архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЛИЧНОСТИ стр.53, бр.4, година XVIII, 2011г.
Известните личности на ВИЕТНАМ


   ХАЙ БА ЧЪНГ
(HAI BA TRUNG)
(14 - 43)


   В началото на новата ера в местността Ме Лин живeят две сестри, наричани "двете Ба Чънг". Те повеждат целия народ на Ау Лак (днешен Виетнам) на въстание срещу жестокото господство на северните феодали за възстановяване на независимостта и се превръщат в първите борци за национално освобождение в историята на Виетнам.

   Според легендата двете сестри са родени през 14 г. сл.н.е. и са дъщери на местен генерал в днешната провинция Вин-Фук. Тогава Виетнам е под господството на китайската династия Хан. Китайският император назначава за губернатор на Виетнам известния със своята жестокост и алчност То Дин.

   През 39-та година по-голямата сестра Чънг Чак се омъжва за Тхи Шак - син на друг генерал в провинция Ха Тай. С тази женитба се обединяват двете големи земи на стария Виетнам и това умножава многократно силата на съпротивата срещу чуждото господство. След като Тхи Шак е убит от китайския губернатор, за да отмъсти за своя съпруг и за сънародниците си, съпругата Чънг Чак решава да призове народа на въстание.

   През пролетта на 40 г. сл.н.е., когато Чънг Чак е само на 26 години, тя издава заповед за общонародно въстание. Нейните войници атакуват сегашния град Бак-Нин - седалището на китайската власт в Северен Виетнам. В Среден Виетнам избухват други въстания в подкрепа на сестрите Ба Чънг и на общонародната офанзива за освобождение на целия народ. Съпротивата ръководят предимно жени, които командват войските.

   Въстанието постига успех и за кратко време двете сестри владеят 65 общини и градове - цялата територия на Ау Лак. Възстановява се националната независимост и народът избира по-голямата сестра Чънг Чак за свой император, а по-малката Чънг Нхи отговаря за вътрешните работи. Издадени са укази за премахването на всички данъци в продължение на 2 години.

   Победата на виетнамския народ тогава има голямо историческо значение и безспорно отрича т.нар. тогава "право да се владее светът" на китайската династия Хан, която за момента е най-силната империя в Изтока.

   С подкрепата на целия народ двете сестри Хай Ба Чънг успяват да защитят независимостта и суверенитета на страната за период от 3 години (от 40-та до 43-та година). През април 42 г. генерал Ма Виен, известен с жестокото кърваво потушаване на бунтовете на китайските етнически националности, е назначен за главнокомандващ на 20-хилядна войска с 2 хиляди каруци и лодки, с които отново нахлува във Виетнам. След 20-месечна героична съпротива китайските агресори надделяват над властта на двете Хай Ба Чънг. Всенародната победа на сестрите през пролетта на 40 г. сл. н. е. влиза в златните страници на виетнамската история.

   ЛИ ТХАЙ ТО (LY THAI TO)
Император
(974 - 1028)


