архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.10, бр.1, година XVIII, 2011г.
Икономиката на Норвегия
Антония Господинова
Норвегия и евроатлантическите структури
През 1949 г. Норвегия става една от страните - учредителки на НАТО, като причина за влизането в пакта е страхът от комунистическата експанзия в Източна Европа, подсилван от факта, че Норвегия има почти 200-километрова граница със Съветския съюз. Въпреки това страната желае да поддържа добросъседски отношения със СССР, затова през 1957 г. е прието решение на парламента, според което в мирно време на територията на Норвегия не може да бъде разполагано ядрено оръжие или чужди военни бази. След края на студената война съставът на норвежките въоръжени сили беше редуциран и реорганизиран. Норвегия подкрепя разширяването на НАТО и е активен участник в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
През 1972 г. в страната се провежда първият референдум за влизане в ЕС, на който почти 53% от населението гласува "против". През 1994 г. се проведе втори референдум, резултатите от който бяха приблизително същите. Въпреки че между първия и втория референдум на практика беше израснало цяло едно ново поколение и въпреки усилията на управляващата тогава Работническа партия, 52,2% от норвежците отново казаха "не" на еврочленството. В резултат на това икономическите отношения на Норвегия с ЕС се осъществяват в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП), създадено през 1992 г. между ЕС и Европейската асоциация за свободна търговия, в която в момента освен Норвегия членуват още Исландия и Лихтенщайн. В съответствие с Договора за ЕИП в Норвегия действат повечето от нормативните актове на ЕС - например Газовата директива, въвеждаща либерализация на европейския газов пазар.




   Днес Норвегия е една от най-богатите и развити страни в света. По брутен вътрешен продукт на глава от населението тя заема второ място в света (след Люксембург), а от 1999 г. неизменно оглавява класацията на ПРООН за страна с най-висок индекс на човешко развитие. Но далеч невинаги е било така. До началото и дори средата на ХХ в. Норвегия е била една от най-бедните аграрни държави в Западна Европа, заедно с Португалия и Ирландия. За последните 50 години страната извърши мощен скок, превръщайки се в производител на уникални видове промишлено оборудване и водещ износител на енергоресурси. В началото на новото хилядолетие за пръв път в своята история Норвегия се превърна и в крупен износител на капитали: текущите норвежки инвестиции зад граница устойчиво надвишават притока на чуждестранен капитал в страната.

   Уникалната международна специализация на Норвегия, отличаваща я дори от съседните скандинавски страни, в голяма степен е резултат от особеностите на нейната география. Сложният пресечен релеф на страната и невъзможността за корабоплаване по повечето реки значително са усложнявали прокарването на вътрешни комуникации, развитието на промишлеността и земеделието. В резултат на това морето още от времената на викингите е служило на норвежците и като средство за връзка с останалия свят, и като източник на прехрана.

   Традиционен отрасъл за норвежката икономика е риболовът. Още през Средновековието страната е изнасяла за Европа сушена риба в големи количества. Може да се каже, че в исторически план рибата е била първата експортна стока на Норвегия, като и до ден днешен тя продължава да има важно значение, особено за районите в западната и северната част на страната. Около 90% от целия улов се изнася. При различните видове риба на Норвегия се падат между 5% и 30% от световния пазар. Приходите от износа на риба и рибни продукти за 2009 г. надвишават 4,4 млрд. евро, което превръща Норвегия в един от водещите доставчици на този вид стоки на световния пазар. До началото на 90-те години на ХХ в. риболовът в страната е бил дотиран отрасъл, като при неблагоприятна конюнктура държавата е оказвала финансова подкрепа. Днес тази практика е прекратена и финансови компенсации на рибарите се изплащат само при преустановяване на дейността или за провеждане на ихтиологически изследвания. В последните години в Норвегия с бързи темпове се развива и рибовъдството. Голяма част от традиционните за страната риби като сьомга и пъстърва вече се отглеждат в специални развъдници в морето. На Норвегия се падат над 40% от световното производство на сьомга.

   Но морето не само храни норвежците, от векове то е и корабоплаване, и важен източник на парични постъпления. Още към средата на ХІХ в. Норвегия (която по това време не е самостоятелна държава, а в съюз с Швеция) се превръща в една от страните с най-голям флот в света. Както се отбелязва в един доклад на норвежкото правителство от 1993 г., "за дълъг период от време корабоплаването придобива по-голямо значение за националната икономика, отколкото цялата промишленост, взета заедно".

