архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЛИЧНОСТИ стр.52, бр.1, година XX, 2013г.
Известни личности от Армения


   АЛЕКСАНДЪР МАНТАШЕВ
(1842 - 1911)


   Aлександър Манташев (Александър Хованес Манташянц) e най-богатият нефтен магнат в Руската империя. Роден в Тифлис (Тбилиси) в семейство на богат арменски търговец на памук и текстил, той е въвлечен почти от детските си години в бизнеса на своя баща. През 1869 г. заминава за Манчестър, където изучава тънкостите на текстилното производство, учи английски, френски и немски.

   През 1887 г. изкупува контролния пакет от акции на Централната търговска банка на Тифлис, която има водеща роля във финансирането и търговията в Кавказ. Като председател на административния съвет на банката Манташев се интересува от развитието на нефтената промишленост в района на Баку. Отначало купува два губещи сондажа и след консултации с Дмитрий Менделеев ги превръща в печелившо предприятие. Построява фабрика за производство на керосин и смазочни материали, купува два танкера и строи пристанище за тях. Така доставя нефт в Индия, Китай, Япония и в средиземноморските страни.

   През 1907 г. финансира построяването на първия нефтопровод между Баку и черноморското пристанище Батуми с дължина 835 км. В периода 1899 - 1909 г. неговата фирма заема първо място в Руската империя по обем на основен капитал (22 милиона рубли).

   Александър Манташев оставя следа в историята и като филантроп и меценат. Той построява и осигурява издръжката на дом за повече от 150 сираци, финансира обучението на 50 талантливи арменски младежи, сред които и основоположникът на арменската класическа музика Комитас. С негови средства са построени Нерсесянската духовна академия в Тифлис, патриаршеското крило в първопрестолния "Свети Ечмиадзин", арменската църква "Сурп Кригор Лусаворич" в Париж и сградата на Грузинския държавен академичен театър в Тбилиси.

   ДИАНА АБГАР
(1859 - 1937)


   Диана Абгар (Анахит Ахабекян) е арменска писателка, публицист и дипломат. Родена e в Рангун, Мианмар, в заможно арменско семейство на преселници от Нахичеван. Завършва Семинарията в Калкута. През 1888 г. се омъжва за Микаел Абгарян (Абгар) и се установява в Япония, където семейството основава своя търговска компания.

   Абгар създава първия си роман "Сюзан" през 1882 г., а малко по-късно излиза и втората й книга "Разкази от родината", която описва живота на японския народ. През второто десетилетие на XX в. Диана Абгар пише още 8 романа и множество статии на английски език, които са високо оценени от американските медии.

   Варварските изстъпления срещу арменците в Османската империя по времето на Абдул Хамид насочват вниманието й към съдбата на сънародниците й в Турция. Цялата й по-нататъшна дейност е подчинена на стремежа й да им помогне. Тя събира и обобщава документалните свидетелства на оцелелите от геноцида през 1915 г. арменци, които успяват да стигнат до окупирания по това време от Япония Владивосток, за да се отправят към САЩ и Канада. Диана Абгар подпомага арменските бежанци, ходатайства за разрешения за пребиваване и транзитни визи, предоставя им подслон и пари и им намира работа.

   На 21 юли 1920 г. тя става шарже д`афер на Първата арменска република в Япония, а на 65-годишна възраст фактически се превръща в първата жена в света, удостоена с честта да бъде пълномощен посланик на суверенна държава.

   ГАЛУСТ ГЮЛБЕНКЯН
(1869 - 1955)


   Галуст Гюлбенкян е най-големият арменски нефтен магнат от средата на XX в. Роден е в богато арменско семейство с аристократично потекло в Цариград. Дипломира се като инженер в авторитетния King’s College в Лондон.

   През 1891 г. заминава за Баку и се запознава с тънкостите на добива на нефт и търговията с петролни продукти под покровителството на Александър Манташев и публикува материали за нефтения бизнес във френската преса. Статиите и анализите му се превръщат в сензация и той е назначен за съветник по икономическите въпроси в посолствата на Османската империя в Париж и Лондон.

   През 1912 г. Гюлбенкян създава Турската компания за експлоатация на нефтените находища в Ирак. Първоначално той притежава 15% от акциите на компанията, в която съдружници на Националната банка на Турция са "Роял Дъч Шел Груп" и "Дойче Банк". По-късно личните акции на Гюлбенкян намаляват до 5% и така остава в историята на световния бизнес като "Господин 5%". Приживе той отделя милиони долари за благотворителна дейност и строеж на болници, училища и църкви.

   Страстта на Гюлбенкян е колекционирането на произведения на изкуството. Колекцията му включва над 6000 шедьовъра от различни страни. Когато немските войски окупират Франция, Гюлбенкян спасява колекцията си, като прехвърля всичко в Португалия. Две години преди смъртта си съставя завещание, с което оставя цялото си имущество на тази страна.

   През 1956 г. правителството на Португалия създава благотворителния фонд "Галуст Гюлбенкян" - един от шестте най-авторитетни в света. Днес със средства от фонда се осъществяват проекти в 70 страни по света, като 10% от годишните субсидии се насочват към участници от Армения и арменската диаспора.

   СТЕПАН ЛИАНОЗОВ
(1873 - 1949)


   Степан Лианозов (Степан Геворг Лианосян) е крупен индустриалец, меценат и политически деец. Роден е в арменско семейство в Москва. Завършва Юридическия факултет на Московския университет.

   През 1901 г. се премества в Баку и се занимава с добив, производство и търговия на нефт и нефтопродукти. Става изпълнителен директор и член на управителните тела на повече от 20 нефтени компании.

   През 1907 г. Степан Лианозов основава в Петербург компания за производство на нефт "Лианозов и синове" и постепенно успява да привлече съдружници. Компанията разполага със свои сондажи, заводи, пристанища, нефтопроводи и нефтохранилища.

   Пет години по-късно Лианозов основава в Лондон фирмата "Russian General Oil Corporation", в която влизат три арменски и една руска нефтопромишлени фирми, елитът на руския банков капитал и представители на висшите кръгове на английското общество. Благодарение на това нефтеният сектор на Баку става изключително привлекателен за чуждите инвеститори. Скоро в Англия се появява новата компания "British Lianosoff White Oil Company", а във Франция - "La Lianosoff Français". През 1913 г. в германския град Хамбург е създадена "Deutsche Lianozoff Mineralöl Import Act.Ges".

   През 1917 г. Лианозов заминава за Финландия и става един от организаторите на антиболшевишкото движение. Включен е в състава на Политическия съвет при генерал Юденич и след неуспешното настъпление към Петербург Лианозов заминава за Париж, където умира през 1949 г.
горе