архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.42, бр.1, година XVIII, 2011г.
Идва бавно
Хищи Гротмол (Kirsti Grotmol)
Хищи Гротмол
е завършила Националния колеж за изкуства, занаяти и дизайн в Осло и Академията за изящни изкуства в Лисабон, Португалия. Освен това е учила журналистика и филмово изкуство, има и магистърска степен по театър и фолклор. Била е редактор на няколко списания за култура, както и литературен и театрален критик. Освен с изкуството си в момента се занимава с критика на илюстровани книги и пише статии на подобни теми.
Има общо 14 самостоятелни изложби в периода 1987-2005 г., участва в 50 съвместни изложби в Норвегия (1988-2007) и в 33 съвместни изложби в чужбина (1992-2010). Правила е изложби в Германия, Франция, Русия, Естония, Латвия, Литва, Китай, Австралия и много други. Като гост-творец е присъствала на обучение по маски и театър и по печатарски техники в Япония, получавала е покани за участие в ателиета и студиа във Франция, Дания, Финландия, Италия и др. Освен това е била президент на Организацията на визуалните творци в Норвегия. Носител е на редица награди и печели субсидии за обучение в Норвегия и чужбина и за организирането на изложби и творчески проекти. От 1988 г. досега е сътрудник на списание "Нумер". Автор е и на документални филми за изкуство.
През 2005 г. получава стипендия от фондация "Онасис" и заминава за Гърция. Живее шест месеца в Атина. Винаги е искала да се върне там с изложба и е много щастлива, когато това се превръща в реалност.
През 2008 г. участва в съвместна изложба в софийската галерия "Леседра". През 2011 г. е планирала участие в изложби и проекти в България, Норвегия, Швеция, Румъния и Египет.




   Представените творби са част от серия силни, цветни и изпълнени със символика картини и видео, обединени от темата за детството. Отвъд видимото спокойствие на повърхността нещо обезпокоително прозира на заден план. Докато работех по тези картини, думите "идва бавно" винаги бяха в ума ми. Това е сързано с творческия процес на рисуването, процес, който освен технически умения изисква време и съзерцание.

   Нанасят се слой върху слой, докато фонът и детайлите станат едва доловими като далечен спомен. Така съзнанието ни бива завладяно от тези деца.

   Съзерцанието по време на създаването в изкуството контрастира с все по-засилващото се темпо на нашето всекидневие с потока от новини и ежедневна информация.

   Заглавието също така се отнася до процеса на запомняне - връщането към усещането на детството.

   Ето защо единствената картина на възрастен - жена - се казва "Идва бавно".

   Фигурите в картините са сами, децата гледат на света с погледа на възрастен, опитващ се да се вкопчи в усещането и тайните на детството. Предметите като кукла, кофа, животно не могат да премахнат екзистенциалната самота.

   Нещо се е случило с тези деца. Но не знаем какво. Това е оставено на въображението на всеки. В картината "Тишината след това" виждаме момиче, което стои само на ръба на черна сянка или дупка в земята. Но картината не ни казва какво се е случило преди това. Момичето стои само там и гледа едновременно в себе си и в нас. Но можем само да гадаем каква е била историята преди този момент.

   Тези деца всъщност са и възрастни. Те са деца, които са видели твърде много неща. И те са възрастни, които се опитват да се върнат в детството, което ги е направило това, което са днес.

   Мисля, че вътре в нас е съхранена всяка възраст, през която сме преминали в живота си - следователно тези деца са частично възрастни.

   Към картините има и кратко видео - дълго е по-малко от две минути. Основано е на същата тема и е друг начин за улавяне на мистерията на детството - и на времето.
горе