 |
|
| АРТ |
стр.40, бр.4, година XIII, 2006г. |
|
|
Тласък - поглед върху историята и идея за бъдещето |
|
|
Пламена Димитрова-Рачева,
куратор на българския проект |
|
 |
| Част от българската експозиция |
От 1955 г. български художници участват в Международното биенале на графиката в Любляна. Това е единственият форум за съвременно изкуство, в което наши творци имат свое постоянно международно присъствие. Тук е мястото, където те са установили най-пълноценната форма на сътрудничество и взаимодействие с чуждестранната графика.
Концепцията на Биеналето на графиката в Любляна беше развита от Юрий Микуш, след обявен конкурс от Международния център за графични изкуства в Любляна през декември 2003 г. Кураторът е подбрал 18 институции от цял свят - Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. Мнозинството от тях са били участници в организацията на Биеналето в Любляна в предишни години. Това даде възможност на юбилейното издание да се представи един широк спектър от институции и организации, чиято дейност е свързана със съвременната графика и разообразната й роля в сложния свят на съвременното изкуство - музеи, студиа за печатна графика, центрове за компютърен печат, национални библиотеки, организатори на биеналета и триеналета на графиката. Повечето от тези институции, които са работили с Биеналето в Любляна, са си сътрудничили с него и са подпомагали процесите за утвърждаване в международен план на графичното изкуство.
 |
| Румен Нечев, смесена техника, 34х97,5 см, България |
 |
| Йорг Шлик, “Салаам Бомбай”, 70х70 см, Австрия |
 |
| Анджей Беднаржик, “Ре-про-дуктор”, инсталация, молив на хартия, огледала, стомана, 205x700x700 см, Полша |
Двадесет и шестото издание на Биеналето в Любляна за първи път имаше мото и символично носеше названието “Тласък” - тласък, който да събере поглед върху историята и да даде идея за бъдещето. По този повод Международният графичен център в Любляна през декември 2004 г. организира и проведе международна конференция по проблемите на съвременната графика - новаторство и традиция. Всички материали бяха публикувани в каталога на 26-ото биенале в Любляна и дават възможност на специалистите от цял свят да се запознаят с проблематиката на съвременното графично изкуство и с идеите и възгледите за неговото развитие в бъдеще.
В международния кураторски екип бяха специалисти и директори на институции като Бруклинския музей, Каирското биенале, Биеналето в Юваскиля, Центъра по калкография в Мадрид, Музея за графични изкуства - Рим, Триеналето на графиката в Краков, Биеналето на графиката в Тайпей, Парижката национална библиотека, биеналетата на графиката в Латинска Америка, Новосибирск - Русия, Талин - Естония, Финландия; Музея за модерно изкуство в Токио, Триеналето на графиката в София и др.
Юбилейното издание се откри в края на юни и продължи до октомври 2005 г. Несъмнено това бе най-престижният международен форум за годината на съвременна графика, който можеше да се види в Европа. Интересна бе и богатата програма от съпътстващи подбрани изложби в различни галерии в Любляна и в Международния център за графично изкуство - изложба на носителя на “Гран при” от 25-ото издание на Биеналето в Любляна американския художник Реймонд Питебон, колекция с “Най-ценните графики на словашката графика от последните 50 години” и изложба “Първа линия”, представяща авангардни и алтернативни отпечатъци и печат в Словения от концептуализма до настоящето. Международното жури на биеналето присъди голямата награда на 26-ото биенале на графиката в Любляна на Института за култура, който организира Триеналето на графиката в Латинска Америка, Карибите и Пуерто Рико с главен куратор Мария Кармен Рамирез. Тя заедно с екип от четирима известни от Триеналето в Латинска Америка куратори са разработили темата на проекта “Преминаване” и са селекционирали 4-има участници: Джинифър Алора и Гуелермо Калзадила, Мигел Лучия и Елвис Фуетес (Сан Хуан).
