 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.4, година XIII, 2006г. |
|
|
Материалната култура и манталитетът определят успеха на словенците |
|
|
|
|
 |
| Н. Пр. Владимир Атанасов, посланик на Република България в Словения |
Н. Пр. Владимир Атанасов е роден през 1955 г. в София. Доктор на филологическите науки, преподавател по “Методика на обучението “ в СУ ‘Св. Климент Охридски”. Член на Академичния съвет на СУ “Св. Климент Охридски”, на Асоциацията на филолозите-българисти в България, на Асоциация на българските писатели. От 2001 до 2003 г. е Министър на образованието и науката. Владее английски, немски, руски, словенски. Женен, с две деца.
- Г-н Посланик, наскоро делегация начело с министър-председателя на Словения бе на посещение в България. Все повече словенски фирми проявяват интерес към развиване на бизнес в нашата страна. Те се организираха в Българо-словенки форум. На какво се дължи този интерес на словенците - дали поради предстоящото влизане на България в ЕС, или по-скоро е въпрос на взаимни интереси?
- Очакваното приемане на България за пълноправен член на ЕС, както и конкретизирането на взаимните интереси между България и Словения в последните години са причина за повишаване на активността както в политическия, така и в икономическия диалог.
Когато говорим за доверие между две партньорски страни, следва да имаме предвид и фактът, че Словения трета от всички членки ратифицира Договора за присъединяване на България към ЕС с пълно мнозинство, а това е недвусмислен знак от страна на Словения, че България заема важно място не само в регионален, но и в общоевропейски план. България вече е уважаван партньор в рамките на икономическото и политическо сътрудничество в региона на Западните Балкани.
Българо-словенският форум през май т. г. в София също изигра немалка роля в процеса на взаимно опознаване и повишаване на партньорското доверие. Вие знаете, че повече от 70 словенски бизнесмени посетиха България. За това най-голяма заслуга имат външнополитическите и икономически съветници на премиерите на нашите две страни, председателят на Българо-словенското икономическо дружество г-н Славов, както и усилията на българското посолство в представяне на икономическия климат, продукцията и възможностите на нашата страна в областта на туризма, фармацевтиката, банковото дело, транспорта. Ще допълня, че в последните месеци се увеличиха рязко и запитванията към посолството на България в Любляна за установяване на бизнесконтакти в различни области на икономиката.
- Словения е една значително малка страна като територия и население, но с изключително интензивно развитие в областта на икономиката и инвестициите. България също е малка страна, но като че ли нещата у нас вървят по-трудно. По-лесно ли се управляват малките от големите страни? Географското положение или историческото наследство играят по-голяма роля в развитието на една страна?
- В сравнение със Словения, България съвсем не е малка страна. По население и площ България е 4-5 пъти по-голяма от Словения. Но историческото развитие има свои особености, продиктувани от комплекс национални и политически условия. Историческото наследство несъмнено въздейства върху оформянето на манталитета, т. нар. национален характер, степента на етнически, религиозен и социален интегритет. България извървя труден преход, но днес има стабилно коалиционно управление и устойчив ръст на икономическо развитие, две условия, които вдъхват доверие в нашите европейски партньори.
Що се отнася до историята на Словения, следва да се посочи, че династията на Хабсбургите, заема словенските земи от XIV в. до създаването на Кралството на сърби, хървати и словенци през 1918 г. и диктува политическото и икономическо развитие на този малък народ. В този исторически период е изграждана в голяма степен материалната култура на словенците, манталитета им, в който доминират дисциплината и прагматизма. Ще си позволя да отбележа, че до днес в страната владее дух на конструктивизъм и натрупване. Този дух се съхранява и в годините след 1929, когато словенците стават част от Кралство Югославия.
