архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ГРАДОВЕ стр.32, бр.1, година XVIII, 2011г.
Градовете на Норвегия

Осло, Берген, Тронхайм, Ставангер, Тромсьо


   Столицата ОСЛО

   Антония Господинова

   Осло е столица на Норвегия и най-големият град в страната. Населението му възлиза на 587 000 души (2010 г.), а заедно с предградията и близките градчета е около 750 000. Градът е разположен в най-вътрешната част на едноименния фиорд и от три страни е заобиколен с обширна гориста местност и невисоки хълмове.

   Не е известно с абсолютна сигурност кога точно е възникнал Осло, но според исландския писател и историк Снори Стурлусон през 1049 г. крал Харалд Хардроде основава града. Нови археологически проучвания обаче разкриват християнски погребения и руини на църкви, датирани ок. 1000 г. Поради това през 2000 г. градът тържествено отбеляза своето хилядолетие.

   Градът преживява разцвет при управлението на крал Хокон V, който през 1299 г. мести столицата от Берген в Осло и построява крепостта Акершхюс, която става дом на няколко поколения норвежки крале и е почти напълно запазена и до днес. В края на ХІV в. Норвегия попада под датско управление и Осло постепенно загубва своето значение като административен и икономически център. Цялото управление вече се осъществява от Копенхаген. През 1624 г. градът е почти напълно унищожен от огромен пожар. Датският крал Кристиан ІV отделя средства за възстановяването му и в негова чест благодарните жители го преименуват от Осло на Кристиания. През ХІХ в. започва разцвет на дърводобива и търговията с дървен материал в района. Дъскорезници и заводи никнат един след друг по течението на река Акер и градът бързо започва да се разраства. През 1814 г. с приемането на норвежката конституция Кристиания е обявена за столица. През 1925 г. градът връща първоначалното си име - Осло.

   Днес Осло е административен, икономически и културен център на страната. Тук се намират всички държавни институции и учреждения.

   Централната улица "Карл Юхан" е изпълнена с много символика. В двата й края са разположени Кралският дворец и Стуртингът - норвежкият парламент, символизирайки по този начин единството на двете институции - кралската власт и властта на народа. А между тях, отляво и отдясно на улицата, са разположени старата сграда на Университета в Осло и на Националния театър, подчертавайки важността на науката и културата за развитието на страната. Друга забележителна сграда, превърнала се в символ на града, е кметството, разположено на брега на фиорда. Строгата на вид сграда отвътре е изключително богато декорирана с произведения на едни от най-известните норвежки художници и скулптори. А най-новата гордост на Осло е операта, построена в модернистичен стил, разположена на самия морски бряг.

   Градът е много богат на културни забележителности: Националната галерия, Музеят на Мунк, паркът "Вигелан", Историческият музей. Задължителна спирка в туристическите маршрути е полуостров Бюгдьой, където на неголяма площ са концентрирани едни от най-интересните музеи: Музеят на викингските кораби, Музеят "Фрам", в който е изложен знаменитият кораб, използван при експедициите на Фритьоф Нансен и Руал Амундсен, Музеят "Кон-Тики", разказващ за живота и експедициите на Тур Хейердал, както и Музеят на норвежкото корабоплаване. На Бюгдьой е разположен и Норвежкият народен музей, пресъздаващ архитектурата и бита на норвежците от различните части на страната и от различни епохи.

   Осло е и важен спортен център с международно значение. Известният ски-комплекс "Холменколен", разположен в покрайнините на града, редовно приема етапи от световните купи по ски-бягане, биатлон, ски-скокове и северна комбинация. Ски-шанцата на комплекса, чийто изящен профил се извисява над града, е един от най-обичаните му символи. При откриването на новореконструираната шанца през 2010 г. присъстваха над 6000 зрители въпреки ниските температури и несъстезателния характер на мероприятието. В края на февруари 2011 г. Осло беше домакин на Световното първенство по ски - северни дисциплини.

