 |
|
| АРТ |
стр.47, бр.3, година XX, 2013г. |
|
|
Вълшебната четка на народните майстори |
|
|
| ГАНЧО САВОВ |
|
Те се появяват още през 1931 г. В стремежа си да помогне и стимулира необичайно талантливите селски художници наивисти големият живописец Кръсто Хегедушич (1901-1975) се залавя да ги школува. Той завършва в Париж и когато се завръща в родината си, живее в Загреб и Хлебине. Неговото изкуство черпи изключително много от битовите мотиви и художникът проявява подчертана склонност към творческия рисунък на своите съселяни.
Много скоро сред народните художници в Хлебине се утвърждават творци като Иван Генералич (1914-1992) и Франьо Мраз (1910-1981), които по-късно заедно с Мирко Вириус, Франьо Доленец, Драган Гажи, Франьо Филипович и други стават най-изявените и прочути представители на тази художническа общност. Тъй като начинът на работа на Хегедушич (темпера върху стъкло, масло и др.) е близък до технологията на народното изкуство, селяните приемат идеите му с голяма охота. Към неговата успешна художествена формула те добавят своята непосредственост, вкус, самобитност и неподправен усет, разбиране за детайла и педантичност при изобразяването, които се приближават много до прецизността на средновековните илюминатори.
Названието Хлебинска школа е дал самият Кръсто Хегедушич през 1931 г. Нейният идейно-художествен профил обхваща творбите на автори от цели три поколения, които са самоуки, без академично образование, но имат добра подготовка от самия Хегедушич. Всички те са родом от село Хлебине в Славония, което се намира близо до гр. Копривница и р. Драва. По-късно към тях се присъединяват и художници и от някои околни селища - Иван Веченай, Мио Ковачич, Мартин Мехкек и др.
Хлебинската школа съживява старата барокова техника на рисуване върху стъкло и внася в изкуството на цяла тогавашна Югославия нов и самостоятелен, неповторим компонент. Школата се развива в годините след Втората световна война в същинска художествена институция за обучение и разцвет на народните таланти.
Международно признание и сензация предизвиква появата на хлебинските майстори на четката през 1955 г. на Третото биенале в Сао Паоло, Бразилия, а три години по-късно техни творби са включени в изложбата "50 години модерно изкуство" в Брюксел. Това, разбира се, бе само началото на тяхната световна слава, която бе съпроводена от множество изложби по всички континенти, с картини в редица зали. Днес в Хлебине продължават да се обучават заедно творци от различни поколения, но е уреден и музей, внушаващ респект с тяхното неповторимо изкуство.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
