архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ГРАДОВЕ стр.32, бр.4, година XVII, 2010г.
Седемте чудеса на Йоханесбург
Венелин Сапунджиев
НА НОС АГУЛЯШ (ИГЛЕН НОС) РЕШИХ ДА ТРЪГНА ЗА ЙОХАНЕСБУРГ. ЛЯВАТА МИ РЪКА ДОКОСВАШЕ ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН, ДЯСНАТА - АТЛАНТИКА, И НАД ТОВА КУЛТОВО ЗА СВЕТА, ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО МЯСТО ОЩЕ ВИТАЕШЕ СЯНКАТА НА ЯН ВАН РИБЕЕК - ХОЛАНДЕЦЪТ, ПОГЛЕДНАЛ ОТВЪД ГЕОГРАФИЯТА И ИСТОРИЯТА И ОСНОВАЛ ПЪРВИЯ СНАБДИТЕЛЕН ПУНКТ "НА КРАЯ НА СВЕТА" ПРЕЗ 1652 Г., ОТКРИТ ОТ ВЕЛИКИЯ ВАШКУ ДА ГАМА МНОГО ПО-РАНО.



   Но за да извървиш невероятното разстояние до "града на градовете", трябва да преминеш край Седемте стълба на мъдростта, около които географията и историята създават невероятния свят, наречен Южна Африка.

   По пътя на пространството и времето са и пещерите Стрикфонтейн, където преди повече от три милиона години първите човешки видове са създали цивилизацията на австралопитека. По-късно племената банту преминават река Лимпопо и се заселват на днешната територия на страната. След Ян ван Рибеек идват бурите, произхождащи от нидерландски преселници, и започва нидерландската колонизация. От Западен Кап стигат чак до източното крайбрежие, до Фишривър, където срещат народа кoза и това е сякаш първото континентално противопоставяне. Следва азиатско преселение от докараните насила роби и работници от Индия, Индонезия и Малайзия и те придават своя, невероятна багра в този многообразен пейзаж. После идва създаването на двете свободни бурски държави през XIX в. - Трансваал и Оранжевата свободна държава, британската агресия, довела до двете бурски войни, наложили британското господство над африканския юг, болезненото формиране на Африканския съюз като доминион на Обединеното кралство и борбата с апартейда, за която се изписаха толкова страници и се изговориха толкова думи, че сякаш обезценихме онова велико състояние на духа, според Зенон, да признаеш и възвеличаеш не само себе си и себеподобните си, но и различните и да откриеш място под слънцето за всички.

   Ако не преминеш Седемте стълба на мъдростта, върху които е построен крехкият още свят на "нацията-дъга" (както е описана от епископ Дезмънд Туту), никога няма да стигнеш до Йохансебург и сигурно очите ти ще видят, но няма да докоснат седемте чудеса на този град, роден от една планина и едно парче злато.

   Вече не се знае чия е била божествената ръка, намерила през 1866 г. първото късче благороден метал в хълмовете Витватерсранд край Йоханесбург, но 144 години по-късно в "Панорамата" на центъра "Карлтън", откъдето светлините и сенките на този великолепен град се преплитат омагьосващо в очите ми, моят приятел Йохан твърди, че това откритие можело да бъде сравнено само с... избухването на Везувий. С обратен ефект, разбира се. Защото там за часове е "погребан" един от най-блестящите градове на античността, а тук, край планината, само за няколко години се ражда по невероятен начин един цял нов свят, наречен Златната столица на света.

   А Южна Африка комай е единствената страна в света, на която седалищата на изпълнителната власт, на съдебната и на парламентарната са разположени в три различни града.

   По този начин Йоханесбург има свое собствено запазено златното място на картата на републиката, континента, света.

   Но за да стигнеш до него, трябва да започнеш отдалче. Или от високо...

   Защото началото, истинското начало е "Terra Australopithecus" - първото от седемте чудеса на Йоханесбург. Това все още непроучено късче земя е истинска terra incognita, на която първият от човеците, австралопитекът, се е изправил за първи път и за първи път е тръгнал по пътя, който неизбежно е довел цивилизацията до планината Витватерстранд - второто от седемте чудеса на града.

   Това, погледнато отдалече, изглежда още по-красиво, опияняващо очите и духа. От панорамата на центъра "Карлтън" или от още по-високата кула "Хилброу" Йоханесбург изглежда като огнена топка, която се търкаля през времето и пространството и сякаш никога и никъде няма да спре.

