъпаловидна бетонна трибуна с пейки. Зрителите ентусиазирано и с блеснали очи размахват стиска с омачкани рупии. Други събират залозите. Хаосът е само привиден, но ситуацията е под контрол. Прозвучава гонг, собствениците държат бойците. Насъскват ги един срещу друг. Петлите са дребни, но бойни и войнствено настроени. За десния им крак е вързано здраво с червен копринен конец тънко 5-6 см острие. В природата им като съперници е да се качват един върху друг, когато се бият и така съвсем несъзнателно стърчащото острие се забива смъртоносно в шийката на жертвата. Борбата трае няколко минути. Само след няколко минути победеният се оскубва криво-ляво на място и се предава на собственика - готов за кухнята. Тъжна е гледката - допреди няколко минути е бил горд и наперен петел-боец, а сега е просто парче месо за кухнята. Интересно е, че и собственикът не е особено разочарован. Официално борбата с петли не е разрешена, но традициите трудно се разрушават и официалните власти просто не се месят.

   Остров Бали е един невероятен център на различни традиции, религии, култура и успешен туризъм. Тук можете да чуете завладяващите ритми на неповторимата балийска музика. Само на този остров се носи мирис на благоуханни пръчици, идващ от стотиците, ако не и хиляди, малки и големи храмове. Тук се срещат както оскъдно облечени шумни групи от западни туристи, мъкнещи сърфове към плажа, така и облечени в саронги местни, всеки тръгнал нанякъде по своята си работа. Неповторимо е уханието на цигарите с карамфил "Gudang Garam". Хаос от димящи и раздрънкани мотори, рибарски лодки и пъстри сергии - това е остров Бали. Наистина си струва да се види и усети. Всичко това остава за дълго в съзнанието и те кара да се завръщаш отново и отново.
горе