архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.22, бр.1, година XVIII, 2011г.
Нобеловата награда за мир
Иван Тенев
Алфред Нобел
Алфред Бернхард Нобел е роден в Швеция на 21 октомври 1833 г. Когато малкият Алфред е на осем години, семейството му се преселва в Русия. Още тогава той проявява интерес не само към точните науки и по-специално химията, но и към литературата, философията и чуждите езици. Благодарение на упоритата си работа и научен талант, дори и без да е завършил висше образование, Алфред Нобел създава повече от 355 патента, сред които и този за специалната разновидност на нитроглицерина, наречена динамит. Откриването на динамита му донася световна известност, а производството на веществото бързо се разраства - първо в Швеция, после в Германия, Норвегия, САЩ. Приходите от многото предприятия скоро го превръщат в един от най-богатите хора в Европа.
Освен като учен и изследовател Алфред Нобел се отличава и като общественик с често радикални политически възгледи. Пътува много, обикаля създадените от него научни лаборатории и заводи в Хамбург, Париж, Сан Ремо, но възнамерява да се завърне в Швеция и да се установи в Карлскуга, където притежава имение. На 10 декември 1896 г. обаче умира в дома си в Италия, преди да успее да осъществи плановете си.
Месец по-късно става ясно, че Алфред Нобел е завещал цялото си имущество на специален фонд, приходите от който всяка година трябва да се връчват под формата на награда на онзи, който с дейността си е допринесъл най-много за доброто на човечеството в областта на физиката, химията, медицината, литературата и опазването на мира. Уставът на Нобеловата фондация, която се заема с управлението на фонда, е приет на 29 юни 1900 г.
Двама норвежци досега са получавали Нобелова награда за мир - Кристиан Л. Ланге и Фритьоф Нансен




   Всяка година на 10 декември световната общественост следи с огромен интерес церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир в столицата на Норвегия Осло. Коментарите за наградата са оживени, нерядко и противоречиви, но Норвежкият Нобелов комитет остава уважаван и надежден арбитър, чиито решения са своеобразни жалони в борбата на човечеството за мир.

   Съгласно завещанието на Алфред Нобел (1833-1896) наградата за мир се присъжда от петчленния Норвежки Нобелов комитет, ръководен от Турбьорн Яглан, бивш председател на Стуртинга и министър-председател на Норвегия, настоящ генерален секретар на Съвета на Европа. Членове на Нобеловия комитет са и Каси Кулман Фиве, бивш депутат и министър на търговията и морското дело; Сисел Марие Рьонбек, бивш министър на околната среда; Ингер-Марие Ютерхорн и Огот Вале, бивши депутати.

   В работата си Нобеловият комитет се подпомага от Норвежкия Нобелов институт, който има за задача да организира и церемонията по връчването на наградите. Нобеловият институт в Осло е създаден още през 1904 г. и е замислен като научен център по въпросите на международните отношения и опазването на мира в световен мащаб. За целта към института се поддържа и развива богата библиотека. През май 2010 г. председателят на института проф. Гайр Люнеста посети България, за да изнесе цикъл лекции.

   Нобеловият комитет е напълно независим в своите решения, а според устава на Нобеловата фондация обсъжданията на номинациите и дискусиите около избора на носителя на наградата се пазят в строга тайна.

   Алфред Нобел решава наградата за мир да се връчва от норвежки, а не от шведски комитет, тъй като по онова време норвежкият парламент, Стуртингът, бил първият в света законодателен орган, който гласувал подкрепа за световното мирно движение. Примамлива изглеждала и идеята Нобеловата награда за мир да бъде връчвана в една малка страна с прогресивна политика и ясно заявена позиция по отношение на световния мир, която от дълго време не била участвала във въоръжени конфликти. И днес Норвегия е една от най-важните опорни точки на политическа стабилност в цял свят. Достатъчно е да се спомене активното участие на Норвегия в омиротворяващи и мироопазващи операции, или значителната хуманитарна помощ, която Норвегия отпуска на развиващите се страни и на страните от Третия свят.

   Исторически свидетелства показват, че на решението на Нобел да включи и опазването на мира сред категориите на наградите е повлияла и близката му приятелка Берта фон Зутнер (1843 - 1914), австрийска писателка и пацифистка, авторка на програмния антивоенен роман "Долу оръжията!", удостоена с Нобеловата награда за мир през 1905 г.

   Нобеловият комитет стриктно изпълнява волята на Нобел "наградите да се връчват без оглед на националността на кандидатите (…) независимо дали са скандинавци или не". Нобелова награда за мир досега са получавали общо осем скандинавци - петима шведи, един датчанин и само двама норвежци - Кристиан Л. Ланге (1869 - 1938), историк и идеолог на създаването на Обществото на народите, и полярният изследовател и хуманист Фритьоф Нансен (1861 - 1930).

   През 2010 наградата бе присъдена на китайския правозащитник Лиу Сяобо. Норвежкият министър-председател Йенс Столтенберг коментира решението на Нобеловия комитет така: "Решението на Нобеловия комитет насочва вниманието към ситуацията с човешките права в Китай и подчертава връзките между развитието, демокрацията и универсалните права на човека".
горе