архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
СПОРТ стр.50, бр.1, година XVIII, 2011г.
Норвегия - родината на ските
Антония Господинова
FRILUFTSLIV - живот на открит въздух
Без преувеличение може да се каже, че норвежците са изключително спортна нация. Над 1,85 млн. души, или почти 40% от населението, активно се занимават със спорт и членуват в Норвежката спортна федерация, обединяваща 54 федерации по различни видове спорт. Най-много членове наброява Футболната федерация - 363 000, следвана от Федерацията по ски - 162 000 и Федерацията по хандбал - около 110 000.
Извън организираните занимания със спорт, почти 80% от населението практикува т. нар. "friluftsliv" (букв. "живот на открит въздух"), включващ най-различни форми на физическа активност на открито - каране на ски (във всичките им разновидности), туристически походи, преходи, излети, колоездене, ветроходство и др. Вероятно всеки чужденец, който е бил в Норвегия за по-дълго време, е останал учуден и озадачен от неистовото желание на норвежците да се измъкнат от уютните си домове и да излязат на открито, независимо от атмосферните условия. През почивните дни, вместо да се излегне удобно пред телевизора или да "заседне" с часове пред компютъра, средностатистическият норвежец излиза НАВЪН. И няма значение дали ще кара ски, ще се катери по планините, ще бере гъби и ягоди в гората, или пък просто ще се разхожда из полето - важното е да е навън, сред природата. Този "живот на открит въздух" за норвежците е не просто форма на осмисляне на свободното време, за тях той се е превърнал в житейска философия и е неотделима част от националната им идентичност.




   Норвежците се гордеят, че са създатели на съвременния ски-спорт. Ските като средство за придвижване през зимата са известни в Скандинавия още от дълбока древност. В Норвегия най-старото изображение на човек, каращ ски, е скална рисунка отпреди 6000 г. А най-старата археологическа находка на части от ски, открита на територията на страната, е на около 5000 г. Самата дума ски е от староскандинавски произход (съвр. ski) и означава "извита дъска". Въпреки това не може да се твърди със сигурност, че ските като средство за придвижване по снега са се появили за пръв път в Скандинавия. Най-старото изображение на човек, каращ ски, известно до момента в света, е открито в Северен Китай и е на повече от 10 000 години. Което обаче не означава, че в най-северните части на Европа ските са се появили едва няколко хиляди години по-късно. Някои учени предполагат, че е възможно още първите обитатели на Скандинавския полуостров, преселили се там в края на последната ледникова епоха, да са използвали подобни на ски приспособления, просто няма открити свидетелства за това. Известно е обаче със сигурност, че в продължение на хилядолетия ските са били важно средство за оцеляване в условията на суровата и продължителна норвежка зима. Те са се използвали както за придвижване по сложния и пресечен релеф на страната, така и като средство за по-успешен лов през зимата. Любопитно е, че староскандинавският бог Ул, покровител на плодородието, слънцето, зимата, лова и стрелбата с лък, е изобразен на ски, което показва важността на ските за ловуващите през зимата.

   Различни писмени източници потвърждават широко разпространеното използване на ските като средство за лов. Един закон от 1274 г. например забранява използването на ски при лова на лосове. А в "Кралското огледало", написано около средата на ХІІІ в., се разказва как някои ловци толкова умело карат ски и се спускат с такава скорост по склона, че могат да нанижат на копието си по девет елена наведнъж!

   От староскандинавските писмени източници става ясно, че карането на ски е умение, което се придобива с упражнения, а хората, владеещи това умение, са били високо ценени. Ските са се използвали и в армията, особено при разузнаване на позициите на противника, или пък за бърза свръзка между различните военни дружини. Един от най-известните епизоди в норвежката история е спасяването на невръстния кралски син Хокон Хоконсон през 1206 г., който е трябвало да бъде пренесен на безопасно място отвъд планината, разделяща долините Гюдбрансдал и Йостердал. За целта били избрани двама мъже от т.нар. биркебайнери, които "най-изкусно владеели карането на ски". Впоследствие Хокон Хоконсон става един от най-великите и почитани норвежки крале. В чест на това събитие от 1932 г. в Норвегия ежегодно се организира ски-маратонът Биркебайнеррене по същия маршрут от 54 км, като състезателите символично носят на гърба си товар от 3,5 кг, колкото е теглото на новоредено дете. Състезанието се радва на огромен интерес както от страна на участниците, така и на зрителите. Всяка година в него вземат участие около 16 000 скиори. Желаещите да се включат в маратона са толкова много, че през 2010 г. записването на кандидатите беше прекратено 1 час след началото си поради попълване на квотата.

   Ските като средство за развлечение и спорт започват да се използват в Норвегия в средата на ХІХ в. През 1843 г. в област Тромс в Северна Норвегия се провежда първото състезание по ски, а през 1861 г. в селцето Трюсил е създаден първият в света ски-клуб. През 1868 г. на състезание в Кристиания (Осло) Сондре Нурхайм от областта Телемарк учудил столичната публика с невероятните си умения със ските. Той демонстрира непозната дотогава техника както на каране, така и на изпълнение на ски-скокове. И до ден днешен приземяването с приклякване на едно коляно в стил "Телемарк", демонстрирано за пръв път от Нурхайм, се смята за еталон в съвременния ски-скок. И макар да е исторически доказано, че ските като средство за спорт са се използвали в Норвегия поне 25 години преди изпълнението на Сондре Нурхайм, мнозина норвежци считат именно него за "баща" на съвременните ски. Показателен е фактът, че олимпийският огън за Игрите в Лилехамер през 1994 г. беше символично запален в дома на Нурхайм в Телемарк. Това беше норвежкото послание към света - че всичко е започнало от тук, от тази стая. А известният ски-курорт Моргендал в окръг Телемарк и до днес се рекламира чрез слогана "It all began here - in Morgendal!". В голяма степен "заслуга" за тази историческа неточност има Фритьоф Нансен, който в книгата си "Прекосяване на Гренландия със ски" (1890) почти митологизира личността на Сондре Нурхайм като създател на ски-спорта. Книгата има изключителен успех и служи като импулс за хиляди млади норвежци да се захванат с каране на ски - "най-норвежкото занимание", както го определя Нансен.

