архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВЯРА стр.44, бр.1, година XII, 2005г.
АРХИМАНДРИТ ГАВРИЛИЙ, ИГУМЕН НА МАНАСТИРА “ПАНОРМИТИС”: ЛЮБОВТА КЪМ БОГА ТРЪГВА ОТ ЛЮБОВТА КЪМ ЧОВЕКА
   - Бих искала да Ви запитам за ролята на православието днес и за монашеския живот като негов най-ярък израз? В нашия век, пълен с толкова изкушения могат ли православието и манастирите да бъдат полезни? Не би ли трябвало да са по-отворени, да отидат сред хората, както някога Христос го е правил?
   - Църквата е тялото Христово, път на истина и аскетичен живот според както Христос е живял, място на свобода и любов, дом, да го кажем, на целия свят и служи, заобикаляйки лъжовните и нетрайни неща, оставайки здрава и непоклатима... Учи ни на неизменността на истината, която дойде от Христос, и как да преминаваме през живота, съгласно тази истина... Младежите днес за съжаление не живеят така както Христос иска от тях и като резултат създават много проблеми не себе си и на околните. Изгубили смисъла на живота, те лесно затъват в блудство, в търсене на изгода, в ереси, взимат наркотици и т. н. Единствената спасителна надежда остава Христос и естествено Църквата, която представлява Тялото на Живия Бог, говорещо с гласа на истината на своите деца, за които беше пролята кръвта Му. Следователно, разбирате защо Църквата не може да следва лъжовните и грешните представи на всяко време. Ако това се случи, то тогава Тя ще отпадне и ще се изроди в една човешка - както толкова много други - организация, неспособна да осъществи спасителната си функция дори за себе си.
- Трудно ли е да бъдеш монах на остров? Манастирът е затворено пространство, изолирано дваж повече поради затвореността на острова?
   - Монашеството има различно предназначение и мисия в този живот. То е път на очистване на човешките страсти и слабости, за да стане човек истинско дете на Бога и да се харесва само на Него. Това изисква изключителни усилия и борба. Манастирите съществуват точно поради своите особености и начин на живот, които са идеални за постигане на целта, за която са предназначени. Срещат се трудности, особено когато се зададе лошо време или що се отнася до здравето на някой монах, до доставянето на продукти и др., което впрочем е характерно за живота въобще на всички острови. Но тогава ние възлагаме вярата си и любовта си на Бог, на Архангел Михаил, които ни помагат да преминем през различни препятствия.
- Бихте ли споделили нещо относно Вашия живот, относно решението Ви да станете монах и да служите на Господа? Има ли днес достатъчно млади хора, които биха искали да тръгнат по този път?
   - Решението ми бе взето в резултат на едно лично преживяване в детските години. По времето, когато Додеканезите се намираха под италианско владичество, през септември 1942 г. се наложи да бъда опериран в една болница в Родос, бях 16-годишен. След интервенцията се връщах на Сими с кораба “Фиуме”, придружаван от майка си. И тъкмо когато корабът ни се намираше между бреговете на Турция и Родос, бяхме атакувани от подводницата “Папаниколис”. Корабът потъна, и за съжаление повечето от пътниците се удавиха, между които и майка ми. Аз останах почти 6 часа в морето и бавно-бавно силите започнаха да ме напускат. (Забележете, че само три дни назад бях подложен на операция). Усетих как започвам да потъвам. Тогава една гореща молба се изтръгна от дъното на душата ми към Архангел Михаил, давайки обещание, ако се спася, да посветя живота си Нему. Внезапно един силен тласък ме изведе на повърхността. Подир това ме вдигнаха на някакъв съд и с други спасени ни откараха в Родос. След 4 години дойдох в манастира и ето живея тук като монах, вече 58 години. Покойният митрополит на Родос Спиридон ме ръкоположи за митрополит през 1983 г. Всичките тези години служа предано на Господа и на Архангела пред лицето на всеки един, който Той изпраща в манастира. Защото според православието човек е живата икона на Бога и както свидетелства евангелист Йоан любовта към Бога тръгва от любовта към човека. Днес, когато всичко се свежда до придобивките, лесната печалба, добре прекараното време, ни се струва, че не съществуват никакви особени стойности - неща като вяра и търсене на Бога, че монашеството е в упадък, в затъмнение. Това обаче е едно привидно твърдение. Много са младите хора, които, вдъхновени от тези вековни ценности, изоставят света и се посвещават на Бога. Нещата, разбира се, имат свое духовно измерение, а не количествено. Монасите получават своето призвание от Бога. Идеално място с отлични условия за такъв живот са Света Гора, Метеора и други манастири, които пулсират от духовен живот.
- Смятате ли, че има надежда в бъдеще всички християни да се обединят в една Църква?
   - Единството на християните е очакване и мечта за всички ни. Това единство търсеше и Христос от Господа в последната си молитва преди страданията си. Разделението и раздробяването са дело на дявола и на човешките страсти, които той подбужда. За да се стигне обаче до многожеланото единство, трябва да се върнем към църковната действителност от първите осем християнски века, към решението на 7-те Вселенски събора относно истинността на святата традиция и чистата вяра. Трябва да се осъзнаят грешките и там, откъдето те започнаха, да се отхвърли светската власт, която някои църкви приеха, да се приключи с феномени като Унията и да се осъществи един честен диалог на любов и мир.
- Между монасите и вярващите в Бога винаги е имало и поети и хора, работещи със словото. Мислите ли, че между поезията и религията съществуват общи неща?
   - Както знаем първата форма въобще на писменото слово бе поетичната. Между поезия и религия съществува тясна връзка, защото и двете черпят “материал” от чувството. Чрез него отправяме ние, християните, своята молитва към небето. И оставаме сърцето си свободно да говори с нашия Отец, изразявайки всяка радост-болка, молба-благодарност и всяко друго чувство. Така че не е случаен фактът, че много отци на Църквата бяха поети (Григорий Теолог, Симеон Теолог, Йоан Дамаскин и др.), които създадоха много молебени, химни и стихотворения, възпявайки величието на Бога. Съществуването на поезията също така е израз на безспорността, на изключителността на човека като логично творение на Премъдрия Бог. Вярвам, че поетите са важни за хода на света днес, когато изпълняват точно мисията си да служат на човека. Църквата, споделяйки същата мисия, има нужда от сигурни помощници в трудността на това дело, и тях Тя намира в лицето на поетите.
Интервю на
Цветанка Еленкова
горе