архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЛИЧНОСТИ стр.53, бр.1, година XX, 2013г.
Известните личности на Словакия


   Людовит Щур
(1815-1856)


   Людовит Щур е най-видната личност на словашкото възраждане не само заради всестранната му дейност, но и заради значението на делото му. Той кодифицира словашкия език като литературен и установява нов фонетичен правопис. Новият книжовен словашки език е основан на среднословашкия диалект, който Щур смята за най-чистия, с най-малко влияния от езиците на съседните народи. Това негово дело има огромно значение за духовния и политическия живот на словаците. То е основа за тяхното единение и едновременно с това слага точка на спора дали става дума за самостоятелен славянски език. Така книжовният словашки език на Людовит Щур става централен двигател на народния живот. На него той издава вестник "Словенске народне новини" и своя литературна притурка - "Орол Татрански".

   Людовит Щур е безкрайно дейна личност - той е учен, поет, организатор, политик и борец за социални и политически права. Като депутат в Унгарския сейм през 1847 г. се бори за социалните и националните права на словаците и други неавстрийски народи в монархията. През 1848-1849 г. е един от водачите на словашките доброволчески отряди, включили се в революционните действия срещу Хабсбургската монархия. Щур е съосновател на първия парламент на словаците - Словашкия национален съвет (парламентът на Словашката република и досега носи това име), учреден през 1848 г. във Виена. Людовит Щур умира само на 40-годишна възраст след нещастен инцидент по време на лов. Името му обаче носи цяло поколение словашки будители, наричани "Щуровци", и до днес е синоним на всеотдаен патриот.

   Аурел Стодола
(1859-1942)


   Аурел Стодола е словашки учен от световна величина и конструктор на първата топлинна помпа в света. Стодола е роден в град Липтовски Микулаш и е абсолвент на парижката Сорбона. В периода 1892-1929 г. той е професор по политехника в Цюрих, където е преподавател и на Алберт Айнщайн. Научната му дейност е основно в областта на автоматичната регулация. Стодола е основоположник на конструкцията на парни и топлинни турбини и неговите изчисления и конструкции са в основата на този дял от машиностроенето. Най-прочутият му научен труд "Парни турбини и техните възможности като машини, движени от топлинна енергия" излиза през 1903 г., става класика в това научно направление и е преведен на много езици. Стодола го попълва с нови знания през целия си живот и трудът достига шест издания.

   През 1915 г. в сътрудничество с хирурга Фердинанд Зауербрух той конструира подвижна изкуствена ръка, която нарича "моето отмъщение за войната". Знанията от тази изкусно конструирана ръкa по-късно се прилагат при производство на протези.

   Постиженията на Аурел Стодола са оценени от редица научни институции и университети. Той е почетен доктор на Университета в Цюрих, на Висшето техническо училище в Хановер, в Бърно и в Прага. Носител е на медала "Грасхоф" на немските инженери и на най-виското техническо отличие на Англия - златния медал "Джеймс Уот". Стодола е и член-кореспондент на Френската академия на науките.

   В поздравлението по повод юбилей на професора си Алберт Айнщайн пише: "Неговата основна движеща сила в творческата дейност беше непрекъснатата мечта за знания и изключителната яснота на мисленето".

   Милан Растислав Щефаник
(1880-1919)


   Милан Растислав Щефаник е съосновател на чехословашката държава, астроном, политик, генерал на френската армия и първият чехословашки министър на войната. Роден е през 1880 г. в семейство на протестантски пастор. Учи в лицей в Братислава и след това в Прага, където следва инженерство и техника, а по-късно и астрономия. Изключителната му интелигентност и личен чар му помагат бързо да се сближи с чешката културна и научна общност. По това време той пише статии за списанието на словашките студенти в Прага "Час", в които привлича вниманието на чешкото общество към Словакия и защитава идея за чешко-словашкото единение. През 1904 г. заминава за Франция, където работи като учен в областта на астрономията. Научните му разработки са оценени с редица награди и през 1912 г. получава и френско гражданство. Щефаник пътува много, изпълнява и дипломатически задачи и създава много контакти. Във Франция той има контакти на високо ниво, които предава на Томаш Гарик Масарик, станал по-късно президент на първата чехословашка република, както и на Едвард Бенеш - първия министър на външните работи на Чехословакия. Във Франция тримата работят за каузата по създаване на Чехословашка република, като през 1916 г. учредяват в Париж Национален съвет на Чехословакия. Първата световна война Щефаник възприема като шанс за освобождаването на словаците от Австро-Унгарската империя, като тяхното бъдеще той винаги свързвал с чехите и създаването на една обща държава. Усилията са увенчани с успех и през 1918 г. е обявена независима Чехословакия.

