архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.5, бр.4, година XVII, 2010г.
Н. Пр. Шийла Камерър, посланик на РЮА в България

Южна Африка отдава голямо значение на стратегическата позиция на България
Шийла Камерър е практикуващ адвокат. Завършила е право в Университета в Кейптаун. Работила е кратко като прокурор в съда в Йоханесбург, а по-късно - като журналист и адвокат.
Била е депутат повече от 22 години от 1987 до 2009 г. Два пъти е била заместник-министър на правосъдието, включително и в Правителството на националното единство на Нелсън Мандела през 1994-1996 г. През август 2008 г. е назначена за посланик на РЮА в България (пристига през април 2009 г.).
Много съм горда, че мога да кажа, че съм южноафриканка през 2010 г. Страната ми бе един много успешен домакин на световното първенство по футбол. В международен аспект очакванията към Южна Африка тази година бяха големи и ние ги оправдахме. Изключително приятно бе да представлявам страната си в този период в България, която е луда по футбола. Бях канена навсякъде да съдомакинствам събития, свързани с мачовете от световното първенство между южноафриканския отбор и други страни, което ми достави огромно удоволствие. Едно от знаменателните такива събития бе обявяването на началото на шампионата на 11 юни, на което бяхме домакини заедно с Българската национална телевизия в Националния дворец на културата в София, както и Лятното парти за финала, на което бяхме партньори заедно с Франц Йозеф Гренцебах, президент на Българо-южноафриканската търговска камара във Варна, и на което присъстваха министрите Трайчо Трайков, Нона Караджова и 250 други гости.
Събития, свързани с мачове с участието на Южна Африка, бяха съдомакинствани с кмета на Дупница и депутата Димитър Чукарски в града, както и с френския посланик в София, когато играхме срещу Франция. Поредицата мероприятия, предхождащи началото на шампионата, бяха впечатляващи. Такива бяха: Футболният турнир между софийски училища от 27 до 31 май, като огледално изображение на световното първенство - училище с преподаване на френски език представляваше Южна Африка; Южноафриканската седмица в Народната библиотека от 1 до 11 юни, която бе официално открита от националния библиотекар на Южна Африка, г-н Джон Тсебе, както и футболният мач между Президентския отбор и Дипломатическия отбор в Правец на 8 юни. Аз имах честта да седя на масата на Президента на вечерята след мача.
С други думи, прекарах много активен и интересен период от време в България, но предполатам, че сега нещата ще се уталожат и ще се върна към едно по-нормално ежедневие.




   Ваше Превъзходителство, за двете десетилетия, откакто имаме дипломатически отношения, как се развиват връзките между нашите страни?

   - Южна Африка установи дипломатически отношения с България през 1992 г. и шест години ние имахме посланик тук. След това мисията ни бе понижена до статут "микро-мисия" до пристигането ми през април 2009 г. През този период не са се случили много неща с изключение на посещението на настоящия ни президент Джейкъб Зума през 2000 г. (когато той беше вицепрезидент).

   Мандатът, който ми бе даден от моето правителство като посланик в България, е да разширявам и укрепвам приятелските двустранни връзки, съществуващи в политическата, културната и икономическата област.

   В момента увеличавам персонала в мисията ни, както и пространството, върху което се помещава посолството. Разбира се, основният фокус пада върху разширяването на търговските отношения. Именно поради тази причина бях много доволна, когато организаторите на "Винария 2010", голямото годишно изложение на вина в България, ни поканиха за страна-партньор на изложението. В резултат ние се представихме с много голям щанд, представители на шест южноафрикански винарни посетиха България, за да участват на щанда ни редом със седем местни агенти на южноафрикански вина в България. Всички бяха единодушни, че събитието е било изключително успешно и делът на южноафрикански вина на българския пазар се удвои през последната година. Успяхме да доведем и една изгряваща звезда, чернокожа певица сопрано, която се представи с много успешен рецитал на изложението. Тя веднага стана и лице на корицата на списание "Агробизнес" - една чудесна реклама за нашите продукти.

   Южна Африка прояви интерес към повишаване нивото на представителството си в България до ниво посланик отново, когато България стана член на ЕС, тъй като политиката на нашето правителство е да имаме посланик във всяка страна, член на ЕС. Европейският съюз определено е най-важният търговски партньор на Южна Африка. Нашият Департамент за търговията и промишлеността проявява особен интерес към изследване на потенциала на черноморските пристанища и ние очакваме делегация от експерти да посети пристанищата тази година.

   Считам, че има много плодотворна почва и всички основания за укрепване на търговските, културните и политически връзки. Имаме много общи неща. Двете ни страни имат неравно политическо минало, приключило в началото на 90-те години. И двете страни преживяха труден преход към пълна демокрация и понастоящем и двете страни са фокусирани върху стабилното развитие на икономиките ни в една свободна и демократична рамка. Дори нациналните ни девизи си приличат - те подчертават силата на единството в разнообразието.