   Берген

   Деница Каменова

   Дъжд. Това е първото ми среднощно впечатление от Берген. То щеше да продължи да се затвърждава час след час. Така че - ако искате да посетите Берген, преди всичко трябва да преглътнете мисълта за дъжда. Ако искате да се насладите на красотата, която предлага този град - ще трябва да се запасите с чадър, непромокаеми дрехи и кураж. Ако пък имате късмет, може и да хванете точно 2-3-те седмици в годината, в които не вали.

   Но както казват кореняците, колко тъжно би било, ако се остави човек няколко капки дъжд да го обезкуражат, тъй като в града има толкова много неща, които непременно трябва да се видят.

   Истината е, че капките съвсем не са няколко, а със средните 260-270 дъждовни дни в годината Берген съвсем спокойно може да си спечели приза "дъждовна столица на Европа" и да изпревари скромните си конкуренти Лондон и Брюксел. Но ако оставим капризите настрана, действително си заслужава да се вслушате в съвета на местните и да не се предавате, защото така ще изпуснете възможността да се пренесете в една средновековна скандинавска приказка.

   В туристическите справочници Берген неслучайно освен като втория по големина град в Норвегия с население от 260 000 жители е определян и като "град, стъпил на морето, с глава в облаците и сърце на правилното място". Защото, за да усетите Берген, трябва да го посетите не с главата, а със сърцето си.

   Разположен на брега на Норвежко море в югозападната част на страната, той е заобиколен от група планини, които са наречени Седемте планини. До голяма степен те са "виновникът" за обилния дъжд, който се излива над града, тъй като действат като преграда за облаците, донесени от Гълфстрийм, не им позволяват да се разнесат и буквално се изливат над него. Именно те обаче даряват града и с безкрайно живописната гледка на буквално потапящите се в морето заснежени планини.

   Най-голямото природно очарование обаче е изгледът към фиордите, а градът заслужено си е спечелил прозвището официалният вход към фиордите.

   Именно те са и причината Берген да е една от най-желаните дестинации на европейските круизи. Едно от най-очарователните неща на пристанищния град е, че е успял да съхрани своя исторически облик. Създаден от крал Улав Хюре (1067-1093) през 1070 г., малко по-късно той се превръща в първата столица на Норвегия. Духът на богатия търговски и риболовен център може да бъде усетен и до днес в пристанищната част, където дървените многоцветни и сякаш придържащи се една друга къщи са възстановявани след всеки пожар в стила на традиционната архитектура, датираща отпреди 900 години. Затова напълно заслужено през 1980 г. комплексът Брюген е вписан в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

   Тук, както и в цялата страна ще се оправите без никакъв проблем на английски - езикът се говори от всеки - от чиновника, през продавача до таксиметровия шофьор, и то с превъзходно произношение.

   Недалеч от Брюген се намира и прочутият рибен пазар, който е една от забележителностите на града. Отворен през по-голямата част от годината, той предлага изобилие от плодове, зеленчуци, цветя и, разбира се, гордостта на Норвегия - риба.

   Един от ключовите риболовни центрове, Берген векове наред се е издържал именно с това, което морето е предлагало на жителите му. Сега вече, след откриването на петролните находища, разказва с неприкрито задоволство гидът, на местните вече не им се налага да разчитат до такава степен на милостта на времето и улова - от петрола те печелят толкова пари, колкото не могат да похарчат през целия си живот. Затова и решават да спестяват - за бъдещите поколения, когато черното злато в крайна сметка ще привърши и те няма да бъдат така облагодетелствани.

   До каква степен са облагодетелствани обаче жителите на Берген откъм природна красота, може да се прецени истински само ако го погледнете от високо. Многоцветните къщички, накацали по височината и буквално отвоюващи всеки сантиметър от близките планини; кобалтовосивото море, което буквално се врязва в града, и облаците - така особено и тежко притиснали земята, сякаш можеш да ги докоснеш с ръка, рисуват типичния пейзаж за града. Не е случаен може би фактът, че Берген е роден град на много известни хора на изкуството - на писателя и драматург Лудвиг Холберг (1684-1754), цигуларя-виртуоз Уле Бюл (1810-1880), композитора Едвард Григ (1843-1907).

