архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ТРАДИЦИИ стр.47, бр.4, година XVII, 2010г.
Традициите на пъстроцветния божи народ
Венета Генчева
Пъстрата амалгама от хора с различни култури, традиции, езици и вероизповедания прави тази страна, която е благословена с прекрасна природа и земни богатства, още по-уникална.



   Дезмънд Туту, първият черен англикански архиепископ на Кейптаун, носител на наградата "Алберт Швайцер" за хуманност и Нобелова награда за мир (1984), нарича народа на Южна Африка "пъстроцветния божи народ". Наистина, пъстрата амалгама от хора с различни култури, традиции, езици и вероизповедания прави тази страна, която е благословена с прекрасна природа и земни богатства, още по-уникална. Най важните представители на чернокожото население са племената зулу, кoза, свази, ндебеле и суту-тсуана. Много от тях живеят още в духа на старите традиции и работят главно в земеделието, скотовъдството или са сезонни работници. Голям брой са заети в миннодобивните и индустриалните райони. Потомците на белите заселници (холандци, немци, французи и англоговорящи) - бурите, днес живеят предимно в провинция Хаутенг в Капския регион и Квазулу-Натал. Англоезичното бяло население е съсредоточено предимно в големите градове - Йоханесбург и околности, Кейптаун, Дърбан, Ийст Лондон и Порт Елизабет, където се занимават предимно с бизнес. Има около един милион индуси. Друга голяма група са така наречените цветнокожи, които са потомци на първите холандски заселници от връзките им с местното население от народите кой-койсан или с малайците, докарани като роби от Източна Индия. Като прибавим многообразието на религиите - 23 християнски, традиционни африкански вярвания, ислям и индуизъм - към пъстротата на населението, можем да осъзнаем огромното разнообразие на традициите и обичаите в страната. При смесването всички разнородни култури оставят следа в музиката, архитектурата, езика, облеклото, кухнята. Макар че принадлежността към всяка езикова, етническа или религиозна общност е силно изявена, вече започва да се оформя чувството за национална идентичност и хората се възприемат първо като южноафриканци, а после като зулу, сото, кoза или английскоговорящи и др. Южноафриканците са сърдечни и приятелски настроени. Ръкуването при зулусите е сигурен начин да се сприятелят. Това е като ритуал, който се състои от три стъпки: първо ръкостискане по западен маниер, после ръцете се хващат като за канадска борба и отново следва ръкостискане, което е знак за уважение. Традиционно живеещите по селата хора говорят тихо и не поглеждат събеседника в очите, което също е от уважение.

   В Южна Африка има много официални празници, като освен познатите и на нас, европейците, Нова година, Разпети петък, Ден на труда (1 май), Коледа, Национален празник (27 април) има и празници като Ден на културните традиции и наследство (24 септември), Ден на помирението (16 декември), Ден на младежта (16 юни), Ден на жената (9 август) и др.

   Коренното население векове наред изработва местни художествени предмети от керамика, кукли и украшения от мъниста с ярки цветове, религиозни скулптури от дърво, статуетки, маски, плетени шапки и кошници. Занаятчиите бушмени изработват богато разнообразие от предмети, например огърлици от черупки на щраусови яйца. За девойката от племето зулу да носи гривна от сини мъниста означава, че е дала твърдо обещание да чака завръщането на заминалия любим. Зулусите, както и други племена, се кичат с украшения от кожи, пера, рог, кост, дърво, камък. С пристигането на европейците откриват шарените стъклени и керамични мъниста, а по-късно използват и пластмасата. Все пак накитите от мъниста остават важен елемент в традиционния начин на живот. Понякога цветовете имат различно послание и чрез тях се правят съкровени любовни обяснения. Червеното може да означава "обичам", синьото - "чакам те", жълтото - "ядосвам се". Някои украшения показват на останалите хора от общността, само като ги видят, на каква възраст е жената, омъжена ли е, колко са големи децата й. Мънистените украшения говорят много за самия човек и на изработката им се обръща голямо внимание. Жителите на Южна Африка, избрали да продължават да живеят по традиционния начин на живот, както зулусите в земите в субтропичния район на Квазулу-Натал, обитават характерните кръгли домове - рондавел, от плет и изсъхнал тор, със сламени покриви и тръстикови огради. В същия район са запазени ритуали от културата на племето нгуни. Те почитат силно душите на прадедите, които определят случващото се в живота. Знахарите сангома предсказват бъдещето и лекуват, според старите вярвания. Сангома често означава мъниста и пера, монотонни песни, крясъци и хвърляне на парчета кости по време на сеанси. При зулусите е запазен символичният церемониален ритуал "инсело" или зулуска борба с пръчки. Прави се при достигане на полова зрелост при момчетата и тогава се нарича "томба", а при междуплеменни състезателни игри се нарича "умгангела".

