архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.3, бр.4, година XV, 2008г.
Марат Тажин, министър на външните работи на Република Казахстан, специално за списание "Европа 2001"

Дипломация, основаваща се на икономически възможности и вътрешен потенциал


   Въпреки относително крат-кото съществуване на своята държавност, за 17 години съвременен Казахстан успя да постигне забележителни успехи при преодоляване прехода от планова към пазарна икономика, изграждането на демократична държава, т. е. утвърждаване на демократичните ценности в обществото и формиране основите на гражданското общество. Анализът на изминалите години свидетелства за дълбочината и мащаба на поставените от Казахстан задачи, в основата на които са залегнали последователността, прагматизмът и толерантността.

   Принципите на балансирана и мултивекторна външна политика, формулирани от президента Н. Назарбаев в началото на 90-те години на ХХ в., доказаха своята състоятелност и нямат алтернатива като основа на взаимодействието ни с международната общност.

   Казахстанската външна политика има постоянни приоритети, насочени към разгръщане на съюзнически отношения с Русия, добросъседско и взаимноизгодно сътрудничество с Китай, стратегическо партньорство със САЩ, тясна и взаимноизгодна интеграция със съседните държави в Централна Азия, разширяване на взаимноизгодните отношения с водещите страни в Азия и в мюсюлманския свят. Ние задълбочаваме политическия си диалог и икономическите си отношения със страните, членки на ЕС.

   Отделно място заема България, с която ни обединяват дълбоки исторически и етнически корени, които и в бъдеще могат да станат залог за по-тясно взаимодействие. България бе сред първите страни, признали независимостта на Република Казахстан през декември 1991 г. След установяването на дипломатически отношения бе отворена нова страница в историята на казахско-българските връзки. Изключителна роля за качественото им укрепване изиграха първите посещения на държавните глави на двете страни. През 1993 г. президентът на България Ж. Желев направи официално посещение в Казахстан, по време на което бяха обсъдени въпроси на двустранното сътрудничество, бяха набелязани начини за увеличаване на търговския обмен и бяха определени приоритетните направления за политическо взаимодействие.

   Допълнителен тласък на взаимоотношенията ни даде ответната визита в България на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев през 1999 г. Още тогава сред най-актуалните въпроси на двустранното сътрудничество нашите президенти поставиха възможността за използване транзитния потенциал на България, транспортирането на въглеводородна суровина в България и Европа. Както се вижда днес, тези идеи се въплътяват в проектите ТРАСЕКА, Бургас-Александруполис и др.

   Пак тогава бе подписана декларация за по-нататъшно развитие на приятелските отношения и сътрудничеството, споразумения за въздушния транспорт, за взаимно поощряване и защита на инвестициите, за културен обмен, за сътрудничество в сферата на стандартизацията, метрологията и сертификацията, а също и договор в областта на туризма.

   В рамките на официалното посещение на президента на България Георги Първанов в Казахстан през юли 2003 г. държавните глави подписаха меморандум за по-нататъшното развитие и задълбочаване на сътрудничеството между България и Казахстан. Бяха сключени междуправителствени споразумения за сътрудничество в областта на борбата с тероризма и организираната престъпност, с незаконната търговия с наркотични средства и други опасни видове престъпления, за задълбочаване връзките в сферата на здравеопазването и правосъдието.

   Важно е да се изтъкне, че позициите на нашите страни по основните международни проблеми или са близки, или напълно съвпадат. Затова те са активни участници в антитерористични коалиции, като оказват своята помощ за следвоенното възстановяване на Афганистан и Ирак. Особеният интерес на Казахстан към България се определя от ролята й в транзитно-транспортните проекти на Балканите като свързващо звено между Азия и Кавказ с ЕС. Интензивни са и контактите ни в областта на парламентарното сътрудничество. В Народното събрание работи група "За приятелство с Казахстан". Някои от нейните членове посетиха Казахстан през 2005 г. като наблюдатели на президентските избори.

   Така Казахстан и България успешно преодоляха началния етап и вече пристъпват към качествено ново равнище - изпълняване на договореностите с практическо съдържание, търсене и установяване на нови насоки за сътрудничество в променените световни условия.

