 |
|
| ДОСИЕ |
стр.7, бр.1, година XX, 2013г. |
|
|
За арменската църква, арменците и вярата |
|
|
| Архимандрит АБГАР ОВАКИМЯН – архиерейски наместник на Арменската епархия в България |
|
ХИЛЯДОЛЕТИЯ НАРЕД АРМЕНИЯ НЕ ИЗНЕВЕРЯВА НА ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ И БЛАГОДАРЕНИЕ НА НЕЯ НАРОДЪТ Й УСПЯВА ДА СЪХРАНИ СВОЯТА НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ.
Първата страна, приела християнството за официална религия
Годината е 301-ва. Армения приема учението на Иисус Христос и се превръща в първата в света държава, обявила християнството за официална държавна религия. Многолика е ролята, която изиграва Арменската църква през вековете. Тя е източник на духовна сила за вярващите както в критични мигове, когато животът им е на ръба на ятагана, така и през годините на съзидателен труд. Арменската църква успява да обедини в здрава връзка покръстилите се в лоното й, белязвайки ги със свещения знак на святото си миро. Духовните й водачи винаги застават достойно начело на своя народ, осъзнавайки отговорността на мисията си както пред Бог, така и пред историята.
Небезизвестна е крилатата фраза на големия американски писател от арменски произход Уилям Сароян - "Съберат ли се повече от двама арменци на което и да е място по света, те първо иззидат църква, а до нея училище".
Арменците в България
Носеща всички белези на своята национална принадлежност, през годините арменската диаспора в България бавно и постепенно изгражда своя духовно-религиозен живот. Исторически сведения, достигнали до нас, ни отвеждат към далечните XV - XVI в., когато през 1566 г. в днешния град Русе е живяло малобройно арменско население, което е посещавало свой храм. За това свидетелства барелеф с арменски надпис от споменатата година. През 1610 г. арменците тук издигат нов храм, който освещават под името "Света Богородица" ("Сурп Аствадзадзин").
В Силистра
е документирана една от най-старите арменски църкви по българските земи. Според надпис, поставен върху специално осветена по повод градежа на храма мраморна плоча (вем кар), тя датира от 1620 г. И тук времето си казва думата и през ХIХ в. на същото място се налага да бъде издигната нова църква, като е запазен архитектурният облик на предишната. Арменският храм в Силистра носи името на Света Богородица "Сурп Аствадзадзин".
В Пловдив
присъствието на арменско население е констатирано още през XV в., но оформянето му като общност ни отвежда два века по-късно. Има данни, че през 1675 г. чрез ходатайството на знатния търговец и родолюбец Абро челеби със султански ферман арменците тук придобиват гръцката православна църква "Свети Георги". След като я превръщат в своя духовна обител, те запазват арменския превод на името й "Свети Кеворк". Християнската църква винаги е била богата със своите свети реликви. В пловдивската църква и до днес се съхраняват свети частици от чудотворния кръст на Иисус Христос, както и Светите мощи на първодякон Св. Стефан и Св. Николай Чудотворец.
В София
по това време религиозният живот на арменците не е по-различен. През 1620 г. или 1640 г. (според различни източници) те извършват своите религиозни обреди в свой собствен храм, който доста по-късно е разрушен и на негово място е издигната сградата на Духовната семинария в София.
Във Велико Търново
преди две години в централната част на старата българска столица при археологически разкопки бе намерена каменна плоча от XII в. с надпис на арменски език, свидетелстващ за наличието на арменско светилище на това място.
Днес вярващите арменци в България могат свободно да посещават своите 12 действащи църкви и молитвени домове - в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Силистра, Хасково, Добрич, Сливен, Стара Загора, Пазарджик, откъдето да отправят молитвите си.
Съществувалите и съществуващите арменски храмове в България свидетелстват за ролята, която от ранните векове до днес арменците отреждат на своята духовна институция, възприела Христовото учение от първоапостолите Тадей и Вартоломей и определила се като Арменска апостолическа света църква. Всички тези храмове днес са обединени в единна самостоятелна епархия с епархиален център в София.
