архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.45, бр.1, година XII, 2005г.
АФРОДИТА КИПРИДА И НЕЙНИТЕ ЛИЦА
ДРАГОМИРА ВЪЛЧЕВА
   След като члена отсече със сърпа стоманен и после
   хвърли го Кронос от сушата в бурната шир на морето,
   дълго вълните го носиха; пяна се вдигаше бяла
   в допир с безсмъртната плът - и във нея израсна девойка.
   Тя до свещения остров Китера доплува най-първо,
   после достигна до Кипър, от морски талази опасван.
   Там върху сушата стъпи - почитана дивна богиня;
   злак под краката й стройни порасна и тя Афродита -
   “Пянородена”, а още Китерия дивновенчана
   бе назована от всички безсмъртни и смъртни, защото,
   в пяна родена, най-първо до остров Китера достигна;
   в Кипър бурлив се роди - затова Кипрогения също
   казва се тя; Филомеда - задето възникна от члена.

   Ето със почест каква е дарена, какво отреди й
   още изпървом съдбата между богове и сред хора:
   всички девичи раздумки, усмивки и хитри измами,
   сладостна радост и тръпка любовна, и медена ласка.




   Европа получила от древния Кипър поне две неща - култа към Афродита и латинското название на метала мед (cuprum). Между тези две неща само привидно няма нищо общо. Вижте картата на Източното Средиземноморие: не е ли остров Кипър най-удобното място за среща и взаимно оплождане на източните и егейските култури? В процеса на това оплождане се ражда и самият символ на плодовитостта, богинята Афродита, въплъщение в елински облик на месопотамската Ищар. Но процъфтяването на култа към една богиня на плодовитостта не би било възможно без някакъв поддържащ го ресурс. Основният материален ресурс на Кипър били богатите медни находища, подсигурили острова със статут на най-значим износител на мед в древността. Възпроизводството на индивида и производството на мед, биологичната необходимост и икономическата мощ се сработили щастливо, за да се роди Афродита Киприда.
   Раждането на Афродита е регистрирано в две различни митологични версии. Според Омировата “Илиада” богинята е дъщеря на Зевс и Диона. В крайна сметка обаче надделява кипърската версия, така както е предадена в епическата поема “Теогония” от Хезиод (VIII-VII в. пр. Хр.). За да отмъсти на съпруга си Уран (Небето), Гея (Земята) изработила сърп от стомана. С този сърп Кронос, син на Уран и Гея, отрязал члена на баща си. В ритъма на Хезиодовите хекзаметри краят на историята звучи така:

