архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.6, бр.2, година XVI, 2009г.
Н. Пр. Руй Феликс-Алвеш, посланик на Португалия в България

Основната ни цел е засилването на търговските отношения
Руй Алфреду Вашконселуш Феликс Алвеш е роден на 17 юли 1945 г. в гр. Порто. Завършва право в Лисабонския университет.
1976 г. – трети секретар, повишен във втори секретар в посолството на Португалия в Москва.
1979 г. – втори секретар в посолството в Копенхаген.
1983 г. – началник на отдел в Генерална дирекция "Външни културни връзки" в МВнР.
1983 г. – началник на секция "Шифър".
1984 г. – участва в кабинета на министъра на външните работи.
1985 г. – началник на "Консулски отдел"
1986 г. – началник отдел в Дирекция "Служби по многостранните въпроси".
1988 г. – началник на кабинета на заместник секретаря за правосъдието в Макау.
1990 г. – работи в МВнР на Португалия.
1991 г. – работи в посолството на Португалия в Рабат, от 1993 г. като пълномощен министър.
1994 г. – работи в посолството на Португалия във Вашингтон.
1997 г. – посланик в Сантяго де Чили.
1998 г. – пълномощен министър I клас.
2001 г. – директор на Кабинета по икономическите въпроси в МВнР
2003 г. – посланик в Люксембург
Руй Феликс-Алвеш е рицар на Ордена на Инфанта дон Енрик, рицар на Кралския орден на Данеброг (Дания), Голям кръст на Ордена за заслуги на Чили, Голям кръст на Ордена за заслуги на Великото херцогство на Люксембург.




   Ваше Превъзходителство, какви са приоритетите в политиката на Вашата страна по отношение на България, с която Португалия е партньор и в НАТО, и в ЕС? И как оценявате състоянието на сегашните политически, икономически и културни отношения?

   - Португалските приоритети, що се отнася до двустранните отношения с България, са главно да направим тези отношения по-интензивни в колкото може повече сфери. Както споменахте, ние сме партньори и в ЕС, и в НАТО, както и в много други международни и регионални организации, форуми и инициативи. Следователно въпреки географското разстояние, ние сме много тясно свързани и е съвсем логично да задълбочаваме отношенията си.

   В политическо отношение двете страни винаги са имали отлични отношения и днес не е по-различно, а на културно ниво ние инвестираме, особено от 2007 година насам, в рекламирането на нашата музика, кулинарно изкуство и други прояви на португалското изкуство и култура, като се надяваме да видим повече от българското изкуство, представено в Португалия.

   Но основната ни цел е засилването на търговските отношения, тъй като до днес двустранната търговия е под очакванията и потенциала на двете страни. Посолството работи, за да подкрепя и привлича португалски компании да инвестират в България, особено в сфери, където нашите познания и инвестиции могат да бъдат ценни. Като пример ще посоча сектори като транспортна инфраструктура, възобновяеми източници и комуникационни и образователни технологии.

   Освен това проучваме възможности за сътрудничество с българското правителство и администрация, за да подкрепим България в процеса й на евроинтеграция, където можем да бъдем от полза с познанията си в сфери, където нашият модел на интеграция е бил успешен.

   - Нашите страни имат обща съдба в най-новата си история – и двете се присъединиха към европейското семейство след дълги години диктатура. Поради това през годините на преговори за присъединяване у нас често се чуваше, че можем да черпим от опита на вашата страна. Но за двете години членство България не успява напълно да се възползва от облагите на Съюза. Има ли някаква рецепта за успешно членство?

   - Процесът на европейска интеграция не е лесен път. Той изисква продължителни усилия и работа, тъй като сам по себе си не е край, а само първа стъпка на едно ново ниво.

   Когато Португалия се присъедини към ЕС, действителността беше съвсем различна, както и предизвикателствата, с които (новите) страни членки трябваше да се справят. От друга страна, България влезе в Европейския съюз в момент на дълбоки промени в Европа и в света, на глобални предизвикателства и избухването на изключително сериозна финансова и икономическа криза. Има трудности, пред които българските власти и гражданско общество – защото това е проект за българската нация като цяло – трябва да се изправят. Но аз съм убеден, че с помощта на европейските институции и партньори, както и с вашата решимост и упорита работа България ще успее да се справи с този проект.