Арменската епархия в България
С указ, издаден през 2011 г. от Върховния патриарх и Католикос на всички арменци Негово Светейшество Карекин II, на мен - архимандрит Абгар Овакимян, се падна нелеката и отговорна задача да оглавя Арменската епархия в България, която до този момент се бе развивала като част от една обща за Румъния и България с център Букурещ.
И като всяко начало първите стъпки бяха съпътствани от редица трудности. Две години по-късно много неща претърпяха невъзвратими промени в положителна посока. Гаранция за бъдещето на духовната институция, която представлявам, са младите, вярващи арменци, които с готовност вливат своите сили, знания и умения в богоугодното ни общо дело, и това може само да ме радва.
Миналата година положихме основите на първия детско-юношески лагер, който кръстихме "Калинка" ("Задик"). Нашето виждане е да го превърнем в традиционен и международен, защото опитът показва, че е нужна подобна форма за общуване между най-малките. Тя им дава възможност да влязат в един нов свят, да придобият нов светоглед, базиран на християнството като житейска философия.
За вярата и хората
Като духовен водач на арменците в България имах възможност да контактувам с представителите на другите вероизповедания в страната. Всеки път се убеждавах, че въпреки специфичните различия помежду ни чрез толерантност и взаимоуважение всички ние заедно можем да допринесем за това, религията да облагородява човеците, да ги направлява в житейските им дела в името на красивото, доброто и справедливостта.
Различни са средствата и формите, с които църквата си служи, за да стигне до сърцата на вярващите миряни. Паралелно с проповедите, чрез които духовниците, независимо от ранга им, са призвани да свеждат Божието слово до съзнанието на вярващите, има различни възможности за комуникация.
За сравнително краткото време Арменската епархия разви издателска дейност за популяризиране на вероучението - например религиозни календари. В подготовка е издаването на два езика на Арменската Света литургия - каталог на ценностите, съхранявани в арменските духовни обители в България и по света. Чрез интернет ние стигаме до всички вярващи арменци и ги информираме за всичко, случващо се в рамките на Арменската епархия в България, в Ечмиадзин - духовния център на Арменската апостолическа църква, и им даваме възможност да прочетат, чуят и вземат отношение по актуални за църквата теми.
Днес живеем във време, в което прагматизмът взема превес над духовното, когато определени морални ценности се заменят от поведение, неизискващо размисъл върху преходното и непреходното. Но вярващите арменци, почитайки своите светини и придържайки се към словото на своите първосвещеници, могат да получат духовната сила, даваща способност да търсят, да намерят и да вървят по пътя на праведните.
В края на III и началото на IV в. езическа Армения се управлява от цар Тиридат III Аршагуни (Дъртад, 287-330 г.). Легендата разказва, че Свети Григорий Просветител (Сурп Крикор Лусаворич) се завръща в родината си и се опитва да продължи делото на първоапостолите Тадей (Татеос) и Вартоломей (Партохимеос). Той започва да проповядва християнската религия и е наказан жестоко от владетеля. Хвърлен е в дълбока яма, наречена Хор вираб, където остава 13 години.
Според същата легенда царят, обрекъл на смърт Просветителя, заболява от неизлечима болест. Тогава сестра му Хостровидухд сънува чуден сън, в който й се казва, че единственият човек, способен да излекува царя, е хвърленият в ямата Григорий Просветител. Сънят се оказва пророчески. Благодарение на вярата и на божествената си дарба Григорий успява да излекува цар Тиридат. Силно впечатлен от силата на своя спасител, Тиридат III взема съдбоносно решение. Първо покръства себе си в Христовата вяра, после царската фамилия и двора и накрая целия народ.
Григорий Просветител става първият духовен водач и Католикос на всички арменци. През 301 г., изпълнявайки Божията воля, Григорий Просветител издига първия в Армения християнски храм в Ечмиадзин. Мястото е свято, защото именно там слиза Божият син. Неслучайно в превод от арменски Ечмиадзин означава "слезе Еднородният". По-късно той се превъща в духовен център на арменците, а църквата - в първопрестолна.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
