архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.24, бр.1, година XVIII, 2011г.
Годината на Нансен и Амундсен
ПРЕЗ 2011 Г. НОРВЕГИЯ ОТБЕЛЯЗВА ДВА ВАЖНИ ЮБИЛЕЯ - 150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЛЯРНИЯ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ И ХУМАНИСТ ФРИТЬОФ НАНСЕН И 100 ГОДИНИ, ОТКАКТО РУАЛ АМУНДСЕН ЗАЕДНО С ЧЕТИРИЧЛЕННИЯ СИ ЕКИП ДОСТИГА ЮЖНИЯ ПОЛЮС.
ЗА ДА ОТБЕЛЕЖИ ГОДИШНИНИТЕ ПОДОБАВАЩО, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НОРВЕГИЯ ОБЯВИ 2011 Г. ЗА ГОДИНА НА НАНСЕН И АМУНДСЕН. ПРОГРАМАТА НА ЧЕСТВАНИЯТА ПРЕДВИЖДА ИЗЛОЖБИ, КОНФЕРЕНЦИИ, КОНЦЕРТИ В НОРВЕГИЯ И В ЧУЖБИНА. ТЯХНА ОСНОВНА ЦЕЛ ЩЕ БЪДЕ ДА ПОПУЛЯРИЗИРАТ ДЕЛОТО НА ДВАМАТА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ, КАКТО И ДА ОСВЕТЛЯТ НЯКОИ МАЛКО ПОЗНАТИ АСПЕКТИ НА ТЕХНИЯ ЖИВОТ. В БЪЛГАРИЯ ЮБИЛЕЯТ ЩЕ БЪДЕ ОТБЕЛЯЗАН С ВАЛИДИРАНЕТО НА ПОЩЕНСКА МАРКА, ПОСВЕТЕНА НА НАНСЕН, И СЕМИНАР ПО ВЪПРОСИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ПОЛЯРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ.




   ФРИТЬОФ НАНСЕН
(1861-1930)


   Фритьоф Нансен е не само известен пътешественик, но и учен, политик и хуманист, и много норвежци гледат на него като на национален герой.

   Роден през 1861 г. в Осло, следва зоология и защитава докторат през 1888 г. Още като студент Нансен попада на китобоен кораб, с който плава в Северния ледовит океан и край Гренландия. Този район силно го интригува и той решава да направи своя експедиция и да се опита да прекоси Гренландия със ски от изток на запад. През 1888 г. заедно с петчленен екипаж Нансен тръгва към Гренландия. Край бреговете на острова те напускат кораба и продължават към брега с две лодки. Лодките обаче засядат в леда, който ги отнася далеч на юг. На 15 август най-после се добират до брега и се отправят на изтощителен преход през ледовете на Гренландия, който продължава шест седмици. Когато достигат западния бряг на 29 септември, се оказва, че последният кораб от Гренландия е заминал и се налага да презимуват на острова. Едва през пролетта на следващата година успяват да се върнат в Норвегия.

   Скоро след това Нансен предлага още по-дързък план. По онова време съществувала теория, че полярният лед дрейфува от крайбрежието на Сибир през Северния полюс до Гренландия. Нансен искал да заседне в дрейфуващия лед в специално конструиран кораб и по този начин да достигне Северния полюс. Мнозина считали, че това е лудост, но и Стуртингът (норвежкият парламент), и кралят, както и частни лица се съгласяват да финансират начинанието. По чертежи на Нансен Колин Арчър построява кораба "Фрам", който е конструиран така, че да издържи натиска на леда върху корпуса.

   На 21 юни 1893 г. корабът "Фрам" тръгва от Осло с 13-членен екипаж на борда. Първо плават до Северна Норвегия, а оттам - до бреговете на Сибир. Там на 22 септември засядат в леда. Започват бавно да се придвижват на северозапад, но недостатъчно, за да достигнат полюса. След около година и половина от началото на експедицията Нансен осъзнава, че достигането на полюса по този начин е невъзможно и решава да продъжи нататък с кучешки впрягове и ски. Заедо с него тръгва и друг член на експедицията - Ялмар Юхансен. Със себе си взели тежки сандъци с измервателна апаратура, оръжие, храна и две канута. Всичко това било теглено от три кучешки впряга. Атмосферните условия били изключително неблагоприятни, температурата достигала до - 40° С и след няколко седмици осъзнават, че не е възможно да продължат по-нататък. Все пак достигат до 86°4' - по на север от който и да било до тогава.