   Външната политика на Казахстан е насочена към задълбочаване и ефективно участие в съществуващите интеграционни структури: ОНД, Евроазиатската икономическа общност (ЕИО), Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), ООН, ОССЕ, Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

   Важно е да се отбележи, че в момента представители на Казахстан са ръководители на две големи международни организации - Евроазиатската икономическа общност и ШОС, а през 2010 г. страната ни ще председателства ОССЕ.

   Мултивекторният външнополитически курс на Казахстан намира отражение в разширяване на контактите и взаимодействието с ООН. От първите дни на пълноправното си членство през март 1992 г. страната ни използва арената на тази авторитетна международна организация като рупор за казахстанските позиции по различни проблеми, пред които е изправена международната общност. Така, по време на изказването си на 62-та сесия на Генералната Асамблея на ООН президентът Н. Назарбаев се обърна към международните лидери с призив да отделят повече внимание на въпросите на икономическото развитие, а не да създават атомно оръжие, да предприемат действия за промяна на разпоредбите на Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Освен това казахстанският лидер отбеляза необходимостта от решаване на енергийните проблеми и приемането на Евразийския пакет за стабилност на енергийните доставки, предлагащ задължения и гаранции както от страна на потребителите, така и на доставчиците. Наред с другите важни инициативи, с които Н. Назарбаев се обърна от международната трибуна, беше разработването на глобална енергийно-екологична стратегия и по-нататъшното й внасяне за обсъждане от Срещата на върха за устойчиво развитие през 2012 г.; провеждането под егидата на ООН на Трета световна среща на религиозните лидери през 2009 г., учредяване на Международна година за сближаване на културите и религиите, а също и реформиране на ООН, що се отнася до необходимостта от повишаване на дееспособността й като извънредно важен инструмент за колективно регулиране на международните отношения и формиране на многополюсен свят с оглед на геополитическите и геостратегическите тенденции на развитие. В изказването си Н. Назарбаев подчерта още, че разширяването на Съвета за сигурност трябва да става както по посока на постоянните, така и на непостоянните членки въз основа на справедливо географско представяне и уважение към суверенното равенство на държавите.

   Особено място сред тазгодишните външнополитически инициативи ще заема Форумът на министрите на външните работи от мюсюлманските и западните страни "Общ свят: напредък чрез разнообразие", който ще се състои през октомври в Астана.

   Чрез политически методи ние осигуряваме неконфронтационно присъствие в Казахстан и в Централноазиатския регион на водещи в политическо и икономическо отношение държави: Русия, Китай, САЩ, а също и на ЕС. Поддържане на стабилно, предсказуемо и конструктивно сътрудничество с тези геополитически сили в условията на непрекъснатото противопоставяне на техните разнопосочни и взаимно изключващи се интереси стана възможно благодарение на авторитета на президента на Казахстан и добре обмислената външнополитическа стратегия.

   В продължение на няколко години Казахстан оформи система от икономически, научно-технически и културно-хуманитарни отношения, като при това разширяваше договорно-правната база с много държави. Страната ни е изключително заинтересована от решаването на проблемите със сигурността и разполага с доста ефективни методи за взаимодействие в борбата с международния тероризъм, незаконната търговия с наркотични вещества и други нетрадиционни заплахи. Двустранните договори за стратегическо партньорство служат като база за взаимодействие при решаването на тези въпроси, а като форма - съвместните мероприятия в рамките на ОНД, ОДКС, ЕИО, ШОС.

   Процесите в съвременния свят изправят Азия, както и целия свят, пред различни по форма и прояви предизвикателства. В тези условия азиатските държави стигат до разбирането, че само с обединени усилия и сътрудничество е възможно по мирен път да се постигне стабилно развитие на азиатския континент.

   През октомври 1992 г. лидерът на младата държава Нурсултан Назарбаев ясно долови необходимостта от създаване на универсална структура за сигурност в Азия и от трибуната на ООН излезе с инициатива за свикване на Съвещание по взаимодействие и мерки за доверие в Азия.