   А за да се разбере тази огнена топка, трябва да се отиде и до "Голд Рийф Сити" - реконструираният Град на златотърсачите, в който времето сякаш е спряло завинаги. Такова, каквото е било по времето на "божествената ръка". Ако искаш, можеш да гледаш, ако искаш, може да слезеш с лифт до някоя златна галерия, ако искаш, можеш да излееш една-две златни тухли и твоята ръка да придобие божествения смисъл на сътворението... на златото.

   Болезненото завръщане през времето може да придобие по-меки измерения само ако се откъснеш от света в някой от безкрайните паркове на този зелен свят, а орнитоложкият рай може да успокои очите ти по невероятен начин и да те върне нежно към пулсиращата около теб "огнена топка".

   Така и срещата със Совето и размирните години, чието начало през 1954-56 г. даде началото на "Движението на Републиката към самата себе си".

   "Ако не си бил в Совето, значи не си бил в Йоханесбург", кротко ме съветваха и аз, пренебрегвайки всички възможни и невъзможни мерки за сигурност, стигнах и до това чудо на града и континента. Всъщност абревиатурата идва от SОuth WЕst TOwn (Soweto) и този югозападен квартал на града си е всъщност един огромен град, свят, върху който още тежат сенките на убитите над 400 деца и ученици, паднали от куршумите по време на първата значителна демонстрация срещу апартейда през 1976 г.

   И днес гетото си е град в града, но тук ми припомниха, че първите концлагери са създадени не от Хитлер или Сталин, а от гордите синове на Албиона на територията на днешна Южна Африка по времето на бурската война (1880-1904 г.).

   Но и това е друга история, която можеш да забравиш в Националния парк "Крюгер", създаден от президента Пол Крюгер и кръстен на негово име.

   Всъщност тук можеш да забравиш всичко. В тези 350 километра на дължина и 60 километра на ширина (приблизително колкото Израел или Швейцария) е затворен един невероятен свят, който има и свое летище, и двадесетина бензиностанции, и поща, и няколко хотела, и 2500 километра асфалтирани пътища, и болница, и... какво ли още не. Но повече от всичко - съхранените в автентичния си вид уникални флора и фауна, за които се грижат над 3500 души и до които се докосват стотици хиляди туристи от четирите краища на света.

   Убеждаваха ме, че това са онези седем чудеса на Йоханесбург, които, алюзирайки със седемте чудеса на античността, създават невероятния образ на този невероятен град, "огнена топка" със собствен цвят и вкус, открояващ се дори на картата на тази не само нация-дъга, но и страна-дъга.

   Не повярвах докрай. И след чаша чай ройбос и няколко бутилки сира, шенин блан и коломбар, открих, преоткрих и осмото чудо на Южна Африка - невероятните вина, които вече имат и своя история. "Пренесени" като дух от френските хугеноти (самите те преди 250 години прогонени от Франция), тези "неверници" са се отблагодарили по ласкав начин на своята нова родина. На тръгване от Франция им казали, че могат да вземат само по две пръчки, и те отнесли със себе си по две пръчки лоза. За другото са се погрижили Бенгела - морските течения, охлаждащи Западния бряг, и невероятните почви, в които "и пръчка да забиеш, се ражда грозде".

   А след виното още по-красиво звучи и стигането до музеите на Йоханесбург - още едно чудо, сред които истинска перла е "Африка музей", но и Националната галерия, и Къщата на Мандела, в която още витае духът на великия лидер.

   "Всичко може да е красиво, но нали хората дават истинска красота на света". А в Йоханесбург са родени и президентът Фредерик де Клерк, поставил великото начало на Реформацията на мисленето, и певицата Мариан Макеба, наречена "Гласът на Африка", и музикантът Дейв Матюс с блестяща кариера на четири континента, и майсторът на изящното слово - писателят Ричард Мейсън. Символът на южноафриканското "Преображение" Дезмънд Туту живее в града почти 65 години. Тук е роден и един от новите символи и идоли на страната - футболистът Стивън Пиенар, за когото се сетих край "Елис парк" и "Сокър сити" - перлите-стадиони, построени и реконструирани за тазгодишното световно първенство.

   "Това е и моят град", е казал последният велик ирански шахиншах Мохамед Реза Пахлави, избрал да си отиде от този свят в Йоханесбург.

   И това може да го повтори на тръгване всеки пилигрим, стигнал до града, преминал през Габороне (столицата на Ботсвана) - едно уникално място, и водите на Стеркфонтейн, и планината Дракенсберг (Драконови планини), но времето никога не стига...
горе