   Ли Тхай То е роден в окръг Кофап, в Бакзянг, днешна провинция Бакнин. На тригодишна възраст той е осиновен от будисткия наставник Ли Кхан Ван, който му дава фамилията Ли. Обучението си Ли Тхай То получава в будистки манастир. При управлението на династията Ле той е назначен първо като помощник-ръководител на Дворцовата армия, а след това като началник на дворцовата императорска гвардия. След смъртта на император Ле Нгоа Чиеу с единодушното съгласие на висшите чиновници на двора на престола застава висшият военен Ли Тхай То. В страната тогава е неспокойно и е нужен човек със силна ръка. През 1010 г. с първите мероприятия, предприети от новия император, се поставя началото на управлението на новата династия. Възкачвайки се на престола, Ли Тхай То прави административна реформа. Страната се разделя на 24 големи административни единици "Ло". Първите ходове на императора в социално-икономическата сфера са: централизация на държавата и провеждане на данъчна реформа за унификация на социално-икономическите отношения между държавата и населението. След като идва на власт, новият император иска преместване на столицата. Град Хоалъ, старата резиденция на императорите, тогава е разположена в отдалечен, недобре развит икономически, планински район. Съществува опасност от север. Необходимо е създаване на пищна столица, намираща се в центъра на стария икономически развит регион в горната част на делтата на Червената река, която да съответства на новото външнополитическо положение на страната. Според легендата по време на преместването на столицата в днешен Ханой на императорския кораб се появява жълт дракон и затова новата столица е наречена Тханглонг - "Излитащият дракон". Това название отразява усещането за бърз подем на държавата. Императорският дворец е построен през 1010 г. близо до Западното езеро и представлява комплекс от осем резиденции, три императорски двора и няколко будистки храма. Всичко това е описано в летописа "Виет Шъ Лъок". Тук се оформя центърът на властта и политиката, както и резиденцията на императорското семейство. През 1012 г. е издигнат дворец и за престолонаследника. Интересното е, че той е построен в градския квартал. Обяснението е, че престолонаследникът е длъжен да живее с народа. Преместването на столицата е най-важното решение на императора Ли Тхай То. Амбицията му е тя да бъде най-великата столица на всички династии, място за среща на четирите посоки и център между небето и земята. Тя следва историческата необходимост за укрепване и развитие на държавата. Според историците постижението на император Ли Тхай То в строителството на столицата на виетнамската държава преди 1000 години се равнява по мащабност и величие на постиженията на европейските владетели по същото време. Ли Тхай То умира през 1028 г. на 55 години и е погребан в Тхо Ланг.

   ЧАН ХЪНГ ДАО
(TRAN HUNG DAO)
Пълководец
(1226 - 1300)


   Чан Хънг Дао е виетнамски пълководец по време на управлението на династия Чан (XIII - XIV век). Той е генерал през периода на трите нашествия през 1258, 1285 и 1288 г. на монголските феодали в Дайвиет (днешен Виетнам). Чан Хънг Дао е не само генерал, главнокомандващ войските, но и известен теоретик. Със своите теоретически трудове - "Елементарни наставления по военното дело" ("Binh thu yeu luoc"), където са изложени неговите три стратегически принципа: опора на народа, запазване на редовната армия и нанасяне на решаващи удари на противника, "Военно изкуство" ("Van Kiep bi truyen") и "Възвание към военачалниците и войниците" ("Hich tuong si") - Чан Хънг Дао се превърща в идеолог на военното изкуство. Легендарният генерал, който отблъсква монголските нашественици, заявява, че срещу враговете от север трябва да се подходи с тактика и стратегия като в играта Го. Народът сам го провъзгласява за светец, което е рядко явление във виетнамската история.

   Неговото истинско име е Чан Куок Туан. Той е син на Чан Лиеу, който е по-голям брат на императора Чан Тхай Тонг. Роден е в Киепбак, Чилин, провинция Хайзъонг, а родителите му са от Нам Дин.

   Като изтъкнат политик и военачалник от кралска фамилия на него е възложено три пъти да командва войските и да ръководи борбата срещу монголските агресори. По онова време монголската армия е известна като най-мощната, най-жестоката и най-агресивната армия в света. Нейните войски извършват нашествията и окупацията на много земи от Азия до Европа. Монголия три пъти нахлува в Дайвиет (днешен Виетнам) и три пъти е победена от военния талант на Чан Хънг Дао.

   По време на втората (1284 - 1285) и третата (1287 - 1288) съпротива срещу монголските завоеватели той е назначен за главнокомандващ войските и под негово ръководство виетнамската армия успява да разгроми нашествениците, нанесли крупно поражение на Виетнам при Чъонг Зъонг, Хам Тъ, Ван Киеп и Бач Данг.

   Когато Виетнам за втори път се изправя срещу монголците, Чан Хънг Дао написва реч, известна като "Възвание към военачалниците и войниците", с която винаги се обръща към войниците си преди битки.

   След третата успешна съпротива срещу монголските нашественици Чан Хънг Дао се оттегля да живее във Ванкиеп. Използвайки географското положение на района, чийто център е Киеп Бак, той построява своя резиденция и военна база. Тя се използва за стратегически фронт, защитаващ североизточната част на Дайвиет. Чан Хънг Дао разпорежда на войниците и жителите на района да отглеждат билкови растения за лечение.

   На 11 октомври 1300 г. Чан Хънг Дао умира. В негова памет и почит са построени храмове в много райони в страната, както и в чужбина в държавите, където има големи виетнамски общности. В негова памет се провеждат и фестивали, като най-тържественият е в неговата бивша резиденция Киеп Бак, Чи Лин, провинция Хай Зъонг, на датата, на която е починал.

