архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.44, бр.4, година XVII, 2010г.
Южноафрикански ритъм


   Мириам Макеба

   Мириам Макеба е не само певица, но и активист за защита на гражданските права, често наричана Мама Африка или Гласът на Южна Африка.

   Тя започва кариерата си през 50-те с групата на братовчед си "Кубинските братя", след това участва в "Братя Манхатън", а накрая - в дамската вокална група "Скайларкс" ("Чучулигите"), която изпълнява смесица от джаз и традиционни африкански мелодии.

   Когато заминава за Лондон, среща Хари Белафонте, който й помага да спечели популярност в САЩ, където изпява много от най-известните си песни - "Pata Pata", "The Click Song" и "Malaika". През 1966 г. печели награда "Грами" за най-добър фолклорен запис заедно с Хари Белафонте. Сред почитателите й са Марлон Брандо, Майлс Дейвис и президентът Кенеди.

   През 1963 г., след като свидетелства срещу апартейда пред ООН, й са отнети южноафриканското гражданство и правото да се върне в страната.

   През 1990 г. Нелсън Мандела я убеждава да се върне в Южна Африка. През 1999 г. е номинирана за Посланик на добра воля на Организацията за прехрана и земеделие на ООН. Албумът й "Родина" е номиниран за награда "Грами" през 2000 г. в категория "Най-добра световна музика". През 2001 г. Асоциацията на обединените нации в Германия й връчва Златен медал за мир "Ото Хан" за "изключителни заслуги за мира и международното разбирателство". По-късно става Посланик на добра воля на президента Мбеки в ООН.

   Мириам Макеба почина на 9 ноември 2008 г. в Италия.

   Джони Клег - Белият Зулу

   Джони Клег е певец, автор на песни, танцьор, антрополог и музикален активист, чиято смесена музика, микс от западен поп и африкански зулуски ритми, разруши всички бариери в собствената му страна. Във Франция, където има многобройни почитатели, го наричат Зулу Блан - Белият Зулу.

   За три десетилетия Джони Клег е продал повече от пет милиона албума по света. Има редица национални и международни награди - както за музиката си, така и за откритите си възгледи за апартейда и за емигрантите работници в Южна Африка.

   Докато преподава антропология в Университета "Витватерсранд" в Йоханесбург, Клег започва да смесва английски стихове и западни мелодии със зулуски музикални елементи. Заедно със Сифо Мчуну създава групата "Джулука", което означава "Сладък" на зулуски. Музиката им е цензурирана и ограничавана от държавното радио. По това време музика на смесени раси е недоходно занимание заради цензурирането на смесените групи.

   През 1982-3 г. "Джулука" има голям успех и прави турнета в САЩ, Канада, Германия и Скандинавия, а през 1985 г. се разпада.

   След това Клег сформира нова смесена група "Савука" (което означава "Ние се надигнахме"). Този път идеята му е да смесва африканска музика с по-широк спектър стилове, включително и рок. "Савука" прави многобройни турнета в Европа и Северна Америка от 1988 до 1993 г., когато се разпада. Три години по-късно Клег и приятелят му Мчуну възраждат за кратко "Джулука". Оттогава Джони Клег има няколко солови проекта. Последният му албум се наричва "Един живот" (2007).

   Абдула Ибрахим

   Абдула Ибрахим (роден 1934 г.), преди известен като Долар Бранд, е южноафрикански пианист и композитор, превърнал се в икона. Музиката му включва много влияния - от традиционни африкански песни до модерен джаз и други западни стилове. Свири главно на пиано, но също и на флейта, саксофон и виолончело. Автор е на музиката за много филми.

   Талантът му е открит от Дюк Елингтън през февруати 1963 г., докато свири с Триото на Долар Бранд в "Африкана клуб" в Цюрих. Започва да прави турнета в Европа, САЩ и Южна Африка.

   В средата на 70-те се завръща за кратко в Южна Африка след преминаването си към исляма (в резултат на което се прекръства от Долар Бранд на Абдула Ибрахим), но скоро се връща в Ню Йорк, тъй като политическата обстановка му се струва твърде потисническа. Все пак, докато е в Южна Африка, прави серия записи с прочути капски джаз музиканти, включително и "Маненберг" на Кутси, признат за една от най-добрите южноафрикански композиции.

   В началото на 90-те години се връща в Южна Африка и оттогава участва в симфонични концерти, един от които в чест на встъпването в длъжност като президент на Нелсън Мандела. Освен това основава в Кейптаун академията за южноафрикански музиканти "М7" и създава 18-членния Джаз оркестър на Кейптаун през 2006 г.
горе