 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.33, бр.2, година XV, 2008г. |
|
|
Тирана: Столицата на Албания |
|
|
| Боби Бобев, доктор по история, посланик в Тирана (1998-2006 г.) |
|
Тирана е обявена за столица на Албания през 1920 г.
Ако решите да посетите столицата на Албания, няколко са начините да направите това. Директен полет на "Хемус Еър" ще ви отведе за по-малко от час до новия терминал на летище "Майка Тереза", на около 25 километра от града, а са възможни и комбинирани полети през Виена, Будапеща, Атина, Истанбул, Милано, Франкфурт и други европейски градове. Пряка автобусна линия в момента няма, но може да се възползвате от маршрута Истанбул - Тирана или да стигнете до Тетово, откъдето връзките са редовни. Все пак най-лесно, а и най-привлекателно изглежда пътуването с лека кола. Разстоянието София - Тирана е около 540 километра - приблизително по 120 в България и Албания и 300 в Македония. Пътят минава през Кюстендил, Куманово, Скопие, Тетово и Струга, а на албанска територия - през Либражд и Елбасан. След последния град шосето преминава масива Краб - с много стръмнини и завои, но и с изумително красиви планински панорами, като от една точка се вижда и Адриатическото крайбрежие. После се спускате към тиранското поле, подминавате бързо няколко селца и достигате албанската столица. Отсега да кажем, че няма сериозно обяснение за произхода на името . и то не означава нищо определено. Погледнато в по-широк мащаб, градът е разположен приблизително на паралела Истанбул - Неапол - Мадрид.
В този район има следи от човешко присъствие още от периода на неолита, както и от следващите исторически епохи, но самият град е сравнително нов. Първите ясни сведения за съществуването на Тирана са от 1614 г., като за основоположник се счита местният феодален владетел и висш османски сановник Сюлейман паша Баргини. Селището в началото е имало малко жители, няколко дюкяна, обществена баня и неголяма джамия, но се разраства сравнително бързо в следващите векове и постепенно става център на занаяти и търговия. През 1823 г. е завършена строената повече от три десетилетия джамия на Етем бей, а през 1830 г. - намиращата се в непосредствена близост до нея часовникова кула, висока 35 м. Тези исторически паметници и до днес се намират в центъра на албанската столица и привличат посещаващите я туристи. В началото на ХХ в. Тирана има около 15 000 жители и приблизително това са мащабите на града, когато през 1920 г., на националния конгрес в Люшня, той е утвърден за столица. Според последното преброяване от 2001 г. жителите са малко под половин милион, въпреки че реално са повече.
На изток, ситуирана приблизително както Витоша спрямо София, е разположена планината Дайти, достигаща височина от 1613 м. Нейните склонове към града са стръмни, а на север и юг те преливат в други планински масиви. На запад едно след друго са разположени хълмисти възвишения, преминаващи към крайбрежната низина и адриатическия бряг, отстоящ само на около 35 километра по шосе. През центъра на Тирана тече малката река Лана, напомняща с нещо Перловската и вливаща се недалеч от града в по-голямата и бързаща към Адриатическо море Ерзен. Да добавим към географските характеристики на албанската столица и надморската височина, която е 110 м. Що се отнася до климата, той е средиземноморски, с по-високи от нашите температури през цялата година - така в Тирана снеговалежът е рядко явление, снежна покривка не се образува практически никога, а през зимата цветята може и да не се прибират от балконите. Не можем да не отбележим и друга съществена разлика - в дворовете на тиранските къщи безпроблемно виреят лимони, смокини и мандарини, цъфтят магнолии и зокуми, по улиците ще видите средиземноморски борове и палми.
Три са начините да погледнете Тирана отвисоко. Ако се качите на построения преди няколко години първи в страната лифт, вие ще достигнете билото на Дайти и след кратка разходка ще бъдете в хотел- ресторант "Панорама" - изгледът към града и околностите му е прекрасен. Друг вариант е да посетите монумента Майка Албания, намиращ се на хълм в северната част на столицата, в непосредствена близост до президентската резиденция. Най-малко време обаче ще ви отнеме отбиването в Sky Tower, една от високите сгради в самия център. На последния . етаж има уютно въртящо се кафене и оттам за 40 минути ще огледате града във всички посоки. И от трите позиции неизбежно ще ви направи впечатление, че в планирането на Тирана е заложена много добра идея с широки перпендикулярни булеварди и оформена централна част. Това е така, защото перспективният градоустройствен план е създаден през 30-те години на миналия век от италиански архитекти, но впоследствие техните идеи са буквално пометени от сиромашкото и грозно социалистическо жилищно и индустриално строителство, а после и от безразборния и разностилен растеж в годините на прехода.
