архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.6, бр.2, година XII, 2005г.
Г-жа Зорка Първанова, почетен посланик на Андерсен за България пред сп.“Европа 2001”: Трябва да напомняме на света за българските творци

- Г-жа Първанова, Вие сте почетен посланик на Андерсен за България – титла, която се дава на първи дами и кралски особи – с какво Ви задължава и какво Ви дава тя?

- Отбелязването на 200-годишния юбилей на Ханс Кристиан Андерсен е сред най-значимите културни събития за света през 2005 г. За почетни посланици на Андерсен от различните страни бяха номинирани известни личности - политици, общественици, писатели, музиканти, актьори, спортисти. Номинацията е признание на техните позиции в обществото. В същото време е израз на очакването те да използват тези позиции, за да популяризират събитието и каузата, с която са обвързани честванията - борбата срещу неграмотността.

- Фондация “Бикубен” - изключителен партньор на честването на 200-годишнината на Андерсен, ще подкрепя за в бъдеще програми, свързани с неграмотността сред децата и младите хора. По повод годината на ромите, смятате ли, че България може да се включи с проекти в тази насока, които да бъдат подкрепяни?

- Наистина годината на Андерсен съвпадна с началото на декадата, посветена на ромите. Неграмотността обаче не е проблем само на ромското малцинство. За съжаление в началото на XXI в. много страни все още се сблъскват със сериозни проблеми в образованието. През последните години статистиката за отпадащите от училище деца в България е стряскаща. Оставям настрана въпроса с каква грамотност излизат от училище завършващите средно образование, както и по-общия проблем за духовността, за дефицита на истински ценности. Решаването му изисква ясна и дългосрочна стратегия. Разбира се, трябва да се използват всички възможности, включително проекти, с които страната ни да участва в съществуващите международни програми.

- Ханс Кристиан Андерсен е писател космополит. Какво влияние е оказало неговото творчество на Вас самата? Как бихте формулирали неговия принос в световната литература?

- Андерсен е явление в световната литература. Той създаде авторската приказка и най-важното промени, приземи този жанр, откривайки приказното в живота, в делничното всекидневие. Неговите герои са Малката кибритопродавачка на улицата, Коминочистачът на покрива, изнурената от работа перачка. Дори приказните истории за Грозното патенце, Малката Русалка, Палечка и Храбрия оловен войник са плод на неповторимото му умение да открива необикновеното в заобикалящия го свят. Затова неговите приказки са често тъжни, но винаги изпълнени с много доброта, човечност и оптимизъм. Аз също съм от поколенията, възпитани с творчеството на Андерсен. Той ни научи, че самият живот е една вълшебна приказка, сътворена от човека. Важното е човек да има очи за нея.

- Как гледате на възможността България един ден да изкара свои автори на световната сцена, защо не и Нобелов лауреат, който от всички Балкански страни само ние нямаме?

- Българските автори отдавна са на световната сцена, въпреки обективните трудности за литературите на малките народи, чиито езици не са широко разпространени, а писмовното им богатство - по-трудно достъпно и съответно по-малко познато. Имаме писатели, чиито творби са преведени на десетки чужди езици и издадени в редица страни. А защо нямаме Нобелов лауреат? Сигурно причините са различни, но в никакъв случай не са в липсата на произведения с високи художествени качества, съизмерими с най-добрите световни образци. През 1912 г. Пенчо Славейков беше представен пред Нобеловия комитет от известния шведски учен акад. Алфред Йенсен. За съжаление бележитият славист остана сам в донкихотовския си опит да преведе, да издаде и да направи достояние на шведската културна общественост творчеството на големия български поет. Не дочака обещаната подкрепа от културни институции в България. По това време Славейков гаснеше като изгнаник в Италия, а българската литература се размина със своя Нобелов триумф. В наши дни дълго се говореше за кандидатурата на Йордан Радичков, но смъртта му отне и този шанс на България. Надеждата ни е в други наши съвременници, също големи имена на българската литература. Разбира се, има да се извърви труден път към постигането на една такава цел. Самата процедура по предлагането на кандидат-нобелистите е твърде сложна и изисква усилията и координираните действия на авторитетни личности, организации и институции. Нека не забравяме и значението на един познат и привлекателен образ на страната ни пред света. А за него трябва да се работи много.

- Възможно ли е българите да се обединят около честването на едно голямо име в тяхната култура и в световната такава, подобно на тези празници, посветени на Андерсен? Например, Борис Христов?

- Вероятно е възможно, а със сигурност е необходимо. Българската култура има своите големи имена, при това някои от тях са реализирали творческите си изяви зад граница и са получили световно признание. Те са част от нашия духовен влог в културното пространство на Европа. В тази насока не използваме и утвърдени възможности като включване на български имена в календар за честванията на ЮНЕСКО. Да напомняме на света за техните постижения е начинание, което си заслужава усилията. Дължим го на големите български творци и на самите себе си като нация.

Интервю на
Цветанка Еленкова

горе