   Следва да се отбележи, че бе нужно известно време процесът да напредне до сегашния си етап, което бе постигнато с огромните усилия на дипломатическата служба на Казахстан съвместно с останалите държави, членки на този форум. С течение на времето страните от региона започнаха да осъзнават необходимостта от преговорна площадка, където да обменят мнения по актуални въпроси за сигурността на континента. Проведоха се множество срещи и мероприятия, които спомогнаха за постигане на по-голямо разбиране между участниците в Съвещанието по взаимодействие и мерки за доверие в Азия (СВМДА); беше създадена достатъчна правна основа. Сега в Съвещанието членуват 18 страни, а решението за 18-та членка беше взето от срещата на върха на държавните глави, състояла се през 2006 г. в Република Корея. Пан Ги Мун, сегашният генерален секретар на ООН, сложи подписа си под историческия документ. Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че СВМДА съвсем основателно се превърна във фактор в съвременните международни отношения. Дейността на нашата страна за поддържане сигурността на азиатския континент става все по-важна на фона на напрегнатото положение около иранската ядрена програма, заплахата от разпространение на ядрено оръжие и като резултат от това - заплахата за стабилността в региона и в света като цяло.

   През годините на своята независимост Казахстан има исторически принос за укрепване режима на неразпространение на ядрено оръжие и разоръжаване. Отказът да притежаваме четвъртия по размер ядрен арсенал и непоколебимостта ни да изпълняваме поетите от нас международни задължения показаха реалната загриженост за благосъстоянието на казахстанския народ, обезпечиха сигурност и създадоха условия за икономически растеж. Днес Казахстан е пример за доброволна проява на сдържаност в интерес на мира и стабилността на планетата. Ние се присъединихме към такива всеобхватни документи като Договора за неразпространение на ядрените оръжия, Договора за пълна и обща забрана на опитите с ядрени оръжия, Конвенцията за забрана на химическите оръжия, Конвенцията за забрана на биологичните и токсични оръжия, както и към редица други международни споразумения в тази област. На 08. 09. 2006 г. в Семипалатинск държавите от Централна Азия в тясно сътрудничество с ООН подписаха Договор за създаване на зона, свободна от ядрено оръжие, в нашия регион.

   В Астана се провеждат конгреси на лидерите на световните и традиционни религии под председателството на президента на Казахстан, което служи за потвърждение на сериозните ни намерения в областта на укрепването на религиозния мир не само в нашата страна, но и в целия свят. На това внушително мероприятие от цял свят се стичат представители на повече от 20 държави - последователи на исляма, християнството, юдаизма, будизма, даоизма, шинтоизма и други религиозни течения. В рамките на конгресите се обсъждат актуални въпроси за свободата на вероизповедание, както и за ролята на религиозните лидери за укрепване на международната сигурност. В центъра на вниманието на лидерите на различните вероизповедания и на обществените дейци стоят изключително важните въпроси за преодоляване на духовната криза, обединяване усилията на световните религии за мирно решаване на конфликтите.

   Не е случайност, че Казахстан става вече традиционно място за среща на представители на различни религии. Причината е преди всичко в уникалния модел на етническа и религиозна стабилност, който постепенно се превръща в марка на страната ни, в характерна черта, по която световната общност я отличава. Последователността и отговорността на политиката ни в процесите на диалога между цивилизациите се състои в това гласовете на духовните лидери, прозвучали на Конгреса на лидерите на световните и традиционни религии, чието второ заседание се състоя през септември 2007 г., да се чуят на политическото равнище на държавните ръководства. В тази връзка държавният ни глава излезе за пръв път през 2006 г. с инициативата за организиране на диалог между мюсюлманския свят и Запада, основната идея за който бе обсъдена от него и срещна подкрепата на президента на САЩ Джордж Буш, премиера на Великобритания Т. Блеър, както и на държавните глави на страни като Бразилия, Испания и др. Що се отнася до представителите на мюсюлманския свят, ръководителите на Египет, Катар, Саудитска Арабия и Йордания изразиха готовност да подкрепят инициативата. Нещо повече, казахстанската идея срещна подкрепа и разбиране у 57-те държави, членки на Организацията Ислямска конференция, което намери отражение в заключителното комюнике на Съвета на външните министри от Организацията Ислямска конференция от 17. 05. 2007 г. в Исламабад (Пакистан). С оглед на това в работата по обсъждането на концептуалното съдържание и напредъка на инициативата се включи и генералният секретар на ОИК Е. Ихсаноглу. Въз основа на тази подкрепа бе решено да се учреди такъв диалог, като през октомври 2008 г. се проведе форум на външните министри от мюсюлманските и западните държави "Общ свят: напредък чрез разнообразие".