   Пътят обратно е изпълнен с множество опасности. Пропадат в леда, нападнати са от бяла мечка, не достига храна нито за хората, нито за кучетата. Затова част от кучетата са убити, за да нахранят с тях останалите. Така се придвижват в продължение на четири месеца. Тогава най-после достигат до вода, откъдето започват да се придвижват по-бързо на юг с канутата. След около седмица достигат до архипелага Франц-Йосифова земя, където за пръв път от 2 години стъпват на твърда земя. Там намират прясна вода и достатъчно животни за улов. Това се случва през късното лято на 1895 г. Но все пак са твърде далеч от населените райони и решават да презимуват тук. С голи ръце изкопават големи камъни, от които си построяват къща с размери 3х2 м. В тази къща прекарват девет мрачни и студени месеца. През пролетта на 1896 г., когато крайбрежието се размразява, Нансен и Юхансен решават да продължат с канутата към Свалбар. И двамата са наясно, че пътешествието е много рисковано и може би никога няма да достигнат целта си. За щастие обаче, в най-критичния момент, насред ледената пустош попадат на една английска полярна експедиция, водена от Фредерик Джаксън, която ги спасява. С техния кораб Нансен и Юхансен се завръщат в Норвегия (Финмарк) - след повече от три години от началото на експедицията. В Норвегия ги очаква и друга добра новина - корабът "Фрам" е успял да се завърне у дома една седмица преди тях. Нансен е посрещнат като национален герой, пътува из Европа и Америка, където изнася лекции за експедицията. Много университети му присъждат почетни звания. Научният материал, събран по време на експедицията, има голямо значение за по-нататъшното изследване на полярните области. Нансен систематизира този материал и става основоположник на науката океанография.

   Но Нансен остава в историята не само като велик пътешественик, но и като голям общественик и хуманист. От 1920 г. той е представител на Норвегия в новоучреденото Общество на народите (предшественик на ООН, в което първоначално се включват 60 страни). Нансен оглавява комисията за бежанци и военнопленници. Развива много широка хуманитарна дейност и по негово предложение е създаден т. нар. Нансенов паспорт, с помощта на който военнопленниците и другите бежанци без документи могат да се завърнат по родните места след края на Първата световна война. По този начин над 450 000 души, в това число и българи, успяват да се завърнат у дома си. Освен това Нансен развива мащабна дейност и за подпомагане на гладуващите в Съветския съюз след Гражданската война там.

   През 1922 г. Фритьоф Нансен получава Нобелова награда за мир. Парите от наградата той използва за хуманитарни дейности в Украйна.

   Умира през 1930 г. Корабът "Фрам" по-късно е използван от друг полярен изследовател - Руал Амундсен - за експедиция до Южния полюс.

   РУАЛ АМУНДСЕН
(1872-1928)


   Руал Амундсен е другият голям норвежки пътешественик и изследовател. Роден е през 1872 г. По волята на родителите си следва медицина, но след смъртта им прекъсва следването, за да стане полярен изследовател. Амундсен предвожда белгийска полярна експедиция през 1897-1899 г. През 1903-1906 г. води друга експедиция на борда на кораба "Йоа" и успява да локализира и измери магнитния Северен полюс. През 1906 г. тази експедиция става първата, успяла да премине през Северозападния пасаж.

   Голямата мечта на Амундсен е да достигне Северния полюс и той започва да набира средства за нова експедиция. Обаче е изпреварен - през 1909 г. американецът Робърт Пири обявява, че е достигнал полюса. За Амундсен не остава нищо друго, освен да се отправи на юг - към другия полюс. С кораба "Фрам" Амундсен доплава до бреговете на Антарктида, а оттам продължава с шейни към полюса. В една от най-драматичните експедиции в историята Амундсен заедно с други 4 души достига Южния полюс на 14 декември 1911 г. - 5 седмици преди британеца Робърт Скот.

   Това постижение дава възможност на Амундсен отново да се обърне към голямата си мечта - да достигне Северния полюс. През 1918 г. прави опит да го достигне на борда на кораба "Мод" - като засяда в дрейфуващия лед по примера на Нансен, но опитът се оказва неуспешен. Тогава Амундсен решава да мине над полюса с дирижабъл. През 1925 г. с финансовата помощ на американеца Линкълн Елсуърт, заедно с италианския инженер Умберто Нобиле Амундсен построява дирижабъла "Норвегия" и на 11 май 1926 г. тримата тръгват от Тромсьо, на 12 май прелитат над Северния полюс и на 14 май кацат в Аляска.

   Скоро след експедицията Амундсен влиза в сериозен конфликт с Нобиле относно това, чия е главната заслуга за успеха на експедицията до Северния полюс. Но когато през 1928 г. Нобиле катастрофира с дирижабъла "Италия" северно от Свалбар, Амундсен е първият, който тръгва на спасителна мисия. Той излита със самолет от Тромсьо, но за съжаление на 18 юни 1928 г. самолетът катастрофира недалеч от Мечешкия остров (край Свалбар) и шестчленният екипаж, в това число и Амундсен, загива. Нобиле по-късно е спасен.
Биографиите подготви Антония Господинова
горе