 |
|
| КУЛТУРА |
стр.15, бр.3, година XV, 2009г. |
|
|
Румънската православна черква "Св. Троица" в София |
|
|
| |
|
Отец Нелуц Опря, ставрофорен иконом Тома Кюркчиев, председател на Дружество "UNIREA"/"СЪЕДИНЕНИЕ" и председател на Църковното настоятелство
Румънската православна черква "Св. Троица" е забележителна със своята величествена архитектура, оригинална конструкция и изписаните с талант и голямо майсторство вътрешни стени на храма. Това е една от най-големите православни черкви, която Румънската патриаршия поддържа извън пределите на румънската държава.
Черквата е повече от един век християнски духовен и културно-просветен център на колонията на армъни и власи (румъни) в София.
Тази колония има повече от 150-годишна история. Основана е от преселените от Македония етнически армъни (македорумъни), дошли в София в периода 1850-1903 г. Тази общност започва своята активна православна и културно-просветна дейност с обединение в сдружението "UNIREA" (Съединение) - първата легитимна етническа организация с редовен устав, регистрирана във фирменото отделение на Софийска столична община през май 1894 г. Първата и най-главна цел е взетото решение да бъде издигнат в центъра на София православен храм и училище - на едно място съгласно църковния канон.
Строежът е започнал с фонд от парични средства, дарени от православните християни армъни, като по-значителни средства са предоставени от Гаки Трифон, Йоан Гюламила, Теодор Банду, Димитър и Никола Кюркчиеви, Ташко Йонеску, Алекси Калчев, Фанка Шубан, Доца Юфу и др. Полагането на основния камък е станало на 9 май 1905 г. в присъствието на цялата колония и Николае Мишу - шеф на Румънската дипломатическа агенция в София. Строежът е завършен през 1912 г. благодарение на щедрата помощ на румънската държава, а освещаването на храма е на 6 декември 1923 г. с тържествена литургия от представители на духовенството на двете православни братски църкви.
Този християнски храм, построен по проекта на световноизвестния архитект Фридрих Грюнангер преди повече от 100 години, представлява религиозен, исторически и архитектурен паметник на София. Бетоновата конструкция и тухлената зидария са изпълнени от българския майстор-строител Васил Глигов. Разходите за строежа са били 35 548 лв. (при курс от 1912 г.). Конструкцията е корабна с три купола в румънския стил "Брънковяну" от XVIII в. Изключително красивите стенописи във вътрешната архитектура, изпълнени с темпер, са дело на известните майстори зографи - Вермонт, Артакино и проф. Серафим от Висшата академия за изкуства в Букурещ. Олтарът и мебелите са направени от висококачествена дъбова дървесина с прецизна резба. Полилеите са от виенски кристал, а подът - от гладка мозайка. Храмът е поддържан от високообразовани и ерудирани свещеници, които Румънската патриаршия изпраща от 1923 г. до наши дни:
1. ION SAGALA ILIESCU (Йон Сагала Илиеску)
2. STELIAN ANGELESCU (Стелян Анджелеску)
3. ION POPESCU RUNCU (Йон Попеску Рунку)
4. ION CRISTEA (Йон Кристя)
5. ION DOROBANTU (Йон Доробанцу)
6. ALEXANDRU MUNTEANU (Александру Мунтяну)
7. ARMAN MUNTEANU (Арман Мунтяну)
8. ALEXANDRU SCHIОPU (Александру Шкьопу)
9. SORIN ILIE CORMOS (Сорин Илие Кормош)
10. NELUT OPREA (Нелуц Опря).
Желанието на етническата общност на армъните и власите от София и България е било и продължава да бъде съхранението на този православен храм и в бъдеще, като решаващо е обстоятелството - в непосредствена близост до храма да функционира и румънската образователна единица - гимназия и културен център, на едно място, както това е било до 1948 г.
През своето столетно съществуване тази християнска обител е преминала през много препятствия. При бомбардировките на София, през март 1944 г., е разрушен куполът с централния свод. Но най-тежкият удар е през 1948 г., когато е закрит Румънският културен институт с лицей, построен и функциониращ в едно и също време и на един терен на ул. "Екзарх Йосиф" № 14 в центъра на София.
Сега, когато българската и румънската държави членуват в Европейския съюз, ще бъде крайно необходимо възстановяването на Румънския културен център с лицей в сградата, която е използвана до 1948 г.
Убедени сме, че това е напълно възможно, на реципрочни начала, което ще реши проблемите не само на армънската и влашка колония в България, но и църковните и просветни проблеми на българската общност в Румъния.
|
|
| София, март 2009 г. |
|
| горе |
|
|
|
|