   И нека не забравяме, че членството в Европейския съюз вече доведе до някои положителни последици за вашата страна – а именно освобождаването на затворените в Либия български медицински сестри или, още по-скоро, решението да бъдат подкрепени проекти за енергийна инфраструктура, които ще позволят по-голяма независимост и сигурност за страната и за региона, що се отнася до енергийните доставки.

   - Португалия направи огромни усилия да постигне компромис за новия основополагащ договор на ЕС, който заслужено се нарича Лисабонски, но той засега не действа. Има ли шанс той да влезе в сила? А ако не – как ще функционира Съюзът?

   - Не е тайна, че се сблъскахме с труден момент в хода на осъществяването на европейския проект, а реакцията на ирландския народ, изразена в резултатите от референдума, които отложиха ратификационния процес на Лисабонския договор, е по-скоро следствие, отколкото причина.

   Въпреки това, това не е първият път, в който Европа трябва да се справя с пречки, и съм сигурен, че ще успеем да ги превъзмогнем отново, като уважим и успокоим тревогите на европейските граждани. Правителствата на всички страни членки и европейските институции работят градивно, за да открият най-доброто решение и да позволят процесът на ратификация на договора да приключи. Дотогава съществуващите договори осигуряват нужните (макар и не идеалните) институционални правила и норми, които поддържат функционирането на Съюза.

   - ЕС вече наброява 27 страни, скоро ще се присъедини и Хърватия. Преговори се водят с Македония и Турция. Докъде според Вас може да се разпростре обединена Европа? И ще бъде ли тогава същият съюз, какъвто бе замислен преди половин век?

   - Това е продължаващ дълго дебат, който, вярвам, ще продължи и през следващите години. Отговорите на въпроса за границите на разширяване на Съюза зависят от много обстоятелства. Нерядко се вижда, че по-малко експанзионистичните позиции по този въпрос се засилват в моменти на криза или несигурност и често създават тенденции към протекционизъм. Но мотивациите и причините, които лежат в основата на такъв тип стратегически избор, имат сложна и детайлна основа и обхващат геополитически, икономически, социални и дори културни фактори.

   В духа на европейската солидарност Португалия винаги е подкрепяла процеса на разширяване, от който и България е част. Също подкрепяме присъединяването на Хърватия и Турция, както и перспективата за Западните Балкани, които ние считаме за стратегически инструмент за установяване на зона на мир, сигурност и развитие в региона, като в същото време ще се създават гаранции и ще се работи в полза на солидното и цялостно съобразяване с европейските критерии.

   Съюзът е успявал да се интегрира и приспособява по пътя си и се е променял съобразно с това. Вярвам, че всъщност ЕС оцелява и напредва, защото успява да доразвива първоначалната идея на Европейския проект чрез иновативни решения и баланс на различните национални политически и икономически интереси, както и различните култури и стремежи.

   - Когато за първи път посетих Португалия, бях поразен колко много тази далечна и различна страна и хората приличат на моята. Много хора споделят това мнение. На какво се дължат тези прилики?

   - Въпреки различията си страните от южната част на Европа имат много общи черти, а именно – подходът им към живота и редица културни аспекти. Не трябва да забравяме, че историята на континента е белязана от доминиране на империи, пътешествия и търговия, които дадоха на европейските народи, за добро или лошо, общо наследство в разнообразието.

   - Една от първите Ви прояви бе да представите португалската кухня. Харесвате ли българските гозби и какво не можете "да преглътнете" от тях?

   - За щастие българската кухня все още се базира на традиционна, приготвена вкъщи храна, за която се ползват пресни и вкусни сезонни продукти от земята. Освен това е изключително интересно сливането на култури в българската кухня, което е резултат от географското положение на страната. Вече имам своите предпочитания от българската кухня, като пълнен патладжан и каварма кебап са любимите ми ястия.

   - Големият английски писател Оскар Уайлд казва: Пазете се от първите впечатления, те са най-верни. Какви са първите Ви впечатления от нашата страна за няколкото месеца, откакто поехте поста?

   - Идвайки от атлантическа страна, която има и средиземноморски черти, най-впечатлен съм от българската природа, особено планините, независимо дали са покрити с красив, бял сняг или са разкошно яркозелени.

   Що се отнася до хората, подобно на португалците и българите са много гостоприемни и мили и се радвам да видя, че все още се ценят и пазят традициите и семейните връзки. И също като нас, макар и малко срамежливи при първите контакти, те са много любопитни и се интересуват от хора от други страни.
Интервю на Валентин Костов
Превод: Мария Ангелова
горе