архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.17, бр.4, година XVII, 2010г.
История на Южна Африка
Венета Генчева


   В Южна Африка са открити едни от най-старите човешки останки в света. Предшествениците на човека са живели тук преди повече от 2,5 млн. години. Homo sapiens е живял в Африка преди около 200 000 години, а може би и по-рано. Живеещите от каменната ера (от ок. 20 000 г.) на територията на днешна Южна Африка първи обитатели - племената сан (бушмени), а по-късно и пастирският народ койкой, са прогонени от племената банту (нгуни). Те идват в северните части на Южна Африка в началото на старожелязната епоха (ок. 200 г. сл. Хр.) и имат много по-различна култура. Занимават се със земеделие, изработват железни оръжия и глинени съдове. След XIII в. племената нгуни и сото имат селища с хилядно население. Живеят на големи кланове в кръгли колиби. В късната желязна епоха са обработвали желязо, мед, калай и злато. Търгували са с черупки от костенурки и слонова кост, разменяни за тъкани, стъкло, порцелан. Осъществявали са връзки с търговска мрежа, която обхващала Индийския океан, Арабския полуостров, Далечния изток.

   Първите контакти с Европа се дължат на португалците. Португалският мореплавател Бартоломео Диаш през 1488 г. пръв заобикаля Южна Африка и спира в Капския полуостров, като нарича мястото Кабо Торментосо (Нос на бурите), а португалският крал Жоао II го прекръства на нос Добра надежда. През 1497 г. Вашку да Гама на път за Индия спира в друг залив, този на днешен Дърбан, точно на Коледа и му дава името "Тера ду Натал" (Коледна земя). Името Натал се е запазило и до днес.

   През следващите 150 години много флотилии плават около южните части на Африка и имат отношения с племената нгуни и койкой - понякога приятелски, понякога враждебни. Но не португалците се установявят на нос Добра надежда, а холандците. Холандската Източноиндийска компания, която управлява по това време европейската търговия с Индия и Изтока, решава да изгради своя база за снабдяване със свежи провизии по морския маршрут до Индия и да я разположи на нос Добра надежда, където днес се намира столицата Кейптаун. Пунктът е основан през 1652 г. от Ян ван Рибеек, който е бил корабен лекар, работел за Холандската Източноиндийска компания. От този момент започва заселването на Южна Африка с европейци.

   Служители на компанията постепенно се установявят тук за постоянно и мнозина отхвърлят властта на компанията и навлизат като независими земеделци във вътрешността на страната, основават ферми и градове и някои от тях се наричат трекбури. Епидемии покосяват много преселници и местни. Едрата шарка покосява племето койкой, което няма никакъв имунитет срещу болестта. Новите европейски заселници водят поредица от гранични войни с народа на племената банту, когато се сблъскват на границата на река Фишривър, Източеен Кап. Холандците докарват значителен брой роби от Индонезия, Малайзия и други части на Африка. Тези роби и техните наследници често се женели за бели заселници. Впоследствие те, заедно с оставащите бушмени, образуват така наречената класа на цветнокожите. През 1688 г. пристигат прогонените от Франция протестанти, хугенотите. Те засаждат лозя и произвеждат вино в големи мащаби. Независимо от това Ян ван Рибеек засажда лозя при пристигането си и произвежда първото вино около 5 години по-късно Към края на XVIII в. Кейптаун се превръща в оживенo пристанище. По това време трекбурите воюват с уседналото племе кoза край река Фишривър. Великобритания има апетити да завладее тези земи и успява да ги окупира окончателно през 1805 г. по време на войните с Наполеон. Британската окупация е подпомогната от влошеното финансово състояние на Източноиндийскатa компания, която намалява влиянието си. По това време рухва холандската монархия и Холандия е превзета от войските на Наполеон. Новосъздадената Батавска република е доминирана от Франция. Пограничните войни на британците с племената кoза продължават и това води до непрекъснато нарастване на територията на страната до източния бряг на реката Фишривър. Отмяната на робството от Британския парламент през 1834 г. отнема робите на много холандци-бури. Това, както и честите погранични сблъсъци и други различия с англичаните, кара много бури да се отправят към вътрешността на континента, където основават свои държави, най-известните от които са Трансваал и Оранжевата свободна държава. Друга силна страна в стремежите за преразпределение се явява Зулуското кралство, част от Натал, и Шака Зулу, които участват в кървавите борби на бури и британци.

   През 1880 г. Великобритания прави опит за завладяване на Трансваал и Оранжевата свободна държава. На следващата година се подписва Споразумението от Претория, по силата на което Трансваал получава право на самоуправление. Президент на новата държава Южноафриканска република (ЮАР) е Паул Крюгер.

   През 1886 г. в двете държави са открити богати залежи на злато и диаманти и те стават обект на златна треска. От Европа, главно от Великобритания, пристигат хиляди нови заселници. През 1895 г. британската власт в Южна Африка прави опит за овладяване на залежите, на което се противопоставят със сила военните отряди на бурите. Великобритания започва да се готви за война, прехвърляйки големи войскови подразделения към Южна Африка.

