архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.40, бр.4, година XV, 2008г.
Операта "ХАН АБЪЛАЙ": отрицание на отрицанието
Аклима Омарова, заместник-ректор на Казахска консерватория "Курмангазъ"


   Особено място в историята на казахската култура има етапът, свързан с преориентирането към професионално композиторско творчество в руслото на общоевропейската традиция. Новата система от жанрове, форми, изпълнителско изкуство, характер на музицирането и т. н., възприета от практиката на европейското музикално изкуство и свързана непосредствено с изразяването на индивидуалното самосъзнание на художника, се налага доста последователно, макар и по различен начин. Във връзка със спецификата на тогавашния музикално-исторически период през 30-те и 40-те години на ХХ в. изглежда правомерно да се "командироват" композитори в различните региони. Такъв е поводът Е. Брусиловски (1905-1981), възпитаник на Ленинградската филхармония, да пристигне на работа в Казахстан като представител на вече изградена професионална школа. Във връзка с поставените му цели и задачи той задълбочено усвоява закономерностите на устната казахска традиция (епическа, песенна, инструментална, а също и на айтъса - състезание на казахските народни певци, акините).

   Ето какво казва Е. Рахмадиев, един от признатите майстори на съвременна професионална музика: "И навремето, и днес под думите "композиторска школа" и като цяло - "композиторско творчество в Казахстан" се подразбират учениците на Евгени Брусиловски - някои от тях са завършили неговия клас, други са били поощрявани от него, ползвали са забележките, съветите, предложенията му. На практика всички са се докоснали до мъдростта му, до педагогическата дарба на Учителя".

   Над тридесет композитори, повечето от които са видни дейци на националната музикална култура, са завършили класа по композиция на Е. Брусиловски1. Сред тях са народните артисти на СССР Кудус Кужамяров (1951), Съдък Мухамеджанов (1957), Еркегали Рахмадиев (1957), народните артисти на Казахска ССР Анатоли Бичков (1955), Кенжебек Кумисбеков (1965), Базарбай Джуманиязов (1965), заслужилите деятели на републиканското изкуство Капан Мусин (1953), Нагим Мендъгалиев (1959), Дунгенбай Ботбаев (1966), народният артист на РСФСР Леонид Афанасиев (1951), народният артист на Русия Александр Зацепин (1956) и др. (в скобите е посочена годината на завършване на консерваторията). Почти всички ученици на Брусиловски са твърдо ориентирани към конкретна сфера на музикалното творчество и почти всички бележат убедителни резултати и получават признание като композитори. Лауреати на Държавната награда на СССР са М. Тулебаев (1949), К. Кужамяров (1951), Л. Афанасиев (1952); на Държавната награда на Казахска ССР - С. Мухамеджанов (1974), Е. Рахмадиев (1980), К. Кумисбеков (1988).

   Също толкова успешна е и подготовката при народната артистка на СССР, лауреатката на Държавната награда на Казахската република, първата жена композитор в Казахстан, проф. Г. Жубанова (1927-1993), възпитаничка на Московската консерватория. Нейния клас са завършили Алмас Серкебаев (1973), Бейбит Далденбаев (1979), Тулеген Мухамеджанов (1980), Куат Шилдебаев (1981), Адил Бестъбаев (1982) и много други. По-нататъшната им професионална кариера - стремителна и убедителна, което е напълно закономерно - им дава възможност да се изявят достойно на културното поприще.

   Практиката да се изпълнява съчинената музика стимулира творческото развитие на композиторите на всички етапи. Майсторството на музикантите изпълнители е зададено от формирането на изпълнителски школи. Очевидно е израстването на кадрите в областта на вокалното и инструменталното изпълнителско изкуство.

   Възникването на оперния жанр в Казахстан не произтича от развитието на другите форми на композиторско творчество и на националния театър, а е извор, "начало на пътя" за почти всички видове професионално музикално изкуство. Десетилетия наред вниманието на казахските композитори е насочено към операта, което утвърждава статута й на водещ и основен жанр.

   Панорамата на повече от седемдесетгодишното му развитие е пъстра и сложна.

   Смисълът на жанровата революция се проследява при съпоставянена две партитури - на "Къз Жибек" (1934) на Е. Брусиловски, първата казахска опера, и на "Хан Абълай" (2004) на Е. Рахмадиев, която слага ново начало в най-новата история на жанра (изпълнителският колектив, участвал в премиерата, е удостоен с Държавната награда на Република Казахстан). Ако в многопластовостта на художествения текст на "Къз Жибек" оперната форма все още не е регулатор на сюжетното, музикалното и сценично действие, в операта на Е. Рахмадиев тя вече не се изявява в качеството си на такъв. Перспективата на подхода към новата система от конструктивни закономерности, различаваща се от обичайните видове организация на материала в музикално-театралното изкуство, осветена в "Къз Жибек" чрез "съавторството" на ярки представители на различни типове култури, в "Хан Абълай" се проявява като отрицание на отрицанието - в условията на качествено нов етап на историческия и художествен процес, в уникалното съчетаване на професионално майсторство, композиторски опит, национална вкорененост на творчеството и стила чрез "могъществото" на авторската воля тя е въплътена в реалност.