   В нея Щефаник става министър на войната, но така и не успява да поеме този пост. На 4 май 1919 г. той се прибира в родината с пилотиран от него самолет, който претърпява катастрофа, в която 38-годишният Щефаник загива. Причините за трагичния инцидент все още не са напълно изяснени.

   Александър Дубчек
(1921 - 1992)


   Символът на Пражката пролет е словак - Александър Дубчек. Той е роден в община Ухровец, Централна Словакия, където е роден и Людовит Щур. Дубчек става член на Словашката комунистическа партия през 1939г., когато тя е още нелегална и през 1944 г. взима участие и в Словашкото национално въстание. След войната той изпълнява различни функции в комунистическата партия, но именно работата му в нея като член на Комисия по реабилитации през 60-те години води до вътрешния му обрат. Научавайки истината за политическите процеси през 50-те години - т.нар. сталински чистки, той стига до убеждение, че партията трябва да бъде реформирана. През януари 1968 г. Дубчек оглавява Чехословашката комунистическа партия и от този пост предприема крачки към либерализацията на режима. Така той става представител на реформистки процеси, тръгнали в обществото още от средата на 60-те години. Успява да върне доверието на гражданите в комунистическата партия, която тогава става много популярна, но не и доверието на съветския съюзник, който в "социализма с човешко лице" вижда опасност и решава да прекрати реформите насилствено. Войските на Съветския съюз и съюзниците слагат край на Пражката пролет и с нея приключва и политическото дело на Александър Дубчек. Начело на комунистическата партия застава Густав Хусак. Дубчек става за кратко председател на Федералния парламент, но с напредването на т.нар. нормализация на държавата той напълно напуска обществения живот. На политическата сцена се връща отново през 1989 г., когато става депутат, председател на Федералното събрание и председател на Словашките социални демократи. Дубчек не е сред привържениците на разделянето на Чехословакия, но впоследствие признава необходимостта от тази крачка. Той обаче не доживява обявяването на Словашката република. През септември 1992 г. Александър Дубчек претърпява тежка автомобилна катастрофа и вследствие на сериозните наранявания умира на 7 ноември 1992 г.

   Хана Поницка
(1922-2007)


   Писател, публицист и преводач, Хана Поницка е много популярна авторка на детски книжки. С нейния герой "Тапичка" са израснали няколко поколения деца. Посредством този герой тя разказа множество забавни истории от всекидневния живот на малчуганите. Нейните книги "Малките мичуринци" и "Зимна приказка" предизвикват интереса на децата към природата. Поницка е автор и на книги за възрастни като "С боси крака", "Да дойдеш и да си тръгнеш" и "Янко Носак".

   Голяма част от живота на Хана Поницка обаче преминава в преследване по политически причини. След като заема критично становище към инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г., тя губи работата си като редактор в седмичника "Неделна Смена" и живее в изолация като дисидент. През 1977 г. се присъединява към дисидентското движение за човешките права Харта 77 и оттогава до 1989 г. е под постоянно наблюдение от Държавна сигурност. Поницка има забрана да публикува, отнет й е задграничният паспорт и редовно е викана на разпити. Въпреки това тя успява да публикува фейлетони в пражкото издание "Петлице" и сътрудничи с радиостанцията "Свободна Европа". От този период датира и книгата й "Записки от Лукавице", в която описва своето участие в чехословашко дисидентско движение и която излиза в Торонто през 1987 г., а в родината й чак през 1992 г. Плод на този период е и книгата "Милан Растислав Щефаник - героят се завръща", която е публикувана през 1991 г. Поради съпротивата й срещу практиките на комунистическия режим през септември 1989 г. тя е изправена пред съд заедно с дисидентите Мирослав Куси и Ян Чарногурски, но благодарение на Нежната революция те са освободени през ноември.

   Хана Поницка превежда от френски, унгарски, немски и италиански много произведения на класическата литература, както и представители на модерната литература - Антоан дьо Сент-Екзюпери, Итало Калвино, Симон дьо Бовоар и в сътрудничество с поета Ян Костра - и поезията на Шарл Бодлер и Артюр Рембо. През 2002 г. словашкият президент награждава Хана Поницка с държавен орден "Людовит Щур" първа степен.