Нека слезем от въртящото се кафене и се поразходим из тиранските улици. Попадаме директно в така наречения Блок - в миналото силно охранявания "забранен град", където простосмъртните жители не са били допускани. Това е районът на бившата комунистическа номенклатура, където ще видите и прочутата Вила № 31 - дома на Енвер Ходжа, днес правителствена резиденция. Този квартал вече е силно променен, и помен не е останал от някогашните тишина и спокойствие - хотели, ресторанти, кафенета, дискотеки, казина, луксозни бутици. Главният булевард в града е наблизо - той се нарича "Дъшморет е комбит" ("Народни герои") и свързва централния площад "Скендербег" с основната сграда на университета. Настлан традиционно с червеникави декоративни павета, той е много широк, с по четири платна в двете посоки. На булеварда са разположени административната сграда на парламента (бившия ЦК на комунистическата партия), Министерският съвет и няколко министерства, Националната художествена галерия, Дворецът на конгресите (тиранският НДК), т.нар. Пирамида (строена за музей на Енвер Ходжа още приживе на диктатора, а днес културен и бизнес център), два нови, модерни и високи офис центъра (наричани тиранските кули-близнаци), съществуващият от 30-те години на миналия век хотел "Дайти", модерният и с чудесна вътрешна градина хотел "Европарк Рогнер", а непосредствено до университета ще видите и студената съвременна архитектура на "Шератон". Недалеч от моста над река Лана впечатлява със съвременната си архитектура и католическият храм "Свети Павел", осветен само преди няколко години. В тази връзка да спомена, че в столицата на страната, известна с мирното съжителство на трите основни религии, предстои изграждането и на нови джамия и православна черква.
Да се задържим малко на големия площад "Скендербег". Съвсем естествено там доминира внушителният паметник на националния герой - възседнал кон и в пълно бойно снаряжение. Около площада, освен споменатите джамия и часовникова кула, са разположени сградите на Историческия музей и Националния театър за опера и балет, на кметството и Националната банка, на 14-етажния хотел "Тирана" - гордостта на социалистическото строителство. Впрочем този площад е и свидетел на сериозни политически събития - пред музея всеки ще ви посочи мястото, където се е издигал огромният паметник на Енвер Ходжа, съборен в началото на прехода от разярена многохилядна демонстрация.
И в Тирана съществува познатата в много градове по света традиция изходните артерии да се назовават с името на обекта, към който водят - например Елбасанската улица действително преминава в шосето за Елбасан. От площад "Скендербег" пък започва Дуръската улица, която още в първата половина на миналия век е водила към западните покрайнини на столицата и пътя към близкия пристанищен град Дуръс - познат ни от нашата средновековна история като Драч. Днес двата града са свързани с модерно четирилентово шосе, от което след известно време може да се отклоните и по пътя към летището. Ако някой ви покаже къде точно е свършвала Тирана в това направление през 1990 г., наистина ще се удивите. Градът неудържимо расте в западна посока, някогашното поле е плътно застроено много километри наред. Тук ще видите офис центрове от стъкло и алуминий, фабриките на "Кока-кола" и българската фирма "Готмар", представителствата на "Мерцедес" и "Пежо", Универсалния търговски център, автосервизи, хотели... какво ли не! Някои се шегуват, че в бъдеще Тирана и Дуръс ще се слеят и столицата на Албания ще е на море, но ако нещата продължат по този начин, не се знае дали няма да се окажат пророци.
Но да се върнем в центъра и да се поразходим още малко. Позната е мисълта, че столицата на Албания, както впрочем и цялата страна, вмества в себе си драстични контрасти. Не е необходимо да ходите до покрайнините - и в централната част ще видите стари, грозни и неизмазани жилищни блокове редом с високи модерни сгради от стъкло и алуминий, ламаринени павилиони до скъпи бутици, пред които бучат генератори, защото дори столицата е в постоянен дефицит на електричество. На метри от основен булевард ще навлезете в истински сокак, по който не могат да се разминат две леки коли. И понеже стигнахме до колите и контрастите - трафикът е твърде интензивен, а автомобилният парк включва и истински разпадащи се брички, и последните варианти на луксозни лимузини и джипове. Разбира се, най-характерната особеност е в това, че вероятно над 50 % от возилата са различни модели на "Мерцедес", издигнат от албанците в своеобразен култ. Не можеш да видиш и старото социалистическо производство - просто до 1990 г. частната собственост е забранена и коли освен държавните няма. Градският транспорт е доста относително понятие - функционират само няколко автобусни линии.
Всеки посетил София албанец е впечатлен от многото зеленина в нашия град. И наистина, в Тирана възможностите за разходка в по-естествена среда са силно ограничени. Все пак може да се посети сравнително големият Градски парк с изкуственото езеро и приятните кафенета и ресторанти около него. И понеже досега не е станало дума - изпийте там едно еспресо, албанците навсякъде предлагат наистина великолепно кафе. Недалеч е и Ботаническата градина, в която не само ще видите над 200 растителни вида, предимно средиземноморски, но и ще намерите истинска тишина и спокойствие, особено в делнични дни.
В рамките на подобен материал едва ли може да се разкаже всичко, сигурно пропускам много неща. Последното, което мога да направя, е да посъветвам читателите да посетят Тирана и сами да видят един бързо променящ се и динамично развиващ се град.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