   Афродита изплувала от вълните край античния град Пафос на западното кипърско крайбрежие. Смята се, че това се е случило при “Скалата на гърка” (Петра ту ромю), която може да се види и до днес. Естествените пещери на полуостров Акамас, където била любимата къпалня на богинята, също могат да бъдат посетени от щастливите туристи. Калкулирано в мерни единици, това удоволствие се равнява на 48 километра в посока северно от Пафос. Любителите на руини не биха отминали и реставрираните останки от прочутото светилище на Афродита, чийто най-ранни пластове датират от XII в. Поради древността и богатствата си храмът в Пафос бил един от най-известните религиозни центрове в гръко-римския свят. Светилището просъществувало от къснобронзовата епоха чак до 391 г., когато император Теодосий I забранил разпространението на езическите култове.
   Потвърждавайки произхода на Афродита, най-ранните храмови структури напомнят на близкоизточни модели. Източното влияние личи и в ритуалите. Култовете на месопотамската Ищар, сирийско-палестинската Астарта и елинската Афродита споделят общата практика на храмовата проституция. Явлението е описано от Херодот с морализаторския тон, типичен за гръцкия V в. пр. Хр.:
   “А най-срамният обичай на вавилонците е следният. Всяка местна жена веднъж в живота си трябва да престои в светилището на Афродита и да влезе в сношение с мъж от чужбина. Много от жените, понеже са горди с богатството си, не смятат за достойно да се смесват с другите жени. Затова те пътуват в покрити колесници и се настаняват край светилището, следвани от голяма свита. А повечето жени извършват следното: седят в свещения участък на Афродита с венец от шнур върху главите, като едни от тях прииждат, а други си отиват. Между жените има изопнати като връв коридори, които водят във всички посоки. По тях минават чужденците и избират. Веднъж седнала там, жената не е свободна да се прибере у дома си, преди някой чужденец да е хвърлил в скута и сребърна монета и да е влязъл в сношение с нея във вътрешността на храма. След като хвърли монетата, мъжът трябва да каже: “Призовавам те в името на богинята Милита.” Милита е асирийското име на Афродита. Монетата може да бъде независимо каква на стойност. Тя не може да бъде отказана по никакъв начин - това е незаконно, тъй като тази монета е свещена. Жената трябва да последва първия хвърлил монета мъж и не може да отблъсне никого. След сношението жената е изпълнила дълга си към богинята и е свободна да си върви у дома. Тогава вече не можеш да я спечелиш, колкото и голям подарък да й правиш. Надарените с красота и осанка бързо биват освобождавани, но некрасивите чакат дълго, понеже не успяват да изпълнят закона. Някои остават там по три или четири години. Подобен на този обичай съществува и на някои места в Кипър.” 2
   Сложната генеалогия е намерила израз и в многоликостта на образите, с които се представя кипърската Ищар-Астарта-Афродита. От неолита до епохата на елинизма тя многократно мени лицето си с понятната за женско божество капризност. През късната бронзова епоха (1475-1225 г. пр. Хр.) особено характерни са статуетките от теракота. Те изобразяват женски фигури, в повечето случаи изправени, понякога легнали в родилна поза, често държащи в ръцете си дете. Най-разпространени са фигурките с птицевиден профил, наподобяващи древносирийски образци. Лицето е източено напред под формата на птичи клюн. Очите представляват апликирани топчета от глина, което им придава леко опулен вид. Щръкналите уши са огромни - прекомерната им площ служи за основа на няколко броя дупки, през които били прокарани глинени или метални обеци. Усещането за острота се затвърждава от малките заострени гърди и от краката, постепенно изтъняващи в посока към стъпалото. За сметка на това бедрата са закръглени. Ръцете са свити и се сключват под гърдите. Понякога държат дете, понякога не държат. Срамните части и нанизите на колиетата са подчертани с прорези. Този тип къснобронзови фигурки имат и една по-натуралистична разновидност. При нея ушите са с нормални размери, а горната част на главата е плоска. Има пиърсинг на пъпа. Накитите около шията и половите белези и тук са подчертани, изтъквайки още веднъж родството между символизирания от металната украса икономически просперитет и размножителната функция. Къснобронзовите жени с лекота се разделят с дрехите си, но не и със своите бижута.
   През XII в. пр. Хр. в Кипър пристигат микенски гърци, прокудени от краха на критомикенската цивилизация. Наред с всичко друго, те носят със себе женските изображения тип “полумесец”. Кипърските теракотени фигурки от геометричния период (VIII в. пр. Хр.) пазят характерните им белези: вдигнати нагоре ръце, гривни по китките, тиара на главата. Веждите и очите са очертани с боя, устата представлява малък процеп. Птичият профил следва стария източен модел, новото е, че тази богиня е облечена.
   През класиката и елинизма фигурките от теракота вече са съвсем облечени. В края на IV в. пр. Хр. Кипър се превръща в част от елинистическото египетско царство, а кипърското изкуство изцяло се просмуква с гръцките влияния. През този период често се срещат статуетките тип “Танагра” - по името на едноименния гръцки беотийски град. Фините женски тела са обвити в гъсто надиплен хитон и наметнати с химатион. Прическите са сложно сегментирани и увенчани с венец от цветя.
   Това изреждане би било непълно, ако не споменем и двете мраморни статуи от късния елинизъм (I в. пр. Хр.), смятани за запазена марка на Кипър: Афродита от Соли и Афродита Анадиомена. Двете статуи са издържани в Праксителовата традиция: раменете са тесни, бедрата - издължени и широки. Плътно прилепените колене и извивката на горната част на торса подсилват формата на ханша и бедрата. Смята се, че Праксител (385-335 г. пр. Хр.) пръв дръзнал да извае гола женска статуя. Преди тези смели нововъведения на “скулптора на грацията” гръцките женски фигури, независимо дали изобразявали богини или смъртни жени, по правило били облечени. И така, в края на елинизма, след многобройни трансформации богинята отново е разголена, но този път посланието е различно. Докато къснобронзовата голота обслужва чисто практични цели, извеждайки на преден план репродуктивната функция на женското тяло, еротичната голота на елинистическата статуя се прицелва единствено в естетическото възприятие. Тази е автентичната гръцка Афродита, чиято сфера на влияние Хезиод определя по следния начин:
   Женските теракотени фигурки от Кипър съставляват част от експозициите на всички по-големи световни музеи. За щастие, производството им е било достатъчно масово, за да напълнят и музеите на Кипър. Най-богати са сбирките на Кипърския музей в Никозия и Музея на археологическата фондация “Пиеридис” в Ларнака. Там може да се види, че независимо дали принадлежали на великата богиня-майка или на обикновени простосмъртни жени, лицата на Афродита Киприда били многобройни. Но при цялата тази многоликост древният култ към Афродита в Пафос бил аниконичен. Вместо пред антропоморфна статуя, богомолците отправяли молитви и принасяли дарове пред един полиран камък с формата на конус. Истинската богиня била безлика.
горе