   Йозеф Кронер
(1924 - 1998)


   Йозеф Кронер е популярен словашки актьор, познат и в България с ролята му в българския игрален филм "Ти, който си на небето" на режисьора Дочо Боджаков по сценарий на Виктор Пасков. За участието си в този филм Кронер е номиниран за европейската награда "Феликс" за високо актьорско постижение и отличен с Наградата за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм, София, 1990. Произхождащ от семейство с дванадесет деца, Кронер е самоук актьор и ентусиаст в самодейни театри, който стига чак до сцената на Словашкия национален театър. Славата го спохожда през 1966 г., когато играе главната роля във филма "Магазинът на главната улица" на режисьорския тандем Ян Кадар и Елмар Клос, отличен с "Оскар". Йозеф Кронер играе ролите на личности със сложни драматични характери, вътрешно богати, но най-добре пресъздава малкия, беззащитен човек. В неговата интерпретация малките стават велики, обикновените - необичайни. Най-прочутата и най-любимата му роля е на глуповатото селско момче Кубо в комедията на Йозеф Холи "Кубо". За него Кронер казва: "Кубо ме съпровожда цял живот и аз нямам против. Много хора се чудят как мога да се отъждествявам с толкова глупав човек, но за мен той не е глупав, той е простичък, но с чиста и искрена душа". Майсторството на Кронер, чието мото е "Мразя славата!", е оценено на фестивалите в Кан и в Соренто, но най-голямото признание за него е мнението на американските филмови критици, сравнили го с Чарли Чаплин. Той признава, че винаги е искал да прилича на Чаплин, но без да му подражава. През 2000 г. словашките филмови журналисти избраха Йозеф Кронер за "Словашки актьор на XX в.".

   Албин Бруновски
(1935 - 1997)


   Албин Бруновски е един от най-видните представители на изобразителното изкуство в следвоенния период. Той е художник, график, илюстратор. Бруновски е един от най-забележителните творци, преподаватели и личности в Словакия на XX в. Завършва Художествената академия в Братислава, където е ученик на друг виден словашки художник - проф. Винцент Хложник, а по-късно и до края на живота си самият Бруновски е педагог в Академията. От самото начало на своята дейност Бруновски е измежду най-плодовитите словашки илюстратори на книги за възрастни и деца. Неговите илюстрации на поетически произведения представляват самостоятелна художествена парафраза, свободно съпровождаща словото и импровизираща върху зададената тема. Специфичният му стил, свързващ фантазийни и реалистични елементи с използване на класическите графични техники като резба на камък, асфалтманиер и тебеширена литография, създава понятието "Школата на Бруновски". Той има много имитатори и последователи, но е преподавал и на много графици, чийто художествен стил е съвсем различен и които дават нови импулси на развитието на словашката графика. Въпреки че през целия си живот Бруновски илюстрира безброй книги и печели много награди, илюстрациите му и свободната му графика трудно могат да бъдат отделени и темите и мотивите им са повече от разнообразни. Творчеството на този голям художник е познато и в България, където участва в международни графични биеналета в София и Варна. Последната му голяма самостоятелна изложба в София бе през 1997 г.

   Петер Дворски
(Р. 1951)


   Петер Дворски е оперен певец, тенор и в началото на 80-те години на миналия век официално е включен в четворката на най-добрите тенори в света заедно с Пласидо Доминго, Лучано Павароти и Хосе Карерас. Още като студент в братиславската Консерватория е ангажиран в Словашката национална опера и изключителният му талант е оценен с много международни награди. Те му отварят пътя към оперните сцени в почти целия свят. От 1977 г. Дворски е постоянен гост във Виенската опера. През същата година пее ролята на Жермон в "Травиата" на Верди в Нюйоркската опера. Следват гостувания в Москва, Мюнхен, Флоренция, миланската "Ла Скала", лондонската "Ковънт Гардън" и др. Към най-прочутите му оперни роли принадлежи Алфред от "Травиата", Херцогът в "Риголето", Макдъф в "Макбет", Рудолф в "Бохеми", Лейтенант Пинкертон в "Мадам Бътерфлай" и Ренато де Грийо в "Манон Леско". Една от най-успешните му роли е в операта на словашкия композитор Еуген Сухон "Крутнява", където пее ролята на Ондрей и е отличен с награда от министъра на културата. В контекста на словашката оперна школа Петер Дворски е на световно ниво. Благодарение на него братиславската опера става част от престижната световна сцена. По този повод Петер Дворски споделя: "Когато един оперен певец е добър, има по-голям шанс да бъде успешен с италианско име. Другите трябва да работим много по-усилено... Аз се гордея с това, че съм словак, и гордостта произлиза и от това, че трябваше да работя много упорито. Гордея се с резултатите на моя труд и с това, че доказах, че малка Словакия е велика сила в оперното пеене, че тя е инкубатор на таланти". Дворски е много ангажиран в помощ на обществото. Неговата фондация е основател на Център за рехабилитация за деца "Хармон". Той е и инициатор на детски конкурс за песни. Тази негова дейност е оценена през 2007 г., когато във Виена получава награда "Центропе" за изключителния принос в културното развитие на централноевропейския регион.
горе