   ЧАН НЯН ТОНГ (TRAN NHAN TONG)
Император
(1258 - 1308)


   Чан Нян Тонг е национален герой, философ и поет. В двете съпротиви (втора и трета) срещу монголските нашественици ръководи народа на Дайвиет (днешен Виетнам) и разгромява агресорите, въпреки превъзходството на противниковите сили. Той същевременно е философ на виетнамската будистика, създател на будистка школа Чук Лам Иен Тъ и известен поет.

   Чан Нян Тонг е третият поред император от династията Чан. Роден е през 1258 г. точно когато виетнамският народ побеждава монголските нашественици. През 1278 г., когато той навършва 20 години, неговият баща Чан Тхан Тонг му отстъпва трона. Чан Нян Тонг управлява 14 години (1279 - 1293). През този период страната Дайвиет преминава големи изпитания: два пъти се изправя срещу агресията на тогавашната монголска управа.

   След първото поражение (през 1958 г.) управляващата монголска династия Юан не се отказва от намеренията си и напада Дайвиет (днешен Виетнам). Последователно през 1285 г. и 1288 г. с помощта на своя баща и пълководците императорът Чан Нян Тонг организира и пряко участва във втората и третата съпротива срещу монголските агресори. Той е не само отличен стратег, но и храбър пълководец. Императорът лично ръководи един морски корпус и се сражава с врага на р. Бак Данг. Със своето присъствие на фронта той дава ярък пример и поощрява войниците и целия народ героично да се борят и да победят чуждите завоеватели.

   Императорът поддържа близък контакт със своите поданици, вярва в тях и в тяхното родолюбие и твърда решимост да защитят родината. Когато прави равносметка за победата в делото за спасяване на родината, императорът високо оценява ролята на обикновените хора. Той счита, че имено те са верни на страната си, особено когато в нея нахлуват външните нашественици.

   След четиринайсет години на трона, по традиция на династията Чан, на 35-годишна възраст през 1293 г. императорът предава трона на своя син и се оттегля "зад завесата" в ролята на съветник.

   През 1299 г. на 41-годишна възраст Чан Нян Тонг създава първата виетнамска будистка школа Чук Лам Иен Тъ. Той умира през 1308 г. в планина Иен Тъ, Донгчиеу, провинция Куанг Нин.

   ЛЕ КУИ ДОН (LE QUY DON)
Учен, писател, поет
(1726 - 1784)


   Ле Куи Дон е роден през 1726 г. в Шоннам, съвременна провинция Тхайбин, Северен Виетнам. Той е литератор, учен, енциклопедист и просветител. Ле Куи Дон оставя много литературни, философски и исторически съчинения, сред които особено място заемат енциклопедията "Най-високата кула на всички думи"("Van dai loai ngu", 1773) и "Кратки записки от видяното и чутото" ("Kien van tieu luc", 1777). Това са първите виетнамски съчинения с енциклопедичен характер. Ле Куи Дон е съставител и коментатор на редица литературни антологии, например на виетнамската поезия от XI до XVI век: "Пълен сборник на поезията на Виетнам"("Toan Viet thi luc"). Собствените литературни съчинения на Ле Куи Дон съдържат патриотичен патос: "Сборник поезия на Куи Дон" ("Que Duong thi tap") и "Сборник проза на Куе Дъонг" ("Que Duong van tap").

   Най-важната цел, която виетнамските философи от края на XVIII и началото на XIX в. преследват, е утвърждаване и обосноваване на необходимостта от научно познание и научни търсения. Преки посегателства върху класическите канони тогава още няма, но конфуцианската догматика по същество се отхвърля.

   Натрупването на знания и утвърждаването на правото на оригинално мислене се оказва тясно свързано с отношението към европейската наука. Ученият и поет Ле Куи Дон пръв във Виетнам споменава за Русия в своя труд "Московии" и проявява жив интерес към европейската образованост. Той е особено привлечен от точните науки: астрономия, математика и география. Неговият съвременник, ученият Чан Зан Лам, пише за Ле Куи Дон: "Няма книги, които той не би прочел, няма предмети, за които не би проучил всичко".