   Традиционно търговският баланс на Норвегия в миналото е бил отрицателен - вносът е превишавал износа. Този дефицит се е покривал от приходите от международните морски превози. По този начин норвежкото корабоплаване се превръща в експортен отрасъл на световно ниво и вече повече от 150 години продължава да играе важна роля в икономиката на страната. С времето в този отрасъл се натрупват собствени "аристократични" традиции, оформят се семейни кланове на финансовата олигархия - Улсен, Вилхелмсен и др. Големите корабособственици и до днес си остават едни от най-влиятелните хора сред норвежкия бизнес елит.

   Дълго време корабите от норвежкия търговски флот, 90 % от които никога не са влизали в норвежки пристанища, са били вписани в националния регистър. Но след мощен лобистки натиск от страна на корабособствениците през 1987 г. е създаден т. нар. международен регистър. Съдовете, вписани в този регистър, продължават да плават под норвежки флаг, но върху тях фактически не се разпростират нормите на националното трудово право, което позволява на корабособствениците да наемат екипажи от Азия и Източна Европа срещу много по-ниско заплащане.

   Норвегия е страна, изключително богата на енергоресурси. В началото на ХХ в., с повсеместното навлизане на електричеството в бита и промишлеността, Норвегия привлича вниманието на световните финансови кръгове с колосалния си хидропотенциал. За броени години в страната се изгражда мощна електроенергетика и започва развитието на енергоемки отрасли в металургичната и химическата промишленост. За целта се използват многобройните естествени водопади. Норвежците също така разработват уникални технологии за строителството на подземни ВЕЦ. По производство на електричество на глава от населението Норвегия категорично заема първо място в света. Над 95% от електроенергията в страната се добива от ВЕЦ. В последните години се инвестират средства и в развитието на т. нар. зелена енергетика - ветрогенератори, соларни инсталации и др., но техният относителен дял е твърде малък.

   Наличието на евтина електроенергия става предпоставка за развитието на енергоемки производства. Днес Норвегия е водещ производител на азотни торове, алуминий, феросплави, никел, цинк, мед и др.

   Нова глава в икономическата история на страната започва в края на 60-те години на ХХ в., когато са открити първите залежи на нефт и природен газ в континенталния шелф в Северно море. Благодарение на тяхното разработване Норвегия само за няколко десетилетия се превръща в една от най-богатите страни в света. До 2000 г. износът на суров петрол постоянно се увеличава, достигайки абсолютния си връх през 2001 г., когато Норвегия се превръща във втория най-голям износител на нефт в света. През следващите години норвежкият износ на нефт постепенно намалява, като през 2008 г. страната вече заема 11-о място сред най-големите износители, връщайки се на нива от 1993 г. В същото време износът на природен газ постоянно се увеличава и днес той е почти удвоен в сравнение с 2000 г. Причините за тази промяна са комплексни, като немалка роля играят международните цени на енергоносителите. Освен това правителството на страната се опитва да регулира добива и износа на нефт и природен газ с оглед на максимално рационалното използване на ресурсите, така че те да не бъдат изчерпани за кратко време. През последните години се предприемат и целенасочени действия за намаляване на зависимостта на икономиката от износа на нефт и природен газ, като за 2008 г. относителният дял на нефтодобивната индустрия (и обслужващата я сфера) е 26,4% от БВП на страната. Това показва, че Норвегия, за разлика от повечето големи износители на нефт, притежава мощна икономика, базирана и върху други отрасли.

   През 1990 г. в Норвегия беше приет закон за учредяване на Държавен петролен фонд, който, от една страна, да стабилизира приходите в държавния бюджет, като ги направи по-малко зависими от международните цени на нефта, а от друга - да осигури благосъстоянието на бъдещите поколения норвежци, когато един ден запасите от петрол бъдат изчерпани. Средствата в този фонд започват реално да постъпват през 1996 г., като акумулираната сума в него през 2008 г. вече надхвърля 280 млрд. евро. Част от парите на Държавния петролен фонд се инвестират в перспективни отрасли като телекомуникации, високи технологии, научни изследвания, биотехнологии и др.
горе