   Геополитическият подход на България към Южна Африка се определя от нашето членство в Г20 - ние сме единственият африкански член на организацията. На нас се гледа като на ключов партньор на България в Африка на юг от Сахара. Това очевидно е една солидна основа, върху която да градим.

   Търговията между нашите две страни далеч не отразява потенциала, който съществува за търговия и инвестиции. Понастоящем търговията между нашите две страни е приблизителво в размер на 40 милиона евро, като търговският баланс е в полза на Южна Африка. Преди няколко години салдото достигна 48 милиона евро - до настоящия момент то зависи от количеството въглища, които България внася от Южна Африка. Съществуват много други области, в които търговията може да се увеличи, включително суровини, вино и високотехнологични продукти (от България).

   Туризмът също не се развива както трябва. Имаме много общи характеристики в тази област. Като територия страните ни се различават много - Южна Африка е с приблизително 10 пъти по-голяма площ от България в географско отношение и с шест пъти по-многобройно население, докато България е два пъти по-гъсто населена. Независимо от това, както България, така и Южна Африка са красиви страни с прекрасни пейзажи и планини, с крайбрежия, подходящи за туризъм, особено плажен туризъм. Може да се каже, че България има предимство със снега и ските през зимата и много исторически обекти, докато Южна Африка се откроява със сафаритата за диви животни и африканската мистика.

   Що се отнася до туризма, друго преимущество на България е, че около 20 000 българи живеят в Южна Африка и в определени моменти през годината, особено по коледните, новогодишните и великденските празници, приемат много посетители.

   Редица важни споразумения бяха сключени между България и Южна Африка през годините, но много от тях се нуждаят от осъвременяване поради присъединяването на България към НАТО (2004 г.) и към ЕС (2007 г.) и аз работя по този въпрос заедно с отделните министерства. Има още много работа, но аз харесвам това предизвикателство.

   - С какво Република Южна Африка е интересна за българския бизнес и с какво - България за Вашата страна?

   - Български бизнесмени, които са посещавали Южна Африка през изминалата година, са установили много неща, представляващи интерес за тях. Наскоро тези делегации посетиха Западната капска провинция, в частност - група специалисти по вината и храните посетиха капските лозя; голяма група хотелиери се фокусираха върху нашите хотели и ресторанти, а бизнес делегация от Варна проучи инфраструктурата по бреговата линия на Кейптаун и предложи споразумение за побратимяване с Кейптаун, което ние с удоволствие ще подпомогнем. Посетителите в сферата на туризма и развлекателната индустрия заключиха, че виненият туризъм в Южна Африка далеч изпреварва този в България и че стандартите в нашите петзвездни хотели и ресторанти са доста по-високи. В Кейптаун има ресторанти, които редовно влизат в списъците на "Световните топ десет". Освен това организацията на винената индустрия в Южна Африка е много по-развита. Например, България не разполага с авторитетно ръководство за вината като южноафриканското ръководство "Джон Платър", в което ежегодно се оценява всяко едно вино, произведено в Южна Африка. От друга страна, южноафриканските винопроизводители, които посетиха "Винария", откриха много качествени вина и някои от тях сключиха сделки с български винопроизводители за изпълнение на експортни поръчки в Китай.

   - Къде поставяте България сред европейските партньори на Южна Африка?

   - От всички страни в Европейския съюз, Южна Африка все още няма посланици със седалище в Словакия, Словения, Люксембург, Литва, Латвия, Естония, Кипър и Малта. Аз бях назначена едновременно с посланика ни в Букурещ. Южна Африка отдава голямо значение на стратегическата позиция, която България заема на Черно море и на югоизточната граница на Европа. Очевидно, обаче, търговските ни взаимоотношения трябва да бъдат разширени.

   - Като хора с богата обща култура българите знаят немалко неща за Вашата страна - и за историята, и за днешното й развитие. Но освен за световното първенство, какво не знаят повечето хора?

   - С домакинството на световното първенство по футбол Южна Африка успя да се рекламира като чудесна дестинация за развлечение, туризъм и спорт, което е добре. Повечето пътници от Европа, Великобритания и САЩ установяват, че човек получава качество за парите си в Южна Африка, когато пазарува продукти като дрехи, обувки и бижута. Ние сме пазарен център за останалата част от Африка.