   Ле Куи Дон се стреми, без да скъсва с конфуцианството, да обоснове правото на усвояване на европейски знания, които в повечето случаи смята за правдоподобни. Тази жажда се пренася в литературата и фолклора. Ле Куи Дон създава големи библиографски произведения, които са първите обзорни трудове върху историята на виетнамската литература.

   Системата от жанрове, която се оформя във виетнамската литература още през XVII в., не претърпява коренни промени. Променят се по-сложните жанрови форми. Преобладава съзнателният стремеж за творческо развитие като отклик на изискванията на изменящия се живот, но не се отхвърля традицията. През XVIII в. авторитетът на древните автори бил необходим, за да се оправдае и защити новото в литературата. Ле Куи Дон пише: "Хората от миналото са казали: "Като съчинявате стихове и проза и записвате събития, се страхувайте от липсата на промяна".

   ХО ШИ МИН
(HO CHI MINH)
Президент
(1890 - 1969)


   Президентът Хо Ши Мин е роден на 19 май 1890 г. в село Ким Лиен, околия Нам Дан, провинция Нге Ан, и е починал на 2 септември 1969 г. в Ханой.

   Като малък го наричат Нгуен Шин Кунг, като ученик - Нгуен Тат Тхан, в годините на революционната си дейност носи името Нгуен Ай Куок, а от 1942 г. - Хо Ши Мин. Той е от патриотично конфуцианско семейство със селски произход. Заради борбата с френските колонисти близките на Хо Ши Мин са арестувани и осъдени на затвор.

   На 3 юни 1911 г. Хо Ши Мин заминава за чужбина. През живота си упражнява много професии, участва в революционното движение на народите на много страни и същевременно непрестанно се бори за независимост и свобода на Виетнам. Във Франция Хо Ши Мин е член на Социалистическата партия, а след нейното разцепление през 1920 г. става един от основателите на Френската комунистическа партия на Конгреса в град Тур. През 1921 г. той участва в създаването на Съюза на обединените колониални народи и през 1922 г. издава в. "Le Paria" във Франция с цел да консолидира, организира и направлява борбата за национално освобождение в колониалните страни.

   През 1923 г. на първия конгрес на Селския интер национал Хо Ши Мин е избран за член на неговия изпълнителен съвет. През 1924 г. той участва в работата на Петия конгрес на Коминтерна и е определен за член на Ориенталската комисия, отговаряща за отдел "Южен". През 1925 г. Хо Ши Мин взема участие в създаването на Съюза на обединените потиснати народи от Азия и издава две известни книги: "Присъда срещу режима на френските колонизатори" и "Пътят на революцията".

   През 1925 г. Хо Ши Мин основава в Кантон (Китай) Виетнамския младежки революционен съюз и Организацията на комунистите, която представлява ядрото на съюза. На 3 февруари 1930 г. близо до Хонконг той организира Учредителния конгрес на Виетнамската комунистическа партия (в края на същата година партията се преименува в Индокитайска комунистическа партия, по-късно във Виетнамска трудова партия, а сега - Виетнамска комунистическа партия). На този конгрес се приемат Кратка политическа програма, Кратка стратегия и Устав на партията.

   От 1930 г. до 1940 г. Хо Ши Ми продължава да действа в изключително тежки условия за делото на освобождението на виетнамския и други потиснати народи.

   През 1941 г. той се завръща в родината и определя курса й за спасение - създава Лигата за независимост на Виетнам - "Виетмин", организира въоръжените сили и ръководи поетапно въстания и след това общонародно възстание за завземане на властта в цялата страна през август 1945 г.

   На 2 септември 1945 г. на площад Бадин в Ханой с Декларацията за провъзгласяване на независимостта Хо Ши Мин обявява създаването на Демократична република Виетнам (ДРВ), а през 1946 г. организира първите свободни парламентарни избори. На първата сесия на Националното събрание се приема първата демократична конституция на Виетнам и Хо Ши Мин е избран за президент на ДРВ.

   С далновидните си решения Хо Ши Мин ръководи цялата партия, армия и народ в борбата срещу заговорите на империалистите за защита и укрепване на революционната власт (02.9.1945 - 19.12.1946).

