архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЛИЧНОСТИ стр.53, бр.4, година XVII, 2010г.
Известни личности от Южна Африка


   Ян ван Рибеек
(1619 - 1677)


   Ян ван Рибеек е холандски колониален администратор и основател на станцията на Холандската Източноиндийска компания в Кейптаун.

   През 1639 г. започва работа в холандската Източноиндийска компания. Заема множество постове в нея, достига до Виетнам и Япония.

   През 1651 г. поема командването на първото селище на компанията в бъдещата Южна Африка като управител на пункта. Пристига с три кораба на мястото, където по-късно ще бъде основан Кейптаун, и остава управител от 1652 до 1662 г. Прави укрепен пункт (крепостта "Добра надежда") за следващите кораби, които ще акостират в пристанището, засажда градини с плодове и зеленчуци за зареждане на корабите на компанията с провизии, купува животни от местните народи.

   Ян ван Рибеек е възприеман като "баща на нацията". Доказателство за това е появата му на множество марки, както и на банкноти в периода от 40-те години на ХХ в. до 1993 г., когато Южноафриканската банка отпечатва нови банкноти с животни и растения.

   До вземането на властта от Африканския национален конгрес (АНК) през 1994 г. 6 април е отбелязван като Ден на Ван Рибеек, а по-късно като Ден на основателите. И до днес все още улици в редица южноафрикански градове носят името му, а в Кейптаун има негов паметник.

   Шака Зулу
(ок. 1787 - 1828)


   Крал Шака Зулу, или само Шака, е бил най-влиятелният предводител на Зулуското кралство. Той е успял да обедини много от северните народи нгуни в кралство. Фигурата му е противоречива - възхваляван заради реформите и нововъведенията, които въвежда, и отричан заради жестокостта си. Във времето на смъртта си е управлявал 250 000 души и е можел да събере до 50-хилядна армия.

   Около 1816 г. става племенен вожд и започва да привлича други вождове да му се подчинят, а които отказват - принуждава със сила. Могъществото му се дължало на военно превъзходство, като Шака Зулу включвал останките от вражеските армии към своята.

   Двама полубратя на Шака правят няколко опита да го убият, като при последния и успешен наемат трима убийци в момент, когато голяма част от армията е на военна мисия и вождът няма достатъчно охрана.

   Шака Зулу прави реформи във въоръжението на войската си, както и в структурата на армията - приемали са се момчета още от 6-годишна възраст, за да се обучават.

   И до днес фигурата на Шака Зулу е противоречива, тъй като източниците за живота и дейността му са недостатъчни, а образът му е обвит в легенди.

   Кристиан Барнард
(1922 - 2001)


   Кристиан Барнард е южноафрикански сърдечен хирург, който осъществява първата в света успешна трансплантация на човешко сърце.

   Барнард завършва медицина в Медицинския университет в Кейптаун през 1953 г. През 1956-58 г. специализира хирургия в Университета в Минесота.

   При завръщането си в ЮАР създава първото сърдечно отделение в болницата "Гроте Шур" и започва да преподава сърдечна хирургия в Университета в Кейптаун.

   След първата успешна бъбречна трансплантация в САЩ през 1953 г. Барнард прави първата такава в Южна Африка.

   За сърдечна трансплантация първоначално експериментира с животни. На 3 декември 1967 г. осъществява и първия успешен опит за присаждане на човешко сърце. Операцията трае девет часа и в нея участва екип от 30 души. Пациентът е 54-годишен, диабетик и сърдечно болен. Донор на сърцето е млада жена, която е загинала при катастрофа предишния ден. Пациентът живее още 18 дни, след което умира от пневмония. Втората трансплантация, която била извършена малко след това, била успешна.

   Барнард става популярен по цял свят за една нощ, лекува много пациенти безплатно. Успехът му е революция.

   През 1983 г. прекратява кариерата си заради ревматоиден артрит на ръцете, който му пречи да оперира. Основава фондация "Кристиан Барнард" в Австрия за подпомагане на деца в неравностойно положение в цял свят. Автор е на медицинска литература, написал е и две свои автобиографии ("Един живот" и "Втори живот").

   Надин Гордимър
(1923)


   Надин Гордимър е южноафриканска писателка, политически активист и Нобелов лауреат за литература (1991). В произведенията си засяга редица морални и расистки теми, и по специално свързани с апартейда. Тя се присъединява към Африканския национален конгрес (АНК) по времето, когато организацията е забранена от официалната власт.

   Родена е в семейство на еврейски имигранти, което отрано формира антирасистките възгледи на писателката. Първите си разкази публикува през 1937 г., когато е само на 15 години. Започва с истории за деца, а на 16-годишна възраст публикува първата си творба за възрастни. През 1951 г. американското списание "Ню Йоркър" публикува разказа й "Наблюдател на смъртта" и това поставя началото на едно дълго сътрудничество, като така произведенията на Гордимър достигат до по-широка аудитория. Започва да публикува и в други прочути литературни издания. През 1953 г. излиза първият й роман "Лъжливи дни".