   Повечето хора в България, с които съм се срещала, знаят много малко за нашата история и с изненада научават, че Кейптаун например е бил основан от холандските преселници през същата година, в която е бил основан Ню Йорк (1652 г.)! Въпреки че сега ние сме една политически стабилна демокрация, ние имаме интересна, бурна история с войни (вкл. така наречената Англо-бурска война), колониализъм, апартейд. Ние сме много разнородна нация с 11 официални езика, защитени в нашата конституция, много цветове и много култури - една истинска "Нация на дъгата", както каза един от нашите лауреати на Нобелова награда - архиепископ Дезмънд Туту.

   - След демократизацията у нас много хора потърсиха и намериха по-добър живот във Вашата страна. Познавате ли българи, които живеят в родината Ви?

   - Около 20 000 българи живеят в Южна Африка - приблизително 15 000 в промишления център Йоханесбург/Претория и 5000 в крайбрежните градове Кейптаун, Дърбан, Порт Елизабет и Ийст Лондон. Повечето са почитани членове на обществото. Много от тях са здравни работници и инженери. С българския министър на външните работи г-н Николай Младенов споделяме мнението, че българската общност е важен елемент за развитието на по-тесни връзки. Познавам г-жа Васка Иванова, председател на Българската асоциация в Кейптаун и съм се срещала с много видни българи в Южна Африка в дома на българския посланик г-н Володя Нейков.

   - Сред тези хора има и такива, които се спасиха от българското правосъдие. Вие сте специалист в законодателството на Вашата страна - защо не могат да бъдат върнати и изправени пред съда?

   - Знам, че има един българин в затвор в Южна Африка, който наскоро бе посетен от семейството си, тъй като бил в недобро здравословно състояние. Въпреки че пряко споразумение за екстрадиция между Южна Африка и България не съществува, от нашия Департамент на правосъдието ме информираха, че тъй като и двете страни са подписали Конвенцията за екстрадиции на ЕС, екстрадиции между Южна Африка и България са възможни. Правосъдният министър Попова изрази мнение, че тя би предпочела пряко споразумение и ние работим по този въпрос.

   - На какво се дължи огромната популярност на южноафриканските вина?

   - Южноафриканските вина са известни, защото качеството им е много добро и цените им са много разумни според европейските стандарти. Износът ни на вина в целия свят ги превърна в едни от нашите топпродукти за износ. Южноафриканският винен туризъм е високо развит с множество винени маршрути и чудесни условия за дегустации в редица винени имения, всички в близост до Кейптаун. Виненият туризъм спомага изключително за продажбите на вина. Различните ръководства за вина, които се издават, също допринасят, особено годишното ръководство за вина "Джон Платър" - винената библия на Южна Африка, в която се оценява всяко вино на пазара, както и винарните, от които произлиза. Това също подпомага поддържането на високи стандарти.

   - А харесват ли Ви българските? И какво най-много Ви харесва в българската кухня?

   - Да, харесвам българските вина. Пия бяло вино и особено ми харесва българското шардоне. Все още не съм открила добър български совиньон блан, който да конкурира качеството на южноафриканските или новозеландските вина от този сорт.

   Когато южноафрикански винен експерт ни посети наскоро тук, ние обиколихме някои от българските топизби, включително Катарзина, Миролио, Кастра Рубра, Тодоров и Терра Тангра, и дегустирахме голямо разнообразие от вина. Нашият винен експерт, която е и международен съдия по вината, заяви, че не е опитала нито едно лошо вино в тези впечатляващи изби. Тя бе на мнение, че много от червените вина са млади и биха станали още по-добри, ако се оставят да отлежат около пет години. С оглед на опита й, мнението й беше, че след около 5-10 години българската винена индустрия ще бъде сила, с която да се съобразяват винопроизводителите в целия свят.

   Българската кухня е семпла, но много вкусна. Много приятели и членове на семейството ми, които са ни посещавали, си тръгват с рецепти за шопска салата, пълнени чушки, кьопоолу и пържени тиквички, поляти със сос от кисело мляко с копър, както и много други. Харесвам и прясната черноморска риба и прясната пъстърва в крайречните ресторанти по планините.

   - Къде обичате да ходите през почивните си дни и какво обичате да правите? И какво Ви харесва най-много в нашата страна?

   - Така става, че пътуваме през почти всички почивни дни: през есента и зимата посещаваме планините и ски курортите, а през пролетта и лятото ходим на Черноморското крайбрежие. Много ми харесва да ходя във Варна и в Созопол. През зимата съпругът ми кара ски. Аз все още не съм пробвала поради скорошно счупване на глезена, но сигурно ще го направя догодина. Това лято се наслаждавах на плуване и плаване по Черноморското крайбрежие. Играем и малко голф, което ще продължим да правим на прекрасните нови голф игрища. Забавно е и да пътуваш до Турция, Гърция и други съседни страни.

   Освен прекрасната природа и хубавия климат това, което най-много харесвам в България, са хората. Те са възприемчиви, заинтересовани и любезни към чужденците.
Интервю на Валентин Костов
горе