   Своеобразната поетика на "Хан Абълай" се възприема преди всичко в контекста на проблемите, свързани с художественото отразяване на националната история. Редно е да се отбележи големият брой реални исторически лица, втъкани в операта - както главни, така и многобройни второстепенни герои. Важни са също и мащабните пространствено-времеви характеристики на сюжета. Действието се развива и в казахската степ, и в границите на Джунгарското ханство, и "под открито небе", и в затворени пространства. Времевите промеждутъци, въведени логично между актовете, дават възможност в рамките на всеки от тях да се обхване конкретен период от живота на хан Абълай. Началните сюжетно-сценични дадености на актовете са зададени от реални исторически факти: външното съответствие на широко и многостранно представените в оперната практика принципи като чуждо нашествие, двубой с врага, пленяването на героя, контекста на продължителна борба между два народа, е следствие на исторически правдивото животоописание на "батър хана".

   С разгръщането на сюжета се включват и други биографични сведения: възпроизвежда се ритуалната част от "церемонията" по провъзгласяване на хан, споменават се събития от юношеството, когато Абълай е прост пастир, и т. н.

   Абълай започва бойния си път с двубой и завършва пътя си на хан на коня. Навярно този факт е определящ за смисловите "възлови точки" в четирите акта на операта: личната доблест на младия батър, доказана преди това в бой (първо действие), а после в плен (второ действие), в следващ жизнен етап чрез нови изпитания (трето и четвърто действие) се превръща в доблест на батър хана, укрепващ границите на държавата си чрез военни подвизи.

   Във всяко от изходните сюжетно-сценични положения се изтъкват онези качества на личността на Абълай, които са пряко свързани с умението му да въздейства на околните и посредством словото. Забележителен е фактът, че в многобройните произведения на устното творчество са отразени не само драматичните обрати в съдбата на Абълай, но и смисълът на изказванията му. Влиянието на словото му се разкрива последователно и многостранно и което е най важно, при преодоляване на съпротива, изразена под различна форма и с различна степен и качество.

   Освен спора на батърите преди двубоя, острите словесни сблъсъци, пренията в рамките на съда и др., отразяващи борбата на мнения, в операта са актуализирани и други форми на словесни обръщения ("Бата", "Дат!"), които също се оказват композиционно и драматургично значими.

   В съотношението между "победите" и "пораженията" - лични, но общи за целия народ - се утвърждава необходимостта от съгласие и единомислие. Ето защо в движението от взаимната зависимост "народ-батър" към "хан-народ", обичайният в контекста на героично-патриотичната опера заключителен смисъл на единението между самоотвержения герой и народните маси е надминат: чрез различните етапи и форми на самоутвърждаване на Абълай батъра (първи и втори акт) и Абълай хана (трети и четвърти акт) високите му човешки качества - смелост, храброст, чест, достойнство, благородство, ум - подчертават мъдростта на хана обединител - държавник и пълководец.

   Героико-патриотичната насоченост на съдържанието е много характерна за казахските опери. Тя се реализира в контекста на различни етапи от националната история: освободителната борба през ХIХ в. - въстанието начело с Исатай Тайманов през 1836-1838 г. ("Курмангазъ" на А. Жубанов и Г. Жубанова, "Махамбет" на Б. Джуманиязов), въстанието начело с Есет Котибаров през 1855-1858 г. ("Бекет" на А. Зилбер); въстанието през 1916 г. ("Жалбър" на Е. Брусиловски, "Амангелдъ" на Е. Брусиловски и М. Тулебаев); Гражданската война на територията на Казахстан ("Дълбокото езеро" на И. Надиров, "Пленница" на В. Великанов, "Заря в степта" на Е. Рахмадиев, А. Бичков, Г. Гризбил); Великата Отечествена война ("Гвардия, напред!" на Е. Брусиловски, "Тулеген Тохтаров" на А. Жубанов и Л. Хамиди, "Жамбъл" на Л. Хамиди, "Двадесет и осем" на Г. Жубанова).

   Единството на главния герой с народа е отразено като неизменна даденост в епичните опери ("Ер Таргън" на Е. Брусиловски, "Алпамъс" на Е. Рахмадиев.)

   С демократизирането и социалното актуализиране на операта в присъщи тъкмо на казахския народ ситуации и с интелектуализирането на съдържанието "Хан Абълай" на Е. Рахмадиев e значима, що се отнася до "материалното фиксиране на трудно поддаващото се на определение "вещество на историята", наречено национален дух", до "интерпретацията на миналото, впечатлението от онези "блокове и фрагменти", които са толкова важни в наши дни. Днес едва ли има по-важна задача от единството на народа в потока на историята..."2.


1 Консерваторията в Алма Ата (днес Алматъ), предишната столица на Казахстан, е открита през 1944 г.
2 Назарбаев Н. А. В потоке истории. - Алматы, 1999. - С.292, С.148. (296 с.)
горе