   Гордимър е активист на движението против апартейда и някои от произведенията й са били забранени в ЮАР. Тя е сред първите хора, които Нелсън Мандела иска да види след освобождаването му от затвора.

   След 1990 г. активно се занимава с борбата срещу ХИВ/СПИН. Има десетки литературни награди.

   Дезмънд Туту
(1931)


   Дезмънд Туту е южноафрикански бивш свещеник, активист за човешки права, борец срещу апартейда. През 1984 г. става вторият южноафриканец, който получава Нобелова награда за мир. Той е първият чернокож архиепископ на южноафриканската англиканска църква (1985).

   Първоначално е учител, но след няколко години се отказва заради влошаващите се стандарти на обучението за чернокожи. Завършва теологическо училище и става свещеник през 1961 г., а през 1975 г. става главен свещеник на Йоханесбург.

   Туту започва да изказва идеи против апартейда, но проповядва помирение между страните, а не надмощие на едните над другите. Заради усилията си получава Нобелова награда за мир през 1983 г. Призовава за отказ от инвестиции в Южна Африка като наказателна мярка за политиката на правителството на апартейд. Освен това подканя към гражданско неподчинение и протести, което води до събития като протеста "Лилавия дъжд" в Кейптаун през 1989 г., когато протестиращите са напръскани с лилава боя, за да могат да бъдат разпознати и арестувани след това.

   През 1998 г. създава Мирен център "Дезмънд Туту" като международна неправителствена организация, която се бори за постигане на мирно съжителство по целия свят.

   Фредерик де Клерк
(1936)


   Фредерик де Клерк е седмият и последен президент на Южна Африка от времето на апартейда, лидер на Националната партия (1989-1997) и един от заместниците на президента Нелсън Мандела (1994-1996) в правителството на националното единство. Заема президентския пост от 1989 до 1994 г.

   Фредерик де Клерк произхожда от консервативен род на дълбоко свързани с политиката и управлението на бялата администрация холандски заселници.

   През 1969 г. е избран в парламента, а през 1978 г. влиза в кабинета. В периода 1978-1989 г. заема министерския пост в няколко министерства.

   До 1989 г., когато е избран за президент, управлението му е крайно консервативно и в подкрепа на апартейда. Още в първата си реч като президент обаче се обявява за нерасистка Южна Африка и започване на преговори. Премахва забраната на Африканския национален конгрес и освобождава неговия водач Нелсън Мандела от затвора през февруари 1990 г.

   Де Клерк има основна заслуга за обявяването на края на системата на апартейд и за демократизирането на Южна Африка.

   През 1997 г. се оттегля от политиката. През 2000 г. основава фондация "Ф. В. де Клерк", която се бори за мир. Председател е и на Глобалната фондация на лидерите (2004), която подкрепя доброто управление - демокрацията, защитата на човешките права и отворени пазари.

   Гари Плейър
(1935)


   Гари Плейър е южноафрикански голф играч, спечелил общо 165 турнира на 6 континента за повече от 60 години.

   През 1974 г. е включен в Световната зала на славата по голф. Популярен е в света на спорта с прозвищата си Черния рицар, Мистър Фитнес и Международния посланик на голфа. През 2000 г. е обявен за южноафрикански спортист на века. Печелил е Откритото първенство на Южна Африка рекордните 13 пъти, на Австралия - рекордните пет пъти. Той е един от общо тримата и единственият съвременен спортист, който е печелил Откритото първенство на Великобритания в три различни десетилетия. Води и класацията за победи на турнири в последователни години - 28, което е с 11 повече от заемащия второто място.

   Известен е и с проектирането на голф игрища с повече от 300 проекта по целия свят, сред които два в България - "Тракийски скали" край Божурец и "Блексирама" край Балчик. Той все още понякога посещава тези игрища.

   Занимава се и с благотворителност, като набира средства за бедни деца на четири континента, като за 25 години фондацията му е набрала над 30 милиона долара.

   Пени Хейнс
(1974)


   Пенелопе (Пени) Хейнс е южноафриканска плувкиня, единствената жена в света, която е успяла да спечели едновременно титлите при 100 и 200 м бруст за жени (на Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта). Тя е първият южноафрикански златен медалист от 1942 г. насам.

   През март 1996 г. подобрява световния рекорд на 100 м бруст за първи път в Дърбан и за втори път по време на олимпиадата в Атланта същата година. Когато спечелва златния медал на 200 м, също подобрява световния рекорд в тази дисциплина.

   По време на Игрите на добра воля през 1998 г. в Ню Йорк подобрява световния рекорд на 50 м бруст, а през 1999 г. подобрява 11 световни рекорда в рамките на три месеца, като се е състезавала на три различни континента. В Лос Анджелис в рамките на 48 часа счупва четири световни рекорда, а в Дърбан - два рекорда на къси разстояния за един час. Така тя става носител на пет от шест възможни световни рекорда в бруста - постижение, което не е правено дотогава.

   През 2001 г. се оттегля от спорта.
горе