архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.17, бр.1, година XVIII, 2011г.
Норвежкият език
Иван Тенев
Подобно на останалите скандинавски езици, съвременният норвежки език е самостоятелно развил се представител на германската група на индоевропейското езиково семейство. Най-близо в генеалогично отношение норвежкият стои до шведския и датския език, a разликите между тях са предимно фонологични, отчасти структурни и лексикални



   С окончателното обособяване на северния (скандинавски) клон на германските езици започва историята на скандинавските езици, в това число и на норвежкия. За начало на първия период в развитието им (т. нар. праскандинавски език) се приема краят на II в. или началото на III в.

   След началото на епохата на викингите (793 г. - 1066 г.) възникват и диалектни различия в рамките на скандинавската езикова територия, които на свой ред лежат в основата на съвременните езици. Колонизацията на Исландия, започнала около 870 г., поставя началото на развитието и на исландския език.

   В първите столетия след заселването на Исландия (870 г. - 930 г.) езикът на норвежките преселници там, наричан староисландски, не се различава съществено от езика, говорен в Норвегия. Пощаден от активни чуждоезикови влияния, исландският език остава в голяма степен "консервиран" и днес почти не се различава от староисландския. Макар и не много различен от езика в Исландия, езикът, говорен на територията на Норвегия от ок. 700 до ок. 1350 г., се означава с термина старонорвежки.

   След средата на XIV в. немската Ханза установява монопол над търговията в Северна Европа и става проводник на долнонемското културно и езиково влияние там. В резултат на това скандинавските езици са изложени на най-силното лексикално и синтактично чуждоезиково въздействие в историята си. На влиянието на езика на Ханзата се дължат и значителните лексикални прилики между съвременните континентални скандинавски езици, от една страна, и нидерландския и високонемския език, от друга, поради което мнозина напълно погрешно смятат скандинавските езици за диалекти на немския.

   През 1536 г. Норвегия престава да съществува като самостоятелно кралство и се превръща в провинция на Дания до 1814 г. Норвежкият държавен съвет е разпуснат, а норвежката църква губи своята независимост. Писменият норвежки език почти напълно е изместен от датския, в резултат на дейността на църквата и училищата. Периодът от 1536 г. до около 1870 г. е известен като датския период в развитието на писмения норвежки език. Норвежките диалекти обаче продължават естественото си развитие и през XVI в. вече са достигнали относително стабилното състояние, характерно за тях до днес.

   През 1814 г. е разтрогнат продължилият 434 години съюз между Дания и Норвегия и е приета норвежката конституция. В следващите няколко десетилетия обаче продължава използването на датския като писмен език в Норвегия. Сред висшите слоеве на населението в градските центрове на Норвегия вече се е развил специфичен социолект, т. нар. всекидневен език на образованите (норв. det dannede dagligtale), чиято основа са датските текстове, четени на глас при празнични поводи, но съгласно фонетичните и прозодични особености на норвежкия диалект от съответната област на страната.

   През 30-те години на XIX в. в норвежкото общество започват разгорещени спорове около създаването на норвежки писмен език, различен от датския. Очертават се две основни линии - привържениците на първата смятат, че новият писмен език трябва да се основава на датския писмен език, който постепенно да бъде адаптиран към норвежкия говорим език. Главният застъпник на тази линия е поетът Хенрик Вергелан (1807-1845), а негов основен опонент през 30-те години е историкът Петер Андреас Мунк (1810-1863), според когото в основата на новия писмен език трябва да залегне старонорвежкият и някои подбрани норвежки диалекти.

   През 40-те години на XIX в. линията, поддържана от П. А. Мунк, е реализирана на практика от езиковеда Ивар Осен (1813-1896). В резултат на събрания от него диалектен материал през 1848 г. излиза граматика на норвежкия език, а през 1850 г. и речник - първото систематично научно описание на норвежките диалекти. Въз основа на събрания материал И. Осен се заема с унифицирането на различните диалектни форми с цел създаването на единна книжовна норма, опряна върху диалектите, която той впоследствие нарича лансмол (норв. landsmal, т. е. "национален език"). Осен обобщава тези първи опити за кодификация на лансмол в своята нова граматика "Norsk Grammatik" (1864) и в речника "Norsk Ordbog" (1873).

   В средата на XIX в. езиковедът Кнут Кнутсен (1812-1895) дава нов тласък на идеите за постепенно адаптиране на датския писмен език към норвежкия говорим език. За разлика от И. Осен обаче, К. Кнутсен смята, че в основата на новия норвежки език трябва да залегне "неподправеният всекидневен език на образованата класа".

   На 12 май 1885 г., в резултат на активното езиково планиране от предходните десетилетия, норвежкият парламент обявява лансмол за равностоен на датския писмен език в норвежкия обществен живот. През 1901 г., правописът на лансмол е нормативно установен.

   Разтрогването на съюза с Дания (1814 г.) и обявяването на окончателната независимост на Норвегия от Швеция (1905 г.) очертават хронорамката на най-бурния период на утвърждаване на норвежката езикова идентичност.

   Разтрогването на съюза с Швеция през 1905 г. бележи началото на нов етап в развитието на норвежкия писмен език с неговите две, вече официално признати писмени форми. Пръв Бьорнстерне Бьорнсон (1832-1910) назовава датско-норвежкия писмен език риксмол (норв. riksmal). Дотогава риксмол е наричан или dansk-norsk ("датско-норвежки"), или det almindelige bokmalet ("всеобщ книжовен език"). През 1907 г. е проведена и първата голяма правописна реформа, засягаща единствено риксмол.

   През 1929 г., по решение на норвежкия парламент, лансмол е прекръстен на нюноршк (норв. nynorsk, букв. "нов норвежки език"), a риксмол е наречен букмол (норв. bokmal, букв. "книжовен език").

   Необходимо е да се подчертае, че независимо от турбулентния развой на писмената норвежка норма в последните векове, норвежките диалекти следват непрекъсната линия на еволюция още от обособяването на старонорвежкия език.

   Днес Норвегия се отличава с диалектно многообразие, чието опазване е активна държавна политика. На диалектите се гледа като на културно богатство и отношението към тях е повече от положително. Журналистите в норвежките медии например имат пълната свобода да говорят на родния си диалект. Когато пишат обаче, избират букмол или нюноршк в зависимост от личните си предпочитания. Днес на букмол пишат около 80% от норвежците, а останалите ползват нюноршк.

   Специфични черти на съвременния норвежки език са липсата на падежна система, многообразието от словоформи и т. нар. музикално ударение, своеобразна промяна на височината на тона, на което се дължи и характерното му мелодично звучене.

   Норвежкият език в България

   В последните десетилетия норвежистиката в България бележи бурно развитие. Норвежки се преподава като основен език и втори скандинавски език в рамките на специалност Скандинавистика на СУ "Св. Климент Охридски". Освен практическото обучение, студентите слушат и лекции по странознание на Норвегия, теоретична граматика на норвежкия език, норвежка литература и др. Предстои и въвеждането на обучение по норвежки в системата на средното образование.

   Благодарение на усилията на компетентни преводачи норвежисти от различни поколения и на активната финансова подкрепа на Норвегия, все повече класически и съвременни норвежки литературни творби достигат и до българския читател.
горе