Разбира се, за характера и управлението определяща роля имат политическото битие и геостратегическото разположение на страната. След Втората световна война Словения става република в рамките на федерацията на южните славяни - съответно ФНРЮ и СФРЮ, и съществува в несъмнено по-меки условия на относително добре запазена земеделска собственост и дребно производство. Още по времето на социализма Словения произвежда голямата част от БВП на Югославия, което означава, че икономическата мощ на страната в момента е резултат на натрупване и развитие на капацитет и капитали.
- Словенците са определяни от другите като точни хора с артистична натура. Не случайно най-известните словенски личности са или математици, или поети. По какво си приличат и по какво се различават те от другите славяни, от българите?
- В рамките на шегата може да кажем, че словенците са артистични като италианци и прагматични като австрийци, но все пак трудно и по условие некоректно е да се правят такива обобщения.
Словенците извън съмнение са артистични натури. Тук може да споменем имената на Ян Рапоса и неговите черно-бели фотографски импресии, донесли му Световна награда през 2003 г., флейтистката Ирена Графенауер и художника Борис Борчич, носители на престижната награда за приноси в областта на културата на името на Франце Прешерн за 2004 г., есеистът Милан Деклева и Карпо Година, филмов директор и носител на документалната памет на бивша Югославия и на Словения в частност.
Може би точността, за която става дума във вашия въпрос, се отнася към световните приноси в областта на науката, дело на словенци. Това са международно признати учени в областта на фармацевтичната химия, физиологията на клетката, теоретичната физика, структурната биология и т. н.
Все пак ако сме политически коректни, може да кажем, че за изграждане на добро партньорство най-важни са общите качества и взаимният интерес, а не различията. Ще се опитам да отговоря на вашия въпрос така: онова, което наричаме “разход на работно време”, не е черта на словенците. Работният ден започва в 7 часа, банките отварят в 8 и е почти изключено да бъде потърсен служител от държавната администрация, който да не реагира или да не върне обаждането, след като се освободи.
Освен това следва да имаме предвид, че структурата на словенското общество е доста хомогенна. От референдума за независимост до днес общественият дебат се води изключително цивилизовано, а приетият закон означава, че той става закон за всички.
- Как виждате бъдещите взаимоотношения между нашите две страни в рамките на ЕС?
- Като посланик на Р България смятам, че партньорството между двете страни в рамките на ЕС ще се осъществява по отношение на стабилизиране и евроинтеграция на региона на Западните Балкани, участие в изграждането на обща енергийна стратегия, развитие на икономическото сътрудничесто, свързано с Черно и Каспийско море, както и възможностите, които предлага инициативата на словенското правителство, наречена Форум на славянската култура. С други думи, в бъдеще може да се очаква активно политическо, икономическо и културно партньорство.
- В годините на демокрация България среща трудности с присъствието на негативни фактори като корупция, престъпност, изостаналост в регионалното развитие. Съществуваха ли и съществуват ли същите слабости в Словения и как тя се справя с тях?
- Както стана дума, Словения е малка страна и поради редица от гореспоменатите фактори, някои от “трудностите” на нашия преход не са познати на словенското общество. Словения е на едно от първите места по неразпространение на корупцията. В страната действа Закон за предотвратяване на корупцията, приет от Държавния сбор (Националното събрание) през декември 2003 г., а от 1 октомври 2004 г. - започва да действа и Комисия за противодействие на корупцията. Между другото комисията освен председател има заместник председател и трима членове, единият от които по условие трябва да е жена. Ще добавя още един интересен факт, свързан с равните възможности на половете, по което и нашата страна активно работи: в словенската правосъдна система работят като съдии 248 мъже и 604 жени. По данни за 2004 г. във върховните съдилища на страната работят 34 % жени съдии.
На 10 февруари т.г. Държавният сбор на Република Словения прие Закон за несъвместимостта на упражняване на публични функции с частни дейности, по силата на който Комисията за противодействие на корупцията се закрива, като пълномощията й се прехвърлят на орган, който ще работи в рамките на парламента.