   Състезателите са облечени с богато украсени одежди. Може да послужи и за разрешаване на спорове. На пръв поглед тези игри изглеждат почти хореографски танци, но често се стига до проливане на кръв и тогава играта се прекратява и победителят помага на победения да превържат раните му, за да не останат лоши чувства у двамата.

   Част от племето бушмени (сан или койсан), които живеят от хилядолетия в североизточната част на страната, все още бродят из изконните си земи в Калахари като номади както преди 20 хилядолетия. Прехранват се с лов с лък и стрели, събират плодове, корени и насекоми, планинарство.

   В Централна Южна Африка близо до Претория и Йоханесбург се намира етнографският комплекс "Леседи" - място, което предлага възможността да се види и усети културата на коренните южноафриканци и тяхното просто и поетично разбиране за живота. Включва селища на пет традиционни племенни общности: на ндебеле, кoза, басото, зулу и педи. Вечер звучат традиционни песни и тъпани, изпълняват се ритуални танци. Чувстват се традиционният бит и сърдечното африканско гостоприемство.

   ФЕСТИВАЛИ

   В страната се провеждат ежегодно редица фестивали като фестивала на изкуствата в Клейн Кару, Западен Кап. Този фестивал се провежда през март или април. Говорещите африкаанс се събират, гледат театрални представления, филми, слушат концерти, поезия, проза. В Западен Кап в Греъмстаун подобен фестивал се провежда през юли и се посещава от 50 000 гости от другите краища на страната.

   КУХНЯ

   Кухнята на Южна Африка предлага много гастрономически удоволствия.

   Храната и напитките са многообразни и това е разбираемо при едно толкова различно население, климатични области и традиции, които идват от местната кухня и привнесения от други части на Африка, от Англия, Холандия, Франция и Азия специфичен привкус. Ако говорим за традиционната южноафриканска кухня, тя има за основа варено или печено месо и пап - бяла гъста царевична каша със зелени зеленчуци (спанак). Известно е ястието с пържени червеи мопане, което се приготвя от изсушени гъсеници на нощна пеперуда. Сред холандските заселници и техните слуги, докарани като роби от Индонезия, са известни боботи - с ароматно подправена печена кайма с обилна заливка от яйца, бредис - със задушено агнешко и домати, сосатис - мешан кебап от пилешко, свинско, агнешко или телешко месо с много подправки. Основното ястие се поднася с ориз, оцветен с куркума в жълто, или блатянг, който представлявя пикантен плодов сос, най-често от кайсии. Африканерите обичат да приготвят много ястия от сушено месо, селска наденица с кориандър, понички феткук, тулумбички куксестерс, пандишпанен кейк с кайсии и джинджифил. Африканците от всякакъв произход обичат браайфлейс - печено месо, може да е приготвено и на барбекю на открито, дори на плажа. Предпочитани са и пресните морски деликатеси и риби, както и дивеч. В някои ресторанти може да се опита фюжън кухня, като например карпачо от антилопа, щраус или пушена крокодилска опашка, както и скален омар, прочут в целия свят, приготвен с кайсиево пюре и чили. В Западен Кап, където климатът е мек, се произвежда в промишлено големи количества сирене, а също се прави и домашно сирене. Препоръчва се мекото козе сирене "Бокмакири", поръсено с червен пипер и чесън.

   Страната е известна с отличното качество на вината си бели, червени, пенливи, подсладени и е един от най-големите винопроизводители в света. Топлият климат прави вината с високо съдържание на алкохол и със силен плодов вкус. Не липсват и много любители на бирата. С африканската съставка сорго бирата е направо уникална напитка. А племето кoза за запознанство като ритуал приготвя на място и черпи с царевична бира.
горе