Откриването на биеналето бе ознаменувано с всеобщо признание за неговата водеща международна роля в изкуството на графиката, тогава когато Европа и светът бяха разделени на враждуващи лагери и когато през 50-те години на ХХ в. то, както и сега е имало обединяваща роля за творците в името на хуманноста и развитието на креативните идеи на човечеството. Експозицията на биеналето обхващаше огромна площ в един от етажите на най-старата фабрика за тютюн в Любляна. В това условно сепарирано пространство разнообразният възглед за графично изкуство беше изявен чрез ползването на различни медии - от електронните, цифрови технологии, светлинните и видеоинсталации до мултимедия и произведения в класическите печатни технологии с отпратки към книгопечатането и илюстрацията. На този богат фон при откриването българската експозиция бе приета с изключителен интерес. Десетки хора разглеждаха творбите в “Подвижния графичен кабинет” на проф. Буян Филчев и Емил Миразчиев и мултимедийното представяне на майсторите на българската графика от близкото минало. За първи път през последното десетилетие толкова мащабна изложба на българска графика се показва в рамките на международна експозиция за съвременно изкуство.
 |
| Алора и Калзадила, “Отпечатъци на подметки”, цветна фотография, 50,8х61 см, Латинска Америка |
 |
| Костадинка Миладинова, “Археологическа находка”, колаграфия, 53,5х65 см, България |
Общо 82 български художници са участвали със свои графични произведения на Международното биенале на графиката в Любляна през последните 50 години и в концепцията на българския проект условно ги разделихме в три зони. Историческият преглед бе с мултимедийно експониране на творби от изтъкнатите български художници Веселин Стайков, Илия Петров, Найден Петков, Васил Захариев, Марко Бехар, Карл Йорданов, Емерих Якобов, Атанас Нейков, Тодор Панайотов, Христо Нейков, Златка Дъбова, Мана Парпулова, Петър Чуховски, Симеон Венов, Таня Владова, Димитър Бакалов, Стефан Марков, Кирил Гюлеметов, Стоян Стоянов, Любомир Янев.
Основният център бе ретроспекцията в специално изработена за изложбата конструкция “Подвижен графичен кабинет”. Решена като инсталация в две части, тя позволяваше на публиката близък контакт с графичните листове на общо 40 български художници, които през различни години са представяли свои произведения в Биеналето в Любляна, и други, които сега участват в организацията на Триеналето на графиката в София и са отличени с награди. Идеята за това се базира на факта, че съвременното графично изкуство превърна голяма част от творците в медиатори на различни форуми, акции, изложби и проекти, подпомагащи процесите в съхраняване и развитие на ценностите и технологиите на графичното изкуство. Сред участниците са имената на Борислав Стоев, Румен Скорчев, Иван Нинов, Михаил Петков, Георги Лечев, Костадинка Миладинова, Зафир Йончев, Греди Асса, Захари Каменов, Елена Панайотова, Атанас Василев, Ванко Урумов, Валери Чакалов, Пламен Монев, Дарина Пеева, Димо Колибаров, Иван Димов, Мария Духтева, Милко Павлов, Сашо Анастасов, Румен Нечев, Явора Петрова, Стефан Божков и др.
В отделна зона бяха двама от водещите български графици - медиатори, които формират своя концепция за графиката днес. Проф. Буян Филчев в настоящия момент е творчески свързан с най-значимите изяви на съвременната българска графика, илюстрация и оформление на книга. В неговата многосъставна творба, тип инсталация, бяха включени графичните му цикли “Генезис”, “Яйце” и “Птица”. Последователното преминаване на графичните модули от една творба в друга визуално изразяват идеята за универсалната същност на графичния език. В него се преодоляват традиционните фигуративни похвати чрез необичайните смислови ракурси и еволюционни гледни точки, които стигат до нас и продължават нататък във времето и пространството. Другият автор бе Емил Миразчиев - художник и куратор на национални и международни изложби и проекти: за графика, за съвременно изкуство, електронни и медийни изкуства и теория. Неговите творби са в областта на инсталацията, видеоарта, фотографията. Като представител на новаторските търсения в изразния език на графиката, той се интересува от графичния процес като начин на преобразуване на графичната материя. Използва класическите техники на печат върху хартия - носеща основа, която поема графичния отпечатък от плочата. Показва ни различни структури, техники, комбинации от тях и от графични изображения във фриз - триптих, колаж. Показва метаморфозите на плоскостта на хартията в релеф при сухия печат и при всичко това остава най-красивата илюзия за зрителя. Двадесет и шестото международно биенале на графиката - Любляна, направи своето поредно оттласкване от мащабите на европейска към световна изява в съвременното изкуство. Юбилейното му издание показа, че то има потенциала да продължи първоначалната си мисия - да бъде център на нови идеи за всички, които се интересуват и работят за наследството на графичното изкуство, за всички, които организират международни периодични форуми на графиката по света - биеналета, триеналета, и за специализираните институции, които работят за изследването и проучването на историята и разпространението на графичното изкуство.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