   Покана за участие във форума получиха 57 страни от мюсюлманския и западния свят. Редица страни, както мюсюлмански, така и западни, изразиха заинтересованост и потвърдиха участието си. Основната цел на форума е на политическо равнище да се обсъдят практическият подход на страните към проблематиката на международните отношения, взаимната адаптация на културите, да се анализира ролята на медиите в този процес като допълнение към диалога на религиозните дейци. Търсенето и постигането на практически резултати е най-сложната задача на предполагаемия форум. За решаване на отговорните му задачи се провеждат предхождащи го мероприятия, първото от които бе състоялото се на 3-4. 04. 2008 г. заседание на групата от известни учени, културни дейци и политици (Reflection Group). Освен това за август-септември 2008 г. е предвидено съвещание на отговорните длъжностни лица от страните, участнички във форума.

   В нашия външнополитически дневен ред все по-забележима роля играе активното ни участие в работата на многостранните структури на глобално и регионално равнище. Както е известно, на заседанието на Съвета на външните министри на ОССЕ през ноември 2007 г. в Мадрид бе взето решение Казахстан да поеме председателството на организацията през 2010 г. Това решение е реално признание за постиженията на Казахстан в изграждането на демократично общество и либерална пазарна икономика. Консенсусът на държавите, участнички в Мадридската среща, се основава на обективна оценка за вътрешната политика на ръководството на Казахстан, осигуряваща етнически и религиозен мир и политическа стабилност в казахстанското общество.

   Нашето председателството на ОССЕ ще спомогне за по-нататъшна модернизация на политическата система, подкрепяна от президента и насочена към реформиране на обществено-политическия живот в страната в посока към по-нататъшна демократизация. Освен това като председател на ОССЕ, Казахстан ще е в състояние да се превърне в главно свързващо звено за взаимодействие между ОССЕ и останалите регионални обединения, каквито са ШОС, СВМДА и ЕИО, и да обедини усилията им за решаване на най-важните политически и икономически проблеми в цялото евроазиатско пространство. Казахстанското председателство дава на ОССЕ прекрасен шанс да повиши информираността и ангажираността на Запада в процесите, извършващи се в Азия, да осъществи по-тесни партньорски отношения със страните от този регион и да осигури по-голяма прозрачност на границата с Афганистан. Разкриват се нови възможности за изграждане на сигурна, стабилна и предсказуема Централна Азия, от което са заинтересовани не само държавите от региона, но и цялата международна общност.

   За активизиране на сътрудничеството със страните от ЕС, както и в контекста на предстоящото председателство на ОССЕ през 2010 г., държавният глава на Казахстан специално наблегна във февруарското си обръщение към нацията на необходимостта от разработване на програмата "Път към Европа". Предвиждат се следните основни направления на програмата:

   - активизиране на технологичното сътрудничество със страните, членки на ЕС, посредством привличане на най-новите нано- и биотехнологии. Създаване на условия за започване и разгръщане на сътрудничество при използване на необходимите прогресивни европейски технологии за модернизиране на съществуващата транспортна инфраструктура в Казахстан;

   - привличане на съвременни аграрни технологии за постепенно преминаване към европейските стандарти и сертифициране на продукцията, а също и на технологии, използвани в Европа, за филтриране на отпадъци и утилизация на твърдите отпадъци;

   - изучаване и използване на европейския опит при по-нататъшното разработване на редица основни пазарни принципи в сектора на енергетиката, като стратегия на енергоснабдяването, поощряване и защита на инвестициите, право на достъп до енергийната транспортна инфраструктура, формиране на монополи и реформа на тарифната политика и др.;

   - придобиване на европейски технологии за разработката на дълбоководни находища, привличане на инвестиции при дълбочинната преработка на въглеводородите;

   - усъвършенстване на казахстанската институционална база, като се използва позитивният европейски опит;

   - сътрудничество с европейските партньори по въпросите за развитие на малкия и средния бизнес, инфраструктура за подкрепа на дребното предприемачество и т.н.;

   - сътрудничество в сферата на образованието, обмена на студенти и професионално-преподавателския състав.

   Нашите европейски, включително и българските ни партньори, вече могат да се включат в реализиране на гореизброените задачи, които ще имат приоритетна подкрепа от страна на държавата ни.

   Казахстанската страна смята, че реализирането на програмата ще стане нова крачка, насочена към интензификация на политическото взаимодействие на Казахстан с Европейския съюз, привличане в страната ни на европейски мениджмънт и технологии, културно сближаване и диалог между народите като цяло.
горе