архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.19, бр.2, година XV, 2008г.
Зехрудин Докле: Гледаме много надалече и забравяме, че около нас има много прекрасни неща
Зехрудин Докле е албански режисьор и актьор. Благодарение на неговите преводи албанската публика днес познава творчеството на Николай Хайтов и Чудомир.
Роден е на 29 януари 1952 г. в град Борие, областта Кукъс. Още в гимназията участва като аматьор в училищни театрални пиеси. През 1974 г. завършва Художествената академия "Александър Моисиу" в Тирана. Участвал е в множество албански филми, телевизионни сериали и театрални пиеси. От 1997 до 1999 г. е работил в албанското Министерство на културата, младежта и спорта като отговарящ за театъра и филмографията. Учредител и лидер е на създадената през 1999 г. в Тирана културна и обществена организация "Иван Вазов". От 2003 г. е сред организаторите на Международния театрален фестивал "Бутринт 2000". През 2005 г. е отличен с орден за приноса си за популяризирането на българската култура по света. Редактор е на българо-албански разговорник, издаден в България. Благодарение на неговите преводи албанските читатели днес познават творчеството на Николай Хайтов и Чудомир.




   Имат ли допирни точки българската и албанската литература?

   - Като балкански страни и балкански народи албанците и българите имат много общи неща. Разбира се, има и различни. Ако имаме предвид големите български и албански автори, те не са вече, така да се каже, регионални, обхващат големи, световни теми, защото имат почти едни и същи проблеми. Мисля, че литературата, няма значение дали е в малка или в голяма страна, е или голяма, качествена литература, или не е. Ако погледнем в историята на литературата, ще видим, че и в малки страни има големи и известни писатели - както в Албания, така и в България.

   - Кое е най-интересното от албанската литература, превеждано на български език? Кои български автори сте превели вие на албански език?

   - Аз съм превел Николай Хайтов и Чудомир. От албанската литература известни на българския читател са три пъти номинираният за Нобелова награда Исмаил Кадаре, както и Дритъро Аголи. Произведенията им са преведени на български и доколкото знам, са приети с интерес от българския читател. Преведен е и Фатос Конголи, който има и награда "Балканика", издаден е и един много известен на запад роман на Бесник Мустафа.

   - Кой е любимият ви български автор?

   - В студентските си години се запознах с Иван Вазов и "Под игото", също и с Елин Пелин и неговите прекрасни сатирични разкази. А по-късно, преди 5-6 години, се запознах с вече любимия ми български автор Николай Хайтов и неговите "Диви разкази". Аз съм прочел почти всичко от Хайтов и с неговото съгласие преведох "Диви разкази" на албански език, които невероятно успешно се приемат от хората. Интересът продължава и до днес - изминаха четири години, откакто излезе сборникът, и все още от време на време се обаждат читатели, в чиито ръце е попаднала книгата, за да кажат, че Хайтов е невероятен автор. След Николай Хайтов исках да направя балансиране с един друг стил, по-хумористичен, и тогава ми попадна Чудомир. Много се радвам, че двамата автори се приемат много добре в Албания - много статии са написани в албанската преса, по телевизиите имаше предавания, посветени на тях. Честно казано, не отидоха напразно и трудът ми, и удоволствието ми. Защото това беше и целта - моето удоволствие, което съм изпитвал, докато съм чел Хайтов и Чудомир, да го предам на своите колеги и на зрителите, които имам като режисьор и актьор. Мисля, че много успешно се получи.

   - Има ли български театрални постановки, които се играят днес в Албания, и албански, поставени на българска сцена?

   - Аз организирам много красив международен театрален фестивал в Южна Албания, който се провежда в един античен театър в град Бутринт. Като организатор съм имал честта пет години подред да каня български театри - три пъти Народния театър "Иван Вазов", Театъра на Българската армия и Младежкия театър. Мисля, че това беше едно прекрасно събитие. Най-накрая успяхме да докараме и едно представление от Албания на пловдивския фестивал - "На кръстопът". Това е нова постановка, а главният актьор получи статуетка от министъра на културата проф. Данаилов. И докато сме на театрална тема, един ден ми се обади от театралната академия в Скопие албанският театър да преведем една прекрасна пиеса на Христо Бойчев - "Полковникът- птица". Аз бях и на премиерата заедно с Христо Бойчев и там тя пожъна голям успех.

   - Кои албански филми са участвали напоследък в български кинофестивали?

   - Албания е малка страна и, както и тук, едно време правехме много филми, а сега правим фестивали веднъж на две- три години. Разбира се, има и добри филми. Ще спомена филм, в който аз съм участвал - "Детето на Абаз", който получи награда в Рим. А иначе има много албански филми, които участват в международни фестивали.

   - Какво е участието ви във филма "Мао Цзе Дун"? Разкажете повече за филма.

   - "Мао Цзе Дун" е друг филм, в който аз участвам. Той беше поканен на 12-ия "София филм фест" и беше много добре приет. Но най-много ни зарадва, че организаторите на филмовия фестивал в Москва видяха филма, харесаха го и решиха веднага да го предложат за участие на фестивала през юни тази година. По същото време филмът беше поканен и в Рим, но заедно с режисьора решихме да се откажем от Рим и да приемем предложението за Москва. Ние, малките балкански народи, допускаме една голяма грешка - гледаме много надалече и забравяме, че около нас има много прекрасни неща - и в България, и в Албания, и в Македония, навсякъде. Това е една много лоша наша черта - не харесваме нашето, а гледаме далече. И чак когато получим добра оценка отдалече, виждаме хубавите неща. Това се случи и с филма "Козият рог" - той е невероятно известен филм и тук, и в целия свят. Даже и сега го споменават, София Лорен го спомена на филмовия фестивал в Берлин. След толкова години тя още го помни и казва, че е невероятен филм, а ние тук не ги уважаваме тези неща. Добре е, че поканиха в София филма "Мао Цзе Дун", но друго е в Москва да участва. Българските телевизии не дават албански филми, но е интересно, че когато говоря с хора, те помнят един албански филм - "Скендербег", от 60-те и това е. Почти нищо не знаем един за друг, въпреки че вече има сателитни канали. Познаваме се, но много малко се прави по въпроса. Както казваме, винаги кокошката на комшията е по-вкусна от нашата.
Интервю на Мария Ангелова
горе