   Усещането, което има човек, е, че тук, в Берген, облаците са като отделно присъствие, самостоятелен персонаж, който играе ключова роля в изграждането на неповторимата атмосфера. Невероятната гледка се разкрива, ако се повозите на една от забележителностите на града - влакчето "фльойбанен", което свързва морския бряг с върха на близката планина Фльойен. Така от 350 метра височина над морското равнище се разкрива гледка не само към Берген, но и към близките острови. А ако времето, физическите ви възможности и подготовка позволяват, от върха има планински пътеки, които според разказите на щастливци, успели да стигнат дотам, водят до прекрасни планински поляни и кристално чисти езера.

   И когато настъпи моментът да слизате (времето обича да си прави такива шеги - да тече, в преносен и в буквален смисъл), качите се на влакчето, а градът малко по малко започне да се приближава към вас и да ви поглъща, последното нещо, което ще има значение, е дали дъждът е спрял, или продължава да вали. Защото чадъри се намират под път и над път (тук ги продават в улични автомати), но възможността да се насладите на Берген и да усетите енергията на неговата северна приказност не се удава всеки ден. И точно в този момент, когато сте в наръсеното от дъжда, слизащо към морето влакче, осъзнавате мъдростта на местните хора и разбирате колко е глупаво човек да се остави да бъде обезкуражен от няколко капки.

   Тронхайм

   Антония Господинова

   Тронхайм е третият по големина град в Норвегия и има 171 000 жители. Намира се на север от Берген и е разположен в най-вътрешната част на едноименния фиорд, около устието на река Ниделва. Това естествено защитено пристанище е било идеална база за норвежките крале. Още в миналото това е бил един от най-плодородните (и най-гъсто населени) райони на страната с добре развито земеделие. Градът е основан през 997 г. от крал Улав Трюгвасон (995-1000) и е първата столица на страната чак до ХІІІ в. Друг крал, Улав Харалдсон (1015-1028), с огън и меч покръства тази част от страната (областта Трьонелаг) и загива в битката при Стиклестад, северно от Тронхайм. Скоро след това Улав ІІ е канонизиран, а тялото му е пренесено и погребано в града, като на мястото е построена огромна катедрала - Нидарусдумен. Тя е най-голямата в Северна Европа и още от построяването си привлича поклонници от всички краища на континента. По традиция в катедралата се короноват всички норвежки крале.

   Ставангер

   Антония Господинова

   Със своите 124 000 жители Ставангер е четвъртият по големина град в Норвегия. Разположен е в западната част на страната, южно от Берген. Основан през 1125 г. във връзка със строителството на катедрала. Но тъй като градът практически не се развивал, епископът бързо го напуснал и се прибрал обратно в Кристиансан. През ХVІІІ-ХІХ в. в Ставангер живеели не повече от 2000 души. В началото на ХХ в. благодарение на т. нар. сардинен бум градът стремително се разраства и достига 30 000 души.

   През 1969 г., в близост до Ставангер, е открито първото голямо нефтено находище. Градът преживява нов бум и за около 40 години броят на жителите му се увеличава над четири пъти. Днес Ставангер е един изключително модерен и оживен град, който обаче е съумял да съхрани своя облик и минало.

   Тромсьо

   Антония Господинова

   Тромсьо е разположен далеч зад Полярния кръг и е един от най-северните градове в света. Има 67 000 жители. Възникнал е преди около 150 години като търговски център. Бързо се превръща в оживен и модерен град. Често е наричан "северният Париж". Днес Тромсьо е най-важният икономически и културен център на Северна Норвегия. В града се намират най-северният университет в света, привличащ тук млади хора от всички краища на страната, множество музеи, търговски центрове, Университетската болница, отговаряща за медицинското обслужване на цяла Северна Норвегия.

   В миналото градът е бил отправна точка за арктическите експедиции. Оттук са тръгвали с екипажите си Фритьоф Нансен и Руал Амундсен. В Полярния музей има богата експозиция, разказваща за живота и делото на великите полярни изследователи.
горе