   На 19 декември 1946 г., когато френските колонизатори започват нова агресивна война срещу Виетнам, Хо Ши Мин призовава цялата нация да им се противопостави, да защити независимостта и свободата на родината и постиженията на Августовската революция.

   На втория конгрес на партията (1951 г.) той е избран за председател на ЦК на партията. Под негово ръководство съпротивата на виетнамския народ срещу френските колонизатори завършва с велика победа при Диен Биен Фу (1954 г.)

   След освобождението на Северен Виетнам ЦК на парията и президентът Хо Ши Мин поставят две важни стратегически задачи пред виетнамската революция - строителството на социализма в Северен Виетнам и борбата за освобождение на Южен Виетнам, обединение на страната и завършване на народно-демократичната революция в цялата страна.

   На Третия конгрес на партията през 1960 г. Хо Ши Мин е преизбран за председател на ЦК на Виетнамската трудова партия. На сесията на второто и третото Национално събрание той е избран за президент на ДРВ.

   Президентът Хо Ши Мин е велик ръководител на виетнамската революция, на работническата класа и на целия виетнамски народ. Той е изтъкнат борец, международен деец и световен културен деятел.

   Източник: NXB Chinh tri Quoc gia 1999

   ВО НГУЕН ЗИАП (VO NGUYEN GIAP)
(Р. 1911)


   Во Нгуен Зиап е виетнамски военачалник и политически деятел, бивш заместник-председател на Министерския съвет и министър на отбраната. Той е роден на 25.8.1911 в с. Ан Са, провинция Куан Бин в Централен Виетнам. Во Нгуен Зиап учи в Националната академия в императорската столица Хюе. През 1930г. лежи в затвора за принадлежност към Комунистическата партия на Индокитай (ИКП). Излизайки на свобода, завършва право и политическа икономия в лицея "Албер-Сарро" в Ханой. Во Нгуен Зиап преподава история в лицея Тханг Лонг (излитащ дракон). Той публикува статии за социално-икономическото положение във Виетнам и за международното положение. В съавторство с Чъонг Чин Во Нгуен Зиап пише книгата "Селският въпрос". През 1940 г. става един от сподвижниците на Хо Ши Мин и през 1944 г. по решение на ЦК на ВКП организира Въоръжената пропагандистка бригада, предшестваща Виетнамската освободителна армия. Армията изиграва ключова роля в превземането на властта по време на Августовската революция от 1945 г. Во Нгуен Зиап става един от четиримата членове на Постоянния секретариат на централния комитет на партията, предшественик на Политбюро.

   По време на антифренската съпротива (наречена още Първа Индокитайска война) той е главнокомандващ на виетнамските въоръжени сили. Назначен е последователно за министър на вътрешните работи, председател на Върховния съвет на отбраната, вицепредседател на виетнамската делегация за преговорите с французите за бъдещия статус на Виетнам. През 1946 г. младата Виетнамска държава е принудена да започне война за национално освобождение срещу възобновената френска агресия, продължила цели девет години. Обсадата на Диен Биен Фу през 1954 г. е най-успешната военна операция в кариерата на генерал Зиап, който е главнокомандуващ на армията, и най-голямата победа на местните сили над метрополията на колониалните войни през XX в. Генералът получава световна известност.

   През 1960 г. по време на антиамериканската съпротива е създаден Националният фронт за освобождение на Южен Виетнам (НФОЮВ). ЦК на партията приема решение да подкрепя НФОЮВ и партизанските формирования на Юг..

   Като министърът на отбраната генерал Зиап има непосредствено отношение към военните операции в Южен Виетнам и през ноември 1965 г. започват първите големи сражения с американските сили. През същата година САЩ започва да бомбардира Северен Виетнам. През март 1972 г. генерал Зиап планира стратегическата офанзива по целия фронт на Южен Виетнам. Во Нгуен Зиап е създателят на редовната армия на независим Виетнам. Той е най-известният виетнамски пълководец на новото време. Извънредно сдържан, Зиап получава прозвището Вулкан под снега за своите кратки, но пределно емоционални изблици на ярост.

   Той владее военното изкуство да води успешни военни действия срещу числено и технически превъзхождащите сили на противника и може да служи за пример във военнонаучното наследство през втората половина на ХХ в. по време на успешните войни срещу Франция и САЩ.
Посолство на Социалистическа република Виетнам
горе