архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ТРАДИЦИИ стр.46, бр.1, година XVIII, 2011г.
Норвежките традиции: независимост и самобитност
Мария Ангелова


   НОСИЯТА

   Наред със знамето народната носия е сред най-значимите норвежки национални символи още от края на XVII в., когато хората започват да се интересуват от това, което се смята за отличително и изконно норвежко. Днес носиите се обличат на церемониални и празнични събития, както публични, така и лични, и в градовете, и в селата.

   През годините носията е действала като обединяващ фактор за норвежците, независимо от предизвикателствата, пред които са се изправяли.

   На националния празник (17 май) през 1994 г. по улиците на Норвегия има повече народни носии от всякога. Причините за това са две събития, които сами по себе си нямат нищо общо, но водят до един и същи резултат.

   Само два месеца по-рано в Лилехамер се провеждат Зимните олимпийски игри и е взето решение да се постави акцент не само върху спортните събития, но и върху културното представяне на Норвегия. Носията заема централно място в разкриване на културното богатство и своеобразие на страната. Същевременно дебатите около провеждането на втори референдум за присъединяването на Норвегия към Европейския съюз са достигнали връхната си точка. В такъв момент националната носия се превръща в символ на независимост и самобитност в полза на тези, които са против членството в съюза. В резултат на това шивачите в цялата страна започват да получават стотици поръчки за носии и скоро се съставят списъци на чакащите за години напред. Появява се и нов вид клиенти - все повече хора от градовете започват да носят традиционните дрехи и дори мъжете ги смятат за достоен заместител на вечерното облекло за празнични случаи.

   Норвежките носии не са еднакви в различните части на страната. Това, което ги обединява, е, че показват възрастта на този, който ги носи, и дали е женен. Има и специални дрехи за църква, които не се обличат никъде другаде. С развитието на туристическата индустрия обаче носията придобива комерсиален характер. В Европа все повече се засилва интересът към малките общности в труднодостъпни региони, където се смята, че са запазени най-чистите форми на национална култура. Това довежда първите приключенски настроени чужденци в Норвегия. Скоро стотици туристи започват да посещават района на фиорда Хардангер, където традициите са нерезделна част от ежедневието, и остават очаровани от това, което виждат.

   Туристическата индустрия бързо се възползва от интереса и започва да представя носията от Хардангер като атракция сама по себе си. Произвеждат се сувенирни кукли, облечени с нея, организират се "традиционни" сватби, отпечатва се на пощенски картички и впоследствие придобива статута на национална норвежка носия.

   Носията е част от съвременния живот на норвежците по много начини. От края на 70-те години до днес изкуството се обръща назад към традициите и все по-настойчиво в него навлизат мотиви от народните носии като стилизираната роза с осем венчелистчета например. Редица творци се вдъхновяват от ярките контрасти на норвежката носия, в която се комбинират тесни с широки дрехи, черни вълнени платове с многоцветни, ярки украси и елементи от коприна. Бижутерската и модната индустрия също включват традиционни мотиви в изделията си.

   Независимо от историята си норвежките народни носии обединяват занаятчийство, култура и идентичност и продължават да бъдат носени и от млади, и от стари. Те са красиви, няма да излязат от мода и създават връзка между хора и групи, между норвежците и тяхната родина.

   ПРАЗНИЦИ, ОГНЬОВЕ И ПАРАДИ

   Макар, както навсякъде в Европа, традициите да не са това, което са били някога, в Норвегия има много поводи за празнуване, свързани с определени обичаи.

   Денят на Свети Йоан Кръстител (Еньовден) на 24 юни се празнува с огньове на открито и танци. По сходен начин се отбелязва и 19 юли - денят на Свети Улав, който е покръстил Норвегия.

   Коледните пости (четири седмици преди Коледа) са време, посветено на почистване на дома и усилено готвене, тъй като всичката храна за коледните празници се приготвя в този период. Типични по това време на годината са събиранията с приятели и колеги на специални коледни бюфети, където се сервират свински ребра, сушено овнешко и риба. Обикновено всяко семейство има собствени кулинарни традиции за Коледа - каша, риба, свинско или овнешко, а за десерт - компот от сини сливи и крем със северни къпини. Домовете са празнично украсени, семейството се събира и се устройват забави. В миналото в обора се е оставяла купа с каша като благодарност към коледното джудже, което пази животните през годината.

   И докато националният празник в много страни се отбелязва с военни паради, в Норвегия той е преди всичко празник на децата. На 17 май (Денят на Конституцията) децата, облечени в носии, участват в паради и шествия.
горе