В Словения през май т. г. беше създаден Център за европейско бъдеще със статут към изпълнителната власт, който ще влезе в партньорски отношение с българското Министерство на държавната администрация и административната реформа за разработване на общ антикорупционен проект.
Друг белег на социалното равновесие е равнището на криминалните прояви. Може спокойно да се каже, че равнището на социалната сигурност и защита е доста високо. Разбира се, в страната съществуват всички познати наказателни деяния, но като цяло ръстът на криминалните прояви, като престъпления срещу личността и собствеността, не е висок. В известен смисъл, рискови групи са имигрантите от някои бивши югославски републики, както и транзитно преминаващите през страната граждани на страни извън ЕС. Предстои Словения да стане външна граница на Шенгенското пространство и контролът на гранична полиция е много сериозен, още повече че два пъти годишно се правят мониторингови проверки от ЕК за изпълнението на “Шенгенските правила”.
В същия ред на мисли бих искал да добавя, че предстои в края на август т. г. да започне въвеждане на т. нар. “биометрични паспорти”. Наред със свързване на страната с общата информационна система SIS II, ще бъде завършен и процесът на изпълнение на стандартите за издаване на Шенгенски визи и граничен контрол. Всичко това ще предотврати възможността за проникване в страната на криминогенни елементи.
Разбира се, съществуват и региони, в които намирането на работни места и съответно процентът на безработица представляват проблем. Но решение на този проблем, от една страна, може да бъдат, както у нас, данъчните преференции и инвестиционните облекчения. От друга - инструментите, които предлага членството в ЕС. По-изостаналите райони се включват в активен икономически оборот чрез получаването на средства от кохезионните фондове и фондовете за регионално развитие на ЕК. За активната вътрешна и в частност регионална политика говори и фактът, че за миналата година Словения е усвоила 91% от средствата на ЕС, немалка част, от които са насочени за икономическо развитие на изоставащите региони.
- С какви предпазни клаузи Словения бе приета в ЕС?
- Словения бе приета в ЕС на 1 май 2004 г., доколкото ми е известно без индивидуални предпазни клаузи. Словенското общество гласува с 89,6% одобрение на референдума за присъединяване към ЕС през 2003 г. Днес Словения е най-динамично развиващата се страна в сравнение с останалите девет страни от последното разширяване на ЕС. Икономическият растеж на страната е около 4%, а жизненият стандарт покрива 80% от стандарта на “старите” страни членки. Както и ние, словенците очакват 1 януари 2007 г. с известно нетърпение, тъй като след решение на Комитета на министрите на външните работи, предстои на тази дата страната да стане член на EMU, Европейския монетарен съюз, т.е. да приеме еврото като единствено разплащателно средство. Това се дължи на строгата финансова дисциплина, наложена от д-р Андрей Баюк, министър на финансите, който беше избран и за най-добър финансов министър на ЕС през 2005 г.
- Засилените икономически и културни отношения между двете страни обещаващи ли са за отварянето на Посолство на Славения у нас?
В международното право един от основните принципи е принципът на реципрочност. След разкриването на самостоятелно посолство в Любляна, в най-близко бъдеще несъмнено предстои съответната стъпка и от страна на Словения. Още повече, че този въпрос беше обсъждан на срещата между президентите на двете страни - Георги Първанов и Янез Дърновшек в края на 2004 г., както и на скорошната среща между министър-председателите Сергей Станишев и Янез Янша. Нека не забравяме, че все повече словенци посещават българското Черноморие и планинските ни курорти (за миналата година техният брой надхвърля 15 000) и се завръщат с много добри впечатления от нашата страна. Това, както и засилването на контактите между нашите страни в областта на финансите и икономиката, е причина българската мисия в Любляна да предприеме всички необходими дипломатически действия за разкриването на представителство на Словения в България.
|
|
Интервю на
Цветанка Еленкова |
|
| горе |
|
|
|
|
