архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЛИЧНОСТИ стр.54, бр.4, година XV, 2008г.
Известни личности от Казахстан


   ЖАНИЯ АУБАКИРОВА (1957)

   Лауреат на международни конкурси, народна артистка на Република Казахстан, кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция.

   Жания Аубакирова дава соло концерти и свири със знаменити оркестри в най-големите зали на Франция, Англия, Германия, Япония, Русия, Полша, Италия, САЩ, Израел, Гърция, Унгария. Пианистката се изявява на подиумите в парижката зала "Плейел" (Париж), зала "Гаво" (Париж), Голямата зала на Московската консерватория, в залите "Барбикан хол" и "Уигмор хол" (Лондон), във "Вигода хол" (Будапеща), в Международния дом на музиката в Москва, в Залата на филхармонията (Санкт Петербург), в Концертния дом (Берлин).

   Жания Аубакирова си сътрудничи с такива известни музиканти и колективи като квартета "Данел" (Париж), Михаил Плетньов, Александър Сладковски, Александър Ведерников, Александър Тростянски, Кристоф Мангу, Руския национален оркестър, Симфоничния оркестър на Френското радио, Английския камерен оркестър и много други.

   Жания Аубакирова е ректор на Казахската национална консерватория "Курмангазъ", художествен ръководител на авторски колеж, организатор на множество международни образователни и културни проекти.

   

   НУРЖАМАЛ УСЕНБАЕВА (1958)

   Една от най-ценените и популярни класически музиканти на Казахстан. Народна артистка на Република Казахстан, народна артистка на Република Татарстан, лауреат на Държавната награда, лауреат на Независимата награда на Клуба на меценатите в Казахстан "Платинен Тарлан", лауреат на Международния конкурс за вокалисти "Франсиско Веняс" в Барселона, дипломант на Международния конкурс за млади оперни певци "Глинка". Нейният оперен репертоар е широк и включва арии от "Травиата", "Риголето", "Фалстаф", "Сватбата на Фигаро", "Кармен", "Бохеми", "Турандот", "Севилският бръснар", "Царска годеница" и т. н.

   Певицата се изявява успешно със солови концертни програми, включващи камерни творби, произведения от съвременни автори, както и джаз. Гастролира в Европа, САЩ, Япония, Корея и в страните от ОНД. Пяла е в Голямата зала на Московската консерватория, в Болшой театър, в "Карнеги хол" в Ню Йорк. Със състави на руски театри е гастролирала в Япония, Германия, Италия, Франция (Петербургския държавен академичен театър за опера и балет "М. Мусоргски", Самарската опера, Казанската опера).

   

   МАЙРА МУХАМЕДКЪЗЪ (1969)

   Заслужила артистка на Република Казахстан, солистка на Държавния академичен театър за опера и балет "Абай". Репертоарът й включва партии на Виолета, Джилда ("Травиата" и "Риголето" на Дж. Верди), Микаела ("Кармен" на Ж. Бизе), Лучия ("Лучия ди Ламермур" на Г. Доницети), Ажар ("Абай" на А. Жубанов, Л. Хамиди), Жибек ("Къз Жъбек" на Е. Брусиловски) и др., както и дълъг списък от народни песни, класически оперни арии, камерни вокални произведения.

   Майра Мухамедкъзъ е гастролирала в Пекин, Хонконг, Истанбул, Делхи, Сеул, Москва, Санкт Петербург, Будапеща, както и с концерти в Украйна, Словакия, САЩ.

   В периода 2002-2004 г. пее на сцената на Гран Опера във Франция.

   

   МАРАТ БИСЕНГАЛИЕВ (1962)

   Заслужил деятел на изкуството на Република Казахстан, лауреат на международни конкурси, носител на наградата "Тарлан". Записът на цигулковия концерт на Ф. Менделсон в негово изпълнение получава наградата на критиката на сп. "Грамофон" (1998), двойният албум от струнни произведения на Е. Елгар е номиниран за наградата "Грамофон" (1999). Негов запис на цигулковия концерт на Х. Брайън с шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си е номиниран от американското сп. "Фанфар" за най-добър диск на 1999 г. Според класацията на сп. "Класик ФМ" албумът със записите на струнните пиеси на Е. Елгар в изпълнение на Марат Бисенгалиев е сред петте най-добри диска на 1999 г. Негова творба в съавторство с К. Дженкинс - симфоничната поема "Тлеп", чиято премиера е в "Алберт хол" в Лондон през 2006 г., е удостоена със "Златен диск" от компанията Sony-BMG.

   

   АЙМАН МУСАХОДЖАЕВА (1958)

   Народна артистка на Република Казахстан, заслужила артистка на Република Узбекистан, професор, член на Международната творческа академия, носител на званието на ЮНЕСКО "Артист за мир", лауреат на Държавната награда на Република Казахстан, на наградата на град Балмонте (Италия) "За високи артистични качества и обществена мисия за мир в света", носител на "Платинен Тарлан". Името й фигурира в енциклопедията на най-известните жени в света (Световен биографичен институт, САЩ, Северна Каролина, 2005), лауреат на международни конкурси в Югославия (1976), Италия (1981), Япония (1983), Финландия (1985), Русия (1986) и др. Айман Мусаходжаева е ректор на Казахската национална музикална академия.

   

   БАТЪРХАН ШУКЕНОВ (1962)

   Училището е най-хубавото време в живота на всеки човек. Още тогава Батър се увлича по музиката. На тогавашното 12-годишно момче тя буквално "завърта" главата. Първият инструмент, който го привлича, е китарата. През 1979 г. Батър пристига в културната столица на страната - Ленинград (днес Санкт Петербург), за да кандидатства в Държавния институт по култура "Н. Крупская". Там той смята да повиши професионалното си равнище и майсторство. В ръце държи саксофон - един от няколкото инструмента, на които се е научил да свири. В Ленинград Батър живее две години и до днес си спомня онези времена като най-важните за изграждането и израстването му като музикант.