   С откриване на богатите залежи на диаманти и злато икономиката се преобразява и минната промишленост заема много важно място. В близост до днешен Йоханесбург, в Трансваал откриват злато и във високата степ изниква град Йоханесбург с население към 1905 г. 150 000 души. Втората бурска война започва през 1899 г. Първоначално бурите имат успехи, но за по-малко от година двете бурски държави - Трансваал и Оранжевата свободна държава, са завладени от Великобритания. През следващите две години продължават партизански тип сражения. За установяване на контрол върху партизанското движение на бурите британската власт организира първите в света концентрационни лагери, в които е интернирано население от бунтуващите се райони - семействата на бури и африканските им работници. Загиват хиляди от глад и болести и съпротивата е сломена. През 1902 г. войната свършва, бурските републики загубват независимостта си и са подчинени на британската корона. Британците са решени накрая да обединят съществуващите колонии, бурски републики и територии в единна държава. Южноафриканският съюз е създаден с ранг на доминион на Великобритания на 31 май 1910 г. и включвал четирите колонии Натал, Трансваал, Оранжевата свободна държава и Капската колония. Това е споразумение между белите. Черните нямат право на глас в новата единна държава с изключение на ограничен вот в Капската колония. Обществото се преобразява завинаги. Много от чернокожите са ангажирани в мините за добив на злато, диаманти, каменни въглища, цинк, олово и манган. Благодарение на доходите Южноафриканският съюз се превръща в една от най-големите и важни икономики, най-силната икономика на африканския континент.

   От 1948 г., когато националистичното бяло потисническо правителство взема властта, започва да страда местното чернокожо население, към което започва да се прилага расистка политика на апартейд.

   В Южноафриканския съюз белите европейски заселници получават по-високи обществени и стопански позиции. През първата половина на ХХ в. политиката на белите се определя от две партии - Южноафриканската (проанглийска) и националистическата Национална партия - партия на африканерите, която олицетворява интересите на бялата работническа класа. Чернокожите граждани са изключени от властта. За борба с дискриминацията чернокожите водачи основават през 1912 г. Африкански национален конгрес (АНК), воден от Джон Дубе.

   През 1934 г. става обединяване на Южноафриканската партия и Националната партия в т.нар. Обединена партия с цел помиряването на бялото и цветнокожото население. Но още през 1939 г. този съюз се разпада поради различия относно участието на Великобритания във Втората световна война. Продясната Национална партия симпатизира на Хитлерова Германия и на радикалното расово разделение. През 1948 г. бялото население под ръководството на Националната партия запазва своята власт и въвежда политика на апартейд, приемайки чрез парламента редица закони, които разделят ежедневието на населението според цвета на кожата. Расизмът и расовата дискриминация са подкрепяни векове наред по време на колониалната власт както от англичани, така и от африканери. Законите на Националната партия установявят пълна дискриминация. Чрез закони са забранени бракът и сексът между бели и черни. Расите са разделени на всички обществени места, жилищни райони, университети. Апартейдът става основна конфликтна точка през втората половина на ХХ в., довела до широкообхватни международни санкции в областта на икономиката, спорта и изкуствата. Това предизвиква изтеглянето на редица фирми от ЮАР. През 1961 г. Южна Африка, която е била член на британската общност, прекъсва всички връзки с Великобритания и става република. Националната партия с политиката си на апартейд, която постепенно била смекчавана от края на 80-те години, управлявала до докато се провели демократични избори през април 1994 г.

   След 60-те следват дълги години на съпротива чрез стачки, протести, саботажи, както и терористични актове на различни движения, борещи се срещу апартейда, най-известното от които е Африканският национален конгрес и неговото въоръжено крило - Копие на нацията, с участието на Нелсън Мандела. През 1963 г. полицията арестува ръководството на АНК. Мандела заедно с 8 съратници получават доживотни присъди в затвор на остров Робен, който е близо до крайбрежието на Кейптаун. Растящото недоволство на потиснатото население стига своята връхна точка през 1976 г., когато органите на реда се изправят срещу демонстриращи ученици и студенти в Совето, близо до Йоханесбург, при което умират 176 чернокожи деца и младежи.

   През февруари 1990 г. правителството на Националната партия, водено от Фредерик де Клерк, прави първата крачка на отстъпление от политиката на апартейд, като премахва забраната на движението АНК и освобождава лидера Нелсън Мандела, който прекарва в затвора почти 27 години. По време на прехода от 1991 до 1994 г. много закони от системата на апартейда са премахнати и е приета нова демократична и прогресивна конституция посредством преговори. Демократични избори са проведени през април 1994 г. и се ражда една нова Южна Африка (РЮА). Партията АНК печели убедително и Нелсън Мандела става първият чернокож президент на страната, демократично избран. Заедно с последния президент на Националната партия Фредерик де Клерк през 1993 г. му е присъдена Нобелова награда за мир. Новата Конституция на Южна Африка гарантира всички човешки права и свободи, подкрепяни от ООН. Всички южноафриканци сега имат право на глас, достъп до образование, медицински услуги и всички възможности за по-добър живот.
горе