   Първите състезания по ски са били особена смесица от ски-бягане, спускане, понякога и с елементи на ски-скок. Скиорите е трябвало да съчетават различни умения и техники. Победителите започват да получават парична премия, която в някои случаи се е равнявала на годишната заплата на един работник и това допълнително е разпалвало желанието на младите норвежци да се усъвършенстват в карането на ски. Скоро започват да се организират и друг вид състезания - съчетаващи ски-бягане и стрелба. Те също набират голяма популярност, като се имат предвид вековните традиции в използването на ските в норвежката армия.

   В периода 1870-1890 г. много норвежци, сред които и жители на Телемарк, емигрират в САЩ. Там те пренасят и традицията да се организират състезания и демонстрации със ски. Проявите бързо придобиват широка популярност. На някои от демонстрациите присъстват над 6000 зрители. Паричните премии били огромни за норвежките стандарти - достигали до 1000 долара, което привличало много от известните скиори в Норвегия да участват в състезанията отвъд океана.

   Още на първите Зимни олимпийски игри в Шамони през 1924 г. норвежците заявяват себе си като водеща нация в зимните спортове и в частност ските. Те печелят 4 златни медала, три от които са завоювани от Турлайф Хауг в ски-бягането и северната комбинация. Така Норвегия получава своя първи олимпийски герой. На олимпиадите през следващите години страната категорично се утвърждава като най-силната в зимните спортове. Към днешна дата норвежките спортисти са спечелили 107 златни, 106 сребърни и 90 бронзови медала от зимни олимпийски игри - повече от която и да било друга нация.

   Абсолютен връх е Олимпиадата в Солт Лейк Сити през 2002 г., където Норвегия завоюва 13 златни медала и побеждава в класирането по нации, а най-големият провал - в Калгари през 1988 г., когато норвежките спортисти си тръгват без нито едно златно отличие. На последната Зимна олимпиада във Ванкувър норвежката колекция се попълни с 9 златни, 8 сребърни и 6 бронзови медала.

   Едни от най-големите имена в историята на зимните спортове са норвежци. Абсолютният рекорд за най-много отличия от зимни олимпийски игри принадлежи на ски-бегача Бьорн Дели - 8 златни и 4 сребърни медала. Освен това той има и 9 световни титли. Общо медалите му от световни първенства и олимпийски игри са 29.

   Друга легенда е биатлонистът Уле Айнар Бьорндален с неговите 6 златни, 4 сребърни и 1 бронзов медал от олимпийски игри. Той е единственият биатлонист, спечелил и четирите индивидуални дисциплини в рамките на една олимпиада (Солт Лейк Сити 2002). Освен това е 14-кратен световен шампион. Бьорндален все още се състезава и е амбициран да подобри рекорда на сънародника си Бьорн Дели на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г.

   Освен в ски-бягането, където за норвежците е въпрос на престиж да се доказват като най-силната нация, забележителни успехи имат и техните състезатели в алпийските ски. Един от най-титулуваните скиори за всички времена е Шетил Андре Омот. Негов е рекордът както за най-много медали от олимпийски игри в алпийските ски - 8, от които 4 златни, така и от световни първенства - 13, от които 5 златни. Носител на Големия кристален глобус през 1994 г. и на 8 малки световни купи в отделните дисциплини през различни години. Той държи и рекорда за най-много спечелени точки от един скиор в състезания за световната купа - 13 252 т., натрупани в периода 1989-2006 г. Омот прекрати кариерата си през 2007 г.

   Негов достоен наследник е Аксел Люн Свиндал - двукратен носител на Голямата световна купа през 2007 и 2009, трикратен световен шампион и носител на златен олимпийски медал в супер гигантския слалом от Ванкувър 2010. Свиндал продължава активно да се състезава и е една от звездите в алпийските ски в момента.

   Но норвежците могат да се похвалят с впечатляващи постижения и в зимните спортове, които не са свързани със ските. Герой на Зимните олимпийски игри през 1994 г. в Лилехамер е кънкобегачът Юхан Улав Кос. Пред родна публика той печели 3 златни медала - на 1500, 5000 и 10 000 м. Като се добавят и двата му медала от Албервил 1992 и 13-те медала от световни първенства, това го превръща в един от най-успешните кънкобегачи в историята.

   Норвежките дами също дават своя достоен принос за спортната слава на родината си. Знаменитата фигуристка Соня Хени печели 3 пъти поред олимпийската титла на Зимните игри през 1928, 1932 и 1936 г. Освен това тя е 10-кратна световна шампионка и 6-кратна европейска.

   Ски-бегачката Марит Бьорген е една от звездите в този спорт през последните години. Тя беше най-успешният норвежки спортист на Олимпийските игри във Ванкувър през 2010 г., завоювайки общо 5 медала, 3 от които златни. Бьорген е и 4-кратна световна шампионка и има общо 16 медала от световни първенства и олимпиади. Продължава активно да се състезава.
горе