   През 1981 г. Батър следва в Алматинската държавна консерватория "Курмангазъ".

   През 1983 г. в състава на групата "Арай" е удостоен със званието "лауреат на Седмия всесъюзен конкурс на естрадните изпълнители". През 1987 г. Батър става солист на групата "Алмата", преименувана по-късно на "Алмата-студио" и "А-Студио". От 1989 г. до 1994 г. работи в Театъра на песента на Алла Пугачова. След 13-годишен стаж в групата "А-Студио" започва свой соло проект. Първият му соло албум на казахски език е "Отан Ана" ("Родна земя"). По-късно издава албумите "Твоите стъпки", "Batyr@XMZ superficial J".

   

   РОЗА РИМБАЕВА (1957)

   Роза Римбаева е заслужила и народна артистка на Казахската ССР и носител на държавната награда на Казахстан, ордена "Парасат". От 1976 до 1979 г. е солистка на републиканския младежки естраден ансамбъл "Гулдер", а от 1979 г. е член на естрадния ансамбъл "Арай". От 1979 г. е солистка на Републиканското концертно обединение Казахконцерт. Репертоарът на Римбаева включва песни на казахски и чужди композитори; наред с произведения на съвременни композитори изпълнява народни песни в своеобразен аранжимент.

   Роза Римбаева е участник във всесъюзни и международни конкурси (Голямата награда "Златният Орфей", България; специална награда на фестивала в Сопот, Полша; Голямата награда на "Гала-83", Куба; Голямата награда "Златният микрофон", Турция и др.). Роза Римбаева е легенда на съветската, а по-късно на казахстанската естрада. С песните й са израснали редица поколения любители на музиката, тя е на сцената над 25 години. Неувяхващият й глас е изпълнен със сила и красота. На нейните концерти публиката посреща песните й, станала на крака, както някога.

   

   ИЛИЯС ЕСЕНБЕРЛИН (1915-1983)

   Името му се нарежда сред титаните на творческата мисъл на казахската литература и култура. Наглед почти незабележим, скромен, неизменно вежлив с другите, той е очевидец на тежките изпитания и трагичните преломи на ХХ в., пренесъл истината до наши дни. Въпреки забраните и клеветите той съумява да разкрие пред читателите си уникална и достоверна картина на изпълнената с драматизъм седемвековна история на народа си.

   И днес И. Есенберлин си остава не само първият, но и най-големият исторически писател на Казахстан. Той повече от всички се вълнува за съдбата на изчезналите градове. Успява да разгадае много тайни от миналото на Великата степ и да остави хронология на събитията от няколко века, като открои знакови фигури. Доскоро много европейски учени и писатели смятаха цивилизацията на номадите за дивашка и варварска. Но след като се запознаха с произведенията на казахските писатели и на първо място с И. Есенберлин, мнозина от тях преразгледаха възгледите си. Писателят изобличава шаблоните на историците от времето на застоя, дълбоко осмисляйки извървения от номадите път, и след като го представя по нов начин, прави свой важен творчески принос в жанра на историческия роман. В произведенията си той блестящо показва многополярната и мултивекторна външна политика на казахските ханове в течение на много векове.

   Появата на трилогията "Номади" е наистина голямо събитие за Казахстан. По думите на автора основната идея за написване на трилогията е следната: исторически вярно да се отрази героичното минало на казахския народ и създаването на неговата държавност.

   

   МУХТАР АУЕЗОВ (1897-1961)

   Потомък на шейх Абуталиб, чичо на Пророка Мохамед, Мухтар Ауезов остава в съзнанието на съвременниците си и в паметта на потомците като велик казахски писател, учен, педагог, обществен деец, човек с енциклопедични знания и ерудиция.

   Автор е на над двадесет пиеси, на много великолепни разкази и повести, либрета за опери и киносценарии. Връх в творчеството му е тетралогията "Епопея за Абай". Воден от любов към истината, хармонията и своя многострадален казахски народ, той го насочва към самоутвърждаване по пътя на духовните търсения и постоянното усъвършенстване. Владее всички тюркски езици, руски и персийски и издига казахския литературен и хуманитарно-научен език до небивали висоти. Произведенията му вдъхват респект от Пекин и Истанбул до Париж и Ню Йорк. И макар Мухтар Ауезов да пише, че "днес вече няма и не може да има универсална личност, подобна на Аристотел, Авицена и Леонардо да Винчи", той самият е точно такава личност. Преводите му на световната литературна класика всеки път потвърждават възможността различните национално-художествени системи органично да се влеят в стихията на казахския език. Академичните изследвания на Ауезов полагат началото на цели направления в изучаването на фолклора, епоса, историята на литературите на тюркските народи, езикознанието, естетиката, етиката, философията, правото, историята на музикалните и пластичните изкуства.

   През 1997 г. световната общественост отбеляза стогодишнината от рождението на Мухтар Ауезов. В Колонната зала на Дома на Съветите в Москва се състоя тържествено заседание по случай юбилея. В седалището на ЮНЕСКО в Париж бе открита изложба, посветена на живота и творчеството на изтъкнатия писател, както и концерт на майстори на изкуствата от Казахстан. Тържествени мероприятия в памет на Ауезов се проведоха и в Санкт Петербург, Бишкек, Грозни, Алматъ и други градове на ОНД.
горе