архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ТРАДИЦИИ стр.55, бр.1, година XII, 2005г.
КИПЪРСКИ НАРОДНИ ЗАНАЯТИ

ЛЕФКАРСКА ДАНТЕЛА


   Лефкарската дантела е най-известната кипърска бродерия, получила голямо признание и зад граница. Чрез изучаването на нейната техника, мотиви, местни имена, сурови материали и дизайн могат да се открият много следи от миналото, които говорят за историята и идентичността на Кипър. Лефкарската дантела се родее с друг тип бяла дантела, позната като “аспроплумиа”, която си прилича със старата източносредиземноморска бродерия. Въпреки това тя се характеризира със свое собствено развитие и обогатяване в използването на нишките и дизайна. Може да бъде сравнена и с италианската бродерия от XVI в., най-вече в резултат на влиянието на венецианската цивилизация по време на византийската окупация на острова. Лефкарската дантела носи своето наименование от селцето Лефкара, което е най-известното място, свързано с нейното производство. Най-сложните и разнообразни видове се правят там. В края на XIX в. първите местни търговци от Лефкара потеглили на запад в Америка и Австралия, където предлагали своята лефкаритика. Лефкарската дантела се прави също така и в съседните селца Като Дрис, Ора и Скарину. Днес може да се намери и в други центрове като Атиену и Корнос. Старата лефкарска бродерия представлява везмо върху дебел памучен плат, докато по-късно тя започнала да се бродира върху лен. Бродирането се осъществява посредством броене на нишките на материята и затова фигурите са строго геометрични. Дантелата бива два вида: дизайн от копринени нишки, избродирани върху платно, и дизайн от изрязани специални фигури върху платно, предварително избродирани. Повечето от орнаментите са взаимствани от всекидневния живот - такива като фенери, кръстове, вилици, охлюви, кошници, флорални мотиви, очи. Един от най-характерните детайли на лефкарската дантела е т. нар. “Реката”. Той има зигзагообразна форма и върви успоредно до външните ръбове на платното, като най-често се състои от триъгълници, изпълнени с най-различни форми. Друг детайл е бродерия в изрязаните и оформени ъгли на платното. Лефкарската дантела се използва предимно за покривки, кърпи за маса, поставки за украшения, пердета. В последно време с нея се украсяват чаршафи, възглавници, шалчета и др. Дантелата е била част от чеиза на младите момичета, в техния бъдещ брачен живот.

ФИТИ ТЪКАНИ


   Фити тъканите подобно на лефкарската дантела също са изпъстрени с геометрични мотиви, характерни за геометричния период; такива каквито могат да бъдат видени върху съдовете от това време. Този вид тъкачество е било силно развито по време на Византийската империя, Венецианската и Лузинянската династия. По това време кипърските изделия от вълна и коприна били широко ценени и изнасяни почти в цяла Европа. Фити тъканите били най-тачени. Те носят името на селцето Фити, откъдето се заражда тяхното производство. Основните характеристики на фити тъканите са цветните геометрични нишки, вплетени в естествен памучен плат. Т. нар. шарка “плумиа” е известна със строго използване на цветовете: синьо, червено, зелено, оранжево и жълто. Дебелите цветни фитили се изтъкават успоредно с памучните нишки на тъканта. Тъканите фити се използват предимно за кърпи за маса, покривки и покривала за легла. Най-популярната фигура при тях е ромбът, който се бродира в тесните краища на платното. Дизайнът на фити тъканите е вдъхновен от всекидневния живот - черно око, обувката на учителя или рибя кост. Те са съпътствани от по-тесни редове с фигури - рибя кост или малки арки. Съществуват и други различни фигури като малки жени или палмови дръвчета. В центъра на платното винаги се изтъкава кръст, а по края то се състои от разплетени нишки или дантелена декорация. Тъкачеството фити се свързва също така с районите около Пафос и полуостров Карпас, там то намира приложение като декорация в долната част на дамските панталони. Подобно на лефкарската дантела и то е един от елементите, включени в чеиза на девойките.

КИПЪРСКА ДЪРВОРЕЗБА


   В древни времена Кипър се е славел с гъстите си красиви гори, които покривали целия остров. Дървото е бил основен материал, който се е използвал за направата на лодки, кораби, селскостопанско оборудване и оръдия на труда. Дърводелците от различни периоди създавали чрез дървото свой език, изразяващ тяхната представа за света, тяхното вдъхновение от природата - света на дърветата и животните. Абстрактното изкуство и символизмът, съчетани с геометрични мотиви и форми, лежат в основата на изключителни по своето майсторство композиции. Емблематични фигури, използвани при кипърската дърворезба, са птиците - символ на любовта, вълците и лъвовете - символ на силата, Светия Кръст - символ на кръговрата на живота, и ангелите - нашите пазители.
   Кипърската дърворезба се поделя на две категории: църковна и светска. Църковната дърворезба води началото си от XVI в., когато са били изработени първите иконостаси. Тя е окрасявала също така троновете в църквите, канделабрите, църковните столове, вратите, прозорците и др. Светската дърворезба бива два вида - градска и фолклорна. Градската се използва най-вече за обзавеждане и мебелиране. Табли, легла, столове, гардероби, огледала са основните детайли, свързани с нея. Дървесният източник, използван при дърворезбата, са най-вече борове, орехи и кипариси. Съществуват няколко техники, свързани с различните използвани мотиви при дърворезба: 1/ изрязване - най-простата форма, постигната чрез плоски безцветни драскотини върху гладка дървена повърхност; 2/ релефни мотиви, издълбани от основи; 3/ остър релеф - форми, постигнати чрез ограничено изображение на оригинала; 4/ удебелен или изчистен релеф - форми, изпълнени точно, но в умален вид.

ПЛЕТЕНЕ НА КОШНИЦИ


   Плетенето на кошници е един от занаятите, който не се е променил през вековете. Той се е смятал за изключително мъжка дейност и води началото си още от неолита. Някои от използваните методи като например този в Египет преди 5000 години се прилагат и до днес. Природните богатства на Кипър винаги са предразполагали към развитието на този занаят. В миналото цветовете, използвани при направата на кошници, са били естествените на източника, днес те се оцветяват. Кошниците се използват предимно за носене на картофи, грозде, маслини, плодове, посеви. Изработвани са от тръстика или от плоски листа на финикови палми. По селата всеки мъж, жена, дете са могли да плетат кошници - необходимо условие за всекдневния живот, като големината и формата се били съобразявани винаги с предназначението. Суровият материал за направата вирее обикновено около потоците и лесно се огъва, поради неговото стоене във вода, от което става мек. Едновременно с твърдата тръстика понякога се използват и по-меки и гъвкави жилки от дървета и храсти като терпентиново дърво, черница, дива маслина. В някои райони от страната - Криту Тера, кошницте се изработват само от клончета. Те се използват и за обличане на големи стъклени съдове, като ги защитават от светлина и счупване. Съдовете служат за съхранение на зехтин и вино. Плетат се рогозки за под, за праг. Кошници от различен вид и големина са се произвеждали и със следните цели: пренасяне на пилета, пренасяне на реколта - маслини, пренасяне на сол от езерата, поднасяне на хляб. Техниката “цецос” се прилага за направата на сламени поставки с декоративна цел за поднасяне на хляб, рязане на фиде, за поставяне на коледната баница, за предлагане на хляб “кулури” при покана за сватба, за разнасяне чеиза на булката при брачни церемонии. Сламените кукли и “цецос” са използвани за декорация на къщите.
По материали от кипърския печат
Превод: Цветанка Еленкова
горе